Откъс: Тайни и любов край „Сапфиреният залив“

Нова увлекателна история, нова екзотична дестинация и ново любовно приключение от Холи Мартин 

 

В „Сапфиреният залив“ (Ера, превод Красимира Абаджиева) Ария Филипс израства на райски остров и от малка помага в семейния хотел. След смъртта на баща си, тя прави всичко по силите си да го спаси. Но парите са малко, а гостите – още по-малко. 

Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални. Въпреки миналото, чувствата и онази целувка, която Ария не може да забрави.
Рискът да загуби дома си на този блестящ като диамант остров расте с всеки изминал ден. А Ноа пази тайна, която ще промени живота ѝ завинаги...

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории. Следва откъс.
 

Ноа си изяде супата и се облегна на стола. Тъкмо остави лъжицата си, когато младата сервитьорка, момиче на не повече от шестнайсет, грабна празната чиния и я отнесе в кухнята. Той би искал да мисли, че това е проява на ефективна работа, но най-вероятно се дължеше на факта, че в хотела имаше десетина гости и персоналът в ресторанта нямаше работа.
От ъгловото сепаре се виждаше цялата зала и прекрасният залез на слънцето над морето. По небето танцуваха облаци с цвят на мандарини и захарен памук. Супата беше най-вкусната, която някога беше опитвал, а той познаваше кухнята на не един и два хотела по света. За съжаление ресторантът беше почти празен.
Едно раздвижване в ресторанта привлече погледа му. Сърцето му трепна, когато видя към него да идва Ария. Беше невероятно красива – с пусната тъмна коса, която се стелеше под раменете ѝ като гладка абаносова драперия. Лятната ѝ рокля с презрамки се развяваше около краката ѝ при всяка крачка. Нещо сякаш искреше около нея, когато минаваше между масите и усмихната питаше гостите дали имат нужда от нещо. Тя сияеше.
Най-сетне стигна и до неговата маса и му се усмихна още по-широко.
– Може ли да седна?
– Разбира се. – Ноа не очакваше да поиска да му прави компания – последния път не се разделиха особено топло, – но бързо ѝ направи място.
Ария се настани близо до него и той усети топлината и уханието ѝ на кокос, когато коленете им се докоснаха. Тя дръпна крака си и се премести малко по-настрани. Прибра косата зад ушите си и попита:
– Какво си поръча?
– Пържола – отвърна Ноа.
– Добър избор – кимна Ария и извика пъргавата сервитьорка. – Ес Джей, помоли Скай да направи още една пържола. Тя знае как я обичам.
– Добре – отвърна Ес Джей и бързо отиде в кухнята.
– Разговаряш с някои от гостите така, сякаш се познавате добре – усмихна се Ноа.
– Повечето са наши редовни клиенти и идват два-три пъти годишно.
В този момент в ресторанта влезе възрастна дама с дълга лилава кадифена пелерина. В първия миг Ноа не я позна, но след малко си спомни името ѝ. Силвия Стийл. Ария видя, че я гледа и го уведоми:
– Това е госпожа О’Хеър. Тя е малко... ексцентрична.
На Ноа му се стори, че Ария се опитва да е дипломатична.
– Всъщност аз я познавам. Отсяда в хотелите на доста градове по света и неведнъж сме се срещали.
– О, така ли? – очите на Ария грейнаха. – Не знам много за нея, освен че... Ами... прекарва много време в стаята си.
– Вероятно работи – предположи Ноа.
Ария се засмя.
– Едва ли. Не бих се обзаложила, предвид звуците, които долитат от телевизора ѝ.
Ноа не разбра какво има предвид, но точно тогава Силвия спря до сепарето.
– Ноа, радвам се да те видя! – възкликна Силвия, а той стана и я целуна по бузата.
– И аз се радвам да те срещна тук. Как върви работата?
– Както винаги – засмя се тя. Погледна към Ария и в очите ѝ блесна закачливо пламъче. – Вие двамата да не сте двойка?
Ноа се усмихна на бързината, с която бе минала по същество.
– Не. Тук съм по работа – отвърна той.
– Само работиш и никога не се развличаш, скъпи Ноа. Няма да ти стане нищо, ако се позабавляваш малко, докато си тук.
– Ще те послушам – усмихна се той.
– А ако ти трябват идеи...
– По тази част нямам оплаквания, уверявам те.
– Сигурна съм – засмя се Силвия и се отправи към масата си.
Ноа си седна на мястото.
– Ама ти наистина я познаваш! – ахна Ария.
– Вечеряли сме няколко пъти, но я познавам под друго име. Но може да има нов съпруг.
– Колко съпрузи е имала? – учуди се Ария.
– Последния път беше с петия, но оттогава минаха няколко години. Досега всеки път е запазвала моминското си име.
– Петима съпрузи? – Ария се засмя. – А за каква работа стана дума? Тя трябва отдавна да е пенсионирана.
– О, да, към осемдесет е. Но щом не знаеш, може би и аз не бива да ти казвам.
– Е, сега вече ме заинтригува! – каза Ария и очите ѝ блеснаха.
– Попитай я някой път. Тя ще ти каже. Сигурен съм.
– Ще я попитам.
Ария замълча и атмосферата помежду им стана малко неловка. Тя извърна очи към прозорците и чудесната гледка от ресторанта.
– И днес залезът е прекрасен. Тук всеки ден е по-красив от предишния.
Ноа се загледа в нея. Тя се опитваше да води най-обикновен разговор. През всички тези години, откакто се познаваха, винаги са си бъбрели приятелски... Преди разговорите им да станат по-сериозни и чувствата по-силни. Преди той да я целуне.
– Залезите са едно от нещата, които ме правят щастлив тук – рече Ноа, без да отмества поглед от Ария.
Тя погледна към него, а после бързо отклони очи и му се усмихна.
– Господин Кембъл, трябва ли да ви напомням, че ще се придържаме към професионалните отношения?
Игривият ѝ тон го развесели.
– Говорех за гледката, госпожице – отвърна Ноа. Всъщност и двамата знаеха, че изобщо нямаше предвид това.
Ария се покашля и предложи да обсъдят предстоящия ремонт.
– Разкажи ми за плановете си – подкани го тя.
Ноа би предпочел да говорят за друго, но нямаше избор.
– Е, добре. Фасадата е в добро състояние.
Ария кимна.
– Татко не обичаше промените, но следеше за приличния вид на хотела. Понякога зимата тук е много люта и той държеше сградата да е добре санирана и боядисана.
– Подът във фоайето обаче трябва да се подмени. Може би да сложим мраморен.
Ария се намръщи.
– Какво?
– Нищо, просто... Според мен някои хора няма да са съгласни, че мраморният под ще подхожда на характера на този хотел.
– Кои са тези хора? – попита Ноа.
– Местният съвет, като за начало.
– Местният съвет? Не знаех, че трябва да се съобразявам с него.
– Разбира се, че не трябва – отвърна неубедително Ария.
Ноа се загледа в нея за момент.
– Имам чувството, че искаш всички да са щастливи.
– Не бих казала – намръщи се тя.
Ноа пак се вторачи в нея, питайки се защо тя не може да види това, което вижда той. Беше се увлякъл по тази невероятна жени преди години, а сега имаше възможност да открива възхитителните ѝ черти една по една, сякаш са безброй листенца на красива роза.
– Цял живот съм се чувствала някак не на място – въздъхна Ария. – Не знам защо. Може би защото съм осиновена и както семейството, което ме отгледа, така и този остров сякаш не ми принадлежаха. Стараех се да угодя на всички, за да ме приемат.
– И?
Ария се усмихна тъжно.
– Е, предполагам, че в очите им съм човек, който винаги се съгласява с всичко.
– Това помогна ли ти да се чувстваш по-добре?
– Местните винаги са ме приемали такава, каквато съм. По-възрастните държат младите на острова да си знаят мястото. Това, че се чувствам така, сякаш не ми е тук мястото, се дължи не на тях, а на самата мен. Не знам откъде съм, не знам кои са биологичните ми родители и защо са ме изоставили. Това е травма за цял живот...
На Ноа му се прииска да я прегърне. Животът и на двамата бе започнал по един и същ начин. Неговите родители също не го бяха искали и белезите в душата му бяха неизличими.
– И моето детство не беше леко – каза той. – Това ме промени и даде отражение върху отношенията ми с хората, така че едва ли бих могъл да ти дам съвет. Опитай се да намериш своя път в живота. Не бъди такава, каквато не си. Не се стреми да се пригодиш към всичко и всички. Приеми, че си различна. Преследвай онова, което искаш, което те прави щастлива, и не се отказвай от мечтите си.
– Добре звучи – усмихна се Ария.
– Решенията за промените в хотела ще вземаме ти, аз и сестрите ти. А ако някой опита да се налага, кажи му да си ги навре... Знаеш къде.
Ария се ококори срещу него и прихна.
– С удоволствие бих го направила!
– Бъди смела, покажи им кой е шефът!
За негова радост тя отново се засмя.