„Сиди“ - Артуро Перес-Реверте за неразказаната история на рицаря Руи Диас

Ставаме свидетели на грандиозни битки през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове

 

Артуро Перес-Реверте е особено пристрастен към историята. Доказал го е с толкова много романи, които задължително предизвикват много дискусии и се превръщат до един в социален и културен феномен. А решението му да разкаже за живота на Родриго Диас де Бивар, наричан Сид (господар), го преследва още, откакто като дете прочита „Легендата за Сид“.

Руи Диас се откроява с качествата си на ненадминат военен стратег, спечелил почти всички битки, които е водил, включително и когато противникът го е превъзхождал значително. Той е харизматична личност и е съвършеният лидер, който не само е роден да воюва, но и притежава способността да влияе на хората, да налага авторитета си, да взима трудни решения. Затова още приживе се превръща в легенда, възпявана в безкрайно много произведения, включително прочутата „Песен за моя Сид“, Корней пише пиеса за живота му, а Холивуд му посвещава класиката „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън и София Лорен.

В „Сиди“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова) Перес-Реверте ни представя най-задълбочения психологически портрет на Руи Диас, макар и разказвайки един кратък период от живота му. Прочутият рицар е изпратен в изгнание от своя крал и трябва да оцелява заедно с войската си – сурови мъже, които са готови да го следват във всяка битка и да дадат живота си за него. Именно тогава се проявяват и развиват лидерските му качества и уменията му на бойното поле, които му спечелват уважението и на най-яростните му противници.

За подвизите на Руи Диас се носят легенди, но той е най-вече истински човек на честта и дълга, символ на смелост, благородност, лоялност и достойнство. Перес-Реверте ни го представя като обикновен човек, който страда от тежестта на командването и от отговорността за живота на своите верни воини. Всички тревоги обаче остават на заден план по време на грандиозните битки. Ставаме техни свидетели през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове.

Целта на Артуро Перес-Реверте е да разкаже неразказаната история на Сид. Романът, в който говори за насилие, смърт и кръв и който е съобразен с историческите факти и с преживяванията на самия автор, работил дълги години като военен кореспондент, той определя като „делото на живота ми“ . 

 

„Тази книга е за това как да се превърнеш в лидер. Как представител от най-нисшия ешелон на благородниците, изпаднал в немилост, чужд на всякакви желания и амбиции, успява да се превърне в легенда, която засенчва имената на най-прочутите крале за времето си? Как един човек успява да убеди своите сподвижници да го следват и да умрат за него? Как успява да спечели доверието им – нещо, което е най-трудно да спечелиш? И не ме интересуваше завършения му образ, а как той започва да се превръща в Сид – годините му на еволюция, когато е в изгнание, накратко началото на легендата.“

Това споделя Перес-Реверте за своя най-нов шедьовър, превърнал се в най-четената книга на испански автор за 2019 г. „Сиди“ излиза у нас с предговор от професор Петър Моллов, който разказва интересни подробности за личността и подвизите на Родриго Диас де Бивар.

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата. Книгите му са продадени в над 20 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани - “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на юга”.
Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата; италианската награда "Валомброза - Грегор фон Резори" за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.