Съвършената добронамереност на Хюсеин Мевсим

Петко Тодоров

Той ще се окаже най-крупният преводач на българска литература

„Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя!” – трафаретно до немай-къде. Но понеже е към края на текста на Хюсеин Мевсим за учителката му във втори клас, стои неизмеримо искрено. Валентина Славчева Димитрова от Видин, учебната 1972/73 г. в село Мъгляне, Кърджалийско: „Тя е дошла след завършване на гимназия и неиздържан кандидат-студентски изпит, а за да се кандидатства следващата година, се изискваше трудов стаж... Всеки учител заемаше една стаичка с циганска печка и с мъждива лампа, без баня и топла вода. Доколкото въобще имаше вода, тя се носеше с кофи от селските чешми, замръзващи през зимата и пресъхващи през лятото”.

Тя не знае турски, учениците знаят 20-тина български думи, родителите – хич. Учителите престояват по година: „Източните Родопи дължат неимоверно много и едва ли ще се отплатят някога на тези самоотвержени, безостатъчно отдадени, напуснали роден край и роднини, близки и приятели неуморни сеячи на знание и носители на светлина”. Мевсим е професор по български език и литература в Анкарския университет.

Идиотската опозиция „комунизъм-антикомунизъм” обслужи безотказно реституцията и приватизацията и ни отказа от собствено историята на годините, дето нарекохме „соц”. Тази история ни се припомня от Анкара. Твърде рано. В опозицията има още хляб и друг практически смисъл, но това не е проблем на Мевсим в „Земя пределна” (изд. „Жанет 45”). Подзаглавието е „Страници от българо-турските културни връзки” и е поредната му изява по темата. Автобиографичните отскоци са щрих към пристрастията му.

Турнето на софийския „Кооперативен театър” през 1931 г. в Истанбул с оперетни изпълнения и с примата Мими Балканска стои сензационно и в днешните медийни стандарти. Още повече пътуването и до Анкара, платено лично от Ататюрк. Той даже изкупил билетите от всички представления, за да са безплатни. Разговарял с актьорите. Разговарял и с Багряна през 1934 г... Най-встрастените очерци на Мевсим са продукт на ровенето му из архивите. Той има рядкото предимство да ползва и българските, и турските. Дописва историята на българската литература откъм  недостъпни другиму детайли. И поправя деликатно българските си колеги, където се налага. Турция и турското в биографията и творчеството на Георги С. Раковски, Стефан Л. Костов, Дамян Калфов, Чудомир, Христо Бръзицов, Багряна, Атанас Далчев, неговото откритие журналиста и художник Петър Дачев. Очерк за невероятния българо-турски актьор, драматург и преводач Исмаил Бекир.

И още: „Мога спокойно да изтъкна, че от началото на 90-те години в Турция, от балканската и източноевропейската, дори от европейската драматургия най-много текстове се поставят именно от български автори”. Може спокойно да изтъкнем: благодарение на него като преводач. Като пресметнем и другите му преводи – след 10-тина години, ако я кара така, ще се окаже, че професор Мевсим е най-крупният преводач на българска литература.