Христо Блажев: Защо това са „100 книги, които трябва да прочетете“

„Професионален читател“ е определението, което Христо Блажев като на шега дава за себе си и което се превръща в негова съдба

 

Създател на най-големия и постоянно обновяван блог за книги в България – „Книголандия“, Христо е автор на над 2500 текста за книги през последните 14 години. Преди 9 години основава и до наши дни поддържа най-голямата българска група за читателите във Фейсбук – „Какво четеш…“. Работил е за издателство „Изток-Запад“, съосновател е на онлайн книжарницата „Книга за теб“ и бутиковото издателство „Deja Book“, a днес е заместник главен редактор на издателство „Сиела“, където всеки ден сбъдва мечтата да издава любимите (си) книги (на българските читатели). Следва предговорът към „100 книги, които трябва да прочетете“ (Сиела).

След 14 години писане за книги и над 2500 ревюта не очаквах да не мога да намеря думи, но ето нà, когато трябва да пиша този предговор, съм безсилен пред белия лист – толкова „писателски“ звучи това, нали? А уж всичко е наред. Основната работа е свършена – стоте заглавия са подбрани, подредени и прочетени, около мен нежно ромоли пианото на Юрума, на фона на чиято музика от години почти медитативно работя, отвън камбаните на „Свети Александър Невски“ възвестяват, че е твърде ранна неделна утрин, и денят е сякаш лято на Бредбъри – безкраен и пълен с възможности. Време за четене, време за писане, време за това, на което съм отдал живота си. И което ми даде повече, отколкото съм се осмелявал да мечтая.
Добре, началото е тук. Много вода се оттече от оная „една нощ през самотния октомври“ на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: „Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог „Книголандия“. Но едно нещо не се промени – когато сядам да пиша за коя да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове „ревюта“, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета или импресии, без да го съзнавам. Но винаги, винаги целта ми е била една – да споделя какво съм прочел, и да запаля други да го прочетат. Това е целта и на книгата, която държите в ръцете си.Беше ми трудно да подбера тези сто заглавия сред всичките. Началната селекция бе от над двойно повече книги, които окастрих с мисълта, че не бива да ви представям само популярни книги, точно обратното, вярвам, че всеки ще открие поне по няколко заглавия, за които дори не е чувал. Поради това от списъка отпаднаха любими автори като Юнас Юнасон, Фредрик Бакман, Стивън Пинкър, не включих нищо от Стивън Кинг, Рей Бредбъри или Тери Пратчет, не си позволих да препоръчвам общопризнати класици, били те български, или чужди, нито пък обичани автори като Габриел Гарсия Маркес, Кърт Вонегът или Ерих Мария Ремарк. Желанието ми бе да обърна внимание както на книги, които са били изключително важни за мен и са ме променили, така и на автори, заслужаващи според мен много повече читатели – но и се сдържах да ви залея с исторически книги, които са толкова важни за самия мен.
Реших, че единствената смислена подредба ще е хронологична – по реда, по който съм писал за всяко заглавие, независимо кога е издадено. Включил съм няколко книги, които отдавна са вън от тираж – с надеждата някога да ги видим в нови издания. Не съм търсил баланс между творби от български или чужди автори, между писатели и писателки, нито между художествена или нехудожествена литература, още по-малко чие издателско лого е на корицата – водеше ме само и единствено да събера книги, които вярвам, че трябва да бъдат четени. Без да си правя илюзии, че някой би харесал всяка една от тях така, както аз, личният вкус е нещо свещено – и по-важното, безспорно се променя с времето, установих го с тъга, когато реших да препрочета любими заглавия и те просто не ме впечатлиха, както някога. Но тези текстове са създадени в точния момент – когато съм бил под пълното влияние на всяка от книгите, и затова и ще ми простите, надявам се, твърде емоционалната обагреност на места.
Обичам книгите. Обичам ги твърде силно понякога и това ми личи и по постовете в социалните мрежи – основно във фейсбук групата „Какво четеш...“, и по събития като книжните панаири. На последните дори обичам да си говоря с читателите, на няколко месеца съм склонен да изляза за кратко от книжната си хралупа и да се правя на общителен екстроверт. Всички, с които съм се срещал там, знаете, че винаги съм готов да насоча към правилното заглавие, без значение на кое издателство е. Това е, което ме водеше и в „Книголандия“ през всичките тези 14 години – да чета, което искам, и да не позволявам работата ми за „Изток-Запад“, Deja Book и „Сиела“ да превземе сайта ми. Вярвам, че съм успял, и текстовете, които следват, го доказват. Намесата ми в тях е пренебрежима, наложиха се само леки съкращения тук-там, съвсем дребни редакции и не чак толкова дребни корекции, рядко имам търпението да оставя един текст да отлежи и да го прочета за грешки, за което се извинявам.
Моля да не приемате заглавието „100 книги, които трябва да прочетете“ като задължаващо, исках просто да звучи стегнато и ударно, ще съм щастлив, ако откриете дори само няколко книги, които да заобичате така, както аз. А дважди по-щастлив ще съм, ако начинът, по който съм писал за тези заглавия, ви достави удоволствие. В „Книголандия“ има толкова много книги, че изглежда откачено – такова си е, няма да го отричам. През 2010 г. написах следните думи, които са все така валидни: „Да, чета книги доста бързо – изпитвам вечен стремеж да чета още и още, защото има хиляди книги, които ме чакат занапред, а освен тях има и живот да се живее“. Няма лъжа, тая работа с живота не се получаваше добре – книгите, както пише Бернар Пиво в изключителната си книга „Професия читател“, са „безпощадни завоеватели“ не само на пространството, но и на времето. Но и придават смисъл на живота, забавляват и учат, вдъхновяват и смиряват.
Вярвам, че ще откриете следващата си любима книга тук.