Руският прочит на насилието

Петко Тодоров

 

Според Чехов и според Евгений Водолазкин

„Палачът стои отстрани и бие така, че камшикът ляга напряко на тялото. След всеки пет удара той бавно минава от другата страна и дава половин минута почивка. Косите на Прохоров са залепнали към челото, вратът му се е издул; вече след 5-10 удара тялото, покрито с белези още от предишните камшици, се зачерви, посиня, кожата се пука след всеки удар... И после след 20-30 удара Прохоров нарежда, сякаш е пиян или бълнува: „Аз съм един нещастен човек, аз съм един убит човек... За какво ме наказвате?” Ето вече някакво странно изтягане на врата, звуци на повръщане... Прохоров не произнася нито дума, само мучи и хрипти; струва ми се, че от началото на наказанието е изминала цяла вечност, но надзирателят брои едва: „Четиридесет и два! Четиридесет три!”. До деветдесет е далеч”, разказва Антон Чехов в „Остров Сахалин” (Лист,
превод Виолета Манчева).

 

Чехов прекарва 3 месеца през лятото на 1890 г. на затворническия остров Сахалин. Той е на 30, но вече известен писател с Пушкинска награда. Още през януари вестник „Новини на деня” съобщава отпътуването му за натам като сензация. Формално преброява населението на острова. Попълва около 10 000 анкетни карти. А всъщност наблюдава и разпитва. Изучава живота като социолог по днешните разбирания. Резултатът е тази книга... Телесните наказания не са по-отвратителни от условията за живот на каторжниците и придружаващите ги. В практиката на руската каторга е жената и децата да съпровождат осъдения. Условията са насилие.

Така е и в „Авиатор” (Лист, превод Здравка Петрова) на Евгений Водолазкин. Героят му се събужда в болница през 1999 г. Първоначално без памет. Лекарят го кара да записва подробно възстановените спомени. Роден е през 1900 г., като студент е арестуван по донос, каторгата по сталинско време се казва лагер. Там изследовател крионицист го замразява 30-годишен в течен азот... Размразеният си спомня идиличния буржоазен живот до революцията, любовта, лагерния ад. Оказва се, че сега любимата е на смъртно легло, залюбват се с внучката й, женят се... 

Чехов прави социология, Водолазкин белетристика, общо над 1000  страници в двете книги. Вторият е роден през 1964 г., романът излиза през 2016-та. Преки документални свидетелства и напоено с достатъчно материал въображение. Несравнимост в чисто литературен смисъл, кой ще отрече литературната стойност на „Остров Сахалин”? 

 

Водолазкин гони романа, увлекателната фабула, пастелната сензационност на сюжета като продукт на актуални вкусове. Чеховият текст остава извън времевия прочит... „Какво беше най-важното откритие, което направихте в лагера?, пита журналистка размразения. – Открих, че човекът се превръща в животно невероятно бързо”. 

 

Не уточнява, но и не оставя съмнение, че се отнася и за палача, и за жертвата. Руската култура на страданието. Тя е разликата постфактум - с прочита на хитлеристките концлагери. А и в нашенските. Ние си нямаме Чехов, но не само заради това употребихме през „прехода” темата като обикновена конюнктура.