page contents Книжен ъгъл: Издателство за поезия „Да“ представя „Кухата сърцевина на живота“, новата книга на Цочо Бояджиев
Предоставено от Blogger.

Издателство за поезия „Да“ представя „Кухата сърцевина на живота“, новата книга на Цочо Бояджиев

19.5.21

Тя започва така:
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

тези стихове не се рецитират
те служат да кажеш мълком това
което и без тях можеш дa кажеш


Достатъчно известен в своята преподавателска и не по-малко в своята преводаческа работа, а също и като фотограф, в последните години проф. Цочо Бояджиев издаде поредица стихосбирки, които говорят за невероятен творчески подем. Защото близостта му с поезията не е от вчера, а твърде дълго имаше пауза от времето на публикуването на предишните му стихосбирки, много от почитателите му се изненадаха от това, че той продължава да пише и последните му издания предизвикаха голям интерес. В тях личи творческата зрелост на поета, за когото поезията е „убежище за нашите меланхолии“, както четем в Речника от стихосбирката му, а писателят – „мъченик на словото“. Срещата с най-новата поезия на проф. Бояджиев е изкушение за всеки, който смята поезията за високо изкуство, което продължава да има централно място дори в днешния разпарчетосан и вгледан в забавлението свят.

За „Кухата сърцевина на живота“ поетът Илко Димитров пише:
„Всяка книга с поезия на Цочо Бояджиев има своето вътрешно огнище, централна точка, носеща колона, върху която лежи капителът на думите. В последната му книга „КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА” това според мен е цикълът „Рондо”. Дванадесет фрагмента, придържащи се към поетическата традиция на рондо, наситени с преплитащи се емоционална напрегнатост и духовна вглъбеност. Това съчетание е характерно за поезията на Цочо Бояджиев, но тук то получава  особено ярко звучене. Цикълът „Рондо” е майсторско изпълнение, задаващо общия смислов тон на книгата. Смятам книгата на Цочо Бояджиев „КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА” за достижение със стойност и значение не само за националната ни литература.“
 
Писателят Чавдар Ценов добавя:
„Обикновено с годините поетите малко по малко пресъхват, често се обръщат към други литературни (или още по-други – нелитературни) области на живота и т.н. Пред очите ни Цочо Бояджиев създава точно обратния пример – на една достопочтена възраст придобива все по-голяма поетическа активност и доказва, че не всички клишета са верни – например, че „поезията се пише от млади хора“. За това може би допринася и фактът, че той вече е минал през други области, даже в някои от тях има забележителни постижения, даже в някои от тях продължава активно да работи. Но както заявява в едно от стихотворенията от „Кухата сърцевина на живота“ – дори да скъса кош обувки в своите скиталчества / кръжи неспирно около сърцето си човекът... Може пък Цочо Бояджиев да се чувства длъжник сам на себе си, че се е занимавал и с други работи, не толкова първи и не толкова последни като сърцето, кой знае...
А защо е куха сърцевината на живота? Защото просто си е куха, т.е. безсмислена, глупава празнина, или защото това е магията – всеки да може да я пълни по себе си? Да гради смисъла на живота си по свой образ и подобие? Какво има предвид поетът? Ето че разгадаването дори само на заглавието изисква внимателен неколкократен прочит, не защото тази поезия е енигматична, а защото и последната дума в нея е важна, значеща, неслучайна.“