Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 септември - 20 септември

 

1.  Хавиер Сиера. Изгубеният ангел. Хермес

 

2. Стив Бери. Символът Омега. Обсидиан

 

3. Ървин Шоу. Нощна работа. Бард

4. Франсоаз Саган. Чашата преля. Колибри

 

5. Джудита Кампело. Есента и таралежчето. Сиела

Продължава...

Харуки Мураками: „Моите разкази са като меки сенки, които пускам в света“

В сборника с разкази „Сляпа върба, спяща жена“ изкусният майстор на формата Харуки Мураками обхожда целия спектър между сюрреалистичното, магичното и рутинно земното, създавайки истории, които са едновременно поучителни, изненадващи и безмилостно забавни!

„Моите разкази са като меки сенки, които пускам в света, като бледи следи от стъпки, които оставям подире си. Помня точно къде съм оставил всяка една такава следа и как съм се почувствал…“, споделя авторът в предговора към настоящото красиво издание. „Сляпа върба, спяща жена“ (Колибри, превод Надежда Розова) обхваща двайсет и четири разказа – ексцентрични и дръзки, изтъкани от спомени, сънища и фантазии. Разкази, родени от индивидуални представи за опустошително земетресение – зловредни дървета, тайни желания, маймуна престъпник, леден човек, загадъчна празна кутия, безконечни тъмни коридори, – в които героите търсят пътя към своя истински „аз“. Дали по време на сърф ваканция на Хаваите, любовно изгнание в Гърция, случайна среща в Италия, или в желязната хватка на ежедневието, героите на Мураками преодоляват мъчителна скръб, невъзможна любов, споделена доброта и непреодолимо отчуждение между хора, които би трябвало да бъдат най-близки.
Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборници с разкази като „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове. След преизданията на романите „Преследване на дива овца“, „На юг от границата, на запад от слънцето“, „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” неотдавна „Колибри“ издаде сборника с разкази „Първо лице, единствено число“ - стегната, остроумна и магична проза, която е едновременно философска и мистериозна, трогателна и забавна. Настоящият сборник демонстрира по един блестящ начин колко е опасно да се мъчиш да напъхаш пулсиращия живот в еднакви тесни кутийки. Следва предговорът на автора.

Казано най-просто, за мен писането на романи е предизвикателство, а писането на разкази – удоволствие. Да напишеш роман е като да засадиш гора, а да напишеш разказ е като да засадиш градина. Двата процеса се допълват и очертават пълен пейзаж, който много обичам. Зелените корони на дърветата хвърлят приятна сянка, листата шумолят на вятъра, понякога обагрени в искрящо златисто. А в градината се появяват цветни пъпки, пъстри венчелистчета подмамват пчели и пеперуди и напомнят за неусетната смяна на сезоните.

Продължава...

Към дълбините на човешкото подсъзнание с „Инкогнито“ от Дейвид Игълман

Най-популярната книга от известния невроучен излиза в ново издание и разкрива тайния живот на нашия мозък

Естествено е да смятаме, че всички наши мисли, действия и усещания се случват под внимателния контрол на съзнанието ни. Но възможно ли е собственият ни мозък да крие от нас изненадващи тайни и да работи „Инкогнито“?
Световноизвестният невроучен и популяризатор на науката Дейвид Игълман се впуска в шеметно пътешествие из дълбините на човешкото подсъзнание и неговите неподозирани мистерии в най-популярната си книга – „Инкогнито. Тайният живот на мозъка“. Следвайки успеха на „Мозъкът. Това си ти“, „Жива мрежа“ и „Сума“, това забележително издание отново излиза на българския пазар в нов превод от Елена Филипова (Сиела).
Облягайки се на дългогодишните си проучвания и смайващи изследвания в сферата на невронауката, Игълман разглежда удивителния факт, че човешкият мозък ръководи своя собствена мащабна програма, до която нашето съзнание почти няма достъп.
Представена през призмата на интригуващи въпроси, които засягат мозъчните травми, връзките, наркотиците, красотата, изневярата, синестезията, закона, изкуствения интелект, визуалните илюзии, „Инкогнито“ изследва в дълбочина необятния свят, който се крие под повърхността на собственото ни Аз.
Свят, изграден от безброй невронни мрежи, които постоянно се борят помежду си и, без дори да го осъзнаваме, влияят на нещата, които ни привличат, на начина, по който действаме, и на мислите, които имаме.
Защо кракът ни може да се придвижи до педала на спирачката, още преди да осъзнаем опасността пред нас? Защо ни е трудно да пазим тайни? Защо, независимо от това къде може да е насочено вниманието ни, винаги можем да чуем, когато името ни се споменава в разговор? Защо човек се ядосва на себе си? Защо намираме някои хора за по-привлекателни от други?
Революционен в своите идеи, Дейвид Игълман поставя под съмнение всяко едно решение, което мислим, че взимаме съзнателно. С помощта на примери от поп културата, литературни препратки и исторически факти, ученият обяснява как опознаването на несъзнателните части на мозъка ни може да ни помогне да разберем повече за природата на времето, реалността, религията и престъпленията.
Написана по достъпен, увлекателен и провокиращ мисленето начин, „Инкогнито“ е книга, която ще ви накара да погледнете на себе си – и на света – с други очи.

Продължава...

Шедьовър в сянката на Попокатепетъл

Романът „Под вулкана” трябва да се прочете поне два пъти, съветва британският в. „Гардиън”

Романът „Под вулкана” от Малкълм Лоури, нареждан сред шедьоврите на английската литература от ХХ век, радва ценителите с второ издание. Легендарният текст излезе с логото на „Лист” в превода на покойния корифей Спас Николов отпреди 40 години и с корица на художника Станислав Беловски, вдъхновена не само от сюжета, но и от прочутата картина на Ханс Холбайн Млади „Посланиците”.
Действието се развива в градчето Куаунауак, сгушено на поглед от кратерите на Попокатепетъл и Истаксиуатъл в рамките на един-единствен ден през 1938 г. Сенките на двата вулкана и наближаващата война надвисват зловещо и над съдбата на главния герой Джефри Фърмин – бивш британски консул в битка с демоните на душата си, родени от алкохолизма. Бракът му се разпада и в последен опит да го спаси в семейното гнездо се завръща съпругата Ивон. Разказът преплита драматичните съдби на двойката с тези на Хю – полубрат на Джефри, и приятеля му от детинство Жак Ларюел.
Всеки трябва да прочете този шедьовър на английския модернизъм поне два пъти, съветва редакторът на в. „Гардиън” Крис Пауър.
Завършен след близо десетгодишни усилия, „Под вулкана” среща първите си читатели през 1947 г. Продажбите му вървят добре в САЩ, но във Великобритания залежава, а в Канада, където е написана, се продават само два екземпляра до 1949 г.
Част от читателите се затруднява от Фокнъровия поток на съзнанието, а други

боготворят романа тъкмо заради него,
използваните метафори и гората от символи.

Лоури непрекъснато препраща към знакови текстове като „Пуста земя” на Томас Елиът и „Одисей” на Джеймс Джойс, към гръцките митове, индийския епос „Махабхарата”, стиховете на Бодлер, „Моби Дик” от Хърман Мелвил и Шекспировите трагедии. Над всички тях обаче се извисяват „Фауст” на Гьоте, „Доктор Фауст” от Кристофър Марлоу и „Божествената комедия” на Данте.
В „Под вулкана” авторът включва и елементи от собствената си биография – като престоя с първата му съпруга в Мексико, където проблемите му с алкохола се задълбочават.
Репутацията на романа изригва след смъртта на Лоури, застигнала го при неизяснени обстоятелства във вила в Съсекс през 1957 г.
С днешна дата „Под вулкана” е постоянно присъствие в различни класации за най-добрите литературни постижения на ХХ век. Той може да бъде четен като откровено политически, религиозен, мистичен или философски роман. Става дума и за проклятие, и за фашизъм и за любов.

Продължава...

„Антарктическият стопаджия” Христо Пимпирев или да живееш без страх от необятното

Излиза първата биографична книга на проф. Христо Пимпирев „Антарктическият стопаджия”  написана в съавторство с Иглика Трифонова

В „Антарктическият стопаджия” (Книгомания), се преплитат текстовете и снимките на Иглика Трифонова като очевидец със спомените, обобщенията и сравненията на Христо Пимпирев по отношение на първите експедиции преди 30 години и днешните.
„Усещането, че тази биография е писана на път, на завет, в трюма на кораба или сред бялата пустош на Антарктида, съпътства читателя от първата до последната страница и го кара да се чувства пътешественик и част от екипа на харизматичния и винаги усмихнат учен. Наричат го „почти Магелан”, „Шакълтън, Скот и Амундсен в едно”, но той се възприема за антарктически стопаджия” - казват издателите.
По думите им тази книга разказва как се живее без страх от необятното, какво вдъхновява приключенския дух на Христо Пимпирев, какво го мотивира в изследванията от студентските години до днес и колко е важна подкрепата на съмишленици, приятели, колеги, семейство. Това е историята и пътя на една студентска мечта, младежки копнеж по Антарктида, до превръщането й в национална кауза и част от успешната външна политика на България.
„Посветил съм живота си на Антарктида. Тя е континентът на бъдещето, на младите. Те трябва да знаят за този континент, защото той вече е и български. Тук имаме база от 30 години, в която всяко лято идват наши експедиции. Антарктида е национална кауза, с която могат да се гордеят. За да се възприеме една нова идея, трябва възрожденски дух”, казва Пимпирев.
„Проф. Христо Пимпирев не може да бъде сбъркан с никого другиго, защото неговият живот и постижения са изключително нестандартни. Точно от такива хора имаме нужда в България – с възрожденски идеализъм, професионално подготвени и имащи характер да доведат докрай своите проекти”, казва Петър Стоянов, президент на България (1997-2002).
Проф. Пимпирев е ерудит с широка култура и много настойчив в преследването на набелязаните цели, човек с железен характер, добър организатор и истински патриот, казва Георги Първанов, президент на България (2002-2012).
„Позитивизмът и увереността на проф. Пимпирев са заразителни. Неговата мечта се превърна и в моя кауза, и в моя мечта - България да има достойно присъствие на Ледения континент”, казва Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017).
„Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската наука в Антарктида, а неговото дело - добрият пример за това как ентусиазмът и последователността на усилията сбъдват големите мечти. Онези мечти, които прекрачват националните граници и оставят следа не само в новинарските хроники и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците”, казва президентът Румен Радев.

Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 30 български антарктически експедиции. Автор е на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Проф. Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
Иглика Трифонова е участник в пет български експедиции до Антарктида. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии. Председател е на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член е на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени.

Продължава...

„Самотният бегач на дълго разстояние“ от Алън Силитоу се завръща след 40 години

 

Модерна класика, превърнала се в една от най-значимите книги от отминалия век

„Самотният бегач на дълго разстояние“ от Алън Силитоу отново заживява у нас 40 години след последното си публикуване на български език.
Модерната класика, превърнала се в една от най-значимите книги от отминалия век, съдържа 9 разказа, запечатали гласа на цяло поколение. Те излизат с логото на издателство „Кръг“ в познатия превод на Виолета Тицин, който сега е ревизиран, а корицата на художника Дамян Дамянов отлично илюстрира темите на британския писател.
„Самотният бегач на дълго разстояние“ е издадена за първи път във Великобритания през 1959 г. и обрисува времето на изолация, престъпност, съмнителен морал и бунт на работническата класа, към която самият автор принадлежи. Роден и израснал в работнически квартал на Нотингам, Силитоу напуска училище едва четиринайсетгодишен и започва работа в местен завод. Именно тези ранни години от живота му стават извор на творческо вдъхновение и от тях Силитоу черпи своите теми, сюжети и герои.
Алън Силитоу пише за отхвърлените, потиснатите, осъжданите. Той надниква в онези кътчета на общността, в които рядко се вглеждаме, за да открие бисери и да разкаже с майсторско умение истории, които дълго да останат в ума на читателя.
Разказът, дал името на целия сборник, поставя сериозни морални въпроси, които вълнуват и днес. В него младеж от изправителна институция участва в състезание за бягане на дълго разстояние. Но какъв е смисълът на победата, ако с нея героят легитимира начин на мислене, който не споделя? Историята получава екранизация през 1962 г., по сценария на която е работил самият Силитоу. Филмът се превръща в едно от значимите произведения на Новата вълна в британското кино.
Някога книгата става любима на ценителите на стойностна литература с образите и прозренията си, а днес привлича сред читателите си и бегачите заради споделеното усещане за свободата и удовлетворението, които бягането носи. „Тренировката на дълго разстояние рано заран ме кара да мисля, че всяко бягане е като живота – вярно, някакъв мъничък живот, но и той със своето страдание, щастие и всякакви случайности като истинския живот“, пише Силитоу в знаковия разказ.

Продължава...