page contents Книжен Ъгъл: Книжарницата като експлозивно удовлетворение
Предоставено от Blogger.

Книжарницата като експлозивно удовлетворение

4.5.20

Петко Тодоров

„Удоволствието, изпитвано от докосването на книги, които са дарили на света нещо забележително от културна или научна гледна точка, е несъмнено най-големият лукс на тази търговия, а малко други професии – ако изобщо има такива – осигуряват такова богатство от възможности да се наслаждаваш на този лукс. Именно затова всяка сутрин за мен ставането от леглото не е свързано с предчувствие за еднообразен, досаден труд, а с мисълта, че може да ми се отвори възможност да държа в ръцете си екземпляр на книга, която за първи път е предложила на човечеството идея, променила хода на историята – било то памфлетът на Томас Пейн „Правата на човека”, публикуван през 1791 година, изданието на „Капиталът” от 1887 г., в превод на английски, или ранно издание на Дарвиновата „Произход на видовете, излязла за първи път през 1859 г.” – Шон Битъл в „Изповедите на един книжар” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска).

Неговата минава за най-голяма антикварна книжарница в Шотландия, в град Уигтаун. Той се прочу с „Дневникът на един книжар”. Направи от всекидневието си превеждан бестселър.

Това е продължение и пак дневник. Влиза в книжарницата мъж, пристигнал от далече, чул от свой приятел, че тук има екземпляр от „Шотландски старини” на Франсис Гроус от 1789 г. и разказва на книжаря как Робърт Бърнс написал най-добрата си поема по заявка на Гроус.

Заради такива изненади Битъл споделя: „Иронията на моето положение е там, че – макар по цял ден да съм заобиколен от книги, повечето от това, което знам за тях, ми е било казано от клиенти, същите тези клиенти, с които, ако следвам първоначалния си порив, не бих завързал разговор”.

Това е друга книжна вселена. Издания от XIX-ти и от XVIII век са всекидневие за Битъл. И друго. Дневникът е от 2015 г., тогава в Обединеното кралство излизали 3500 заглавия седмично. За сравнение – у нас главозамайващите 144 са 24 пъти по-малко... Та Битъл прави от книжното си и некнижно всекидневие, защото  регистрира и преживяванията си извън занаята - документален роман.

Оживен и от анекдотичните случки: „Телефонно обаждане в два и петнайсет следобед: Събеседникът: Имате ли книги за Първата световна война? Аз: Да, имаме стотина заглавия. Събеседникът: С добри размери ли са?”, или „Докато метях тротоара пред магазина, покрай мен минаха две жени. Едната каза на другата: Няма смисъл да влизаме, вътре има само книги”.

Или „Точно когато Ники изчезна за обедната си почивка, един много стар човек, придвижващ се с помощта на два бастуна, си купи книга със заглавие „Секс за напреднали: ясно описани позиции за експлозивно удовлетворение”.