Издателство за поезия „Да“ представя „Кухата сърцевина на живота“, новата книга на Цочо Бояджиев

Тя започва така:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

тези стихове не се рецитират
те служат да кажеш мълком това
което и без тях можеш дa кажеш

Достатъчно известен в своята преподавателска и не по-малко в своята преводаческа работа, а също и като фотограф, в последните години проф. Цочо Бояджиев издаде поредица стихосбирки, които говорят за невероятен творчески подем. Защото близостта му с поезията не е от вчера, а твърде дълго имаше пауза от времето на публикуването на предишните му стихосбирки, много от почитателите му се изненадаха от това, че той продължава да пише и последните му издания предизвикаха голям интерес. В тях личи творческата зрелост на поета, за когото поезията е „убежище за нашите меланхолии“, както четем в Речника от стихосбирката му, а писателят – „мъченик на словото“. Срещата с най-новата поезия на проф. Бояджиев е изкушение за всеки, който смята поезията за високо изкуство, което продължава да има централно място дори в днешния разпарчетосан и вгледан в забавлението свят.

За „Кухата сърцевина на живота“ поетът Илко Димитров пише:
„Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му книга „КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА” това според мен е цикълът „Рондо”. Дванадесет фрагмента, придържащи се към поетическата традиция на рондо, наситени с преплитащи се емоционална напрегнатост и духовна вглъбеност. Това съчетание е характерно за поезията на Цочо Бояджиев, но тук то получава  особено ярко звучене. Цикълът „Рондо” е майсторско изпълнение, задаващо общия смислов тон на книгата. Смятам книгата на Цочо Бояджиев „КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА” за достижение със стойност и значение не само за националната ни литература.“
 

Писателят Чавдар Ценов добавя:

„Обикновено с годините поетите малко по малко пресъхват, често се обръщат към други литературни (или още по-други – нелитературни) области на живота и т.н. Пред очите ни Цочо Бояджиев създава точно обратния пример – на една достопочтена възраст придобива все по-голяма поетическа активност и доказва, че не всички клишета са верни – например, че „поезията се пише от млади хора“. За това може би допринася и фактът, че той вече е минал през други области, даже в някои от тях има забележителни постижения, даже в някои от тях продължава активно да работи. Но както заявява в едно от стихотворенията от „Кухата сърцевина на живота“ – дори да скъса кош обувки в своите скиталчества / кръжи неспирно около сърцето си човекът... Може пък Цочо Бояджиев да се чувства длъжник сам на себе си, че се е занимавал и с други работи, не толкова първи и не толкова последни като сърцето, кой знае...
А защо е куха сърцевината на живота? Защото просто си е куха, т.е. безсмислена, глупава празнина, или защото това е магията – всеки да може да я пълни по себе си? Да гради смисъла на живота си по свой образ и подобие? Какво има предвид поетът? Ето че разгадаването дори само на заглавието изисква внимателен неколкократен прочит, не защото тази поезия е енигматична, а защото и последната дума в нея е важна, значеща, неслучайна.“