Артуро Перес-Реверте отново ни отвежда в свят на приключения по море, война и морални избори

 „Островът на спящата жена“ – напрегнат и въздействащ роман за сражения и любов в Егейско море през 1937 г.

Сред многото острови в Егейско море има един, познат като Островът на спящата жена. В романа на Артуро Перес-Реверти „Островът на спящата жена“ (Еднорог, превод Веселка Ненкова) морякът от търговския флот Мигел Хордан Кириазис се отправя натам по поръчение на франкистите, начело на група наемници със съмнително минало. 

Гражданската война в Испания е в разгара си, а Съветският съюз снабдява републиканците с боеприпаси и снаряжение.

Новоизпеченият капитан Кириазис трябва да оглави тайни бойни операции срещу корабите, пренасящи оръжие за републиката – без официална подкрепа и без право на грешка. Островът, предоставен за база на операциите от своя собственик, бързо се превръща не само в стратегическа точка, но и в сцена на морални и лични изпитания.

Въвлечен в сложните отношения между собственика на острова и неговата прелъстителна и загадъчна съпруга, лутащ се между предателства и безмилостни идеологии, капитан Кириазис – пират по неволя – се изправя пред дилеми, които надхвърлят военната стратегия. Събитията го принуждават да разчита единствено на своя морален компас – както в сраженията, така и в любовта.

Критиката определя романа като произведение, в което Перес-Реверте съчетава класическия дух на приключенската литература с модерна психологическа чувствителност и ясно изразен морален хоризонт. Според El País това е „вълнуващ роман за приключения, любов и война, разказан с характерното за Перес-Реверте майсторство“.

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, Испания, през 1951 г. В продължение на двайсет и една години работи като военен кореспондент и отразява осемнайсет въоръжени конфликта за вестниците и телевизията.

Книгите му са преведени на четиридесет езика и продадени в над двайсет и седем милионен тираж по света, екранизирани и адаптирани за телевизията. Сега той посвещава времето си на литературата, морето и ветроходството. Член е на Испанската кралска академия и на Френската асоциация на писателите-маринисти.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 януари - 3 февруари

 

1. Джак Кар. В кръвта. Бард

2. Агата Кристи. Седемте циферблата. Ера 

3. Артуро Перес-Реверте. Островът на спящата жена. Еднорог

 

4. Джулиан Барнс. Отпътуване. Обсидиан

5. 100 любопитни неща. Музиката. Фют

Продължава...

Когато настъпи „Часът на хищниците“

Джулиано да Емполи представя суров коментар за съвременната геополитика и разпадащия се световен ред

След успеха на „Магьосника от Кремъл“, чиято екранизация е вече по кината, италиано-швейцарският писател Джулиано да Емполи се завръща с нова книга за тревожните промени в международната политика. 

„Часът на хищниците“ (Ентусиаст, превод Силвия Колева) е навременен анализ за възхода на автократичните режими, упадъка на традиционната дипломация и нарастващото влияние на технологичните магнати, в който са преплетени блестящи исторически аналогии от времето на Николо Макиавели.

Джулиано да Емполи завършва право в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, а по-късно придобива магистърска степен по политология. През годините работи като журналист, редактор, заместник-кмет на Флоренция, съветник на италианския министър-председател Матео Ренци и преподавател в Института по политически науки в Париж. За писателския си дебют „Магьосника от Кремъл“ авторът получава Голямата награда за роман на Френската академия и се нарежда сред четиримата финалисти на престижното отличие „Гонкур“.

Новата му книга „Часът на хищниците“ се уповава именно на богатия му професионален опит, като изследва динамиката на политическите сили с прозорлив и хладнокръвен поглед. Писателят води читателите от другата страна на завесата, където властта се придобива чрез рисковани и театрални действия, където безскрупулни автократи целят максимален хаос, където господарите на технологиите вече обитават друга реалност и където изкуственият интелект се оказва неконтролируем.

„Джулиано да Емполи е хроникьорът на нашите трудни времена“, отбелязват от „Le Monde“. От Ню Йорк до Рияд, от централата на ООН до могъщия Мохамед бин Салман той успява да улови духа на един потъващ в бездната свят и да разкрие ледената завоевателска хватка на друг, който заема мястото му. И днес, когато часът на хищниците е ударил, всичко, което трябва да се уреди, ще се уреди… но с огън и меч.

Продължава...

Книгите лекуват душата в „Книжарницата, над която вишната бди“

Такуя Асакура отвежда към магически светове

Добре дошли в Книжарница „Сакура“  - магическо убежище за любителите на книги, което се появява само по време на краткия сезон на цъфтежа на вишните. Място, скрито от очите на света, пред което се извисява плачеща вишна, управляваща времето и подаряваща чудеса. 

Сгушена сред облак от нежни цветове, тя е пристан за всеки, който носи в сърцето си спотаена тъга, шепот на съжаление или тежестта на миналото. Сред старинния чар на книжарницата и успокояващия аромат на прясно сварено кафе, Сакура - тайнствената млада собственичка, и нейната трицветна котка Кобако, търпеливо очакват пристигането на хора, нуждаещи се от утеха и изцеление. 

Разказана в рамките на четири сезона, историята в „Книжарницата, над която вишната бди“ (Ера) ни среща с различни посетители. Всеки от тях държи книга, която се превръща в мост между миналото и настоящето и води към осъзнаване, приемане и вътрешен мир. Защото в „Сакура” магията живее тихо, готова да обгърне всеки, който се осмели да я потърси.

Такуя Асакура е японски писател, известен със своите завладяващи истории и богати, многопластови образи. Роден е в Сапоро през 1966 г. и е завършил университет в Токио. Творбите му често изследват темите за изцелението и прераждането, а специфичният стил на писане му печели почитатели в много страни. През 2002 г. той става първият носител на голямата награда за криминална литература Kono Mystery ga Sugoi!

Продължава...

Ново издание на „За тиранията: Двадесет урока от XX век“ от Тимъти Снайдър

Книгата, излязла за първи път у нас през 2017 г., става все по-актуална. Провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Дава ценни идеи как да запазим свободата си в несигурните години, които предстоят. 

„За тиранията“ (Обсидиан, превод Кольо Коев) се е задържала впечатляващите 158 седмици в топ 15 класацията на „Ню Йорк Таймс“ на най-продавани заглавия в раздел „Нехудожествена литература“. Тя е първата издадена книга на Снайдър у нас.

Голяма част от властта на авторитаризма е доброволно предоставена. В такива времена хората си представят предварително какво би желало едно по-репресивно управление, след което предлагат подкрепата си, без тя да им е искана. Гражданите, които се адаптират по този начин, учат властта какво би могла да направи.

 

Тази книга ни провокира да се замислим за големите политически въпроси на нашето време и за важните уроци от миналото. Ако познаваме историята на авторитаризма, ще сме подготвени да реагираме, когато забележим опасни знаци за възраждането му.

Не подсказвайте на тираните докъде могат да стигнат, защото скоро ще е късно да се откажете от необмислените си действия, предупреждава видният историк. Нашите думи и жестове, или тяхното отсъствие, имат голямо значение в политиката.

„Ние, американците, не сме по-мъдри от европейците, които са виждали как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма през ХХ век. Нашето предимство е, че можем да се учим от техния опит. Сега е времето да го направим.“

„Историята и опитът ни разкриват възможните мрачни варианти на нашето бъдеще. Националистът би казал: „това не може да се случи тук”, което е първата крачка към катастрофата. Патриотът би казал, че това може да се случи тук, но той ще го спре.“

Tимъти Дейвид Снайдър (р. 1969) е известен американски историк, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор е на 15 книги, преведени на 40 езика и отличени с многобройни награди. Гостувал е като лектор и в България. Следва откъс.

Историята и тиранията

Историята не се повтаря, но ни дава уроци. Когато са обсъждали Американската конституция, отците-основатели са се учили от познатата им история. Загрижени, че демократичната република, която са виждали във въображението си, може да рухне, те са размишлявали върху превръщането на античните демокрации и републики в олигархии и империи. Помнели са предупреждението на Аристотел, че неравенството води до нестабилност, и убеждението на Платон, че демагозите експлоатират свободното слово, за да се утвърдят като тирани. Като са основали демократичната република върху правото и законността и са установили система на взаимен контрол на властите и баланс между тях, отците-основатели са се стремели да избегнат злото, което, подобно на античните философи, са наричали тирания.

Продължава...