page contents Книжен ъгъл: Как е да си сам срещу света
Предоставено от Blogger.

Как е да си сам срещу света

25.5.21

Петко Тодоров 
 
„Мразя скайп. Мразя есемеси. Мразя цялата тая виртуална идиотщина. Предпочитам на живо”, спори Якоб в „Тъжна свобода” на Фридерике Гьосвайнер (Еднорог, превод Здравка Евстатиева). Приятелката му Хана иска да замине за Берлин като стажант-журналист. Те са на старта на живота, той е вече лекар, а тя търси реализация: „Искам само да разбера дали съм достатъчно добра, дали имам шанс в Берлин”. 
 
 Якоб е против раздялата. Тя заминава, водена и от примера на единствената си приятелка, която е назначена в Берлинска телевизия. Отсяда при нея, стажът в централния вестник върви съвсем прилично, хвалят текстовете й, но осемте седмици се изнизват и тя остава на улицата. На берлинските улици. 
 
Приятелката заминава като кореспондент в Москва. Нашата заживява с надежда да намери работа като журналист. Обаче не се получава и не се получава. И се наема сервитьорка в кафене буквално заради глада. Там ще се запознае с влиятелен мъж в журналистиката, ще си въобрази, че късметът не я е забравил съвсем, но дотук. 
 
Гьосвайнер (1980) е филолог, живее във Виена и Тирол, през 2016 г. получава държавната награда на Австрия за дебютен роман за „Тъжна свобода” и издаване в специален тираж... Роман за самотата. Защото това е животът на Хана в Берлин. Няма кой да я поздрави за 30-тия й рожден ден. Амбицията се оказва повече от гола и следствията са в състояние да я доведат до най-лошото. 
 
Гьосвайнер разказва със завидно премерен усет за белетристични баланси. Емоциите на Хана изкачват всички възможни височини за да стигнат до сякаш последната, но авторката успява да не ги разплиска. Внушението е зловещо: младият човек е не просто сам в света, той е сам срещу света и в това няма нищо необичайно. Светът не спира и драмата е, че в него не спира и животът на този човек. 
 
E, какво, ще четем още дълго капитализма през преводи. Да не би българският новописател от „прехода” да се е подвел от бащите на втория нашенски капитализъм, които майсторски подмениха думичката „капитализъм” с евфемизма „демокрация”? Излишен въпрос. Всичко е до единия конформизъм.