Откъс: „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“

Марко Перко и Стивън Стал разкриват невероятната съдба на човека, покорил електричеството. Биографията изследва за пръв път връзката между биполярното разстройство на човека и гения на учения Никола Тесла

Съвременният свят е изобретение на енигматичния Никола Тесла – човека, „покорил електричеството“ и преобърнал човешкия живот завинаги. Невероятната му съдба обаче и до днес остава непозната за по-голямата част от ползвателите на даровете, които той завещава на човечеството.
Удивителната биография на гения, който превръща и най-смелите си фантазии в реалност, но така и не успява да победи своите вътрешни демони, оживява в приносното издание „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ (Сиела, превод Венцислав К. Венков) от писателя и сънародник на Тесла Марко Перко и Стивън Стал, доктор по медицина и философия и доктор на науките.
„Тесла“ се превръща бързо в „световен бранд“: от научните измервания и електрониката до създадените през XXI в. и кръстени на негово име автомобили и улици. Но въпреки че е изминал повече от век, откакто той „осветява“ света, реално погледнато ние все още знаем твърде малко за човека, дал ни плодовете на своя неукротим гений.
Именно Тесла укротява загадъчната сила, наречена електричество; на него дължим въртящото се магнитно поле, променливия ток, индукционния двигател, радиото, безжичното пренасяне на енергия и информация, магнитния резонанс, неоновото/флуоресцентното осветление, лазера, дистанционното управление, роботиката, рентгеновите лъчи, радара, ускорителят на частици (така наречените „смъртоносни лъчи“), бобината на Тесла , та дори и самите „Междузвездни войни“ – американската Инициатива за стратегическа отбрана, която сякаш постави началото на края на Студената война.
Някога за неговото внимание се борят прочути актриси и певици, а мъже с власт се стараят да привлекат интереса му. А междувременно този „Зевс“ на съвременния свят се бори с предизвикателните последствия на своя личен променлив ток: биполярното разстройство, при което изблици на маниакална енергия го отвеждат в бездни на отчаяние.
Именно върху фаталната връзка между откритията на изключителния учен и тежката участ на страдащия човек се концентрират двамата автори, като предлагат на читателите „биографията в нов стил“ – изследване, което слива познатите биографични похвати с изследванията на медицински случаи и новаторските интроспективни методи, прилагани в психобиографиите.
Бил ли е „нормален“ Тесла? И какво значи „нормалност“ спрямо гения? Усещал ли е самият той своята нерационална маниакалност? И взаимовръзка между биполярното разстройство и огромното си научно творчество?
В проучването, оценката и разкриването на „цялостното“ житие на Никола Тесла двамата автори прилагат безпощадно своя натрупан в течение на десетилетия опит на професионални писатели и изследователи, като базират своето проучване на  множество архиви и изследвания върху живота и дейността на Тесла.
Разглеждайки пътя на Тесла от детството до пристигането му в Америка, живота в бедност, постигането на завидни слава и богатство, до края на дните му, прекарани отново в нищета и самота – този изключителен труд повдига капака на кутията със загадки на Тесла и дава отговори на незадавани досега въпроси.
Удивителна в мащаба си, биографията „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ от Марко Перко и Стивън Стал е достойна за „божеството на новото време“ и за човека, останал в сянката на гения, но който „по онова време“ променя света „за всички времена“.
„Наричали са го гений, визионер, изобретател, откривател, създател, мечтател, енциклопедист, прероден Прометей, изключителна личност, футурист, перфекционист, конте, вълшебник на електричеството, култова фигура, първия гийк, загадка, светия в науката, загадъчен магьосник, изключителен иконоборец, психически нестабилен, единак, мистик, бащата на зелената енергия и най-самотния от всички самотници. Да, бил е и такъв, но и много други неща. Бил е „учен супернова“, който не понасял някой да противоречи на идеите му. Бил е и единствен по рода си. Отхвърлял е поначало общоприетите мнения. Винаги е търсел нов начин за правене на нещо. Не се е нуждаел от одобрението на котерия от учени, за да знае, че е прав. Нищо не е можело да разруши вярата му в самия себе си. Цял живот се е ръководил от правилото, че принципът е над печалбата. И е посветил дългия си живот на неугасимата си страст да „снеме товара от раменете на човечеството“.“ Следва откъс.

ОТ ЗЕМЯТА ДО МАРС
Озадачен, предаден, но и триумфиращ
 

НЮ ЙОРК, ЩАТ НЮ ЙОРК, 1895 г. Марсоходът Perseverance каца на планетата Марс на 18 февруари 2021 г. със задача да търси органически белези за наличието на микробиален живот. От момента на изстрелването му до кацането след осеммесечен полет роувърът поддържа постоянна връзка с НАСА посредством „безжична комуникация“, и по-точно казано – посредством безжичната комуникация на Тесла.
През април 1896 г. – малко повече от година след катастрофалната загуба на лабораторията на Пето Авеню, Тесла продължава да е объркан и да търси без посока начини да се съвземе и да започне работа в новата лаборатория на Ийст Хюстън Стрийт. Но независимо от циклично повтарящите се смесени психически състояния, успява да постигне определен напредък с нови експерименти, водещи към футуристични хоризонти, макар да търси в същото време и самота, тъй като в подобни състояния тя му осигурява най-голям комфорт. Възпитанието му на горд сърбин не му позволява да проявява слабост или съмнения пред други хора. Усеща, че е длъжен да преглъща всичките си предизвикателни мисли, ако иска да продължи, и той точно това прави. Съзнанието му е фокусирано върху безжичното предаване на електрически вълни – тема, която вълнува мно¬го умове: както авторите на научна фантастика, така и доста учени се вълнуват от възможностите за комуникиране с други планети. Фантасмагоричната идея се струва забавна дори на лорд Келвин, който веднага след пристигането си в Ню Йорк издирва Тесла и сяда да обсъди въпроса с него. След като разглеждат работата на Тесла върху безжичните комуникации, лорд Келвин изразява желанието да изпратят до Марс послание от Ню Йорк, та „марсианците“ да разберат, че ние, земляните, в действителност съществуваме. Идеята е увличала и Едисън, макар в лично отношение интересът му да е по-скоро към осъществяване на връзка с покойниците. В същото време Тесла най-сериозно е решен да търси връзка с вселената. Да не забравяме, че вече е постигнал сериозен напредък в разработването на безжичното предаване, а това на свой ред му действа насърчаващо. Факт е, че няколко нюйоркски ежедневника се стремят да научат намеренията му не само по този, но и по всякакви други въпроси. Да, „ловците на лъвове“ са по следите му. Искат новина. Така че Тесла е принуден да ги захранва с новост подир новост. А интервютата излизат под заглавия от рода на „Кани ли се Тесла да изпрати сигнал към звездите?“ и „Ще можем да изпратим сигнал до Марс“. Тук ви предлагаме откъс от интервю на Тесла по провокиращата тема за изпращане на сигнал до Марс:
Имам един план, който занимава мислите ми през последните пет-шест години, като с всеки изминал ден ставам все по-убеден, че той почива върху научни принципи и е напъл-но осъществим. Известно е, че електрическите смущения на слънцето произвеждат сходни смущения на земята под формата на гръмотевични бури. Кое ни пречи в такъв случай да си представим, че подобно смущение върху земната повърхност няма да произведе осезаем ефект върху други планети? Излъчването на слънчевите смущения доказва несъмнено, че електрическите вълни се разпространяват през целия Космос.
Така че, ако на Марс или на някоя друга планета има ра-зумен живот, аз смятам, че би следвало да направим нещо, с което да привлечем вниманието му. Става дума, естестве¬но, за екстремното приложение на този принцип на разпространение на електрическите вълни. Същият принцип обаче би могъл да се приложи удачно и към предаването на нови¬ни до всички части на света. До скоро се смяташе, че ако искаме да извлечем някаква енергия от електричеството, задължително трябва да разполагаме с преносна верига, но впоследствие се доказа, че за постигане на същите резултати е достатъчна и само една жица. Че е възможно в дейс-твителност да задвижим мотор или осветително тяло само с една свързана с апарата жица. А оттам пък ми се яви мисълта, че след като и самата земя е проводник, едно електрическо смущение в една нейна точка би трябвало да наруши електрическото равновесие на земята така, че то да се почувства по всички точки на земната повърхност и да бъде регистрирано от създадените за тази цел уреди. Възможностите за подобно предаване на информация не могат да бъдат преувеличени. Всеки град от земното кълбо ще е включен в огромна телеграфска мрежа, а изпратеното от Ню Йорк съобщение ще бъде прието още в същия миг и в Англия, и в Африка, и в Австралия. Представяте ли си за какво велико нещо говорим в случай на война, епидемия или борсова паника!
Вестникът споменава по-нататък, че: „В момента мистър Тесла завър-шва своите изчисления и усъвършенства необходимата експериментална апаратура за новата област на изследванията му с надеждата, че скоро ще е в състояние да демонстрира практическото приложение на неговия план“.
От днешна гледна точка можем да оценим, че марсианската треска е вилнеела с пълна сила. Цели две години по-рано, в разговор с асистента си мистър Мур, Тесла споделя своята визия, че след като изпрати сигнал от една точка на земното кълбо до друга, следващата логическа стъпка ще е да извърши същото от земята до другите планети. От „каналите“ на Марс се интересува дори прочутият астроном Пърсивал Лоуел, който впоследствие публикува свое подробно изследване върху тези марсиан¬ски канали в списание „Нейчър“. Марсианската треска не подминава и американския магнат и милионер Джон Джейкъб Астор IV, който напис¬ва научно-фантастичния трилър „Пътешествие до други светове“ и по¬дарява екземпляр на своя приятел Тесла.
Докато в края на века марсианската треска все още е нажежена до червено, някои от инвеститорите на Тесла започват да се притесняват, че увлечението му по най-новите теории и изследвания върху вибрациите (осцилацията) става за сметка на системата за дъгово осветление – онази негова дейност, която до този момент им е носила печалби. Да не го¬ворим, че в един момент изследванията му върху вибрациите пораждат един доста особен и тревожен резултат: „изкуствено земетресение“. В търсене на допълнителна яснота по въпроса за резонанса, Тесла е създал по-малка, джобна версия на своя електромеханичен осцилатор, наречен от някои „земетръсната машина на Тесла“. След години Тесла ще си спомни за това конкретно събитие, случило се в лабораторията му на Хюстън Стрийт:
Правех опити с вибрациите. Бях включил едната от машините ми [привързана към една от колоните] с цел да се убедя възможно ли е тя да влезе в синхрон с вибрацията на сграда¬та. Усилвах я полека. Изведнъж се чу особен пукот.
Попитах асистентите ми откъде е дошъл звукът. Не мо¬жеха да ми кажат. Усилих още малко машината. Пукотът стана по-силен. Ясно ми беше, че се доближавам до вибрацията на стоманената конструкция на сградата. Още малко увеличих машината.
Изведнъж всички тежки машини около нас полетяха във въздуха. Грабнах чук и строших машината. Иначе след някоя и друга минута сградата щеше да рухне около нас. На улицата настана лудница. Дойде полиция и линейки. Предупредих асистентите ми и дума да не казват. Убедих полицаите, че най-вероятно е имало земетресение. Така и не разбраха никога истинската причина.
Изключително необичайното събитие, от което сградите започват да се люлеят, причинява хаос по улиците: стъкла на прозорци се пръсват и хората от съседните китайски и италиански квартали хукват навън да търсят по-безопасно място.
Находчив репортер се сеща да попита д-р Тесла какво му трябва, за да разруши Емпайър Стейт Билдинг, на което докторът отговаря: „Пет фунта (2,5 кг) въздушно налягане ще са напълно достатъчни, ако прикрепя подходящ осцилатор към една от фермите. Вибрациите са способни на всичко. Стига ми само да усиля вибрациите на машина дотам, че да съответстват на естествените вибрации на сградата, за да причиня рухването ѝ. По същата причина войниците никога не маршируват по мост“. Именно ранните му експерименти с вибрациите, обяснява той, довели до изобретяването на неговата „земевибрираща машина“.