„Сиела“ поздравява за Деня на София със специално издание

 „Честит Ден на София“ си казваме в най-вълнуващата компания – с новото издание на култовия сборник „#НаЖивоОтСофия“ от виртуоза на краткия градски разказ – Александър Шпатов, допълнено с нови истории и великолепните илюстрации на Дамян Дамянов.

В „#НаЖивоОтСофия“ Александър Шпатов ни предизвиква да погледнем през визьора на вълшебен аналогов апарат, който кадър по кадър попълва разноликия портрет на града вдъхновение – с нюанси, които само талантливото писателско перо би могло да улови.

Има ли рецепта за истинска принцеса? Могат ли софийските улици да бъдат мизансцен, достоен за сюжет на романтична холивудска продукция? Що е то софийско жителство и има ли тест за него? Води ли софийският Yellow Brick Road до Изумрудения град ала „Вълшебникът от Оз“?

Един град е толкова многоброен, колкото са историите му. А в „#НаЖивоОтСофия“ историите, съдбите и мечтите на намерилите дом под необятното софийско небе зазвучават в джазов етюд от фикция и реалност, минало, бъдеще и настояще. Ако се вслушате достатъчно внимателно в мелодията на софийските улици, някъде там ще чуете и ритъма на своето собствено сърце. Следва откъс.

Да изживееш този град

Вкатакомбите под Свeта София. На таван с гледка към Невски. С розови домати от Женския. Столично в Кривото през зимата. Ариани пред Народния през лятото; задължително наесен да си влизал и вътре. Да си катерил Морените. Да си качвал Черни връх (+ Камен дел и Боянския водопад). Да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика. С метрото от Младост до Обеля и обратно. Минимум час в петъчно задръстване на Цариградско, посока морето. София Филм Фест в Дома на киното; да си минал през чешмите на Банята след това. Левски–ЦСКА на живо. Ритане на Спортна София. Нощно каране на Лалето. Уейкборд след работа на Казичене. Първа целувка точно на Лилиите в Борисовата; следващите – на лифта към Алеко, или класика – на Моста на влюбените. Люпене на семки на пейка пред блока. Разходки из празните улици, когато всички са се изнесли за празниците. Да си протестирал пред парламента. Поне един път да си блокирал Орлов мост. Опера в парка. София диша. Обиколка на венеца манастири (примерен топ 5: Клисурският над Банкя, Лозенският под Полуврак, Сеславският, този при Равно поле и разбира се, Драгалевският). Разходка с количка в Южния парк. Пикник пред двореца „Врана“. Купон на вила в Малинова долина. Среща на Попа. Циклене на Паметника. Шляене по Шишман. Да видиш Витоша от Витошка. Петък в бар Петък. Козене на Копитото. Гледката от покрива на УАСГ. Да си избягал на контрольор в Градския; или от кучета в Люлин. Да си ходил по нощите в Пирогов. С такси за Биг Мак през денонощния Drive-in на НДК, после  – кежуъл спор за капитализма и задръстванията по България. С трамвай на шопинг в Илиянци или просто през гората на Семинарията. Пеша до Плиска през Борисовата. С маршрутка до НБУ. Сафари в Студентския с претъпкан 280. Кокичета от бабите по Графа. Да си поднасял цветя на паметника на Левски. Да си чул новата година между каре блокове в Зона Б-5; чайките над Партийния дом напролет; камбаните на Седмочисленици точно в пет, когато гълъбите се вдигат на облаци. Концерт в Зала 1 на НДК, независимо на кого. Парти в Микстейп. Музиката в подлеза на Университета. Гайдарят зад парламента. Излет на Камбаните или на Панчарево. Да си прескачал Перловската река; и между руините зад Ротондата. Да си обирал джанките пред входа. Да си се губил в чуждо жк. Да си седял до Славейковците; или на пейка в Кристал. Книга от Български книжици или от Нисим. Среднощна пица в Уго. Наливна боза в Пчела. Дюнер от Мимас. Принцеси от Раковска. Супа в хлебче в Дивака.  Да си имал дом тук (не
апартамент). Да си имал също и приятели (не познати).

Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно).

Друго?