Всичко изброено дотук важи с пълна сила за Лоренсо Фалко. На бившия контрабандист на оръжия, шпионин и таен агент е възложена нова невъзможна мисия в „Ева“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова).
През 1937 г., докато Гражданската война в Испания е в разгара си, Фалко заминава за Танжер – екзотичен и космополитен град, в който е пълно с контрабандисти, шпиони, дипломати и всевъзможни отрепки. Много от тях ще застанат на пътя му, защото този път залогът е огромен, всъщност безценен. Безстрашният агент трябва да спаси голяма част от испанския златен резерв, който републиканците, съзнаващи, че губят войната, изпращат в Русия.
Агентът-единак е готов за всевъзможни предизвикателства, но все пак се оказва неподготвен за някои неприятни изненади и жестоките противници, които го дебнат на всяка крачка. Той ще стане част от една мръсна война, в която опасни призраци от миналото изплуват отново и отново. Сред тях е единствената жена, успяла да му влезе под кожата. Ева Неретва е агентка на руските тайни служби, изцяло отдадена на своята кауза. Тя също има важна мисия и няма да се церемони с никого, за да я изпълни, дори и с неустоим чаровник като Фалко.
Няма как в един шпионски роман да не се появи фаталната красавица, чието обсебващо присъствие не дава покой дори на железен агент като Фалко. Ева обаче има цели, коренно различни от неговите, и сблъсъкът между двамата е неизбежен. Страстта ги привлича неудържимо един към друг, но нито един от двамата няма да приеме политическите възгледи на другия. За Фалко ситуацията се усложнява, защото трябва да избира между златото и жената, към която изпитва чувства, които никога не би посмял да признае... Следва откъс.
Фалко дръпна отново от цигарата и й я върна. Тя наблюдаваше неподвижно димящата близо до ноктите й жар.
- Все още не си ми казал на чия страна си, любов моя.
- На страната на разума и справедливостта. Както винаги.
Мойра се изсмя.
- Хайде, сериозно… За кого правиш това?
Усмивката на Фалко можеше да разтопи дори лед в чаша с уиски.
- Познаваш ме – каза той. – Обикновено гледам накъде духа вятърът и действам в своя полза.
- И накъде духа сега вятърът?
- На кръстоносен поход срещу марксистите. В името на Бог и на Испания.
- Наистина ли?
- Съвсем наистина.
- Ти си негодник – тя вдиша блажено голяма порция дим. – Би трябвало да те е срам.
- Ами не ме е срам. Никак.
- Това са банда престъпници, съюзени с лицемерни свещеници.
- Да. Също такива престъпници, каквито са и другите. Вместо свещеници червените имат политкомисари. Не е нещо, което ти и аз да не сме виждали вече… Когато им се предоставяше възможност, гърците по-малко ли убиваха от турците?Мойра му подаде отново останалата част от хашиша – догарящ фас.
- Бил си там, нали?
Без да отговори, Фалко допуши цигарата само с едно дръпване, което опърли върха на пръстите му, а после я захвърли във въздуха и вятърът я поде.
- Толкова ли е ужасно, колкото разправят? – настоя тя.
- Дори повече – потвърди той след кратко мълчание. – Това е лудост… Неконтролируеми военни групировки, демагогия, опортюнизъм, терор в тила, липса на единност и зверска омраза помежду им. Избиват се по всякакъв повод.
- А другите?
- И те избиват, но поне следват някакъв ред – тонът на Фалко беше лишен от всякаква емоция. – Техният терор е много по-пресметлив и практичен. По-рационален.
- Искам да знаеш, че сърцето ми е с вашата република.
- Няма значение – той сви рамене безразлично. – От всичко това ще се пръкне някой диктатор, без значение кой ще спечели войната. Червен или син, все диктатор ще е.
- Ти си черноглед, момчето ми… Циник и черноглед.
- Не. Просто съм добре запознат с обстановката.
- Въпреки всичко симпатизирам на тях, а не на този нелеп дребен генерал, приятел на Хитлер и Мусолини.
Фалко направи подчертано пренебрежителна гримаса.
- Когато ми дойде времето да симпатизирам, ще те уведомя. Засега просто гледам.
- Ти обаче не си дошъл тук само да гледаш.
- Грешиш. Аз гледам постоянно.
- Тогава гледай – Мойра посочи с длан някъде в далечината, оттатък терасата. – Не е ли най-прекрасният пейзаж на света?... Когато Клайв го рисуваше, никой не можеше да повярва, че е истински, че такова нещо може да съществува.
Фалко кимна. На запад слънцето вече почти докосваше морето, а на испанския бряг хоризонтът представляваше една прекрасна симфония от червени и оранжеви багри. Цветовете на Сътворението, помисли си той. Или на свършека на света.
През 1937 г., докато Гражданската война в Испания е в разгара си, Фалко заминава за Танжер – екзотичен и космополитен град, в който е пълно с контрабандисти, шпиони, дипломати и всевъзможни отрепки. Много от тях ще застанат на пътя му, защото този път залогът е огромен, всъщност безценен. Безстрашният агент трябва да спаси голяма част от испанския златен резерв, който републиканците, съзнаващи, че губят войната, изпращат в Русия.
Агентът-единак е готов за всевъзможни предизвикателства, но все пак се оказва неподготвен за някои неприятни изненади и жестоките противници, които го дебнат на всяка крачка. Той ще стане част от една мръсна война, в която опасни призраци от миналото изплуват отново и отново. Сред тях е единствената жена, успяла да му влезе под кожата. Ева Неретва е агентка на руските тайни служби, изцяло отдадена на своята кауза. Тя също има важна мисия и няма да се церемони с никого, за да я изпълни, дори и с неустоим чаровник като Фалко.
Няма как в един шпионски роман да не се появи фаталната красавица, чието обсебващо присъствие не дава покой дори на железен агент като Фалко. Ева обаче има цели, коренно различни от неговите, и сблъсъкът между двамата е неизбежен. Страстта ги привлича неудържимо един към друг, но нито един от двамата няма да приеме политическите възгледи на другия. За Фалко ситуацията се усложнява, защото трябва да избира между златото и жената, към която изпитва чувства, които никога не би посмял да признае... Следва откъс.
Фалко дръпна отново от цигарата и й я върна. Тя наблюдаваше неподвижно димящата близо до ноктите й жар.
- Все още не си ми казал на чия страна си, любов моя.
- На страната на разума и справедливостта. Както винаги.
Мойра се изсмя.
- Хайде, сериозно… За кого правиш това?
Усмивката на Фалко можеше да разтопи дори лед в чаша с уиски.
- Познаваш ме – каза той. – Обикновено гледам накъде духа вятърът и действам в своя полза.
- И накъде духа сега вятърът?
- На кръстоносен поход срещу марксистите. В името на Бог и на Испания.
- Наистина ли?
- Съвсем наистина.
- Ти си негодник – тя вдиша блажено голяма порция дим. – Би трябвало да те е срам.
- Ами не ме е срам. Никак.
- Това са банда престъпници, съюзени с лицемерни свещеници.
- Да. Също такива престъпници, каквито са и другите. Вместо свещеници червените имат политкомисари. Не е нещо, което ти и аз да не сме виждали вече… Когато им се предоставяше възможност, гърците по-малко ли убиваха от турците?Мойра му подаде отново останалата част от хашиша – догарящ фас.
- Бил си там, нали?
Без да отговори, Фалко допуши цигарата само с едно дръпване, което опърли върха на пръстите му, а после я захвърли във въздуха и вятърът я поде.
- Толкова ли е ужасно, колкото разправят? – настоя тя.
- Дори повече – потвърди той след кратко мълчание. – Това е лудост… Неконтролируеми военни групировки, демагогия, опортюнизъм, терор в тила, липса на единност и зверска омраза помежду им. Избиват се по всякакъв повод.
- А другите?
- И те избиват, но поне следват някакъв ред – тонът на Фалко беше лишен от всякаква емоция. – Техният терор е много по-пресметлив и практичен. По-рационален.
- Искам да знаеш, че сърцето ми е с вашата република.
- Няма значение – той сви рамене безразлично. – От всичко това ще се пръкне някой диктатор, без значение кой ще спечели войната. Червен или син, все диктатор ще е.
- Ти си черноглед, момчето ми… Циник и черноглед.
- Не. Просто съм добре запознат с обстановката.
- Въпреки всичко симпатизирам на тях, а не на този нелеп дребен генерал, приятел на Хитлер и Мусолини.
Фалко направи подчертано пренебрежителна гримаса.
- Когато ми дойде времето да симпатизирам, ще те уведомя. Засега просто гледам.
- Ти обаче не си дошъл тук само да гледаш.
- Грешиш. Аз гледам постоянно.
- Тогава гледай – Мойра посочи с длан някъде в далечината, оттатък терасата. – Не е ли най-прекрасният пейзаж на света?... Когато Клайв го рисуваше, никой не можеше да повярва, че е истински, че такова нещо може да съществува.
Фалко кимна. На запад слънцето вече почти докосваше морето, а на испанския бряг хоризонтът представляваше една прекрасна симфония от червени и оранжеви багри. Цветовете на Сътворението, помисли си той. Или на свършека на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар