Защо сме безпомощни пред мафията

Петко Тодоров

От Роберто Савиано се научава доста

„Аз знам и имам доказателства. Успешните италиански предприемачи са тръгнали от цимента. Самите те са част от цикъла на цимента. Аз знам, че преди да се превърнат в мъже като фотомодели, в собственици на лодки, във финансови акули, в купувачи на ежедневници, преди всичко това и зад всичко това стои циментът, фирмите подизпълнители, пясъкът, чакълът, камионетките, натъпкани с работници, изгнилите скелета, фалшивите застраховки. Хората, които теглят италианската икономика се опират върху дебелината на стените. Конституцията трябва да се промени. Да се напише, че се основава върху цимента”, отбелязва саркастично Роберто Савиано в „Гомор” (Ера, превод Тонина Манфреди). 

 

Документална книга за Камората, неаполитанската мафия. Тя излезе през 2006 г., авторът живее под полицейска защита от 13 октомври същата година заради отправени му от мафията смъртни заплахи.

Нещо като енциклопедия на Камората. За ролята й в строителството, шивашката индустрия, търговията с боклук, за войната между нейните кланове, за показното битие на босовете, за отношенията с църквата... Журналистът Савиано (1979) влизал в нейните предприятия като работник, „внедрявал се” във важни места за да се информира от първа ръка. Нищо общо с нашенската поръчкова „разследваща” журналистика. 

 

Припомняме колко предпазливо се отнесоха нашенските медии към присъствието на Евелин Банев – Брендо като главен герой в книгата му „Нула нула нула” – за световната търговия с кокаин. Впрочем тъкмо по повод на този наш национален герой Савиано препрати репликата на свой колега: „Ние в Италия имаме държава с мафия, вие в България имате мафия с държава”. Някой да е измислил по-точна диагноза?

Новото издание на „Гомор” е с предговор на автора, осъвременено и с нов превод. Личностна равносметка за времето от първата поява на книгата. Струва си  само прочитът на главата за строителството за да се схванат паралелите, но! Това не е българската мафия, това са универсалиите на мафиотщината, технологията. Там залавянето на клановия бос е крайъгълен успех в борбата с мафията. У нас няма как да стане. Девет десети от медийно нагласените ни скандали са около строителството, но в тях пределно старателно се избягва думата „мафия”. Най-много да се употреби „корупция”, ала тя е само инструмент.

Далаверата в строителството е невъзможна без участие на община, строителен контрол, нотариат, съд, прокуратура. Отсъствието на един от тях срутва далаверата. Мафия е срастване на институциите със свободни престъпници. Някой си позволява да нарече свободен престъпник „мафиот”, но кой ще си позволи да назове някоя от изредените институции „колективен мафиот”?

 

И второ, българската мафия е хоризонтална конструкция. Свободният престъпник не е организиран кланово, нашата мафия е с друг генезис. Институциите се мафиотизират хоризонтално. А управлението е йерархизирана дейност. И затова е безпомощно срещу мафията. Смяната на началник независимо от равнището му не докосва мафията. Той началства над тези под него. Хоризонталните зависимости са извън компетенциите му, а интересите и алчността са друго на ръка.

Та в България има мафия, няма мафиоти. В Италия мафията е персонифицирана чрез името на клановия бос. Но ето равносметката на Савиано 10 години след излизане на „Гомор”: „Нямам никаква вяра в институциите. Не вярвам в някакво политическо решение не поради липса на интерес, а заради твърде силен интерес: демокрацията е създала в себе си една изключително опасна равнопоставеност между страни, които би трябвало да бъдат в конфликт, а като продължавам да се взирам в бездната на престъпния свят, успявам да разбера как законната и незаконната икономика имат една и съща ДНК, един и същ живот, една и съща цел”.