Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 май - 20 май

 

1. Стив Кавана. Свидетел №8. Обсидиан

2. Харлан Коубън. Пак си помисли. Колибри

3. Софи Боне. Тайни в Прованс. Хермес

 

4. Лоис Остин-Лий. Невероятното престъпление. Еднорог

5. Николай Райнов. Самодивско царство. Български приказки том 1. Миранда

Продължава...

„Джеймс“ на Пърсивал Еверет идва с „Пулицър“

След като триумфира с почти всички престижни литературни отличия от публикуването си през 2024 година, „Джеймс“ излиза на български. Автор на този пленителен и майсторски осъществен „римейк“ на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е писателят Пърсивал Евърет, един от гигантите на съвременната американска литература. 

Когато Джим разбира, че ще бъде продаден в друг град и завинаги разделен от жена си и дъщеря си, той бяга от дома на господаря си, опитвайки се да измисли план, който ще му позволи да ги откупи. В същото време Хък бяга от злия си баща, присъединява се към Джим и двамата предприемат опасно пътешествие със сал по Мисисипи към свободните северни щати, където робът Джим ще стане свободният човек Джеймс. Навсякъде следван от Хък, Джим, който тайно се е научил да чете и пише, описва своята история от бягството до щастливата среща със семейството си и до бунта на робите, който оглавява.  
Своеобразен римейк на класическата творба на Марк Твен, „Джеймс“ (Колибри, превод Надя Баева) е роман, зареден с нежност и ирония. Написан е на езика, който Джим е научил от книгите, както и на езика, който говорят черните му събратя. Обявен е от „Ню Йорк Таймс“ за абсолютен бестселър и за една от десетте най-добри книги на 2024 г., удостоен е с Националната награда за художествена литература, с наградите „Пулицър" и „Къркъс“. Има номинация за награда „Букър“.
Пърсивал Евърет (р. 1956) е изтъкнат професор по английска литература в Университета на Южна Калифорния, автор на 24 романа, сборници с разкази, поезия и детски творби. Преди появата на „Джеймс“ и филмовата адаптация на романа „Изтриване“ (филмът носи заглавие „Американска литература“ и се нарежда сред претендентите за „Оскар“), които му носят световна слава, той е смятан за оригинален и авантюристично настроен автор, склонен към литературни експерименти с множество жанрове.
Бордът на наградите „Пулицър“ определи „Джеймс“ като „талантливо преосмисляне на класическата творба на Марк Твен, което илюстрира абсурдността на расовото превъзходство и предлага нов поглед върху стремежа към намиране на семейство и свобода“. Преливащ от нюансиран хумор и проницателни наблюдения, превърнали Евърет в литературна икона, този удивително написан роман хвърля светлина върху способностите, интелигентността и състраданието на Джим, избягалия роб в „Приключенията на Хъкълбери Фин“, по един радикален начин. Според мнозина специалисти „Джеймс“ е предопределен да бъде голямо издателско събитие и крайъгълен камък в американската литература на XXI век. Следва откъс.

Малките разбойници се спотайваха сред високите треви. Луната не беше съвсем пълна, но затова пък бе ярка и светеше зад тях, тъй че ги виждах като през деня, макар да беше късна вечер. В тъмното проблясваха светулки. Докато стоях пред кухненската врата на мис Уотсън, откъртих с крак една разхлабена дъска на стъпалото, като знаех, че на другия ден ще ме накара да я оправя. Чаках я да ми даде от царевичния хляб, който беше приготвила по рецепта на моята Сейди. Чакането заема голяма част от живота на роба – чакаш ли, чакаш, и пак чакаш. Чакаш за нареждания. Чакаш за храна. Чакаш да ти свършат дните. Чакаш за справедливо заслужена християнска награда в отвъдното.
Онези бели момчета Хък и Том ме наблюдаваха. Все се забавляваха с някаква игра, където аз бях или злодеят, или жертвата, но при всички случаи тяхна играчка. Шаваха там сред комари, щипалки и други хапещи гадинки, но не приближаваха към мен. И тъй като винаги се отплаща да даваш на белите хора каквото искат, пристъпих в двора и се провикнах в нощта:
– Абе кой се крие там в тъмното, а?
Те се размърдаха и се изкикотиха сподавено. Тези момчета не биха могли да се промъкнат незабелязано до глух и сляп човек, докато оркестър свири с пълна сила. Бих предпочел да си губя времето в броене на светулки, отколкото да се разправям с тях.

Продължава...

Откъс: „Всяко неизвършено добро“ е завладяващ исторически роман за италиански род бижутери

 Адриана Триджани разказва за любовта в различните ѝ форми, за съкрушителната сила на загубата и за значимостта на уроците, продиктувани от родовата памет

Освен мащабен и епичен роман за дома, любовта и войната, „Всяко неизвършено добро“ е книгата, най-близка до сърцето на авторката Адриана Триджани, защото именно с нея успява да съхрани историята на собственото си семейство. Триджани споделя, че това е нейната най-лична творба и то не само заради начина, по който се ражда идеята за книгата –  на сватбения ѝ ден, когато баба ѝ ѝ подарява бижу, предавано в рода им от поколения, – но и защото сюжетът до голяма степен е вдъхновен от спомените на роднините ѝ за живота преди да напуснат Италия. Скоро след като започва да пише романа си, Триджани разбира, че той ще бъде различен от всичко, излязло изпод перото ѝ досега. И историята в действителност поема по собствен път, разгръща се поетапно, първо пред самата авторка, а после и на страниците на книгата, за да разкаже на читателите за любовта в различните ѝ форми, за съкрушителната сила на загубата и за значимостта на уроците, продиктувани от родовата памет.
Всичко започва в малкото градче Виареджо на италианското крайбрежие с необичайното приятелство между едно добро момиче и едно проблемно момче. За всички е известно, че Доменика Кабрели не би трябвало да има нищо общо със Силвио Биртолини. Но дори деветнайсетгодишна раздяла не може да накара двамата да забравят един за друг. През бурната 1939 г. Доменика вече е медицинска сестра, Силвио е чирак на майстор шлифовчик на скъпоценни камъни, а старото им приятелство сякаш е напът да се превърне в нещо повече. Но съдбата има други планове и сякаш всичко се случва така, че да ги задържи на разстояние. Години по-късно, в наши дни, Мателда, главата на фамилия Кабрели, вече в залеза на живота си, решава да сподели дълбоко пазените семейни тайни с внучка си Анина. С надеждата, че ще ѝ даде отговорите, които търси, за да отправи поглед напред и да изгради бъдеще за себе си, Мателда се впуска в съкровен разказ за миналото.
 С „Всяко неизвършено добро“ (Бениториал, превод Надя Златкова) Адриана Триджани ни превежда през двайсетте години на миналия век до наши дни, от Тоскана през индийските рубинови мини, благотворителните болници във Франция, хълмистата Шотландия и обратно до Виареджо, за да ни разкрие в пълнота разтърсващата история на бижутерската фамилия Кабрели и изпитанията, с които се сблъскват три поколения жени. Писана с внимание и прецизност, характерни само за творба, истински близка до сърцето на човека, който я е сътворил, „Всяко неизвършено добро“ е своеобразно любовно писмо към Италия и пленителното ѝ очарование. Въпреки това Триджани не пропуска да отбележи трагичните моменти, белязали историята на страната. С този въздействащ роман тя ни напомня, че животът е пропит както с радост, така и със съжаление, продиктувани от действията ни, но и от всичко онова, което не сме направили. И ни кара да се замислим колко ни коства всяко неизвършено добро.

Адриана Триджани е авторка на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Написала е двайсет книги – художествени и нехудожествени, включително The Shoemaker’s Wife. Книгите ѝ са публикувани на трийсет и осем езика по цял свят. Тя е награждаван драматург, телевизионен писател/продуцент и кинодеец. Триджани пише и режисира филма по адаптацията на дебютния ѝ роман „Биг Стоун Гап“. Адриана израства в планините Блу Ридж във Вирджиния, където е съосновател на проекта „Корени“. Член е на Съвета по изкуствата в щата Ню Йорк. Живее в Ню Йорк със семейството си. Следва откъс.

Продължава...

„(Не)забравените мачове“ - когато европейските грандове страдаха по българските терени

Илия Иванов припомня успехите на „Левски“, ЦСКА, „Ботев“, „Славия“ и други в Европа

Кои са футболните срещи от европейските турнири, записани със златни букви в историята на българския спорт – това припомня новата вълнуваща книга „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов. С историите, базирани на спомените и личните разкази на главните действащи лица, спортният журналист ни връща към времената, когато величия като Йохан Кройф, Герд Мюлер, Роберто Баджо, Фабио Капело, Еузебио, Алекс Фъргюсън и много други трудно се опълчваха срещу българските отбори.
Читателите ще преживеят (отново) „(Не)забравените мачове“ на родни клубни тимове срещу футболните страшилища  „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и много други. И ще срещнат познати любимци като Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и още обичани спортисти.
Изданието ни връща към славните мигове, когато:

•    два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“;
•    Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют;
•    „Левски“ се изправя срещу „Барселона“ и „Аякс“ и прави големия си пробив в Европа;
•    ЦСКА си извоюва прозвището „убиец на европейски шампиони“;
•    Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуваха в Града на стоте войводи.

С вълнение, спортен хъс, уважение и доза носталгия Илия Иванов ни праща на истинска обиколка през футболна България, задължителна за почитателите на затрогващия филм „Гунди“ и на книги като „Най-великите мачове“ от Джейми Карагър.  
„(Не)забравените мачове“ вдъхва гордост и припомня защо футболът е любимият спорт на милиони зрители – „защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.“
Илия Иванов е дългогодишен редактор и репортер в спортния сайт Sportal.bg. Създател е на проекта в социалните мрежи FootballStorycast. Работата му е насочена както към това да припомня на хората славната история на футболна България, така и да търси корените на днешните проблеми и начин тези (не)забравими мачове да се върнат. Следва откъс.
 

Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуват в Сливен
 

За първия двубой на родна земя италианците кацат в Бургас, след което с автобус поемат към Града на стоте войводи. Край морето фенове и журналисти посрещат звездната селекция на италианците. Тук мненията са разнопосочни. Според някои Роберто Баджо и съотборниците му показват надменност и не искат да се спират много-много и да дават автографи. Все пак има играчи, сред които е и Тото Скилачи, които проявяват уважение към родните запалянковци. Делегацията на „Ювентус“ потегля към Сливен с автобус. По-късно Баджо признава пред журналистите, че е възхитен от природата у нас и най-вече от местността Карандила. И как да е иначе? Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина, което пък е предпоставка от града и към града да се откриват чудни и завладяващи гледки. След години, в интервю за своя идол Зико, Роберто Баджо говори за нашата красива страна: „Бях трогнат от доброто посрещане в тази страна. За малкото време там намерих приятели, с които поддържам връзка и в момента. В България футболът заема важно място в живота на хората. Слушал съм за курорта „Златни пясъци“. Бих отишъл със семейството си там“.

Продължава...

Първи том на „Китай“: Едуард Ръдърфърд съживява многоликата и драматична история на една от най-древните и влиятелни цивилизации

„Монументален! Един от най-амбициозните романи за Изтока, писани някога.“
The Guardian

„Книга, която не просто се чете, а се изживява. Величие, трагедия, културен сблъсък и човешки съдби – събрани в едно безсмъртно произведение.“
The Times

Поемаме на грандиозно пътешествие през хилядолетната история на една от най-древните и могъщи цивилизации с новия бестселър на Едуард Ръдърфърд. Биографът на велики градове този път обръща поглед към Изтока с „Китай“ (Еднорог, превод Златка Миронова). Подобно на епичните му романи за Париж, Лондон, Ню Йорк и Дъблин, той изтъкава плътен и въздействащ исторически гоблен чрез хроника за живота на няколко поколения герои – китайци, британци и американци, чиито съдби се преплитат по време на сблъсъци между култури, вярвания и идеологии. Те се влюбват, предават, борят се, страдат, градят и рухват под тежестта на историческите сили, които оформят цял един континент.

В романа са представени по впечатляващ начин най-бурните и преломни десетилетия от историята на Поднебесната империя. Преминаваме през управлението на династията Цин, Опиумните войни, до началото на западната експанзия и вътрешните бунтове като Тайпинското въстание. Сблъсъкът между цивилизации, морали и ценности е представен поразително, при това от две гледни точки – на китайците и на по-напредналите нации. Убеждаваме се как историята се гради от сблъсъка на гледни точки, надежди и страхове.

Чрез образите на императори, търговци, шпиони, дипломати, воини, наложници, интелектуалци и революционери, Ръдърфърд ни прави свидетели на величието и разпада на империи, на сблъсъка между традиции и промени, на болката от колониализма и жаждата за независимост и възраждане. Той за пореден път ни убеждава в таланта си да вдъхва живот на времето и пространството. С невероятно внимание към детайла и историческа точност ни повежда по Великата китайска стена, сред дворците на Забранения град, по прашните селски пътища и на борда на британските кораби, натоварени с опиум.

Чрез старателно сплетени сюжетни нишки и многопластови персонажи ставаме свидетели на величието, болката, гордостта и трансформациите на един древен и необятен свят. И макар героите да се менят с всяко следващо поколение, истинският главен герой и в този роман е самият Китай — огромна, мистериозна, древна и същевременно модерна и динамична страна. Страна на противоречия и красота, на мъдрост и насилие, на философия и огън. „Пленяващ разказ, изпълнен с величие, интрига, триумфи и трагедии. Ръдърфърд още веднъж доказва, че е ненадминат майстор на историческия роман“. Това е коментарът на Publishers Weekly за този бестселър.

Франсис Едуард Уинтъл, известен със своя творчески псевдоним Едуард Ръдърфърд, е роден в Солсбъри. Той получава образованието си в университетите в Кеймбридж и Станфорд, Калифорния, работи в областта на политическите науки, книгоиздаването и търговията с книги. През 1983 г. се завръща в родния си дом в Солсбъри. Тук той написва първия си роман „Сарум“, посветен на хилядолетната история на този град. Книгата се превръща в бестселър и се задържа 23 седмици в списъка на бестселърите на New York Times.
Следващите романи на Ръдърфърд повтарят този успех. Книгите му са преведени на двадесет езика. Писателят е живял в Лондон, Ню Йорк, Ню Хемпшир и Ирландия. В момента той непрекъснато пътува между Америка и Европа.

Продължава...