page contents Книжен ъгъл: Жан д’Ормесон: Светът е изграден единствено от срещи
Предоставено от Blogger.

Жан д’Ормесон: Светът е изграден единствено от срещи

27.7.20

Петко Тодоров

Четем автобиографията му

„Даладие, на връщане от Мюнхен, където заедно с Чембърлейн се е срещнал с Хитлер, за да спаси мира с цената на отстъпки, с ужас забелязва от самолета гъста тълпа, вече струпала се на „Льо Бурже”. Първоначално е убеден, че се е събрала, за да го освирка и обсипе с враждебни възгласи. Когато разбира, че тя е там, за да изрази радостта си и за да го приветства, той се провиква: Леле, какви тъпунгери!”, припомня Жан д’Ормесон в „Този мой живот си беше хубав” (Парадокс, превод Владимир Сунгарски).

Едуар Даладие е френският министър-председател, който заедно с британския си колега Невил Чембърлейн сключил с Хитлер Мюнхенското споразумение през 1938 г. И още прословутата реплика на Чърчил по този повод: „Имахте избор между безчестието и войната. Избрахте безчестието. И ще си получите и войната”.

Днешната политкоректност настоява да се премълчава хрисимо, че те отключиха портата на Втората световна война и оставиха на Хитлер просто да я отвори. Извън голата история – пропагандата  вкарва в ушите на населението желаното от него, при все, че политиците са наясно какво правят и това не е от вчера.

Автобиографична изповед на Д’Ормесон. Силната дума е „изповед”. Френски писател, публицист, дипломат (1925-2017). Прочул се най-вече със „Славата на империята”, превеждана и на български.  Дългогодишен член на управата на ЮНЕСКО, директор на вестник „Фигаро”, през 1973 г. е избран във Френската академия и е най-младият (на 47 г.) неин член в 4-вековната й история... И все пак, защо ни е Д’Ормесон? Любопитството е винаги силен аргумент. Същата тази Академия отвътре с изтънчените жестове и разменените бляскави реплики. Но и с примитивните предразсъдъци: „Нарекоха ме бандит” и не само това.

Д’Ормесон предложил през 1981 г. Маргьорит Юрсенар за академик – скандалното е, че е жена. Но успял: „Един журналист ме попита: - Е, какво е новото във Френската академия? Отговорих му: - Вече ще има две тоалетни. На едната ще пише „господа”, а на другата ще пише „Маргьорит Юрсенар”.

И друго – класата. Потомък на благородници, той израства в дворци и резиденции към посолствата, баща му е дипломат. Закоравялата аристокрация: „Добър ден”, „добър вечер”, „мерси” и „пардон!” бяха препоръчителни. „Добър апетит” или „лека работа” биваха строго отхвърляни... Казваше се „десет вечерта” и „след вечеря”, но никога „двадесет и два часа”, което го оставяхме на френските железници... Знаехме, че някъде далеч, в други незнайни и невъобразими светове, в Африка или в Китай, децата страдаха от жажда и умираха от глад. Събирах грижливо алуминиевото фолио от опаковката на бонбоните, сладкишите и подаръците си и ги пращах по мистериозни канали на китайчетата”...

И още друго, след толкова леви френски интелектуалци и писатели – един десен. С неизбежното припомняне на загадъчния въпрос „Може ли да има „десен” поет?”. Но това е друга атмосфера, Д’Ормесон припомня с гордост близостта си с комуниста Арагон и не спестява нелицеприятности от общуването с „десни”.

Аристократизъм, но не само в това. И в езика, в интерпретиране на фактите и нравите, в обожествяване на общуването – „Светът е изграден единствено от срещи”, в самоиронията – може да се нарече „утайка на историята”, но и „мехурче в шампанското”, в, ако щете, предлагането на собствената си участ още в заглавието, но и в редове като: „Къде сме били, преди да се родим в този свят и във времето? Никъде. Къде ще се отзовем, след като излезем от този свят и от времето? Никъде. През целия си живот тичаме от нищото към нищото. Все пак може би ни е позволено да предположим, че между тези две събития, между нищото в началото и нищото в края, е протекло едно смайващо приключение, към което не можем да се отнасяме лекомислено и пренебрежително: и то е животът”.