Как се пише за юноши - три примера от издателство „Емас“

 

Петко Тодоров

И защо липсва българският роман за тази възраст

„А за какво жадуваш? – попита на свой ред баща й. – Ами най-много ми се иска да отида в Аляска или в Лапландия. Може и в Сибир. Искам да живея като дивите племена” – отговаря момичето в „Голи” на Ива Прохазкова, в превод на Анжелина Пенчева. Бащата е чех, майката германка, почти разделени са, а бащата обяснява: „В пубертета човек е гол, всичко го докосва директно”.  

 

Невероятно добра ученичка с невероятно непоносимо поведение. Встрастена в плуването, местят я при майка й в Берлин, а там е момчето, с което са си обещали най-съдбовното. Момчето мечтае да режисира филми, но е срещнало фатално друго момиче с черти на Нефертити. Което е в абсолютна зависимост от наркотиците и от техните продавачи.

 

Горният цитат е грешно, но необходимо въведение. Желанието на момичето, извадено от контекста на разговора между дъщеря и баща, стои наивно. Заедно с това е правомерно юношеско, какво друго да желае тя? Така върви романът на чешката писателка Прохазкова. Петима 16-17-годишни обитават Берлинско лято, улици и обстоятелства ги срещат... 

 

Героинята на словенката Яня Видмар от „Pink” (превод Ганчо Савов) е тяхна връстничка, но живее в Марибор в месеците преди кончината на Тито, 1979-80 г. С мераците да бъде забелязана, да е различна от съучениците си, а единственият начин е да бъде възприета като част от местните хипари, по-адекватно наричани тогава „хулигани”. Романът е любопитство за сегашните гимназистки, ала и важно съпреживяване за техните баби. С пороя от самоирония.

 

„Кметството вече не било кметство. Вътре лежали застреляни хора. Банда от Южния квартал била окупирала цялата сграда”, ученици са отвличани от класните стаи, населението бяга от града, мародери ограбват жилищата в „Мракът идва отвътре” на Тюра Теодора Трунста, в превод на Ева Кънева... Наричаното дистопия, а защо не и по скандинавски мрачна белетристика, където няма граница между виновни и невинни. Норвежката писателка среща момиче и момче в тази обстановка.

 

Трите романа попълниха поредицата „Европейски разказвачи на XX/XXI век”. Как се пише за юноши? Има ли такава дума? 23-годишни ТВ-репортерки наричат 18-годишните „децата” - бегъл симптом на духовна ситуация, фокусирана във въпроса: Е, как да има български юношески роман? Пише се по европейски, тези три показват какво означава това.