Книжен ъгъл

Новият герой на Дейвид Балдачи в „Краят на Уолтър Неш“ (Обсидиан, превод Калин Караиванов) е успешен бизнесмен с прекрасно семейство. Той не познава престъпния свят, докато ФБР не се появява в дома му веднага след погребението на неговия баща, ветеран от Виетнам. Съобщават му, че компанията, в която работи, е замесена в мащабна схема за пране на пари и за да я унищожат, се нуждаят от помощта му.

Финансовият експерт няма нищо общо с тайните игри на службите, не притежава специални физически умения, нито е стрелял срещу живо същество. Но е принуден да приеме рискованата мисия, която съсипва всичко скъпо за него. За да си отмъсти, той трябва да стане неузнаваем, железен, непобедим. Ще може ли да се преобрази и да се превърне в смъртоносно оръжие? Шансовете не са на негова страна. Но не рискувайте да залагате срещу Уолтър Неш. Следва откъс.

Уолтър Неш не желаеше да присъства на погребението. Кой би искал да се сбогува по този начин с баща си, дори да не е бил близък с него? И все пак, когато беше малко момче, двамата изживяха много прекрасни моменти заедно – като в семейните филми на „Холмарк“ или идиличните сцени от поздравителните картички.

Неш оправяше вратовръзката си, докато се взираше в огледалото. Беше на четиресет години, висок метър и деветдесет, прекалено слаб за ръста си, с отпуснати рамене и кльощави крайници. Човек, който никога не се е грижил за мускулите си. Какъв е смисълът да го правиш, освен ако не си спортист, войник, полицай или бодигард? Кестенявата му коса все още беше гъста и чуплива, макар и леко прошарена на слепоочията.

Той, съпругата му Джудит и деветнайсетгодишната им дъщеря Маги живееха в къща от тухли и камък с площ над осемстотин квадратни метра, разположена на два етажа, с елегантно обзаведено партерно ниво, пет спални и седем бани на разположение само за тях тримата. До дома им беше долепен гараж за три коли, в който бяха паркирани неговият голям рейнджроувър в цвят бордо, сребристият мерцедес на Джудит и зеленото беемве кабрио на Маги. Имотът се допълваше от голям двор с басейн, облицован с плочки в преливащи нюанси на дъгата.

Джудит забременя с Маги още в колежа, което принуди двамата да се втурнат към местния ритуален дом, за да си дадат брачни обети пред непознат служител в отсъствието на роднините си. Така и не се насладиха на истински меден месец. Вместо това си купиха апартамент. Неш реши, че това е много по-разумно. За него меденият месец беше неоправдано скъп начин за попълване на албума със семейни снимки. Впоследствие продаде апартамента на печалба и така изплати студентските им кредити.

В момента Неш беше главен изпълнителен вицепрезидент в „Сибаритик Инвестмънтс“. Стигна до този пост след дълги години, в които работеше по сто часа седмично и ползваше съвсем кратки отпуски, а понякога изобщо не си даваше почивка. Голяма част от живота му преминаваше на десет хиляди метра над земята в постоянни полети до различни щати и държави. През това време той правеше изчисления, анализираше потенциални инвестиции, договаряше условия и сключваше сложни сделки, които изискваха армия от адвокати и купища документи. Работеше под огромно напрежение, като при това от него се очакваше да запази непоколебимо спокойствие и трезва преценка.

Всичките му усилия и жертви се бяха отплатили. Сега той прибираше седемцифрена заплата плюс значителни бонуси.

Въпреки че обожаваше жена си и дъщеря си, Неш не беше много близък с тях. Просто не беше в природата му да е особено интимен с когото и да било. Двете не показваха с нищо, че неговата дистанцираност ги притеснява по някакъв начин. И посрещаха с радост всяко негово желание да се включи в общите семейни дейности.

Уолтър Неш не се сприятеляваше лесно. Беше интроверт, който боравеше ловко с числата, умееше да прехвърля пари от единия край на света до другия и да извлича печалба от всяко делово начинание. Можеше да обсъжда свободно всевъзможни теми и проблеми от света на бизнеса, както и да действа като мотивиращ и справедлив ръководител на своя екип. В интерес на истината обаче, предпочиташе да работи сам.

И все пак той бе имал един приятел, който и до днес му липсваше много – лабрадудъл на име Чарли. Взеха го от развъдник, когато Маги беше на четири. Преди година, след като възрастта и болестите превърнаха живота на кучето в непоносимо мъчение, се наложи да го приспят. Неш преживя процедурата толкова тежко, че в един момент усети как се задушава и дори си помисли, че получава паник атака или инфаркт.

Това прави ли ме жалък? Да плача за едно куче, след като дори не се просълзих при смъртта на баща ми. Да, вероятно да.

И все пак можеше да изтъкне в своя защита, че Чарли не бе искал нищо от него освен внимание и любов. А баща му? Баща му беше правил точно обратното, при това със завидно постоянство. И то при положение, че той беше единственото му дете.

Неш се гордееше, че осигурява благоденствие на малкото си семейство. След като Джудит забременя в колежа, двамата решиха, че е най-добре да си остане у дома с Маги. Сега обаче, когато дъщеря им порасна, Джудит спомена на няколко пъти, че иска да завърши следването, да вземе диплома, а може би дори да започне работа като учителка по заместване, преди да прецени дали желае да се захване с подобно задължение на пълен работен ден. Независимо дали ставаше дума за преподаване или за нещо друго, Неш неизменно я подкрепяше.

Съпругата му беше красива, висока, със спортна фигура, която се стараеше да поддържа формата си, да се грижи за здравето, енергията и оптимизма си. Обичаше да се занимава с градинарство и готвеше прекрасно. Беше внимателна и грижовна майка, редовно се включваше в различни училищни дейности, беше член на родителската асоциация и активно участваше в събитията в квартала, докато по същото време Неш се намираше в Лондон, Сингапур или Доха, за да води поредните преговори или да сключи поредната сделка.

Той беше наясно, че нямаше да се справи без нейната подкрепа, и смяташе партньорството им за равноправно и пълноценно. Джудит се включваше във всички корпоративни събития и изпълняваше всевъзможни задължения, които се очакваха от съпругите на мъже, изкачващи се по стръмната кариерна стълба.

Екип от професионални чистачи се грижеше за къщата веднъж седмично, а за поддръжката на басейна и двора бяха наели отделна фирма. Всяка година Джудит заминаваше на вълнуващи екскурзии с приятелките си. От време на време тя и Неш пътуваха сами или с Маги, като неизменно си прекарваха много приятно. Сексуалният им живот беше точно такъв, какъвто трябваше да бъде, поне според него, за хора на тяхната възраст с две десетилетия брак и едно дете зад гърба си.

Той предвидливо беше започнал да събира средства за колежа на Маги още от деня на раждането ѝ, но дъщеря му реши да си вземе една година почивка след гимназията. Беше приета в няколко престижни колежа. Въпреки това Маги наскоро уведоми родителите си, че не е сигурна дали иска да следва висше образование. Заяви, че предпочита да стане инфлуенсър и създател на съдържание в социалните мрежи, като финансира това свое начинание с част от средствата си за колежа. Неш знаеше, че дъщеря му прекарва много време в стаята си пред компютъра, както правеха повечето ѝ връстници. Тя имаше професионален цифров фотоапарат, скъп микрофон „Йети“ и оборудване за монтаж и редактиране на видеоклипове. Той често чуваше шумове от стаята ѝ в малките часове на нощта.

Нямаше нищо против да ѝ помогне да реализира мечтите си. Маги беше позитивен човек, висока като двамата си родители и красива като майка си. Но колко гаджета бяха минали през дома им, докато беше в гимназията! От нахакани спортисти до свенливи зубрачи и дори зрели мъже, отдавна завършили колеж, за които Маги така и не беше успяла да обясни как точно ги е срещнала. Неш беше разкарал по-възрастните господа с твърд тон и напомняне за потенциалните последствия от това да излизат с толкова младо момиче.

Ако тази идея с инфлуенсърството наподобяваше поне донякъде конкурс за популярност, тогава Маги би могла да има някакъв шанс. Но Неш не искаше да я подкрепя по начин, който да ѝ попречи да се издържа сама. Да разчиташ на другите никога не се оказва добра идея.

Преди да се скарат, баща му веднъж му беше казал: „Ти се издигаш или падаш сам, синко. Тогава няма на кого да се сърдиш и няма на кого да благодариш освен на себе си“.

Това подсети Неш за шефа на компанията му – главния изпълнителен директор Еверет Темпъл, който беше с пет години по-млад от него. Той дължеше високата си позиция изцяло на баща си. През годините Бартън Темпъл беше основал „Сибаритик“ и куп други компании. Състоянието на сина му се оценяваше на поне двеста милиона долара, отново изцяло благодарение на него.

А Еверет, който настояваше да го наричат Рет, смяташе себе си за най-умния човек в цялата компания. Всичко друго би било равносилно на признание, че успехът му е чужда заслуга. Поне така предполагаше Неш и беше сигурен, че не бърка. Защото беше най-умният човек в компанията, макар никога да не го показваше.

Обичам да се обграждам с хора, които са или по-умни от мен, или поне колкото мен. По този начин всички те ме мотивират да бъда изключителен.

Но кой може да знае какво ще му предложи утрешният ден?