page contents Книжен ъгъл: Извечните български страхове
Предоставено от Blogger.

Извечните български страхове

20.6.21

Петко Тодоров

Поглед върху Средновековието казва, че са такива

Ако под знака на Рибите настане земетръс, „навсякъде ще се появят големи болести и ще бъдат тежки”. Ако е под знака на Овена „ще погине целият свят”. Ако стане под знака на Телеца, се очаква да „настъпи голяма горещина и ще има метеж”. Под знака на зодиите Лъв, Девица и Везни: „люта зима”, „болести между хората” и „война”. Под знака на Стрелец, Козирог и Водолей: „за стадата ще настъпи мор и голяма смърт”, „голяма смърт за хората от страната”, „войни и движения”. Това според гадателната книга „Гръмник-зодиак”, припомня проф. Петър Ангелов в „Страхът в средновековна България” (Полис). 
 
В „Гръмник-кръговник” за земетръсите и последиците от тях е от значение месецът и в коя част от денонощието се случва. Така например за месец октомври четем, че ако земетръсът настане през деня „Голям страх ще има между хората и големи дъждове”, а ако е през нощта, „хората ще погубят княза”. Ако е през септември и през деня „Ще има много войни и мнозина ще загинат”, а ако е през нощта „хората ще намалеят и ще се появят скакалци, които ще изядат житата”.
 
Гадателните книги са силно разпространявани, независимо, че са неприемливи за Църквата. В тях са синтезирани страховете на населението, според историка Ангелов: „Прави впечатление, че за повечето месеци изречените пророчества издават обясним страх не само за бъдещето на реколтата или за здравето на човека, но и за настъпването на обществени катаклизми”. Здравето е основен страх. Месецословът, също такава книга, предсказва протичане на болести в зависимост от поредния ден от месеца, в който те се появяват. Примерно: „Ако се разболее на тринадесетия ден, страх има за него до 19 дни, ако прекара тези дни, ще оздравее”.
 
Ангелов обсъжда в няколко посоки страха от глад.  Църквата възпитава глад като противопоставя храната на духа. Което не пречи в цитираните гадателни книги, в други извори и във фолклора гладът да е глад, независимо от отношенията с Бога. И, независимо от най-често ирационалните обяснения, гладът е пряко следствие от климат, стопанство, данъци. И средство за постигане на военни цели... 
 
Но заглавието е „Страхът в средновековна България” и Ангелов се простира и върху небългарски страхове. Такива са страховете от българската земя, природа и климат у византийските императори, военачалници и редови войски, регистрирани от византийски автори. С които те обясняват завоевателните неуспехи основно при преминаване на Балкана. Българските монарси пък разчитали на сплашването за постигане на дипломатични въздействия. Примерно със струпване на войска пред Константинопол.
 
Откъм народопсихологията е по интересен страхът като „част от ежедневието на българина”. И най-простият, но и най-ефективен прочит е времево съпоставителният. Времето щади вечните български страхове. Мисловните конструкции на  телевизионните врачки възпроизвеждат логиката на гадателните книги. Което сигнализира трудно оспорима еднаквост между механизма на онези и на днешните всекидневни страхове. Или страхът от пандемии. Даже рационалните обяснения на чумата и ковид съвпадат: отворените граници. Или гладът. Какво му е рационалното в пазаруването на казармени количества брашно, олио и захар в началото на сегашната пандемия?
 
По-сложно е с възпитавания – „страхът Господен”: „Ако има нещо изначално предопределено, което трябва да управлява и осмисля поведението на праведния християнин, това е страхът от Бога”. Вменяваният от Църквата страх, с който професор Ангелов почва четивото си. Ще минат векове до гневния патос на Ботев срещу  „свещената глупост”: „Бой се от Бога, почитай царя!”. Цяло чудо е, дето някой правоверен неолиберал не е още обявил, че и стихотворението „Борба” е пришито на Ботев от злите сили.