page contents Книжен ъгъл: Примо Леви за „чудовищно изкривяване на човешкото“
Предоставено от Blogger.

Примо Леви за „чудовищно изкривяване на човешкото“

24.8.20

Примо Леви (1919–1987) е италиански разказвач и мислител, една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. Потъналите и спасените (Жанет 45, превод Нева Мичева) е неговата последна книга, която излиза година преди смъртта му.


В осем есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци – авторът на епохалните Нима това е човек и Периодичната система разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната „сива зона“ между доброто и злото. 


Примо Леви е роден в Торино. В университета учи химия. Когато, в края на 1943 г., германците окупират Северна Италия, влиза в партизански отряд. Два месеца по-късно е заловен и депортиран в Аушвиц, където полага принудителен труд на строежа и в една от лабораториите на химическата компания Буна. Концлагерът е освободен в началото на 1945 г. и Леви се прибира в Италия след още девет месеца по пътищата на Полша, СССР, Румъния, Унгария и Австрия. 

Описва аушвицките си преживявания в своята първа книга, Нима това е човек, а тези от завръщането си у дома – в Примирието (1963). Трийсет години работи в торинската фабрика SIVA – Италианско дружество за бои и сродни продукти. Живее и отнема живота си в къщата, в която се е родил. Нима това е човек излиза два пъти, с трийсетина страници в повече във второто издание. При своята първа поява през 1947 г. минава незабелязано, но когато издателство Еинауди я публикува през 1958 г., книгата нашумява по цял свят и Леви е признат за един от най-авторитетните гласове на разума и паметта в Европа – „толкова ясен, непоколебим и спокоен, а същевременно човечен и сякаш незасегнат от гняв, язвителност или самосъжаление“... 


Сред немалкото други произведения на Примо Леви непременно трябва да се споменат знаменитата смесица от художествена литература, мемоаристика и наука Периодичната система (1975), сборникът с разкази Ключът звезда (1978, удостоен с награда Стрега) и романът Ако не сега, кога? (1982).  


Потъналите и спасените (1986) е последната му книга. В нея, от дистанция на времето, Леви преосмисля концлагерите – „това чудовищно изкривяване на човешкото“ – и причините тяхното съществуване да стане възможно или да бъде омаловажавано. 


Нева Мичева (1973) превежда книги и пиеси и пише за пресата (сборникът с текстове от рубриката ѝ Говори с Нева в онлайн изданието Toest.bg излезе от Жанет 45 през юни т.г.). Завършила е италианска филология в СУ Св. Климент Охридски (1998) и има магистърска степен по журналистика от школата на испанския в. El Mundo (2004). 


Сред преводите ѝ на български са Периодичната система на Примо Леви, Коломбър, Шейсет разказа, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия и Барнабо от планината на Дино Будзати, Марковалдо, Ако пътник в зимна нощ и Американски лекции на Итало Калвино, Центурия на Джорджо Манганели, Твърди Перейра на Антонио Табуки, Седем кратки беседи по физика на Карло Ровели и др.