page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Йеспер Юл: Защо се нуждаем от агресията

19.8.17

Йеспер Юл (Дания, 1948 г.) е международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор, който развива дейност в над 15 страни из целия свят. През последните две десетилетия Юл формулира нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаване на личното им и социално развитие. Основната му цел е да вдъхновява, подкрепя и помага на родители и специалисти в името на социалното и умствено здраве на новото  поколение, като предлага алтернативи на неправилните начини, по които сме гледали, и за жалост продължаваме да гледаме, децата си. Йеспер Юл е създател и ръководител на Family-lab International – организация, предлагаща семинари, лекции, уъркшопи и консултиране на родители и семейства. Автор е на петнайсет книги, посветени на семейството и децата, преведени на 20 езика. Следват откъс и послеслов от книгата му „Агресията: защо от нея се нуждаем и ние, и децата ни“ (Жанет 45) в превод на Мария Енчева.

Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата, която държите в ръцете си, ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество.
Да се помъчиш да откриеш какво поражда яда, гнева, насилието и омразата и да положиш усилия да се справиш с бурните чувства в семейството, в детската градина и на улицата, са две коренно различни неща. Благодарение на четиридесетте години клиничен и педагогически опит аз стигнах до някои практически отговори, които ще изложа тук.
Напоследък не само на агресията сред децата и младежите се поставя етикет „проблемна“. В домовете и центровете за дневни грижи се наблюдава тенденцията като неприемливи да се заклеймяват всички основни емоции с изключение на щастието. Схващането, което е залегнало в основата на тази тенденция, кара родителите да се отричат от човешката си същност и да се превръщат в актьори. Това схващане не е почерпено от мъдростта на настоящето или миналото, нито от някакви новодобити познания за онова, което ще тласне човечеството напред. Въпреки това то формира представите ни за „добрия“ и „успешен“ човек.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 9 август - 15 август

15.8.17

1. Лий Чайлд. Джак Ричър: Без второ име. Обсидиан
2.
Джеймс Патерсън. Справедливостта на Крос. Хермес
3.
Глен Купър. Покана за задгробен живот. Бард
4.
Камила Гребе. Върху тънък лед. Ера
5. Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър. Патилата на метлата. Жанет 45

Продължава...

Летните лъжи на Бернхард Шлинк

Петко Тодоров

„Денят, в който тя престана да обича децата си, не беше по-различен от останалите дни” – прелестно начално изречение в разказ на Бернхард Шлинк от „Летни лъжи” (изд. „Колибри”, превод Жанина Драгостинова).

В сборника са 7, никой не е със заглавието от корицата, значи колекцията е нещо специално. Шлинк, дето се прочу с „Четецът”.

Синът устройва пътуване с престарелия си баща на фестивал на любимия му Бах за да се сближат, друг предлага брак след 7 години на любимата си, а тя узнава, че е бил с друга жена, обажда й се, научава, че помежду им нямало нищо, обаче...

Всичко му е точно на мястото на Шлинк в разказите където нищо не е на място на героите му. И не успяват да разгадаят неща като: „Когато срещнеш истината и откриеш, че тя е мъчителна, не е тя тази, която те мъчи, а онова, за което тя е истина. И това винаги ти носи свобода”.

Продължава...

Откъс: „Малкото име на щастието“

Мария Женет - от самопубликуването до славата

Мария Женет е родена през 1983 година в Саламанка, Испания, където работи като журналист във вестник El Día de Salamanca. „Малкото име на щастието“ е третата й книга. Първият й роман, който публикува самостоятелно в „Амазон“, става популярен в социалните мрежи и се радва на много положителни читателски отзиви. Вторият роман, който е своеобразно продължение на първия, също има голям успех.

В „Малкото име на щастието“ (Хермес) Нико е автор на една успешна детска книжка, но от години не е написал нищо добро. Прекарва времето си в китно френско градче, като се опитва да прави приятелите си щастливи. Известно време живее охолно, но постепенно затъва в дългове. За да изкара допълнително пари, се премества в столицата, наема малка прашна мансарда и работи почасово в метрото.

В Париж той се сприятелява с чудаци, за които е готов на всичко. Те пък се притесняват, че личният му живот куца и че няма идеи за нова книга. Един ден Нико забелязва тъжно момиче да рисува в метрото. Преди да се качи на влака, тя смачква листа и го пуска на перона. Нико взема захвърлената рисунка и от нея му хрумва сюжет за нова приказка. Така мистериозното момиче от метрото го предизвиква да се посвети на най-важната си задача: да намери собственото си щастие. Следва откъс.

Имало едно време в невероятен град, окъпан от светлина, едно много нещастно момче. То живеело в малък апартамент в съседство със семейство мишки. Припечелвало колкото да се храни два пъти на ден и веднъж в месеца да ходи на кино. Но един ден съдбата му се променила.“

Продължава...

Напрежение до края в „Игра на милиарди” на Кристофър Райх

14.8.17

Изпълнителният директор на Нюйоркската фондова борса, председателят на Федералния резерв и министърът на финансите са мистериозно убити на поляната пред  Белия дом, едно от най-добре охраняваните пространства на планетата.

С разследването се заема Боб – една от младите звезди на „Уолстрийт” и син на министъра на Федералния резерв, и а пътят му се оказва преплетен с бившата му съпруга – специален агент Алекс Форца от ФБР, опитваща се да предотврати терористичен акт в сърцето на Ню Йорк.

Без да подозират, и двамата застават на пътя на могъщи международни играчи, а залогът този път е от съвсем друг порядък. Могъщият Китай е готов да се опълчи на досегашния световен хегемон – САЩ. Заплахата от нова световна война надвисва над целия свят и най-страшното оръжие е финансовата система, на която се крепи световната икономика.

Нещо лошо ще се случи. Нещо, което ще разтърси света и ще погуби много хора. Кой ще победи в последната и решителна „Игра на милиарди”? Кристофър Райх държи читателя в напрежение до края.

„Игра на милиарди” (Сиела) е най-новият роман на Кристофър Райх, в който задължителните елементи на добрия трилър са съчетани с открояващи се индивидуалност и стил, а авторовото въображение се преплита със съвременната политическа реалност и  свят, ежедневно заплашен от атаките на тероризма.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 2 август - 8 август

8.8.17

1. Джеймс Патерсън. Справедливостта на Крос. Хермес

2. Глен Купър. Покана за задгробен живот. Бард

3. Камила Гребе. Върху тънък лед. Ера

4. Бил Брайсън. Разходка в гората. Еднорог

5. Джулия Доналдсън, Аксел Шефлър. Патилата на метлата. Жанет 45

Продължава...

Зловещи сенки зад бляскавата фасада на Венеция в „Смърт в чужда страна“ от Дона Леон

Мъртъв американски войник е открит във водите на венециански канал пред базиликата „Санти Джовани е Паоло“. Млада и красива лекарка от американската база до Виченца умира в квартирата си след инжектирана свръхдоза хероин. Влиятелен индустриалец става жертва на обир и загубва две от най-ценните си картини

Венецианската полиция не открива връзка между трите случая, но както винаги комисар Гуидо Брунети не приема очевидните обяснения и отхвърля лесните отговори. Брунети се отличава със сдържан, но безпогрешен подход, способност да предвижда хода на събитията, ексцентричност – всичко, което неговият началник не е.

С прозорливия си ум главният герой открива, че зад бляскавата фасада на правителството, зад добронамереността на американската помощ, зад изяществото на Венеция се крие нещо тъмно и много зловещо – нещо, което обичайното разрешаване на случая съвсем не може да унищожи.

Загадъчна смърт, крупни грабежи, корупция и интриги се преплитат в сложната мистерия, която италианският комисар Гуидо Брунети трябва да разгадае този път в „Смърт в чужда страна“ (превод Марияна Христова, оформление Яна Аргиропулус). Това е вторият роман на американската писателка Дона Леон, който издателство „Ентусиаст“ публикува за българските читатели след успеха на бестселъра „Смърт в Ла Фениче“. И двете книги са част от амбициозната криминална поредица от 25 романа, посветени на емблематичния комисар Брунети.

Творбите на Дона Леон оглавяват престижните класации за най-продавани книги на авторитетни издания като „Шпигел“ и „Ню Йорк таймс“. Преведени са на 35 езика, но поради изричната забрана на авторката историите ѝ никога не излизат на италиански. Причината е желанието ѝ да води нормален живот сред местните хора във Венеция – нейния дългогодишен дом и мястото, от което черпи вдъхновение за създаването на блестящата си криминална сага.

Мнозина литературни критици определят „Смърт в чужда страна“ като безпощадна дисекция на италианската криминална система. Книгата насочва вниманието върху проблемите за имиграцията, корупцията по високите етажи на властта и замърсяването, а умело заплетените интриги и мистериозните загадки със сигурност няма да разочароват почитателите на криминалния жанр.

Продължава...

Зимна загадка в „Падащият детектив“ на Кристофер Карлсон

Случи се през онази зима, когато вилня бурята.
Един учен загина, един диктофон преминаваше от ръка на ръка през Стокхолм и където и да попаднеше, сякаш носеше беди. Една демонстрация излезе от контрол, а двама някогашни приятели се срещнаха при люлките, където играеха като деца.
На дъното на езерото Меларен лежеше мобилен телефон, който не упражняваше каквото и да било влияние върху описаните събития, освен че беше запокитен във водата от виновника за тях. В болнично легло един мъж беше на прага на смъртта и последните му думи бяха „Шветива“ и „Естер“. Каквото и да значеше това. Отговорът щеше да се изясни едва след като станеше твърде късно. И през цялото време стрелката на часовника приближаваше нула часа на двайсет и първи декември.
Историята беше необикновена и заплетена, всички го признаха впоследствие. А дали действително беше така? Може би всъщност е била съвсем проста, дори банална, защото това бе и зимата, когато един мъж предаде друг и навярно именно това постави началото на края.“

Ранна зима. Лек, пухкав сняг току-що е посипал улиците на Стокхолм, когато социологът от Стокхолмския университет Тумас Хебер е убит на малка и невзрачна уличка в центъра на града. Кой е намушкал университетския професор до смърт и защо? Единствените следи, с които полицията трябва да работи, са криптираните бележки на Хебер, от които се разбира, че животът на някой друг също е застрашен. Но кой?

В  „Падащият детектив“ (Унискорп, превод Стела Джелепова) инспектор Лео Юнкер се завръща след дълъг отпуск отново в Змийското гнездо – както е известен в полицейските среди отделът, който отговаря за тежките престъпления –поради заплитането му в убийството на „добре облечен мъж на почтена възраст“. Все още злоупотребява с лекарства и се бори с вътрешните си демони, но прави всичко възможно да изпълнява дълга си. Лео е включен в разследването заедно с Габриел Бирк, бившия му съперник в работата. Когато случаят им е отнет внезапно и пренасочен към Шведските служби за сигурност, Лео осъзнава, че това не е обикновен уличен удар.

И наистина смъртта на Хебер не е изолиран инцидент. Той е убит, за да се прикрие много по-голяма заплаха, достигаща до най-високите етажи на шведската политика. Когато обективът се разширява, се оказваме хвърлени в сблъсък между крайнодесни и екстремни леви активисти, които водят война както публично, така и в сенките. Това е история на приятелство в морални и политически граници, където линиите между съюзник и враг са неясни, тъй като миналото се преплита с настоящето по начин, от който те побиват тръпки.

Продължава...

Любов, страх, предателство, убийство във „Фатална изневяра” на Джон Лескроарт

6.8.17

Кейт Джеймисън е обсебена от женен мъж, с когото тъкмо се е запознала. След като разказва на най-добрата си приятелка Бет Тъли за влечението си, опитната инспектор Тъли, която е виждала не една и две разрушителни последици от изневери през дългогодишната си кариера в полицията в Сан Франциско, проявява истинска загриженост към Кейт.

Обезпокоената Бет не може да повярва, че именно нейната приятелка, с която се познават от толкова време, е попаднала в такава ситуация, в която щастливият ѝ брак и двете ѝ прекрасни деца нямат силата да я накарат да спре да мисли за Питър Аш.

За много кратко време увлечението на Кейт по Питър приема чудовищни измерения – то се превръща в неконтролируема мания, която води до бурни страсти. Кратката авантюра не пречи на Кейт да продължи живота със съпруга и децата си постарому.

Няколко месеца по-късно обаче тялото на Питър е намерено на брега, а случаят е възложен на инспектор Тъли. Защо Питър е убит? Кой е убиецът му? Какво се случва с двете приятелки? А с брака на Кейт?

След „Фатална жена” в репертоара на Джон Лескроарт идва ред и за „Фатална изневяра” (Сиела). Въпреки съвпадението в двете заглавия, новият роман на американския писател е самостоятелна книга, която не е част от предишни или тепърва започващи поредици.

„Фатална изневяра” разкрива катастрофалното въздействие, до което може да доведе едно маниакално увлечение и същевременно ни показва колко малко всъщност познаваме приятелите и близките си. Следва откъс в превод на Коста Сивов.

– Не знам какво точно се случи. В събота бяхме поканени на вечеря в къщата на съдружника на Рон. Познаваш ли Джеф и Бина Кук? Не? Е, това няма значение. Не става въпрос за тях. Освен нас бяха поканили още една двойка, която не познавахме. Приятни хора. Нормални. Като нас, имам предвид като мен и Рон. Съпругът е адвокат, а съпругата е красива жена, две деца, ипотека, обичайното.

Продължава...

„Семейство по френски” - истинска история за любов, храна и faux pas


Саманта Веран започва там, където свършват приказките
 Съдбата на Саманта Веран прилича на приказка, но напълно действителна и изненадващо искрена. Изправена пред тотална житейска криза, Саманта решава да “рестартира сърцето си” и се свързва по интернет с французина, написал ѝ седем любовни писма преди двайсет години.

Две години по-късно приказката достига до класическия си романтичен финал - вълшебна градинска сватба с танци, продължили до ранни зори.

Но докато приказките свършват с „и заживели щастливо”, “Семейство по френски” започва оттук. Един французин и неговите две пораснали деца, загубили майка си, една американка и зелените поля на Прованс – това са съставките, от които Саманта Веран е готова да забърка новия си живот. Рецептата на пръв поглед е лесна, но в живота, както и в кухнята, винаги има място за изненади.

Още в мига, в който самолетът каца на френска земя, Саманта разбира, че френската й приказка ще е пълна с неочаквани обрати – включително сърдити тийнейджъри, нашествие от бълхи и езикова бариера, която често се спуска в най-конфузните ситуации. Но когато съдбата ти предлага втори шанс в живота и любовта, не можеш да откажеш, колкото и да е трудно.

Топла и искрена, забавна и сърцераздирателна, “Семейство по френски” събира изпитанията на новото начало, малките ежедневни проблеми и големия празник на любовта. Оформена като шеговита рецепта, книгата включва и съвсем реални френски рецепти, които всеки може да опита у дома. Защото ключът за създаване на щастливо семейство е любовта, а ключалката често е някъде в кухнята.

Продължава...

Шедьовър от Андре Мороа

Петко Тодоров

Преведоха „Писма до Непознатата”

Не може да има и е излишно определението за шедьовър, той може само да се посочва: „Писма до Непознатата”, Андре Мороа (изд. „Колибри”, превод Венелин Пройков).

„Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте” – видял я в театъра, зрителка, дочул нейна реплика.

Шейсет тематични писма: Относно границите на нежността, Относно модата, Относно съдбовния миг, Относно другата жена... По 2-3 страници.

„Вестниците мъдро предоставят кръстословици на своите читатели, както Църквата в безкрайната си предпазливост е наложила броениците на вярващите. И едните, и другите са отличен лек срещу идеи фикс и слагат край на ужасните разсъждения за самия себе си – най-жестокото мъчение”, но и по-обобщителното: ”Ние наистина се въртим сред безкрайността върху капка кал, без да знаем защо” – голямото френско изкуство на афоризма.

Може и така – афоризъм до афоризъм. Но Мороа е друго четене. „Голяма литература” не означава нищо, но е най-краткото обяснение. Забележете последното изречение в писмата. Не е задължително да е върхът на остроумието, но остава внушение, че писмото е писано заради него. И не е въпрос на остроумие, затова не е проста работа. Завършеците на колко от романите го имат, даже и криминалните?

„Само един сантиментален моралист”, представя се Мороа пред Непознатата. Днешната уловка е тук. Възпитаните с четива от сорта „Как да си намеря съпруг”, „Забогатяване в 14 стъпки” и пр., ще го изхвърлят на второто писмо.

Неоспорими, вечни и досадни истини. И не защото писмата са от началото на 50-е години. Парите в т.нар. „популярна психология” и „четива за самоусъвършенстване” не са безобидни, не са просто спечелени от издателската индустрия пари. И нечетенето, и четенето сътворяват менталност.

Продължава...

Даниъл Силва: Не очаквах герой от Израел да стане лице на бестселъри

3.8.17

В „Черната вдовица“ Габриел Алон се изправя срещу страховит нов враг

Даниъл Силва е автор на прочутата поредица романи за Габриел Алон, които многократно са оглавявала списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Тези книги за реставратора, убиец и шпионин са преведени на двадесет и пет езика. Преди да стане романист, Даниъл Силва е журналист, кореспондент за Близкия изток, който отразява ирано-иракската война, терористичните актове и политическите конфликти. През 1994 г. започва да пише първия си роман „Невероятният шпионин“, който изненадва критиката и влиза в бестселъровите класации. Силва напуска Си Ен Ен през 1997 г., за да се отдаде изцяло на творчеството си. Автор е на книгите „Английският убиец“, „Изповедникът“, „Смърт във Виена“, „Предателят“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Московска афера“, „Крадецът“, „Аферата Рембранд“, „Английското момиче“, „Агентът“, „Английският шпионин“ и др.

В „Черната вдовица“ (Хермес) Габриел Алон се изправя срещу страховит нов враг. В деня на откриването на конференция срещу антисемитизма в парижкия квартал Маре избухва мощен взрив. Френските служби установяват, че атентатът е дело на „Ислямска държава“. Разпознат е и единият терорист – французойката от алжирски произход Сафия Бурихан, наричана Черната вдовица. Френското разузнаване се опитва да открие кой зъл гений стои зад атентата и скоро разполагат с едно прозвище – Саладин. Той обаче е неуловим като призрак: всички са чували за него, но никой не знае как изглежда и къде се намира.

Преди да оглави израелското разузнаване, Габриел Алон ще извърши последната си шпионска операция на терен. Той се включва в борбата срещу най-опасната терористична организация, преди да е нанесла поредния си удар. Алон решава да внедри агент в редиците й – красивата и смела Натали Мизрахи, която да се превърне в поредната черна вдовица. Опасната й мисия ще я отведе от неспокойните парижки предградия до Санторини, от бруталната действителност на новия халифат на „Ислямска държава“ до Вашингтон, където Саладин планира апокалиптичен акт на терор, който ще промени хода на историята.

- Докато сте писали „Черната вдовица“, беше извършен един от терористичните актове в Париж. Темата за тероризма е сериозно засегната в книгата. Какво почувствахте, когато видяхте как ключов момент от сюжета се разиграва на живо?

- Почувствах се толкова ужасно, че сериозно обмислях да оставя книгата настрана и да напиша нещо друго. В крайна сметка избрах да се престоря, че парижкият атентат през ноември не се е случил във вселената, където героите ми живеят и работят. Приликите между атентите - използването на бомби и оръжия, връзките с квартала Моленбек в Брюксел - бяха описани преди действителния атентат в Париж.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 26 юли - 1 август

1.8.17

1. Дейвид Балдачи. Последната миля. Обсидиан

2. Нарине Абгарян. Манюня. Лабиринт

3. Т. С. Елиът. Котките. Практически наръчник на Стария опосум. Агата-А

4. Никола Баро. Кафенето на малкото чудо. Ентусиаст

5. Уейд Дейвис. Змията и дъгата. Ерове

Продължава...