page contents Книжен Ъгъл: Лорънс Дърел и литературата на свободата
Предоставено от Blogger.

Лорънс Дърел и литературата на свободата

5.1.20

Петко Тодоров

Намираме я и в спомените му за Кипър 

Лорънс Дърел за „Горчивите лимони на Кипър”: „Тази книга не е политическа, а по-скоро представлява импресионистичен разказ за настроенията и атмосферата в Кипър по време на размирния период от 1952 до 1956 г. Отидох на острова като частно лице и заживях в гръцкото село Белапаис. Последвалите събития, описани на тези страници, са представени – при всеки удобен случай – през погледа на гостоприемните ми съселяни и на мен ми се ще да вярвам, че книгата представлява един писмен паметник не без полза, издигнат в чест на кипърските селяни и пейзажа на острова” (Прозорец, превод Калоян Игнатовски).

Ако трябва да се посочи пример за „импресионистичен разказ”, това е задължително Дърел. Няма начин човек да е чел „Александрийски квартет” и да не търси тази белетристика в коя да е друга негова книга. Ето и тук: „Той стоеше зад тезгяха, на мършавото му лице бе изписана смътна и разсеяна приветливост, зяпаше кавалджията с безпомощната обич на нощна пеперуда, опиянена от захарен сироп”.

Езикът – да, но същественото е зад него. А по-важното е свободата на духа. И пак тя тръгва от „Квартета”. Дърел идва в Кипър заради нея. И я намира. Защото тя е в хората: „Пивницата, а и нейният съдържател с вида си непогрешимо даваха да се разбере, че принадлежат към онзи идеален свят, в който подоходният данък и инвентаризацията са неща, напълно непознати”.

Да, но тръгват националноосвободителни размирици и окървяват идеалното всекидневие. И свършва кипърската му свобода. Както свършва в „Пещерата на Просперо” - в Корфу - заради Втората световна война. Винаги се намира какво да секне тази свобода, а като словесност тя е литература на свободата.

Дърел не допуска фаталистичност, но историята е безкомпромисна. Историята ли секва литературата на свободата? Дали все още има място, където ще чуеш: „Добър и честен е, макар че е мошеник, разбира се, също като мен”, и още: „Трябва да изпиеш с мен още едно, последно питие”?