Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 август - 13 август

1. Матиас Едвардсон. Почти нормално семейство. Ера

2. П. Г. Удхаус. Питайте Джийвс. Колибри

3. Анди Уест. Лионел Меси и изкуството да живееш. Прозорец

4. Светлана Алексиевич. Войната не е с лице на жена. Парадокс

5. Барбара Киндерман. Сън в лятна нощ по Уилям Шекспир. Унискорп

Продължава...

Отдавна заровена тайна излиза наяве в „Детето“ на Фиона Бартън

Втори роман от поредицата за разследващата журналистка Кейт Уотърс

 „Детето“ (Ентусиаст, превод Маргарита Терзиева), разказва мрачната и напрегната история за отдавна заровена тайна, която започва да излиза наяве и заплашва да промени много съдби.

Веднага след световната си премиера през 2017 г. вторият трилър на Бартън се превръща в бестселър в родната Великобритания, става „Книга на годината“ според американското обществено радио и до момента е преведен на над 20 езика. Писателят Лий Чайлд определя романа като „напрегнат, омагьосващ и грабващ вниманието“, а Опра Уинфри предупреждава – „тази книга ще взриви мозъка ви“.

Историята в „Детето“ започва с шокиращо разкритие – сред развалините на разрушена стара къща в Лондон е намерен малък скелет, заровен там от години. Този случай разпалва интереса на журналистката Кейт Уотърс. Малцина обръщат внимание на кратката ѝ статия във вечерния вестник, но обсебена от тази мистерия, младата жена не спира да си задава въпроса: Кое е бебето от развалините?

Докато се опитва да разплете загадката, тя стига до връзка с престъпление, разтърсило града преди десетилетия: новородено е откраднато от родилното отделение на местната болница и никога не е намерено. Майката и бащата са смазани от загубата.

Кейт е все по-привлечена от миналото на хората, замесени в мистериозните събития. И скоро се оказва пазителка на неочаквани тайни – за една жена тази история е напомняне за най-лошите дни в нейния живот, за друга е истински кошмар, заплашващ да срути целия ѝ свят, а за трета – връщане към срамно събитие, което всячески се опитва да забрави.

Разкъсвана между това, което може и което не може да сподели с околните, Кейт със сигурност знае едно – историята на детето трябва да бъде разказана.

Продължава...

Защо понякога е по-добре да не знаем истината

„Между лъжите” на Мишел Адамс държи читателя в напрежение до последния ред, разплитайки мистерията около забуленото в непроницаема мъгла минало на изгубилата паметта си Клоуи. Острият психологически трилър, който излиза в разгара на лятото, напомня защо понякога е по-добре да не научаваме истината...

Младата британска авторка Мишел Адамс се завръща на български с втория си роман – „Между лъжите” (Сиела, превод Коста Сивов). Психологическият трилър ни запознава с Клоуи, която се буди на болнично легло без никаква идея коя е, какво се е случило с нея и защо е в болница. Момичето не познава нито един от хората, които се представят за нейно семейство и дори не помни името си. Клоуи се възстановява бавно, докато нейните близки й разкриват малко по малко какво е преживяла, коя е, какво е имала и какво е загубила. Постепенно Клоуи научава за своята кариера, за дома си, за мъжа си, за детето си… и за жестоката катастрофа!

Нещо кошмарно се е случило с любимия на Клоуи и тяхното дете. Сега тя не просто трябва да си припомни кои са те, а и какво е направила, че да ги загуби. И докато се опитва да се пребори със забулените си в мрак спомени, героинята на Мишел Адамс се оплита здраво в кълбо от лъжи, което трябва да разплете на всяка цена. Но това далеч няма да е лесна задача – особено когато всички около нея я лъжат… Понякога е по-добре да не знаеш истината. Защото лъжите болят по-малко.

Британката Мишел Адамс (1981) е единственото момиче и най-малкото от 5 деца у дома. Защитава научна степен и работи като физиолог в кардиология, но привлечена от изкуството, музиката и литературата от малка, в началото на новия век решава да последва мечтата си да напише книга. След няколко неуспешни опита Адамс успява да пробие на книжната сцена с романа си „Сестра ми” през 2015 г. През юли 2018 г. на английския пазар излиза и вторият й роман – „Между лъжите”. Адамс споделя, че черпи вдъхновение от заобикалящия я свят и човешките отношения, но най-вече – от любимите си Стивън Кинг и Маргарет Атууд. Следва откъс.

Трите седим в кухнята, когато татко се прибира у дома. Очите ни са сухи, но зачервени от всичките пролети сълзи. Аз мълча, защото не знам какво да кажа или да направя. Чувствам се празна и скована. Чуваме грохота на двигателя по алеята и тежкото затръшване на вратата на колата му. Мама става, за да го посрещне, и излиза първа от кухнята.

Продължава...

Лучия Джованини: Започнете с решението да сте щастливи

Италианската сензация на приложната психология  се завръща с бестселъра „Заслужавам най-доброто“

„Заслужавам най-доброто“ (Колибри, превод Иво Йонков) ще ви убеди, че щастието е умение и като такова е възможно да бъде овладяно. За целта първо трябва да открием истинските си лица, вместо да носим маски. Основната цел на тази книга е да ни помогне в процеса на осъзнаването, така че да можем да изключваме автопилота, когато се налага смяна на посоката. Толкова е лесно да попаднем в негативната спирала, да си разказваме истории за страх и отчаяние, да прожектираме в ума си филм на ужасите: най-ранната система на мозъка, рептилната, е създадена за наша защита и е програмирана да забелязва всички възможни опасности и да реагира с неподвижност, защита или бягство. Ако я оставим да държи юздите, къде мислите ще ни отведе? Всичко започва с избора на друг път. Впоследствие този избор бива активиран от действието. Кои са вашите действия за щастие? Какво правите, за да сте на висота, да давате най-доброто и да имате най-доброто? Не е достатъчно само да се чете или говори за щастие, нужно е да се действа.

Лучия Джованини има докторат по консултативна психология, бакалавър е по психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Преподава невролингвистично програмиране, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. Една от първите последователки на Луиз Хей в Италия, самата тя често е наричана „италианската Луиз Хей”. Авторка е на бестселърите „Освободи живота си”, „Толкова различен живот” и „Заслужавам най-доброто”, помогнали на хиляди хора в процеса на промяната. През 1999 година създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, и вече над 20 години заедно със съпруга си Никола Рива води курсове и семинари за частни лица и бизнес организации от цял свят. Следва откъс.

Моето изследване върху смисъла на живота започна, когато бях много малка. През по-голямата част от детството ми измъчвах всички с въпроси от типа: Защо се раждаме? Какво правим тук?

На практика задавах тези трудни въпроси на всеки приближил се до мен възрастен. Не си спомням отговорите, но може да си представите израженията им!

Мисля, че в известен смисъл никога не съм преставала да си ги задавам. И разбира се, не съм първата. Този тип дилеми са се запечатали в човешката душа от хиляди години. Какво придава смисъл на живота ни? Заради какво си заслужава да бъде живян? Кои неща ни карат да се чувстваме удовлетворени накрая? Кое ни прави щастливи?

* * *

При всяко мое пътуване, при всеки контакт с различните народи, във всяка страна, където съм живяла, във всеки изучаван текст по психология, във всяко практикувано духовно учение, по време на посещаваните или провежданите от мен курсове, във всеки срещнат човек търсех отговорите.

Лека-полека започнах да се питам дали смисълът на живота не е свързан по някакъв начин с развитието на нашите способности, дали така не проявяваме най-доброто от себе си. Докато наблюдавам бавното протичане на този процес в мен и в околните, няма как да не забележа дълбокото чувство на радост и удовлетворение, произтичащо от него.

Продължава...

„ Железния човек“ спасява планетата

Фантастиката на Тед Хюз излиза за първи път в България с илюстрации от Капка Кънева 

Железния човек крачи по Земята с железни стъпала, всяко голямо колкото легло. Поглъща трактори и камиони, вместо спагети хапва телени мрежи, мазните печки са му вкусни като шоколадови бонбони. Много е лаком! Обаче не дебелее, а става все по-лъскав и спасява света.

Когато излиза през 1968 г. във Великобритания, романът на английския поет Тед Хюз „Железния човек” окупира класациите за книги от жанра научна фантастика. Днес вече е класика. Тези дни излиза за първи път в България с логото на издателство „Лист” в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”. Сюжетът и персонажите в него нямат нищо общо с тези от поредицата на Marvel Comics.

Железния човек, роден от въображението на Тед Хюз, е съвсем друг герой, върху чиито рамене през 1999-а израства Железния гигант от анимационния филм The Iron Giant . Никой не знае откъде идва, как е бил направен. Историята му започва от върха на една скала, минава през нажежаване до бяло и стига чак до Слънцето. Там Железния човек праща на изпитание един космически прилеп-ангел-дракон.

Наред с приключенията романът на Тед Хюз занимава читателите и с въпроси на екологията, науката, даже геополитиката и философията на мира!

Освен на превода на Владимир Молев, българското издание на „Железния човек” залага и на фантазията на Капка Кънева, която визуализира романа. Нейните илюстрации партнират достойно на оригиналния текст и провокират още повече въображението.

Това е третата книга от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”, върху която работи художничката. Предишните истории – „Съвет към малките момичета” от Марк Твен и „Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат – са сред най-любимите на читателите.

За автора

Тед Хюз (1930-1998) е английски поет и писател. „Ястреб в дъжда” и „Луперкал” са най-известните му стихосбирки. През 1984 г. получава почетната титла „поет-лауреат на Великобритания”. Съпруг е на Силвия Плат, с която имат две деца. През 1961 година пише първата си книга за деца „Meet my Folks!”. След това още 17 истории за малки читатели. „Железният човек” е най-известната от тях.

Продължава...

Възможна ли е войната между великите сили

Петко Тодоров

Май, да – според прочита на Барбара Тъкман

Велика илюзия е, че от война се печели. При финансовата и икономическа взаимозависимост на нациите победителят ще пострада колкото и победеният, войната ще разруши международните търговия и кредит. И т.н. – в книгата „Великата илюзия” на Норман Ейнджъл.

Тя излиза през 1910 г., преведена е веднага на 11 езика, според едни, според други на 25, продадена в 2 млн тираж, в британските университети се пръкнали над 40 кръжока за изучаването й. Припомня Барбара Тъкман в „Оръдия през август” (Изток-Запад, превод Димитър Стефанов).

Шокиращото е, че това са аргументите на сегашните глобални анализатори, че войната между великите сили е невъзможна и те ще тормозят невелики сили. Някой вярва ли, че великите са поумнели?

Книгата на американката Тъкман излиза през 1962 г., веднага я харесват и критици, и публика, награждават я с „Пулицър”. Възпроизвежда събитията през август 1914 г. в Европа – началото на Първата световна война. Особеното е в думите на авторката: „На първо място аз съм писателка, чиято тема е историята и изкуството на писането ме интересува точно толкова, колкото и изкуството на историята”.

Уплътнила текста с факти и събития до невъзможност, но и пипнала изтънко детайлите, които правят  обемни основните играчи. На две съседни страници се сипят сълзите на началника на германския генерален щаб Фон Молтке и на техния посланик в Петербург. И сцени като в Париж при обявяване на мобилизацията: „Оркестрите в ресторантите свирели френския, руския и английския химн. Някой казал: „Като си помисли човек, че всички тия химни се свирят от унгарци”...

Тъкман спестява балканския август’1914, стигат ни редовете за Фердинанд от погребението на Едуард VII: „С копринен тюрбан на главата, който дразнел останалите суверени, наричайки се „цар”, и държал в един сандък пълен комплект одежди и аксесоари на византийски император, с които се бил сдобил от един шивач на театрални костюми в очакване на деня, когато щял отново да обедини византийските владения под своя скиптър”.

Продължава...