page contents Книжен Ъгъл: Откъс: Радостта от живота по френски
Предоставено от Blogger.

Откъс: Радостта от живота по френски

19.1.20

В какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци?

La vie est belle. Тази прочута фраза описва онова специфично отношение на французите към живота, което ги отличава от всички нации по света. С прочутите кафенета и бутици, изискани дрехи, опияняващи парфюми, примамливо ухание на кроасани, легендарни писатели и величествени замъци, Франция пленява въображението.

Но в какво се крие безспорният чар и магнетизъм на Франция? Защо е на първо място в света като туристическа дестинация? И защо французите са смятани за мърморковци и самохвалковци?

Доминик Баро и Люк Милар решават в „Радостта от живота по френски“ (Ера, превод Радка Митова) да развенчаят всички митове и да ни разкрият тайната – как да открием радостта от живота!Френският начин на живот е удоволствие, а насладата винаги е приоритет. Щастието е едновременно лично и споделено. То е апетит към живота, безгрижно отношение, любопитство към новото и увереност в това, което бъдещето носи. Следва откъс.

На масата „като семейство“

През 2010 година под егидата на ЮНЕСКО френската гастрономия стана част от световното нематериално наследство на човечеството. Добър повод за мощно кукуригу-у и най-вече за признанието на нещо специфично за Франция – единението между сетивното удоволствие и споделянето. Какво се казва в официалното съобщение? То представя френската гастрономия като „обичайна социална практика, когато се празнуват най-важ­ните моменти в живота на отделни индивиди и обществени групи като раждане, сватби, рождени дни, успехи и срещи. Става дума за празнично угощение, което сътрапезниците практикуват – в случая, за изкуството „да се нахраниш вкусно“ и „да си пийнеш добре“.
От това личи, че извън гастрономическия или материалния аспект (каква прецизна формулировка само!) ЮНЕСКО признава и една чисто културна специфика, присъща на сътрапезническото приятелство made in France – храненето не е само повод човек да опита вкусни ястия и хубаво вино, сервирани на прелестно подредена маса. То също, а може би най-вече, е привилегирован начин да се изгради навикът да се живее задружно, да се създаде общност, зачитаща чувствителността и вкусовете на всеки. Или както би казал ученият, цялото е по-голямо от сумата от отделните части , а те са сътрапезници, съставки на храната и желанието случващото се да придаде смисъл в живота на много умове и много сърца.
Във Франция традицията на семейните събирания на маса е дълбоко вкоренена. Това е идеалният момент всички да се срещнат, да разкажат за себе си или за другите, да споделят впечатленията си, да си припомнят радостите, мъките и болките, да покажат нежността си, а понякога и да спорят до безкрай (една характерна и нерядко дразнеща черта на френската култура, за която ще стане дума по-нататък). Да се храниш сам, означава да се лишиш от щастието да споделяш с другите. Да живееш добре в пълния смисъл на думата, предполага да се приготвят вкусни ястия за много хора, на които да се насладите заедно.
Ето защо понятието семейство трябва да се разглежда в широкия смисъл на думата – освен семейната двойка, подразбират се и приятелите, които също донякъде са част от семейството. И дори и хора, които не са чак толкова близки познати, както и приятели на приятелите, с които ще се видите по време на някое пиршество. Простичкият жест да си отчупиш от хляба и да вдигнеш чаша, създава един неповторим момент, в който на първо място е човешката същност. Понятието семейство включва дори и... съседите!
Представете си само: през 90-те години Франция бе в основата на една революция (както обикновено, ще се подсмихнат скептиците и завистливите), която наистина завладя света, и това е Празникът на съседите. Ами да! Тази традиция се ражда именно във Франция. Веднъж годишно, в края на май обикновено, жителите на градовете – независимо малки или големи – са призовани да участват в малко угощение заедно със съседите си. В случая не става дума нито за висша кухня, нито за маркови вина – просто един сладкиш, киш от Лотарингия, малко сирене и колбаси, няколко плода и бутилка добро вино – това е напълно достатъчно. Истинската цел е да се запознаете със съседа си, който живее на същата площадка, или с човека, когото срещате всяка вечер пред асансьора, без да се осмелите да го заговорите, защото анонимността, самотата, чувството за изоставеност – тези неща ги има и във Франция. Колкото повече се разрастват градовете, толкова по-вездесъщо става усещането за самотност. Но достатъчно е само да вдигнете поглед и да се озърнете около себе си и ще видите други човешки същества, които също като вас имат едно-единствено желание – да си поговорят с някого и да си помагат взаимно. Решението е съвсем простичко: вкусното похапване! Семейството като цяло са всички онези, на които подаваме ръка. А ако им предложим и чаша добро питие, тогава още по-добре.

Знаете ли това?

Празникът на съседите, който прерасна в Европейски ден на съседите, се организира в над 150 градове из Европа. Той се отбелязва в повече от 36 страни в света, включително Канада, Турция и Азербайджан. От 2009 година официално е под егидата на Европейския парламент.

На какво се дължи подобен успех? За французите е съвсем очевидно, че играта, която се завързва около масата, надхвърля простичкото удоволствие на сетивата. Вниманието към дребните детайли придава изключителна сладост на храната. Масата се украсява грижливо, сътрапезниците се настаняват така, че да се чувстват комфортно, създава се благоприятна за всички обстановка. В случая не става дума за количество, а за качество. Често пъти е достатъчно нещо съвсем дребно: красиво подредени чинии, някакво необичайно ястие, здравословни продукти, а през зимата – чаша бургундско пред горящия в камината огън, през лятото пък – барбекю в градината... Тогава усетът за красивите и вкусни неща прераства в любов към другите. И отново личността на тази или на този, които ви приемат в дома си, намира израз в привилегирования контакт, който си създават с всеки поканен. Някои ще обърнат внимание предимно на оригиналните рецепти, други – на това, че са здравословни, трети ще оценят качеството на питието... Главното е, че всички на масата се чувстват добре в атмосферата на доброжелателност и уважение към другия. И тогава всичко става възможно – от най-елементарното до най-сложното: може да се обсъждат подходящи планове за шопинг, да си препоръчват един на друг някоя книга или филм, някой да спомене нещо за личния си живот. Всеки е свободен да даде израз на своята чувствителност.
Храненето в „семейна среда“ е основен момент за щастието по френски – тогава изтънченото усещане за сладка свобода намира своята най-ярка изява. Колко ли незначителни или сериозни истории са започнали така, сред взривове от смях под бледата светлина на свещите и със звук на звън от наздравици?

Във Франция желанието да общуваш с другите, означава изкуството да живееш, предлагайки на другите цялото си великодушие.