Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 март - 19 март

1. Борис Акунин. Яма. Еднорог

2. Габриел Гарсия Маркес. През август ще се видим. Лъчезар Минчев

 

3. Секуоя Нигамацу. Докъде се издигаме в мрака. Колибри

 

4. Хули Леонис. Божествената майка. Апостроф

5. Мария Донева. Писмото на мравката. Жанет 45

Продължава...

Откъс: В диаболична мрежа от лъжи ни оплита Фрида Макфадън

„Никога не ме лъжи“ е първокласен психологически трилър, който ще ви шокира и смрази

С психологическия трилър „Прислужницата“ американската писателка Фрида Макфадън се превърна в едно от най-обсъжданите имена в криминалната литература за последните години. А докато почитателите ѝ очакват книгата да се превърне и в мащабна екранизация, на български език излиза нова, още по-диаболична и пристрастяваща история от майсторката на смразяващите обрати – романът „Никога не ме лъжи“ (Сиела, превод Калин Караиванов).
Изстреляла се до №1 най-купуван трилър в класацията на Amazon, „Никога не ме лъжи“ на Фрида Макфадън е шеметна въртележка от разкрития, която оплита читателите в задушаваща мрежа от лъжи. А веднъж разкрити, лъжите рисуват разтърсващ психологически портрет на човешката душа, който доказва, че „всяко човешко същество е способно на ужасни неща, ако го подтикнете достатъчно силно“.
Щастливите младоженци Триша и Итън са истински пример за любов от пръв поглед. Заедно от по-малко от година, двамата се впускат във връзка на бързи обороти и вече търсят мечтания си нов дом, в който да започнат съвместния си живот. Когато обаче прекрачват прага на прелестното отдалечено имение, препоръчано от брокерката им, Триша усеща, че нещо не е наред. А силната снежна буря, която бушува навън, ги хваща в капана на имението – без обхват и път назад.
Принадлежала на известната психиатърка д-р Ейдриън Хейл, която преди четири години изчезва безследно и се превръща в най-обсъжданата мистерия, къщата сякаш още носи нейното присъствие. А огромният ѝ портрет с изумруденозелени очи сякаш следи всяко тяхно движение.
В търсене на книга, която да отвлече вниманието ѝ от тайната, която най-после трябва да сподели със съпруга си, Триша се натъква на скрита стая. В нея се намират записи от сеансите на всеки един пациент, с когото д-р Хейл е работила. Изслушвайки ги един по един, Триша става свидетел на ужасяваща верига от събития, които, изглежда, са довели до изчезването на д-р Хейл. Всяка една касета е парче от пъзела, който изгражда образа на тази магнетична жена и нейните мрежи от лъжи. А някъде там се крие и ужасаващата роля, която Триша и Итън трябва да изиграят в него…
В духа на книгите на Карин Слотър, Джилиан Флин,  Клеър Макинтош и Саманта Даунинг, „Никога не ме лъжи“ е истински еталон за първокласно вълнуващо четиво, което оставя без дъх до умопомрачителния си финал. Шокиращ и умен, поглъщащ и зловещ, този зашеметяващ и запомнящ се роман изстрелва Фрида Макфадън сред петзвездните виртуози на психологическия трилър, от които читателите чакат още и още. Следва откъс.

Триша

Сандвич със салам, бял хляб и майонеза не е точно най-добрата вечеря в живота ми, но ме засища и ми причинява само леко гадене. Итън има изтънчен вкус, когато става дума за храна, и винаги успява да се уреди с маса в най-модерните нови ресторанти, но сега унищожава сандвича без забележки.
– Чувстваш ли се по-добре, след като хапна? – ме пита той.
– Да – лъжа го аз. Яденето на студен сандвич с евтин салам няма как да ме накара да забравя, че на втория етаж на къщата ни може да се спотайва непознат.
– Добре – той хваща ръката ми през масата, моята е ледена, но неговата е изненадващо топла. – Господи, Триша! Измръзнала си!
Не знам какво очаква. Навън е доста под нулата, а в тази къща няма отопление. И двамата все още сме с палтата си.
– Да...
– Ето какво ще направим.
Той се надига от стола и грабва двете чинии от масата, за да разчисти. Майка му го е научила добре – жалко, че така и не успях да се запозная с нея.
– Ще пробвам да открия как се пуска отоплението. Щом имаме електричество, се обзалагам, че ще можем да го направим.
– Това би било чудесно.
Взимам двете чаши с вода от масата и го следвам в кухнята, като изпълнявам и своята част.
 – Ти си най-добрият съпруг на света.

Продължава...

Улица „Черешова“ - „гъмжащи“ книжки за любознателни деца

„Колибри“ продължава да представя  една от най-популярните „вимелбух“ серии в света

 

Любознателните български деца вече имат достъп до прекрасната поредица книжки за улица „Черешова“, една от най-популярните „вимелбух“ серии в света.

След като узнахме какво се случва през зимата на улица „Черешова“, сега идва ред на пролетта, най-красивия сезон! В „Пролет на улица „Черешова“ (Колибри) хората и животните са в движение навсякъде – в градината и във фермата в покрайнините на града, на пазара и по улиците, в универсалния магазин и в парка. Чрез своите илюстрации Ротраут Сузане Бернер разказва множество малки истории, които се случват в един слънчев пролетен ден.

Ротраут Сузане Бернер (р.1948 г.) е немска графична дизайнерка и илюстраторка. Тя се фокусира върху книгите за деца и младежи, илюстрирала е над 80 книги и над 800 корици. За приноса си като детски илюстратор Бернер е финалист на международната награда „Ханс Кристиан Андерсен“ през 2002, 2004 и 2014 г., а я печели през 2016 година.

Wimmelbuch (нем. wimmeln – гъмжа + Buch – книга) представлява детска картинна книга с множество рисунки и визуални детайли, която има за цел да стимулира въображението и наблюдателността на децата чрез изключителната детайлност на илюстрациите.

Продължава...

Откъс: „Възхвала на провинцията“ - книга, която Александър Секулов ще пише цял живот

 Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

„Възхвала на провинцията“ (Хермес) е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот, казва Цанко Лалев. „Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях – по традиция, започнала с Атанас Далчев – може да определим като фрагменти.

Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, постепенно става уютен, предразполагащ към бавно осмисляне на живота – от ежедневния и злободневен до въздуха и морето на целия свят. Ноевият ковчег на Александър Секулов е провинцията, която авторът възхвалява като спасение и озарение.“ Следва откъс.

БЪЛГАРИНЪТ САМ е гений. Събрани заедно, най-често попадаме под чуждо робство. Българинът е гений на индивидуалната свобода и на колективното робство.
Затова в българската литература няма много любовни романи. Любовният роман иска да попаднеш в индивидуално робство, докато нашият човек се интересува само от бялата риза и разветия перчем. Да бъде свободен той, а не всички наоколо. Свободен от себе си.
Трагичното е, че въставаме поотделно, а умираме заедно.

Продължава...

Откъс: С трилъра „Фурия“ Алекс Майкълидис отново покорява читателите

„Ера“ представя нов роман от автора на „Останалото е мълчание“

Лана Фарар е сред най-бляскавите актриси в света. Тя е сложила край на кариерата си и е изградила напълно нов живот. Лошото лондонско време я подтиква да покани най-близките си приятели на своя идиличен гръцки остров, където да прекарат един уикенд под жарките слънчеви лъчи.
Може би си мислите, че знаете тази история... Сигурно сте чели за нея навремето, когато таблоидите пишеха само за това. Беше идеалната сензация за пресата: оттеглила се звезда, частен остров, откъснат от света заради бурните ветрове... и едно убийство.
Озовахме се в капан. Оказа се, че старите приятелства крият много омраза и жажда за отмъщение. Последва сложна игра на котка и мишка. Битка на волята, пълна с обрати. Докато всичко не ескалира. Никога няма да забравим тази нощ. Защото се стигна много по-далече, отколкото който и да е от нас би могъл да си представи... Един от нас умря.
Но кой съм аз? Името ми е Елиът Чейс и сега ще ви разкажа една история, различна от всяка друга, която някога сте чували. Следва откъс.

Никога не започвай книга с описание на времето.
Кой го беше казал? Не мога да си спомня – някой известен писател по всяка вероятност.
Който и да е, прав е бил. Времето е скучно. Никой не иска да чете за времето, особено в Англия, където си имаме предостатъчно от него. Хората искат да четат за хора и обикновено пропускат описателните абзаци, ако съдя по своя опит.
Да се избягва времето, е добър съвет – който сега пренебрегвам на свой риск. Надявам се да бъде прието като изключение, което потвърждава правилото. Не се притеснявайте, историята ми не се развива в Англия, така че тук няма да говоря за дъжд. Задрасквам дъжда – никоя книга не трябва да започва с дъжд, никоя. Без изключения.
Ще говоря за вятъра. За вятъра, който беснее над гръцките острови. Див и непредсказуем гръцки вятър. Вятър, който те подлудява.
Много силен в онази нощ – нощта на убийството. Беше свиреп и яростен – блъскаше дърветата, стрелкаше се по пътеките, свистеше, виеше, грабваше всички други звуци и препускаше напред с тях.

Продължава...

„Нашето вечно утре“ – интимна възхвала за златния век на видеоигрите

Бестселър, препоръчан от Бил Гейтс, излиза на български език

Отличена за най-добра художествена книга през 2022 г. от Goodreads Choice Awards, „Нашето вечно утре“ от американската писателка Габриел Зевин е тук, за да завладее българската публика. Романът, издаван у нас от „Ентусиаст“ (превод Богдана Димитрова), разкрива перфектните светове, които двама души създават, и несъвършената действителност, в която живеят. Изданието доказва своя безапелационен успех, като попада в списъците с най-продавани заглавия на Amazon, New York Times, Sunday Times и списание TIME. Още преди премирата на книгата, след търг с 25 продуцентски компании, Paramount Studios придобиват правата за екранизиране на историята.
До момента са публикувани 10 романа на Габриел Зевин, които са преведени на над 40 езика. С най-новото си заглавие „Нашето вечно утре“ авторката придобива голяма популярност в литературните среди, а известният писател Джон Грийн определя книгата като „абсолютно великолепна“. Зевин получава признание и във филмовото поприще за работата ѝ по лентата „Разговори с други жени“ с участието на Хелена Бонъм Картър и Арън Екхарт, за която има номинация за най-добър дебютен сценарий на Film Independent Spirit Awards.
„Нашето вечно утре“ представлява многопластова история за израстването, себеоткриването и успеха, който променя правилата на играта, за любовта, душевната и физическата болка, от която е невъзможно да се скрием. И за живота, който е просто една нечестна игра.
Две деца се запознават в педиатрична болница в края на 80-те години. Едното придружава сестра си, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците минават дълго на такова място, а общата любов на Сам и Сейди към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва.
Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.
Това е роман за двама души, които се опитват да преодолеят ограниченията на личностите си, за да открият различни форми на любов. Той изследва природата на идентичността, креативността, провала, изкупителните способности на игрите и нуждата да се свързваме: да обичаме и да бъдем обичани.
„Нашето вечно утре“ резонира с мен по лични причини, но мисля, че изследването на Зевин върху партньорството и сътрудничеството си заслужава да бъде прочетено“, споделя Бил Гейтс. „Дори и да сте скептични относно книга за видеоигри, сюжетът в нея представя страхотна метаморфоза на човешката връзка.“

Продължава...