Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 септември - 15 септември

1. Ено Рауд. Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. Дамян Яков

2. Френски приказки. Миранда

3. Луи Перго. Войната на копчетата. Точица

4. Андре Мороа. Лападунди и Тънкофини. Лист

5. Николай Райнов. Приказки от цял свят. Захарий Стоянов

Продължава...

Автентично: Един италианец за „Вечния български въпрос”

 Джузепе Менарини ни повежда към България от втората половина на XIX век, когато тя е по-скоро непозната в така наречения цивилизован свят, а нейният народ, отдаден почти единствено на земеделието, почти изцяло лишен от индустрия и съответно от голямата търговия, макар и не много образован, е надарен с необикновена находчивост и извънредно трудолюбив нрав.

 

„България и бъдещето на славяните” (Колибри, превод Дария Карапеткова) е богато подкрепен с факти коментар на бурната и романтична историческа ситуация на Балканите в годините около Съединението, в който България е главното действащо лице. Това е една от най-ранните публикации на 30-годишния тогава автор, свидетелство за жив интерес и отлична информираност по темата, както и за зрял анализаторски талант. Той разпалено описва военните стратегии на Сръбско-българската война, личността на Александър Батенберг, поведението на Русия и останалите Велики сили.

Закономерен и очакван ли е стремежът на българите към обединение на Княжество България и Източна Румелия? Как гледат западноевропейските наблюдатели на начина, по който храбрият народ води своята геополитическа битка? Има ли България потенциал за лидерство сред южните славяни?

Привлечен от идеите на панславизма, Джузепе Менарини (Нимерина) е писател и военен, роден през 1862 г. в Будрио (Болоня). Още на 24 години издава в сборник песните на легендарния корпус на берсалиерите, към които се присъединява по време на Първата итало-абисинска война. Като адютант на бригадата на генерал Дабормида става автор на едно от най-важните описания на драматичната битка при Адуа (Еритрея) от 1 март 1896 г., публикувано година по-късно в Неапол. Проявил воинска храброст по време на войната, през 1922 г. майор Джузепе Менарини е удостоен със званието Кавалер на Военния орден на Италия.

До края на живота си изнася сказки на военна тематика и участва в честванията на берсалиерите. Потомък на храбър патриотичен род, на младини събира и публикува кратки исторически сведения за родното си място. Настоящото издание на „България и бъдещето на славяните” включва непознатата у нас карикатура от 1886 г. със заглавие „Вечният български въпрос” (на корицата). Следва откъс

Преди 1877 година България беше почти или съвсем непозната в така наречения цивилизован свят; доста заможният й народ, отдаден почти единствено на земеделието, почти изцяло лишен от всякаква индустрия и съответно от голямата търговия, не много образован, беше надарен с необикновена находчивост и извънредно трудолюбив нрав.

Роб на Турция още от Амурат I, макар да бе запазил непокътнат своя горд и свободолюбив характер, при все това понасяше суровото й иго с известна апатия, почти несъзнаващ своята сила: накратко казано, това беше народ потиснат, но не подчинен.

Продължава...

Какво крие „Тайната библиотека“ на Оливър Тиърл и Боряна Дукова

Куриози на историята за книголюбители

Завладяваща обиколка из любопитната история на западната цивилизация, разказана чрез най-емблематичното ѝ изобретение – книгата. Новото заглавие на „Ентусиаст“ „Тайната библиотека“ (превод Маргарита Терзиева) разказва за малко познати факти от „дрешника“ на литературата на Запада от Античността до днес.

Наред с всеизвестни заглавия, помогнали за оформянето на представата ни за света, в който живеем, британският преподавател, автор и блогър Оливър Тиърл ни запознава и с някои от по-пренебрегваните детайли, които могат да бъдат открити из рафтовете на библиотеките от миналото. Читателите ще научат за забравения романист, надминал Дикенс по продажби, за жената, която става първият публикуван поет в Америка, и за ексцентричния пътешественик, внесъл вилиците в Англия.

„Тайната библиотека“ обаче пропуска българската следа в разказа за европейското литературно наследство. Ето защо по идея на издателство „Ентусиаст“ писателката Боряна Дукова се заема да допълни книгата специално за родните читатели, като представя три очерка за големи фигури в нашата поезия и проза – Пейо К. Яворов, Димитър Димов и Яна Язова. „Нямаше как да пропусна и Яна Язова, върху чиято история бях работила в продължение на години. В „Тайната библиотека“ предлагам факти от живота и творчеството ѝ, които не съм засегнала в романа за нея „Извън редовете“, споделя Дукова в предговора.

„Тайната библиотека“ не е замислена като списък на стоте книги, повлияли най-силно върху развитието на човешката цивилизация, или пък като компилация от „книги, които всеки трябва да прочете“ – някои от произведенията, които дискутира авторът, така и не са достигнали до нас, а едно от тях вероятно дори не е съществувало.

Това е смесица от любопитни факти, бърза обиколка из въображаема библиотека, пълна с известни и не дотолкова познати заглавия. Всяка една от книгите разказва по нещо за времето, в което е написана. А взети заедно, те ни дават интригуващи отговори на десетки въпроси.

Оливър Тиърл е преподавател в Университета на Лъфбъроу, Великобритания. Изследванията му са насочени към литературата в периода 1880–1930 година и по-специално – поезията на ХХ век и раждането на модернизма. Паралелно с това Тиърл e oсновател на профилирания блог interestingliterature.com с над 15 милиона посещения от създаването му досега. Следва откъс.

Веднъж попитали Гилбърт Честъртън коя книга би взел със себе си на пустинен остров. „Ръководство за построяване на кораби“ – отвърнал той. Този остроумен отговор вероятно е предизвикал усмивки сред публиката, но може би точно заради него шоуто на Би Би Си повече никога не го кани за свой гост. Шегата на Честъртън обаче ни напомня за един простичък, но често забравян факт, а именно, че „книга“ не означава „велика литературна творба“ или „роман, който винаги си искал да прочетеш, но времето или смелостта да го сториш не са ти стигнали“.

Книгата може да има далеч по-прагматична цел, но въпреки това да е от огромна важност за историята на Западния свят. Да вземем „Елементи“ на Евклид, написана преди повече от две хиляди години. Навярно само шепа книжни плъхове биха взели Евклид в леглото си след дълъг и уморителен работен ден, но влиянието на „Елементи“ е неизмеримо (някак иронично предвид темата на книгата).

Продължава...

Агата Кристи отново разследва в „Друг вид зло“ на Андрю Уилсън

И „Хермес“ отбелязва 130 години от рождението на Агата Кристи - с нов роман, в който тя е главен герой

На 15 септември се навършват 130 години от рождението на  Агата Мери Клариса Кристи. Английската писателка е автор на множество криминални  разкази, повести, романи и драми. Нейните герои госпожица Марпъл, господин Куин, полковник Рейс, Паркър Пайн и разбира се, белгиецът Еркюл Поаро, са любими персонажи на поколения читатели.

По случай годишнината ИК „Хермес“ ще зарадва почитателите й с нов роман от поредицата „Мистерии с Агата Кристи“, в който обичаната писателка се оказва главен герой във вълнуващо разследване.

Поредицата е дело на журналиста и писател Андрю Уилсън. Той е носител на множество награди. Работил е в различни вестници и списания, сред които са Sunday Times, Observer, Daily Mail, Evening Standard, Independent, Smithsonian и Washington Post.

За първата книга „Талант за убийство“ Уилсън черпи вдъхновение от интересен период от живота на Агата Кристи – нейното изчезване през зимата на 1926 г. В романа си писателят предлага един алтернативен сценарий за разплитането на тази мистерия.

В „Друг вид зло“ Кристи влиза в ролята на детектив с много важна мисия. Интригуващият сюжет носи белезите на класическата криминална литература и  със сигурност ще се хареса на почитателите на жанра и на стила на Агата Кристи, който Уилсън се опитва да възроди.

За книгата

През януари 1927 г. известната авторка на криминални романи Агата Кристи се отправя на пътешествие до Канарските острови. Идеята е да си отдъхне от напрежението покрай скандала с тайнственото й изчезване месец по-рано.

Това, което никой не знае обаче, е, че госпожа Кристи е натоварена със секретна мисия от британските разузнавателни служби. Нейният близък приятел – агентът Джон Дейвисън, има нужда от помощта й при разкриването на убиеца на негов колега. Главният заподозрян е Джерард Гренвил – известен окултист и познавач на всички колкото красиви, толкова и отровни растения на остров Тенерифе.

Мистериите обаче започват още на парахода: пред очите на Агата една млада жена се хвърля от борда и намира смъртта си в студените води на океана. Не след дълго около това наглед очевидно самоубийство възникват въпроси. Въпроси за връзки с вече извършени престъпления и – още по-страшно – предстоящи.

Агата Кристи е по следите на мрачна тайна, която застрашава живота й. Нищо не е такова, каквото изглежда. Злото има много лица...

3 любопитни факта за Агата Кристи

Изчезването на Агата Кристи през 1926 г. се превръща в една от големите мистерии на миналия век. Но около живота на писателката има редица други интересни и любопитни факти, достойни за роман. Подбрахме три от тях, които Уилсън все още не е включил в своите книги:

1. Творбите на Агата Кристи са преведени на поне 103 езика, което е повече, отколкото тези на Шекспир.

2. Агата Кристи е вписана в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. А пиесата ѝ „Капан за мишки“ е най-дълго играната театрална постановка в света и все още се представя с голям успех в Лондон.

3. Агата Кристи пише един от най-популярните си романи „Убийство в Ориент Експрес“ в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с това, а самата стая вече не носи номер, а име - „Стаята на Агата Кристи“.

А на всички, които се чудят как би се справила Агата Кристи като детектив и агент на тайните служби, препоръчваме да разгърнат романа „Друг вид зло“. Следва откъс в превод на Дори Габровска. 

 

Продължава...