Що е нравствена свобода

Петко Тодоров

 

В романа на Хосе Мореля за Ото Грос

„Ото Ханс Адолф Грос. Степен на опасност: много висока. Свързан с анархистки и комунистически елементи, замесени във взривяването на няколко бомби. Обвинен в пренебрегване на родителските си отговорности и в отказ да признае собствените си деца. Обвинен в организиране на оргии на обществени места. Арестуван неколкократно за причиняване на материални щети и телесни повреди при сбивания. Обвинен в причиняване на смърт на едно или повече лица чрез предоставяне на отрова, с която да се самоубият. Пристрастен към кокаин, опиум, морфин, арсеник и други вещества. Автор на пасквили с противообществено съдържание и срещу установения морал, в които подтиква съпругите да напускат мъжете си и да водят живот, независим от връзките им със семейството и с Бога. Обвинен в просия...”. И т.н., и т.н. – полицейската сводка за този човек, припомнена от Хосе Мореля в „Като пътища в мъглата” (Агата-А, превод Красимир Тасев).

Млад испански кинаджия е привлечен от живота в Монте Верита и особено от фигурата на Ото Грос. Мястото е хълм край Аскона, Швейцария, където от 1900 г. почват да се събират в комуна хора на духа – „натуропати”, по определението на Мореля. Практикуват основно вегетарианство и нудизъм, но и др. под. По-известни у нас от пъстрата компания са: Херман Хесе, К. Г. Юнг, Айседора Дънкан, Ерих Мария Ремарк, Рудолф Щайнер, Паул Клее, Макс Вебер... Ото Грос (1877-1920) е австрийски психоаналитик от първите ученици на Фройд, отблъснат впоследствие от учителя си, но пък повлиял на приятеля си Юнг. Приема се, че е прототип на героя на Кафка в романа „Процесът”. С обилни женски завоевания, сред които се открояват сестрите Рихтхофен, от които Фрида се прочува като избягалата след това с английския писател Д. Х. Лорънс – „лейди Чатърли”.

И героят в романа на испанския писател решава да прави филм за Грос, тръгва да събира материали, стига до негова внучка, заснема разговорите с нея. Романът върви като представата на кинаджията Леранди за сцените и кадрите в замисления филм: „Леранди си представя близък план на трибуната. Ото не е облечен кой знае колко елегантно, но е спретнат...”. Записаното в полицейската сводка е общо взето вярно, но е само част от личността на Грос. Който е ярък представител на европейското декадентство от Бел епок, то пък е солта на същата Бел епок... През войната заминава за Сибир за да лекува болни от тиф. Достатъчно пищна биография за какъвто и да е роман, но Мореля иска повече. Романизира баща му, бабата и майката Луизе на внучката Лизе, самата Лизе. Психологизира. Кинаджията преживява творчески колизии: „Ако това, което изпитва Луизе – странното и неизпълнимо желание едновременно да те харесват и да не те харесват – можеше да се заснеме, мисли си Леранди, то щеше да угасне. Ако това, което изпитва Луизе, можеше да се заснеме, тогава брат й Ян нямаше да стане алкохолик. Кокаинът нямаше да разяде челюстта на Ото и да го обезобрази”.

Но като че ли главното е опозицията на „натуропатите”: „По един или друг начин всички тези дела са били едно-единствено дело: хората, в чиито тела назрявала промяната, били съдени от други, чиито тела изпитвали болка от съпротивата срещу тази промяна, страх да не би нещо да се промени”. Тази опозиция остава в Бел епок. Интелектуалната й сила изтънява до скъсване до днес. Има ли предел нравствената свобода? Нима всяко време не е било доминирано от разбирането, че пребивава в него. Тогава какво става с нас живите, къде са ни нравствените опозиционери? Въпросът „Възможни ли са?”, но в интелектуален смисъл, правомерен ли е? Площадната демонстрация в страните от „първия” свят е само защита на доминиращия предел. Може би е до мизерията на нравственото въображение, затиснато от потребителството - кой да ти каже?