Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги през април 2024

1. Дейвид Балдачи. Недовършена работа. Обсидиан

2. Карин Смирноф. Милениум. Крясъкът на орела. Колибри

 

3. Сюзън Елия Макнийл. Секретарката на Чърчил. Кръг

 

4. Михаил Вешим. Стари хипари и нови разкази. Сиела

5. Марин Бодаков. Галерията на сърцето. Издателство за поезия ДА/Точица

Продължава...

Откъс: „Странстващата Земя“ – блестящ сборник с новели

От китайския фантаст Лиу Цъсин, чиято трилогия „Земното минало“ пожъна грандиозен успех в цял свят

Своеобразна ода за планетата Земя, нейното минало и нейното бъдеще е „Странстващата Земя“ (Колибри, превод Васил Велчев, художник на корицата Живко Петров). Когато астрофизиците откриват, че Слънцето е на път да избухне и да унищожи човечеството, земните жители решават да изработят гигантски двигатели и да превърнат Земята в космически кораб. След много усилия и немалко перипетии планетата кораб потегля в безкрайното пространство в търсене на нова звезда.
Това пътешествие проследява новелата „Странстващата Земя“, една от десетте, включени в първия сборник на китайския фантаст. Пет от тях печелят китайската награда за научна фантастика „Галактика“. А читателят, воден от нечовешкото въображение на Цъсин, ще стигне до ръба на Вселената, ще надникне в миналото и бъдещето на една Земя, която би могла да е неговата, ще се срещне със странни съдби, ще се запознае с непостижимо съвършени технологии, които ще помогнат на човечеството да осмисли пустия Космос, да го преброди надлъж и шир и преди всичко – да оцелее в него.
Нашумял с монументалната научнофантастична поредица „Земното минало“, китайският писател Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“. Завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой. Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. У нас са издадени и другите две части – „Тъмна гора“ и „Безсмъртната смърт“, като преводът на цялата поредица е дело на Стефан Русинов. Сборникът с новели „Странстващата Земя“ блести със своята оригиналност и носи почерка на автор с изумителна художествена визия и перспектива.
През 2018 г. Лиу Цъсин е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин.

Никога не съм виждал нощта. Никога не съм виждал звездите. Никога не съм виждал пролетта, есента или зимата. Роден съм в Ерата на спирането, когато Земята спря да се върти.
За да спре въртенето на Земята, бяха необходими четиресет и две години, три години повече, отколкото беше планирала Коалицията. Моята майка ми е разказвала за времето, когато семейството ни е наблюдавало последния залез. Слънцето се спускало много бавно, сякаш било залепнало за хоризонта. Минали три дни и три нощи, докато окончателно залезе. Разбира се, след това вече нямало нито „ден“, нито „нощ“. Източното полукълбо за дълго време било обгърнато от постоянен полумрак, може би за десетина години. Слънцето стояло малко под линията на хоризонта, сиянието му озарявало половината небе. По време на този безкраен залез съм се родил аз.

Продължава...

Откъс: „По ръба“ - тръгват четирима, само един ще оцелее

 

Първият роман на сценариста Улф Квенслер печели почитатели и награди

„Какво ужасно негостоприемно място.“ – промълвя Ана, главната героиня в психологическия трилър „По ръба“, който ни отвежда насред ледовете на величествения, но и ужасяващ Национален парк „Сарек“ в Швеция. Две двойки тръгват на опасен преход в шведския бестселър.

„По ръба“ е едва първият роман на сценариста Улф Квенслер, а  се превърна в един от безапелационните трилър фаворити, излезли от Скандинавието през последните две години – правата са продадени в 20 държави и вече е международен хит. Донесе му престижната награда за дебют на годината от Шведската академия на криминалните автори и номинация за роман на годината на Швеция. „Квенслер поднася приковаващ първи роман, психологически трилър с болезнено напрежение и неочакван край. Майсторски.“, казват от френския „La République“, а родните читатели могат да се насладят но изданиетона „Емас“ в превод на Ева Кънева и с корица на Живко Петров. „По ръба“ има всичко необходимо за един пристрастяващ трилър – напрегната обстановка, съмнителни обстоятелства и герои, на които не знаеш дали можеш да се довериш.

За книгата

Уморена от напрегнатата си работа, младата адвокатка Ана очаква с нетърпение да разпусне по време на ежегодния планински излет в компанията на годеника си Хенрик и общата им приятелка Милена. Този път обаче Милена настоява да вземат и новото ѝ гадже – Якоб. Добър познавач на шведските планини, Якоб убеждава компанията да се отправят към Националния парк „Сарек“ в Лапландия, отвъд Северния полярен кръг. Защото, твърди Якоб, „който не е ходил в „Сарек“, въобще не е бил на планина“.
Речено-сторено. Четиримата се отправят към прочутия с красивата си природа „Сарек“. А той ги посреща с непристъпни върхове, ледници и буйни реки. Цивилизацията остава далече зад гърба им. В „Сарек“ липсва туристическа маркировка. Мобилните телефони нямат обхват, а най-близката хижа е на десетки километри. Якоб предвожда групата и сякаш нарочно избира най-стръмните склонове, най-хлъзгавите скали и най-труднодостъпните места за бивакуване. И това далеч не е единственият тревожен сигнал в поведението му. Потисната от властния му нрав, в негово присъствие Милена се превръща в послушна кукла на конци, а Хенрик губи мъжкото си самочувствие. Отгоре на всичко Ана не може да се отърве от чувството, че Якоб ѝ е познат отнякъде…
Ледникови пукнатини, скални ръбове, снежни бури – „Сарек“ се оказва далеч от представата за безметежна ваканция сред природата.
    
За автора

Улф Квенслер дълги години работи като режисьор и сценарист и умее да създава заплетени сюжети, въпреки че това е едва дебютният му роман. Самият той също е преминал през „Сарек“ и знае как една кратка снежна виелица може да изтрие всички следи и колко по-трудно е продължаването, когато целия си мокър до кости. Квенслер представя не особено гостоприемна среда, но понякога слънцето пробива тази мрачна история и на читателя му е позволено да се полюбува на красотата и величествеността на природата на Национален парк „Сарек“. Следва откъс.

Радиовръзка между медицинския хеликоптер и болницата в Йеливаре, 15 септември 2019, 14:16.

- Качихме на борда пострадалата край хижа „Актсе“.
- Какво е състоянието ѝ?
- Тежко. Премръзнала е. Контактна е, но е силно изтощена.
- Прието.
- Не носи никакви документи за самоличност, но твърди, че се казва Ана. Има множество разкъсни и порезни рани по цялото тяло… Дясната ѝ ръка е счупена. Ще ѝ влеем електролити.
- Паднала ли е?
- Това е първото, което ни дойде наум. Но забелязахме и кръвонасядания по шията. Приличат на следи от душене.
- Ясно.
- И все пак е трудно да се прецени.
- Очакваме ви.
- Благодаря. Край.

СТОКХОЛМ, ЮЛИ 2019

Обожавам Стокхолм в средата на юли. Жителите на столицата се изнасят към остров Готланд, към плажовете в Бостад или към Френската ривиера и градът потъва в лятна дрямка. И сякаш става само твой.
Беше събота вечер. През целия ден напичаше силно. Сега, когато слънчевите лъчи не стигаха до улиците в застроения център, въздухът се поразхлади. От седем сутринта бях в офиса и реших да се прибера пеша, за да подишам малко чист въздух. Колкото повече се отдалечавах от центъра, толкова по-рядко виждах и чувах туристи. Улиците в квартал „Васастан“ бяха кажи-речи пусти. След няколко часа, с падането на мрака, десетки пияни и шумни любители на развлеченията щяха да се отправят към площад „Уденплан“. Но тогава аз щях да съм си вече в леглото.
Спрях и долепих длан до фасадата на сграда, боядисана в охра. Беше нагрята като радиатор.
Мислех да купя нещо готово за вечеря и звъннах на Хенрик да го попитам да взема ли и за него. И той искаше. Отбих се в японско ресторантче в нашия квартал, където предлагаха само храна за вкъщи, и купих купа поке със сьомга за Хенрик, а за мен –  единайсет хапки суши. Докато ми подаваше кутиите, служителят зад тезгяха ми се усмихна дружелюбно. Ще се усмихва, къде ще ходи! Нали поне два пъти седмично купувах храна от там.

Продължава...

Наистина ли „Първата лъжа печели“?

 

Първият трилър на Ашли Елстън е моментален бестселър

Иви Портър има всичко, за което едно обикновено момиче си мечтае: любящ партньор, уютна къща с двор и бяла ограда, забавна група приятели. Единствената уловка? Иви Портър не съществува.

Първо ѝ дават тази самоличност. После локация. Мистериозният шеф господин Смит я снабдява с информация за града и хората в него. Целта е Райън Съмнър. А последното парче от пъзела е нейната мисия.

Иви не знае кой всъщност е господин Смит, но знае, че тази задача ще е специална. Няма право на никакви грешки – особено след онова, което се случи последния път.

Тогава неочаквано се налага да се изправи срещу ... своята истинска самоличност. Иви Портър трябва да е с една крачка пред своето минало, за да се увери, че все още има някакво бъдеще. Но тя винаги е обичала предизвикателствата...

Ашли Елстън живее в Северна Луизиана със съпруга и тримата си синове. Работила е като сватбен и портретен фотограф в продължение на десет години. Авторка е на шест успешни юношески любовни романа. Първият ѝ трилър ѝ „Първата лъжа печели“ (Ера) веднага става бестселър и оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“. Избран е за книжния клуб на Рийз Уидърспуун, а правата за сериал са закупени от „Hulu”.

Продължава...