page contents Книжен Ъгъл: Откриваме Алваро Мутис със знаменитите му романи за Макрол Юнгата
Предоставено от Blogger.

Откриваме Алваро Мутис със знаменитите му романи за Макрол Юнгата

3.3.20

Петко Тодоров
„Имал съм малко изненади в живота си и никоя не заслужава да бъде разказвана, но за мен всяка една от тях носи печалната енергия на камбана, биеща за нещастие. Една сутрин, докато се обличах в разнебитената стая на скапан бардак, сред изгарящата сънливост на едно речно пристанище, съзрях снимка на баща ми, окачена на дървената стена”, разказва Макрол.

Любимата снимка на майка му. „Кой е този човек?”, пита той проститутката: „Това е баща ми” – отвърна тя с болезнена усмивка, показваща беззъбата й уста, докато покриваше тлъстата си голота с чаршаф, подгизнал от пот и мръсотия. „Никога не съм го виждала, но майка ми, която също работеше тук, си спомняше често за него”. Може да се случи във всяка литература, но е задължителен фрагмент в латиноамериканската: „Илона идва с дъжда”, Алваро Мутис (Прозорец, превод Свидна Михайлова). Три кратки романа от серията на колумбийския писател за Макрол Юнгата.

Но цитираната случка е страничен ефект в приключенията на героя моряк, скиталец, авантюрист. Първият роман „Снегът на адмирала” тече като негов дневник. Макрол пътува през джунглата по река, която трябва да го изведе в планината, там ще купува дървен материал. Вторият „Илона идва с дъжда” е с много важната жена в живота му. Засичат се в Панама, където отварят фамозен публичен дом. В третия „Un bel morir” се замесва с оръжейна контрабанда пак в джунглата. Развръзката е винаги драматична.

Мутис (1923-2013) се ражда в Богота, от 2 до 9-годишен е в Брюксел, баща му е дипломат. Приема се, че триседмичните пътувания през Атлантика с кораб през ваканциите, после придвижването до семейното имение са го напоили с впечатления за литературата му. Дебютира като поет, принуден е да се засели в Мексико, там умира...

Приема се, че романите му за Макрол са между най-доброто, писано на испански през ХХ век. „Винаги ми се случва едно и също – начинанията, в които се хвърлям, вечно са белязани от нещо неясно, от проклятието на някаква коварна изменчивост”, изповядва героят. Проклятието в първия и третия роман е надлъгването със смъртта. Заради неизбежните и по правило с летален завършек болести на джунглата или заради ножа или куршума на неизбежните там запознанства. Болестите на джунглата не са болестите другаде, това са болестите на ада. Вторият роман е за джунглата на отношенията.

Приключенска литература, на чийто фон най-касовите киноупражнения с подобни сюжети стоят лигаво и инфантилно. Най-вече защото определението „приключенска” може да е само формално. Приключенията на Макрол са по-скоро романтична литература и то в класическия смисъл. Романи за живота, видян откъм най-екстремната му версия. С метафори, прилагателни и сравнения, които извисяват всекидневието над самото него и оставят бароков привкус. Виж по-горе „печалната енергия на камбана, биеща за нещастие”. И оставят отворена мисълта. Като описания безименен гроб, на който четем: „Не бях тук”.