page contents Книжен ъгъл: Изкушението Селинджър
Предоставено от Blogger.

Изкушението Селинджър

12.4.21

Петко Тодоров

 
В мемоарния роман на Джоана Рейкоф 
 
„Работата ни е да не го безпокоим. Грижим се за неговите дела, за да не се налага той да се занимава с тях. Разбираш ли? Значи никога, при никакви обстоятелства не му се обаждаш. Ако се случи нещо, за което трябва да се допитаме до него – макар че не мога да си представя какво може да бъде то, - казваш на мен и аз ще реша дали е необходимо той да знае. Ти самата никога няма да му се обаждаш. Никога няма да му пишеш. Ако се обади, казваш само: „Да, Джери. Ще предам на шефката”. Ясно ли е?... Той не иска да чете твоите разкази. Нито пък да слуша колко много ти е харесал „Спасителят в ръжта” – началничка в литературна агенция инструктира новоназначената в „Моята година със Селинджър” (Кръг, превод Ралица Кариева) на Джоана Рейкоф. 
 
Да, Джери е Джеръм Дейвид Селинджър. Рейкоф е на 23, когато постъпва там през 1996 г., първата й работа. Селинджър е най-важният им автор. Инструктажът е в абсолютен тон с прословутата му самоизолация. Във въпросната нюйоркска агенция се получават всекидневно купища писма, адресирани до писателя, на Рейкоф се пада грижата да отговаря. И тя преписва съчинения още през 1963 г. стандартен отговор от няколко реда: „... господин Селинджър не желае да получава поща от своите читатели...” и пр. 
 
След година напуска агенцията. Изявява се като журналист и писател, обнародва роман. Много по-късно се връща към преживяната година с името Селинджър. Насърчават я да я опише споменно. Описва я като роман, той излиза през 2014 г. Основното: променя имена, иначе върви съвсем автобиографично. Вече е филмиран. 
 
Името Селинджър продава в Щатите, у нас ще видим. И в случая подвежда. Романът на Рейкоф е за живота. Момиче с литературни амбиции завършва образованието и търси препитание с непосилни студентски и други заеми на шията: „Всеки ден се обаждах в банката да проверя баланса, а твърде често прибягвах и до отсрочка, макар че записвах всеки цент и прецизно разчитах всеки разход. Храна пазарувах веднъж седмично в събота сутринта, като внимателно калкулирах цялата сметка; преди да пристъпя към касата, връщах всичко, което ми се стореше твърде разточително, като например пакет бисквити или мюсли. За обяд се ограничавах до пет долара, с които можех да си купя смешна малка гръцка салата във веригата магазини за сандвичи зад ъгъла: повехнала маруля, понякога вече започнала да потъмнява по края, няколко прозрачни резенчета домат, почти бяла краставица и малко резенче фета”. 
 
Къде е тук Селинджър? В дузина разменени изречения по телефона и в няколко минутна среща в агенцията: „... в изгладена карирана риза, загащена в дънки, които също изглеждаха изгладени, а посребрената му коса беше сресана на една страна, пригладена и напомадена в стила от 50-те – 60-те години”... 
 
За литературно изкушения може да се окаже доста съдбовно. А за останалите? Шоколадената фирма „Феликс Потен” пуска между 1898 и 1922 г. три серии картички „Световни знаменитости” – отваряш си шоколада и вътре картичка, можеш да си купиш албум и да ги подреждаш в него: около 500 картички в серия. Във втората писателите са 74. Всяка 7-ма знаменитост – писател! 
 
Какво е станало с духовните потребности след един век? Въпросът ще е тъп докато оправданието: Такъв е пазарът, или пазарът го налага – ще се забрави. Защото субект „пазар” не съществува. Той е измислен за да скрива същинските субекти. 
 
Романът се е получил. Рейкоф владее характерния американски белетристичен минимализъм. Който внушава пределна плътност на разказа - „издухана” е и последната глътка въздух от страниците. Селинджър е глътката изкушение. Тя вързва двата края на непрогледното всекидневие и промушва през онази плътност надбитийността.