page contents Книжен ъгъл: Малкото педофилия на Джамал Уариаши
Предоставено от Blogger.

Малкото педофилия на Джамал Уариаши

19.1.20

Петко Тодоров

Романът му е за двусмислието в западната духовност

„Денят започва с преброяване на умрелите... Когато изнесем мъртвите, аз запретвам ръкави. Проверявам дали сред живите има нещо за спасяване. Най-напред бебетата и малките деца, пресмятаме индекса на телесната маса, проверяваме колко са недохранени. Някои направо ги отписваме. Други ги включваме към системи. Едва тогава се прехвърлям на големите. Даваме им лекарства. Част от възрастните са за операция, въпреки че най-често всяка намеса е безсмислена. Няма как да излекуваш болен организъм, ако не му дадеш достатъчно храна. Но както и да е ... Храна, с две думи, липсва”, разказва приятелят.

Той е лекар в хуманитарна мисия в Етиопия, 1984 г. Сушата довежда глад, гладът – смърт в романа „Глад” на Джамал Уариаши (Колибри, превод Мария Енчева). Нидерландският писател не измисля, официално се приема, че тогава измрели от глад милион етиопци.

„Имах пари в излишък”, спомня си главният герой. На 30, разведен, напуска капризно работа. И заминава с приятеля си – в „лагер за дистрибуция на храна” – място, където гладуващите мрат. Неговата работа е да погребва. Още първата сутрин – 47, следващите повече. Но не смята да се пенсионира като гробар. Развихря се организационно, организира благотворителни концерти и други такива, медиите го харесват, прочува се. И осиновява етиопчета. С годините 28 деца, изучава ги в Нидерландия... Нидерландска студентка идва по задача в Адис Абеба, очарована е от прочутия мъж, залюбват се.

И ето я същинската завръзка: „Малко педофилия няма да навреди на обществото ни”. Тече съдебен процес срещу педофил и нашият герой публикувал оправдателни думи във вестник. На свобода е след 10 години затвор. Заради обвинение от едно от „децата си” в сексуално посегателство. Някогашната студентка е ТВ журналист, семейна с дъщеричка, търси го за участие в предаване, той й дава автобиографични записки да направи от тях книга. Роман в романа.

Уариаши е нидерландски писател с 4 романа, баща му е мароканец. Обиколил Етиопия за впечатления, изучил надлежно медицинските и телевизионни практики, изчел книги и доклади за оная криза и му личи.

Данте се вдъхновявал от 9-годишната Беатриче, Петрарка – от 12-годишната Лаура... Момент! Това твърди героят. Патетичен ерудит. Тръгва от двусмислието в отношението към педофилията и детската сексуалност, минава през двусмислието в западната хуманитарна помощ за Третия свят за да стигне до дълбинната двусмисленост в западната духовност. 

Събитията вписват в този контекст медии и книгоиздаване. Автентична остава единствено личната драма. На героинята, изживяла любовно щастие с него – необхватно и зловещо кратко. И неговата – защото се постарал да се впише плътно в цялата картина и потъне до вежди в двусмислието й.

Голям роман – на страници (650) и на внушения. Какво му остава на западния човек? Дали живеенето в екрана на телефона не е плен на технология, а на нещо друго?