Книжарницата като експлозивно удовлетворение

Петко Тодоров

„Удоволствието, изпитвано от докосването на книги, които са дарили на света нещо забележително от културна или научна гледна точка, е несъмнено най-големият лукс на тази търговия, а малко други професии – ако изобщо има такива – осигуряват такова богатство от възможности да се наслаждаваш на този лукс. Именно затова всяка сутрин за мен ставането от леглото не е свързано с предчувствие за еднообразен, досаден труд, а с мисълта, че може да ми се отвори възможност да държа в ръцете си екземпляр на книга, която за първи път е предложила на човечеството идея, променила хода на историята – било то памфлетът на Томас Пейн „Правата на човека”, публикуван през 1791 година, изданието на „Капиталът” от 1887 г., в превод на английски, или ранно издание на Дарвиновата „Произход на видовете, излязла за първи път през 1859 г.” – Шон Битъл в „Изповедите на един книжар” (Еднорог, превод Боряна Джанабетска).

Неговата минава за най-голяма антикварна книжарница в Шотландия, в град Уигтаун. Той се прочу с „Дневникът на един книжар”. Направи от всекидневието си превеждан бестселър.

Това е продължение и пак дневник. Влиза в книжарницата мъж, пристигнал от далече, чул от свой приятел, че тук има екземпляр от „Шотландски старини” на Франсис Гроус от 1789 г. и разказва на книжаря как Робърт Бърнс написал най-добрата си поема по заявка на Гроус.

Заради такива изненади Битъл споделя: „Иронията на моето положение е там, че – макар по цял ден да съм заобиколен от книги, повечето от това, което знам за тях, ми е било казано от клиенти, същите тези клиенти, с които, ако следвам първоначалния си порив, не бих завързал разговор”.

Това е друга книжна вселена. Издания от XIX-ти и от XVIII век са всекидневие за Битъл. И друго. Дневникът е от 2015 г., тогава в Обединеното кралство излизали 3500 заглавия седмично. За сравнение – у нас главозамайващите 144 са 24 пъти по-малко... Та Битъл прави от книжното си и некнижно всекидневие, защото  регистрира и преживяванията си извън занаята - документален роман.

Оживен и от анекдотичните случки: „Телефонно обаждане в два и петнайсет следобед: Събеседникът: Имате ли книги за Първата световна война? Аз: Да, имаме стотина заглавия. Събеседникът: С добри размери ли са?”, или „Докато метях тротоара пред магазина, покрай мен минаха две жени. Едната каза на другата: Няма смисъл да влизаме, вътре има само книги”.

Или „Точно когато Ники изчезна за обедната си почивка, един много стар човек, придвижващ се с помощта на два бастуна, си купи книга със заглавие „Секс за напреднали: ясно описани позиции за експлозивно удовлетворение”.