page contents Книжен ъгъл: Откъс: Любовни тайни с Холи Мартин под „Мандариново небе“
Предоставено от Blogger.

Откъс: Любовни тайни с Холи Мартин под „Мандариново небе“

9.5.22

Срещата между Айзък и Бела е повече от необичайна. Моментът – не съвсем подходящ. А фактът, че и двамата са силно привлечени един към друг е малко смущаващ.

Въпреки че напоследък е изправена пред трудности, Бела е оптимистично настроена, приема философски несполуките и вярва, че все някога колелото ще се завърти. Но когато предлага помощта си на Айзък, тя не очаква, че това ще промени напълно живота й.

Айзък пази огромна тайна от Бела, но никога не е предполагал, че ще срещне толкова открита, щедра и очарователна жена. Когато тя разкрие истината, цялата магия ще изчезне… Освен ако не успее да я убеди, че между тях се случва нещо, което заслужава да разцъфти - разкрива Холи Мартин в „Мандариново небе“ (Ера, превод Красимира Абаджиева).

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории. Следва откъс.

Елси, Роджър и Бела работиха цял ден по организацията на лунапарка. Разполагаха с малко повече от седмица и нямаше време. Бела имаше опит с подготовката на лунапаркове, но не и за толкова кратък срок. Прегледа списъка с хората, на които можеше да разчита за получаване на разрешение, помисли и за рекламата, която трябваше да стигне до всичките острови, а защо не и до Корнуол.
В края на деня си тръгна заедно с Елси и Роджър. Качиха се в асансьора и Роджър попита:
– Имаш ли планове за вечерта?
Бела се беше замислила за рекламата по радиото, но го чу и не можа да скрие усмивката си.
– Нищо особено – сви рамене тя. – Ще вечерям и в десет ще бъда в леглото. А вие двамата?
– Аз ще пия кафе в Дамския клуб – отвърна Елси.
– Да не забравиш да им кажеш за лунапарка.
– Разбира се, че ще им кажа. Сигурна съм, че ще има участнички в разпродажбата на торти.
Бела се усмихна. Нямаше спасение от тортите, но Айзък би се примирил, тъй като разпродажбата им щеше да е само част от голямото събитие.
– Страхотна идея! Стига да има и шоколадови.
Елси се усмихна.
– Моята шоколадова торта е най-вкусната на острова, нищо, че само аз го твърдя.
– Сигурна съм, че е прекрасна – съгласи се Бела, едва ли някой би дръзнал да заяви обратното.Тримата излязоха от асансьора и завариха Айзък да говори с Мери. Той също си тръгваше и след разменените усмивки  настигна Бела.
– Госпожице Русел, имате ли минутка? Бих искал да поговорим за лунапарка.
Бела махна за довиждане на колегите си, а Айзък пошепна:
– Забравих да ти кажа, че имам джакузи в двора, та ако искаш, може да си вземеш банския.
Тя се засмя.
– О, джакузи! Скромният живот на господин Скот!
Той се усмихна.
– Купих къщата в Лондон заедно с джакузи и си казах, че веднага ще се отърва от него, но след като се поизлежавах в топлата вода и се полюбувах на звездите, вече знаех, че ще си поръчам джакузи и в тази къща. Инак всичко е обзаведено с вкус.
– Надявам се, че няма кувертюри с щампи на тигри, блестящи дискоглобуси и огледала на тавана.
– О, не, няма – прихна Айзък.
– Имам специален костюм за джакузито – промълви Бела и забеляза задоволството в очите му.
– Нямам търпение! Чакам те в седем и не закъснявай.
Той докосна за миг ръката ѝ и тръгна. Тя усети пеперудите в корема. Представи си една цяла нощ с целувки и приятни разговори. Джакузито може и да беше римейк на филм от осемдесетте, но въпреки това ѝ се стори много романтично.

***

Айзък огледа кухнята – червеното вино е на масата, пържолите бяха мариновани и крамбълът се печеше във фурната. Въпреки това беше нервен, искаше всичко да е съвършено и да докаже на Бела, че не е такъв, какъвто беше на последната им вечеря. Тя трябваше да опознае истинския Айзък.
Влезе в хола и Рокет усети притеснението му, скочи върху него и той погали кадифената козина на главата ѝ. Запали свещите над камината, отстъпи крачка, за да се наслади на светлината, и премести няколко свещи на масичката пред дивана. Времето беше топло за камина, но игривите пламъци придаваха допълнителен уют. Рокет отново скочи върху Айзък и завъртя опашка, тя също се вълнуваше за предстоящата вечер.
– Спри да скачаш като щура! Вече се изложи пред Бела и кучето ѝ и ще трябва да се представиш добре тази вечер.
Рокет сякаш не го чу, грабна една от играчките си и я пусна в краката на Айзък, искаше да поиграят.
– Добре, добре – засмя се той. – Ще подредя в беседката и ще играем.
Рокет не го последва и вероятно отново се върна да поспи. Айзък запали няколко свещи и в беседката, оправи възглавниците, изтърси одеялата и ги метна върху облегалката на дивана. Включи радиаторите и декоративния наниз от лампички и намери подходяща и тиха музика. Джакузито беше на задната тераса с изглед към залива. Щеше да е хубаво да се полюбуват на залеза преди вечеря, а по-късно да се върнат и да погледат луната и звездите от джакузито. Вдигна капака и провери температурата на водата. Приятно топла, но ѝ трябваха още няколко часа – тъкмо времето за вечеря, – за да стане гореща. След като извади падналите от дървото листа, Айзък затвори капака, запали няколко големи свещи в буркани и ги нареди на терасата. Небето над залива бе попило вълшебния бледозлатист цвят на залеза.