Процесът срещу Левски е политически

Петко Тодоров

Според строго юридически анализ

„Едно е безспорно – че Процесът на Васил Левски и другите осъдени съзаклятници от Специалната комисия през 1872-1873 г. е с политически характер и този извод не зависи от юридическото обяснение за характера на Специалната комисия и от процесуалните правила, по които тя е действала. Безспорно е още, че Османската държава е принудена да проведе процес с международен отзвук в цялата територия на Европа, което е могъщо оръжие в полза на бъдещото национално освобождение. Затова по-добре е да не се стремим да го „провъзгласяваме за нищожен”, което е и несериозно от юридическа гледна точка”, обобщава Маргарита Златарева в „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски” (изд. „Сиела”).

Авторката е преподавател по граждански процес, преди това била съдия в районен съд, окръжен съд, ВКС, конституционен съдия. Другите й книги са строго юридически.

Непосредственият повод за тази й изява е книжно съчинение, в което се твърди, че Левски е осъден единствено заради извършено от него убийство, изповядва тя.

В по-широк план жестът на Златарева е отговор на развихрилата се историческа самодейност по повод живота и делото на Апостола. Тя не опровергава изрично тези писания, не слиза на тяхно равнище. Доказва, че Специалната комисия, осъдила Левски и останалите в София е напълно легитимен съдебен орган и нищо, сторено от нея, не излиза от рамките на тогавашното право в Османската империя. 

Левски е осъден по политически обвинения с изричното внимание на властта Процесът да не се раздухва. Но чуждите дипломати проявяват завидно внимание към него.

Историческата памет е инертна. Нарочили сме Иванчо Хаджипенчович, а Комисията, качила на бесилото Левски и Димитър Общи е от 9 души: председател и по 4 турци и 4 българи. Тук, освен Иванчо, са Хаджи Мануил Стоянов, Мито Панов Каймакчийски и Петър Тодоров Желязица.

И за предателството. Има ли по-горе в неговата йерархия от даскал Иван Фурнаджиев? И още. Като чете човек Иван Лалев, убеждава се, че поп Кръстьо не е предателят на Левски. Като чете Крумка Шарова, убеждава се, че предателят на Левски е поп Кръстьо и никой друг. Магията на думите. Как да чакаме истина от историците, когато зад интерпретация на събития от по-ново време стоят реституционни и приватизационни интереси? И какво като в учебниците по история ще пише едно или друго?

„В дълг към Апостола са юристите”, изтъква Златарева. Само те ли? Процесът срещу Левски отваря очите на властта и на Европа за българското националноосвободително движение. Предстои изкачването му в йерархията на историческите стойности... Биографията на Иван Унджиев е от 1947 г. Академик Константин Косев писа наскоро: „Едва ли може да се очаква в обозримо бъдеще друг автор да ни изненада с нова академична биография на Апостола”. Добре поне, че Академичното издателство се старае да поддържа достъпността до нея, даже и като цена.