page contents Книжен ъгъл: Макс Блехер – полюс на литературния балканизъм
Предоставено от Blogger.

Макс Блехер – полюс на литературния балканизъм

5.4.20

Петко Тодоров

Четем двата му романа

Да не беше „Случки в близката нереалност”, щяхме да  успоредничим „Белязани сърца” на Макс Блехер с „Вълшебната планина” на Томас Ман. Румънски студент следва в Париж, откриват му туберкулоза на гръбначния стълб, пристига в санаториум в Берг на брега на Атлантика да се лекува, затварят го в гипсов корсет и хоризонтално преживява около година.

Румънският писател Блехер живее 28 години (1909-1938). Следва в Париж, откриват му туберкулоза на гръбначния стълб, лекува се из санаториуми във Франция, Швейцария и Румъния, остава неподвижен, издава последователно стихосбирка и романите „Случки в близката нереалност” и „Белязани сърца”, недовършеният му роман „Осветената бърлога” излиза през 1971 г. Първите два романа са на български в един том (Жанет 45, превод Лора Ненковска).

Момче с отприщени до патологичност въображение и чувствителност израства в провинциално градче и в първия  роман. Разказът върви споменно от първо лице без изрично заявен автобиографизъм. Последователност от сцени, чиято единствена задача е да изградят неговата интимност. Случките и състоянията на природата са лишени от самостоятелност; те обясняват него. С удивителна амплитуда между болезнено натурализирана предметност и акварелно обезплътняване.

Не е само до фабула. Потресната картина на стареца, който мие трупа на брат си със сапун за пране и стиски слама е последвана след няколко страници от стоварване на заклани крави за месарските дюкяни. Погледът се впива в кървави подробности, но уловеното е възприето пределно съзерцателно: „Прясното месо блестеше кадифено като венчелистчетата на хипертрофирали гигантски рози. Зората придоби оловносин отблясък. Студената сутрин звучеше като мелодия на орган”... Момчето събира себе си.

Тази словесна пластика, взаимната заменяемост между въобразимо, сън и всекидневие отстъпват първия план в „Белязани сърца” на отношенията. В Берг са изобретили файтон за лежащ, героят се възползва и в подходящото време е извън санаториума. Но измъкване от света на болните е невъзможно. Приятелства, вражди, любови са в драматична гама, различна от обичайната – със скъсено разстояние до смъртта.

Особено любовните изживявания. Те идват като най-нормалното, за да катастрофират задължително. Деликатни растения, присадени на отровена почва. Тук нормалното е осъдено на катастрофа... Никаква изрична податка към предишния роман, но сякаш онова момче е било предназначено за този свят. Това е продължението. Блехер събира себе си.

Такъв писател от между двете световни войни ние нямаме.

Сигурно са търсени обяснения на литературата му през страданието му, но те са за специалисти. Можем да си позволим подозрението, че без него нямаше да е възможно явлението Мирча Картареску. Важното е, че той е от художествените полюси в балканската мешавица на култури и езици. Един ден някой ще теоретизира литературния балканизъм. Дано не е скоро.