Книжен ъгъл

В „Шведите знаят как“ (Ера) Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините ИКЕА не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно.
Научаваме за националния химн на шведите, който издава любовта им към природата, и за това как работи свръхсоциалната им пазарна икономика. И най-важното - какво да правиш, ако те изненада лос, докато береш малини?!
Антие Щрубел е немска авторка, литературна критичка и преводачка от шведски и английски. Живяла е в Швеция. Следва откъс.

След това вълнуващо преживяване навсякъде виждах само мъже с детски колички. Те седяха и четяха в парка, докато детето спеше или си играеше. Стояха на групички край фонтаните, разхождаха се по брега с детските колички, наслаждаваха се на слънцето и най-вече: наслаждаваха се на живота.
Докато едва през 2007 г. Германия се решава и то доста трудно да възприеме шведския модел на родителството, шведските мъже още от 1974 г. насам са имали време да се адаптират и да свикнат с новия начин на живот. Те имат опит. Днес бащите ползват една пета от дните за родителски отпуск, а тези, които искат, могат да работят на половин работен ден след това. Един приятел ми каза, че тук се гледа накриво, ако не се вземе отпуск за децата. Той разказва, че когато се появил в офиса след раждането на дъщеря си, колегите му го попитали: „Ти нямаш ли си личен живот?“. След три месеца бащинство Арис Фиоретос казва: „Ако останеш у дома, това няма да отслаби позицията ти. В днешно време благородническата титла едва ли носи някакви привилегии. Но с малко сос за спагети на рамото на бащата, като пагон...“
Условията за такова всекидневно самоутвърждаване са благоприятни. Парламентът се отличава с най-голямото равноправие между половете в света. Там 47,3% от депутатите са жени. В парламента има една Феминистка партия, която се занимава с въпросите, свързани със сигурността и данъчната политика, вместо със семейството и жените. Тук 80% от жените работят, за разлика от Германия, където работещите жени са 66%. Формира се и различно самочувствие сред жените и мъжете и се благоприятства безплатното хранене на децата в училище. Родителите, които пускат децата си на една- или двегодишна възраст в детска градина, не са определяни като лоши родители. В Швеция не се споделят притеснения относно детските градини, за разлика от други европейски страни, където на някои места все още се страхуват да не причинят някакви травми на децата си. На никого не би му хрумнало да гледа на förskola, детската градина (предучилищната), като на инкубатор за по-късни травми. Те са определяни като места за обучение на социално поведение. Над осемдесет процента от децата на възраст от една до пет години прекарват няколко дни в седмицата в тези детски градини.
Не може обаче всичко да е идеално. Бащите с детски колички често са с по-високи възнаграждения от майките. При семействата с ниски доходи жената продължава да стои вкъщи през по-голямата част от времето, защото тя все още получава средно с 20% по-малко от съпруга си. В предприятията, регистрираните на борсата, жени са рядкост въпреки усилията на омбудсманите и Закона за равнопоставеност на половете. Според Шведската бизнес асоциация норвежкият модел, който определя квота от 40% за жените на мениджърски позиции в управлението, е нещо като забавачница. А консервативното правителство в Швеция още с встъпването си в длъжност отхвърля съответното предложение от масата за консултации. Сред шведските бизнес дами се носи една шега с горчив привкус, а именно, че съкращението IT идва от Inga Tjejer и означава „без момичета“. В Германия обаче подобни шеги веднага те хващат за гърлото. Докато в Швеция 22% от членовете на управителните съвети на компаниите, регистрирани на борсата, са жени, то в Германия те са едва 8%. И докато на движението MeToo в Германия се гледаше по-скоро с пренебрежение и около него не се вдигна много шум, в Швеция то предизвика голям интерес и беше водено с по-голяма последователност. През 2017 г. и 2018 г. редица мъже на високи позиции трябваше да напуснат поста си заради злоупотреба с власт. Шведската телевизия излъчи в национален ефир тричасово четене от театър „Драматен“ в Стокхолм, по време на което 200 актриси прочетоха анонимни текстове на свои колежки, преживели сексуално насилие на работното място. Представете си това да се излъчва по ARD или ZDF. И макар че разкритията в медиите, естествено, не бяха приети само с одобрение, дебатът ясно показа, че се защитава като цяло правото на самоопределяне на всеки.

СЪЮЗИ
 

Необходимостта от самоопределяне е дълбоко вкоренена в шведското себепознание. Това благоприятства и спокойното общуване между мъже и жени. В тази страна на социална сигурност се проявява една удивително ярка индивидуалност. Това констатират ученият Ларш Трегорд и журналистът Хенрик Бергрен в едно проучване, което предизвиква голям интерес. В първия момент звучи парадоксално: Как може да се проявява ярка индивидуалност в държава, в която много неща са централно организирани и фино изградена мрежа от високи данъци и социални осигуровки, изглежда, прави хората по-скоро зависими, отколкото свободни? Трегорд и Бергрен обясняват това с властовите отношения, които съществуват в съвременните социални държави. Говорят за отношенията между трите величини – семейство, държава и индивид. В Швеция е възможно да бъдеш независим и да си част от общност, защото съществува съюз между индивида и държавата.
В Германия, от друга страна, съюзът е между семейството и държавата. Германската държава се намесва в семейното планиране, а семейството на свой ред облекчава държавата, като осигурява издръжката на близките си.
В Швеция подкрепят индивида. Например тук държавата се грижи, когато децата навършат пълнолетие, те вече да не бъдат на издръжката на родителите си. Държавните субсидии се основават на очакването, че децата ще се изнесат и ще заживеят самостоятелно, а няма да останат при родителите си по време на обучението и следването, както е в Германия. Отпускането на стипендии също не зависи от доходите на родителите. Тези, които следват, получават стипендия от държавата, около 300 евро месечно за период до шест години, независимо от доходите на родителите. Освен това, студентите могат да получат заеми, които трябва да бъдат върнати на по-късен етап. Единствено развитието на пазара на жилища в Стокхолм и Гьотеборг пречи на добрия замисъл. Високите наеми и цените на имотите са причината студентите в тези градове често да са принудени да останат при родителите си.
Въпреки това, когато родителите остареят, те рядко поемат финансова отговорност за децата си. Дори собственото им погребение до голяма степен се покрива от данъка за погребение, който се удържа от заплатата им. По този начин въпросът за грижата за роднините е свободно решение; не се допуска финансова зависимост на семейството. В брака принципът за джобните пари е също така нежелан. От дълго време в Швеция всеки се облага индивидуално с данъци и то по опростен метод; няма данъчни облекчения за семейните. След развод лицето с по-високи доходи не е задължено да продължи да осигурява бившия си партньор.
Тези примери показват защо в Германия както традиционните семейства, така и държавата приемат толкова трудно мисълта за алтернативни начини на съжителстване. Бракът все още е свещен като националните празници; от друга страна, семействата на дъгата, като свободно избрана форма на съвместен живот, застрашават съюза между семейството и държавата. В Швеция, където социалната система е насочена към индивида, индивидуалните начини на съжителстване са по-лесни. От гражданите се иска да допринасят за държавата и за нейното сформиране; как искат да живеят, е свободен избор на всеки един. Това е отразено и в речта – езикът е огледало на това, на което едно общество придава особена значимост. За разлика от немския език, в шведския има отделна дума за партньори в дългосрочна връзка без брак. Те се наричат sambo. А думата särbo се използва за тези, които имат връзка от дълго време, но не живеят заедно. И двете думи, от друга страна, нямат връзка с думата gift, омъжена/женен, за семейното положение. А има и наименование за човек, който, въпреки че вече е на деветнайсет години, все още не може да се отдели от дома на родителите си; в случая е mambo, или човек, който се страхува, че никога няма бъде самостоятелен. Ако изобщо се ожени, то е късно, но пък със стил, и често на сватбата присъстват и децата. А ако тези деца са от предишна връзка, те се наричат bonusbarn, бонус деца, а не доведени; този стар термин вече е езиково отхвърлен.
Свободата от гледна точка на шведите не означава да се освободиш от държавата, а да си свободен благодарение на държавата. Всъщност именно държавата подготвя почвата за възможността всички да бъдат независими един от друг. Скептиците виждат в това една благоприятна среда за развитието на самота и егоизъм (не можеш да общуваш с другите). Въпреки това, ценностите, ориентирани към колектива, които бяха споменати по-рано, са силно противопоставящо се течение. А навикът на шведите да предпочитат да бъдат сами, отколкото с няколко души, е сто пъти по-стар от социалната държава.
Циникът само свива рамене. То всичко хубаво, казва той, ама всички са зависими от държавата, а без нея не би имало лична независимост. То всичко хубаво, казвам аз тогава, ама посочете ми система, в която човек не е зависим от нищо. По-добре еднаква зависимост от демократично приети закони за всички, отколкото несправедливо разпределена зависимост от неясни, остарели традиции или, още по-лошо – от пари. Аргументът, че държавата би се изявявала като старейшина и би държала под опека смирения народ, може да бъде опроверган с принципа на публичността, който е залегнал в Основния закон още през 1810 г. Според принципа на публичността всеки има право да разглежда всички документи, съхранявани от обществена институция или служба. Тези документи са публични. Изключенията трябва да са обосновани и да се допускат само ако е застрашен личният живот или информацията е строго секретна. Може да се види какви държавни разходи се плащат с данъци, както и заплатите на държавните служители или на съседите. Смисълът на това е, че държавата е на разположение на своите граждани и те биха могли да получат търсената от тях информация по всяко време.