Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 октомври - 11 октомври

1.  Харлан Коубън. Бегълка. Колибри

 

2. Дийн Кунц. Нейде другаде. Кръг

 

3. Хавиер Сиера. Изгубеният ангел. Хермес

4. Кристин Димитрова. Магията на картите Таро. Ентусиаст

 

5. Клаус Хагерюп. Момичето, което искаше да спаси книгите. Сиела

Продължава...

Ребека Сърл: Любовта е важна тук и сега

„След пет години“ е роман за безусловната любов, подправен с щипка магия и мистика

„Не разбираш любовта. Според теб, за да е значима, трябва да има бъдеще, но не е така. Тя е единственото нещо, което няма нужда да се развива. Важна е дотолкова, доколкото я има. Тук. Сега. Любовта не изисква бъдеще.“

В романа на Ребека Сърл „След пет години“ (Хермес, превод Диляна Георгиева) Дани Коен е на двайсет и осем, работи като корпоративен адвокат и знае точно как ще се развие животът ѝ през следващите пет години. Защото тя не оставя нищо на случайността и е планирала всичко до най-малката подробност, дори и кога приятелят ѝ – Дейвид, ще ѝ предложи брак. След като получава желаната позиция в престижна адвокатска кантора и пръстен с диамант от любимия, тя си ляга с увереността, че държи живота си под контрол. Но когато се събужда, се озовава в чужд апартамент, с различен годежен пръстен на ръката и до непознат мъж. От включения телевизор в стаята разбира, че датата е същата, но пет години по-късно. След един час, прекаран в компанията на непознатия, Дани се събужда у дома – до Дейвид. Но тя не може да се отърси от видението и макар да не вярва в свръхестествени сили, е убедена, че не е било просто сън.
След четири години и половина Дани се озовава лице в лице с мъжа от съня си, който е новият любим на най-добрата ѝ приятелка. Тя е готова на всичко, за да попречи на странното видение да се сбъдне и да докаже, че сама определя бъдещето си. Впуска се в организирането на сватбата с Дейвид, която все са отлагали, но съдбата има други планове.
Ребека Сърл е телевизионнd сценаристка, авторка на дамска проза и три детско-юношески романа. Получава магистърска степен от Нюйоркския университет, живее в Лос Анджелис. Постига световен успех с романа „След пет години“, който още с появата си през 2020 г. попада в класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Пъблишърс Уикли“, обявен е за книга на „Амазон“ за месец март и до този момент е преведен на 24 езика. Определен е от американския си издател като: „Следващата велика любовна история. Просто не онази, която очаквате“. Следва интервю с Ребека Сърл.

- Откъде почерпи вдъхновение за написването на „След пет години“?

 
- Винаги съм се интересувала от връзката между съдбата и свободната воля. Доколко бъдещето ни зависи от нас? И какво ще се случи така или иначе – без значение от нашите действия? Каква част от живота ни е предопределена? Романът ми „След пет години“ кара читателите да се замислят дали биха променили нещо в живота си, ако имаха възможност да надзърнат в бъдещето. Ще му позволят ли да определя настоящето? Защото, както главната героиня Дани накрая осъзнава, понякога, въпреки че виждаме какво ще ни се случи в бъдеще, ние не разбираме причината за това, скрития замисъл, а той е от огромно значение. „След пет години“ е една емоционална история за различните проявления на любовта, приятелството, амбицията и съдбата.
 

- Разкажи ни повече за написването на романа.

- Написах „След пет години“ почти от раз – не го казвам, за да се хваля, но това наистина ми се случва изключително рядко. Обикновено, докато работя по черновите, написвам още една книга, която никога не вижда бял свят. Вярвам обаче, че понякога нещата просто се случват лесно и безпроблемно – и случаят със „След пет години“ бе именно такъв.

Продължава...

Галин Никифоров пристига в София за премиерата на „Черна светлина“

В събитието на новия роман от автора на „Лисицата“ и „Тяло под роклята“ ще се включи и актьорът Алек Алексиев

„Винаги съм харесвал израза „черна светлина“ не само защото е привиден оксиморон, нито защото е онази загадъчна част от спектъра, която трепти в невидимото. Става дума за друго пристрастие и друг смисъл… Става дума за това, че за мен черната светлина е най-добрата метафора на човешката душа, която си представям като едно меко черно кълбо, чиито дълбини просветват едва-едва. Защото в нея има и Мрак, и Светлина“, пише Галин Никифоров в „Черна светлина“

Името на Галин Никифоров отдавна е завоювало своето място сред тези на най-добрите съвременни български прозаици. Талантливият писател обаче често предпочита да остане в страни от светлините на прожектора, за да може да се отдаде напълно на своите истории.
След като новият му роман – „Черна светлина“ (Сиела) –  се превърна в едно от най търсените заглавия на Алея на книгата 2022, писателят пристига в София, за да се срещне със своите почитатели.
Официалната премиера на тази дълбоко разтърсваща, сурова и едновременно с това деликатна книга за болките на родителството, ще се проведе от 18:30 ч. на 13 октомври 2022 г. в Missia 23 (ул. „Мизия 23“, София).
Сред нейните нюанси ще ни разведе актьорът Алек Алексиев в ролята на главния герой, а прозорливият прочит на гл. ас. д-р Елена Борисова от  Института за литература към Българската академия на науките ще надникне над привидното значение на думите в този многопластов психологически роман.
„Черна светлина“ е суров, но същевременно деликатен и болезнен прочит на преодоляването на загубата и намирането на сила да се помириш с миналото. Това е книга за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и за надеждата, че дори и счупен, някой ден светофарът на живота може би отново ще свети в зелено.
Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите „Умерено нежно”, „Добро момче”, „Фотографът: Obscura Reperta”, „Лятото на неудачниците”, „Лисицата”, „Тяло под роклята“. Отличен е с наградата „Роман на годината” за „Лятото на неудачниците”, а през 2011 г. печели националната награда „Елиас Канети” за романа „Къщата на Клоуните”. По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. Следва откъс.

В двора пред вилата има шест реда рехаво лозе, за което никой не се е грижил от години. Карото е наследил парцела от чичо си и не е пипал нищо в него. Тони живее тук повече от година и сякаш за пръв път осъзнава, че вилата не е само място за пренощуване, а и негов дом. Каквото и да означава това.
Споменът за това как с баща му всяка пролет зарязваха дворната асма идва съвсем естествено. Още тогава Тони оби¬чаше да прави всичко по свой начин, затова оформяше всяко разклонение по-скоро на принципите на икебаната, отколкото на лозарството. Баща му клатеше недоволно глава край него, но нищо не казваше; беше мълчалив и сдържан човек. Двама¬та се разбираха добре, макар никога да не станаха достатъчно близки, за да си говорят за истински важните неща в живота. И сега Тони съжалява за тази пропусната близост.

Продължава...

„Живот в киното“ на Ъруин Уинклър – откровено за потайностите на продуцентската професия

„Живот в киното. Истории от 50 години в Холивуд“ (Колибри, превод Надя Баева) е изпълнена с разкази за легендарни и обичани и не чак толкова легендарни и забравени филми и отвежда читателя зад кулисите, право в историята на Холивуд. В продължение на десетилетия Ъруин Уинклър продуцира поредица от забележителни филми и се превръща в един от най-славните продуценти на своето време.  

В „Живот в киното“, неговите изпълнени с очарование и прозрение мемоари, Уинклър споделя киноистории от кариерата си като продуцент, а после и като сценарист и режисьор, като разкрива промените в Холивуд през изминалите десетилетия. Книгата хвърля светлина върху спецификите на продуцентската професия, в която освен всичко останало влиза откупуването на права, оформянето на сценарии, кастинг на актьори, менажиране на режисьори, участие в монтажа на филми и печелене на награди.
Ъруин Уинклър е роден през 1931 г. в Ню Йорк, САЩ. Той е продуцент или режисьор на около 60 филма. Още четвъртият филм, който продуцира, „Те стрелят по коне, нали?“, с участието на Джейн Фонда, е номиниран за 9 награди „Оскар“. От края на 60-те години продуцира поредица от провокативни и въздействащи филми и се превръща в един от най-възхваляваните от критиците, най-продуктивните и успешни продуценти на своето време. Списъкът от заглавия е впечатляващ: „Роки“, „Добри момчета“, „Разярения бик“, „Вечната музика“, „Истински неща“, „Крийд“. Филмите му имат 52 номинации за награди на Академията, включително 5 номинации за най-добър филм, и печелят общо 12 награди „Оскар“.
През последните години Уинклър продължава с „Крийд 2“ с Майкъл Б. Джордан и Силвестър Сталоун в главните роли, който излиза по екраните през есента на 2018 година, следван от „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе с Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши. Следва откъс.
 

Когато през януари 1966 година влязох на терена на Metro-Goldwyn-Mayer в Кълвър Сити, това не беше студията, която си представях. Като юноша виждах лъвът на MGM да реве и да обещава най-прочутите кинозвезди, приятни за ухото мюзикъли, вдъхновяващи семейни драми и от време на време по някоя комедия или исторически филм. Онова бе Америка със здравия ѝ манталитет на малкото градче – и не е случайно, че семействата в Да се срещнем в Сейнт Луис и в поредицата филми за Анди Харди са щастливи, осигурени, от средната класа, с бели бащи (в Анди Харди е съдия, а в поредицата за д-р Килдеър е излъчващият бащинска грижа Лайънъл Баримор) и майки, които не ходят на работа, а се грижат за домакинството и децата (но пък никога не се мярка бременна жена, нито гейове от който и да било пол). Мюзикълите на MGM бяха зрелищни, изобретателно замислени и представяха на масовата публика големите композитори на времето (Ървинг Бърлин, Еърън Коупланд, Джордж и Айра Гершуин, Коул Портър). В тях се появяваха изумително талантливи танцьори (Джийн Кели, Фред Астер, Сид Чарис), певци (Джуди Гарланд, Франк Синатра, Деби Рейнолдс), дори олимпийски плувкини (Естър Уилямс) и кинозвезди като Кларк Гейбъл, Грета Гарбо, Мики Руни, Джоан Крофорд, Катрин Хепбърн, Спенсър Трейси, Гриър Гарсън, Уолтър Пиджън, Ван Джонсън, Лана Търнър – всичките работещи за господин Мейър и компания. За всяко кътче на Америка имаше по един филм на седмица, 52 годишно. MGM се гордееше със стотици актьори на дългогодишни ексклузивни договори, училища за децата актьори (Елизабет Тейлър, Мики Руни), курсове по танци, по дикция, лекари, зъболекари, бръснари, банкери, педикюристи и отбор масажисти, които да облекчават телата на шефове и звезди. В задния парцел, на няколко километра южно от главната студия, имаше автентичен на вид френски град с езеро и ров, пълен с вода (защо да се пътува чак до Европа?), нюйоркска улица (защо да се ходи на изток?), градче тип Анди Харди, железопътна гара и притежавана и обслужвана от MGM генераторна станция (тъй че студията не трябваше да зависи от града за ток). В складовете се помещаваха ценни антики, използвани на снимачните площадки, костюми от гащеризони за разсилни до разкошни вечерни рокли, дори бижута, с които актьорите да се кичат. Многолюдният отряд за сигурност бе съставен от бивши служители на лосанджелиската полиция и задачата му бе да пази актьори и шефове от беди на терена на студията и по-често извън него.

Продължава...

„Фамилията“ - Майк Лосън с майсторски трилър по стъпките на Гришам

 Във „Фамилията“ (Обсидиан, превод Надежда Розова) младият провален на „Уолстрийт“ финансист Джеймисън Мадокс се мести в малък град и започва работа във фирма за финансови и корпоративни проучвания, в която мерките за сигурност са изключително строги. Зад привидно почтената фирма се крие престъпна дейност и скоро Мадокс ще трябва да бяга, за да спаси живота си и живота на своята нова любима.

Обвиненият в търговия с вътрешна информация Джеймисън Мадокс успява да избегне затвора, но с репутацията му на Уолстрийт е свършено. Година след съдебния процес той неохотно приема единствената оферта за работа, която получава. Никому неизвестна фирма в заспалото градче Редемпшън, щата Илинойс, му предлага да прави проучвания на компании, от които се интересуват нейните клиенти. Много неща озадачават Джеймисън в новата му фирма, управлявана с желязна ръка от Клод Дрекслър: изключително строгите мерки за сигурност, работата на сляпо за анонимни клиенти, непреодолимата бариера между обикновените служители и мениджърите.

Джеймисън се влюбва в Джилиан Ланг, доверено лице на Клод, и научава от нея, че зад почтената фасада на фирмата се крие престъпна дейност, в която са посветени само десетина души с роднински връзки помежду си. Двамата решават да се отскубнат от пипалата на фамилията и предприемат внимателно планирано бягство. Но Клод няма да се спре пред нищо, за да опази тайната си. А умната и загадъчна Джилиан се оказва не по-малко опасна от своите роднини. Следва откъс.

Редемпшън, щата Илинойс. Население осем хиляди и все по-малко с всяка изминала година. Заспало и невзрачно градче без промишленост и без наука. Разположено беше сред ниви със соя и царевица и в радиус от осемдесет километра от него най-високите постройки освен силозите за зърно бяха няколко четириетажни сгради.
Джеймисън Мадокс беше роден и отраснал в Манхатън – град с ускорен пулс, с туптящо лекомислено сърце. Манхатън беше световен център на финансите, културата и изкуството, Мека за красивите, талантливите, умните и богатите. Манхатън беше единственото място, в което Джеймисън искаше да живее, а ето че се беше озовал в Редемпшън на интервю за работа, която със сигурност не желаеше, във фирма, за която не беше чувал.
Съзнаваше колко е изпаднал, но никога не бе допускал, че ще се стигне дотук.
Неочакваното писмо, което беше получил, го осведомяваше, че заплатата е само сто и двайсет хиляди долара годишно и не подлежи на договаряне, но ако проявява интерес, да отиде на интервю. Компанията щяла да му плати полета до Чикаго, автомобила под наем за двучасовия път до Редемпшън и една нощувка в мотел. На последната си работа Джеймисън печелеше близо един милион долара, защото към основната му заплата се предвиждаше бонус, който той винаги получаваше.

Продължава...