Приключенията на Михаил Вешим в „Позитанско царство“

Портрет на обществото и политическата ни действителност в плетеница от хумористични препратки към класики на българската литература

След затишие от почти година излезе „Позитанско царство”, новият сборник с разкази и фейлетони на любимия на поколения български хуморист Михаил Вешим. Докъде стигат абсурдите в ежедневието? Само хуморът може да ни провокира към размисъл.

Драги ми Смехурко, започва разказа си приятелят му вечен – весел Позитанчо, за да разкаже на своя другар, да може и той да се посмее, разнообразните приключения на баба Корнеляна. От бабината визия по новата им телевизия, през бойкот и евровот, чак до Джендър – измислено плашило, което ще затрие всичко българско и мило. Не оставка, а поправка в чумни времена.

Двайсет и трите писма от Позитанчо към неговия приятел са последвани от тринайсет разказа, които се заиграват с други български класици, хумористично наречени копродукции. От „Напаст Божия” – намигване към Елин Пелин – за веселата песен на черковните камбани по време на карантина, до „Печената сделка” на Душко Добродушков, активист на ГЕРБ – Вешим отдава почит на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Иван Вазов, Йордан Йовков и Алеко Константинов, като чрез характерното им вникване в дълбините на човешката природа рисува портрет на бурните времена на нашата съвременност.

Времената уж изглеждат бурни, а са всъщност – каламБурни. Защото живеем насред пълна пародия – пародийни управници и опозиция, пародийни политици и протестиращи, пародийни партии, пародийна демокрация – пише Вешим.

Сборникът „Позитанско царство” е допълнен и с черно-белите карикатури на художника Ивайло Нинов. Илюстрациите населяват света на Михаил Вешим с герои от нашата политическа действителност, добре познати на всички ни.

Тази книга вижда бял свят благодарение на творбите на български писатели класици, далеч по-известни и по-талантливи от мен. Позволих си, без да ги попитам (по обясними причини), да направя „нов прочит” на класиката – римейк или кавърверсия, както се казва днес, допълва авторът. Ако моите „копродукции” накарат някого да разлисти класиката, за да прочете и оригиналните творби – тогава искрено бих казал: „стига ми тая награда”... Следва откъс.

Драги ми Смехурко,

Тез дни баба Корнеляна май депресия я обхвана – мълчи и пъшка, страда горкана... Ни звук, ни стон, седи неконтактна като бастон.
– Що ти е, бабо наша? – суетя се край нея в неведома каша. – Какво се вътре в теб преобърна, как тонуса ти да върна? От засукана и засмянка, заприличала си на сянка... Доскоро изглеждаше секси, станала си анорекси! Сладкото депресията гони, хапни си пасти, бонбони...
Но баба ни – дай ѝ въздишки да рони, отказва шоколади, бонбони. По едно време устни отвори, колкото тихо да проговори:  
– Дете, знаеш или не, демокрацията колко ни отне!
Туй било значи, ето що баба е с мокри клепачи! Нали минаха трийсет лета от ноември Десети, дето на „Позитано“ оценяваме го като „проклети“!
Ти знаеш, Смехурко, че съм сърцевед, с душите женски съм много напред... Освен по хоби сексолог, бил съм и студент-психолог – карах университета почти до година трета. Лесно сложих на баба диагноза такава: „Нервно разстройство и срив от капитализЪма див, съчетани с остри състояния като тия – на политическа шизофрения...“.
– Бабо наша – рекох, – имаш късмет, на мен кацна като муха на мед... Ако бе тръгнала по клинична пътека, сега щеше да си оплакваш съдбата нелека. Давам в залог дипломата си на психолог, че с депресията ти тежка ще се справя без грешка! На централата пускай решетката и лягай тук, на кушетката...
– Ох, Позитанчо – рече баба ни доста живо, пък и някак игриво: – Ти потърси си другарка от бара, за тези работи вече съм стара!
– Бъркаш, бабо, моето не е интим-предложение, а подкана за лечение!
Щом тя на дивана полегна хоризонтално, дадох ѝ хапченце моментално – да спи, лек опиат, а не с мен да влиза в дебат...
От хапчето баба като коте замърка, после дори и захърка. Аз пък слязох в мазето – там пазим всичко, което навремето не бе ни отнето. Имаме томове на политици и соцкласици, тук-там проядени от дървеници. Взех от бай Тошо том речи конгресни, на старото поколение доста известни.
После нещата станаха лесни, гласно зачетох словата конгресни... Имаше там писано много за „-изЪма“ – обещания светли за социализЪма, както и критика на капитализЪма... Скандирах прав край кушетката лозунги за успехи през петилетката. Както вулкан бълва огнена лава, тъй аз виках: „БеКаПе – слава, слава!“...
Хъркането на баба затихна, насън сладко тя се усмихна.
Тъй редих ѝ партийни слова до главата, докато ми пресъхна устата. Щом взех да чета по-мудно, тя изведнъж премина в състояние будно.
– Позитанчо! – прозина се и ми рече: – Ох, че хубави бяха тез речи! Не мръкнало още навън, пък сънувах чуден сън! Марширува цялата нация пред мавзолея на манифестация. А аз на трибуната, в тоалетче на „Прада“, махам с ръка, приемам парада! И се усмихвам: „Народе, здравей!“, пък народът скандира: „Наша Корни – да живей!“... Ех, как можеше съвсем нелошо да си строим социализЪма и без бай Тошо!
И сякаш я духна горещ ветър, пропя: „На всеки километър!“...
Поставих ѝ термометър... Седнах на леглото, галя я по челото... Липсваше от вирус угроза, турих ѝ по-тежка диагноза:
– Бабо, щом в миналото тъй се вживяваш, очевидно се раздвояваш! Забравяш, че си милионерка, в много фирми акционерка, пък ти се иска да си и социалистка... Едната твоя половина днес се вози на мерцедес, другата ти половинка, баби, страда за хората с доходи слаби... Такова раздвояване опасно е заболяване, от вида на тия, описани като шизофрения...
– Мълчи, Позитане – баба от дивана се дигна да стане. – Нямам проблеми ментално, сънувах още нещо гениално!... Партията ни, както е на кръстопът, аз тръгнах по Третия път! Пак към капитализъм той води, но една партия държавата ръководи! На таз’ партия смело – доживотно стоя аз начело! Пък животът, когато изтлей, с почести полагат ме в мавзолей!
– Бабо, от мен знай – такъв модел се прилага в Китай! Навремето Дън Сяо Пин измисли тоз ход фин... После Си Дзи Пин със своя „Пин код“ по пътя Трети поведе милиарден народ.
– Направо бих взела от китайците модела! Момче, тръгваме с теб към Пекин, да разгадаем кода на другаря Пин!
Щом реши нещо, баба ни се не май – и ето ни нас, делегация в братски Китай. Там, като от соцмагазин, ще си купим модела на другаря Пин!
А засега, драги Смехурко, чао – първо отиваме в мавзолея на Мао!

Твой приятел съм, знай!

По Зи Тан Чо, на китайски е май