page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 февруари - 13 февруари

13.2.18

1. Марк Леви. Тя и той. Колибри

2. Михаил Вешим. Оксиморон. Нечовешки роман. Сиела

3. Сизър Милан. Уроци от глутницата. Егмонт

4. Марк Менсън. Тънкото изкуство да не ти пука. Хермес

5. Стан Готеф. Еротичен хороскоп. e-press

Продължава...

„Недоразумение в Москва“ на Симон дьо Бовоар за първи път на български

Завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шейсетте

„Недоразумение в Москва” (Колибри, превод Силвия Вагенщайн) разказва за съпружеската и личностната криза, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътуване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша.

Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинения на героите, в които без мъка разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата старост. В новелата тясно се преплитат личната и колективната история – недоразумението между съпрузите, възникнало по време на пътуването, и политическото разочарование.

Творбата предоставя завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шейсетте, а прозрачният, въздействащ стил я сродява с най-добрите страници от творчеството на писателката.

Родена през 1908 г., Симон дьо Бовоар е изтъкната френска писателка, феминистка и философ. Автор е на шест романа, книги с есета и философски трактати. Известна е и като спътница на другия ярък представител на екзистенциализма - Жан-Пол Сартр.

Бовоар въстава срещу мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция, не по-малко отблъскваща от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

През 1949 г. излиза фундаменталният философски труд  „Вторият пол“, с който писателката печели първото си голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък.

Сред най-внушителните й произведения е шедьовърът„Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур”. Създадена през 1966-1967 г., новелата „Недоразумение в Москва” е открита след смъртта на Бовоар през 1986 година. Следва откъс.

ТЯ ВДИГНА ОЧИ ОТ КНИГАТА СИ. Ама че скука, все тия изтъркани приказки за невъзможното общуване! Ако човек иска да общува, криво-ляво, успява. Е, не с всички, наистина, но с двама или трима души поне. На съседното място Андре четеше роман от „Черната серия“. Тя не споделяше с него огорчения, съжаления, дребни грижи; навярно и той си имаше своите малки тайни, но общо взето, знаеха всичко един за друг.

Продължава...

За всяка жена, която търси любовта

Любовният гуру на звездите Матю Хъси разкрива в книга тайните на мъжкия мозък

В навечерието на „Св. Валентин“ Матю Хъси – любовният гуру, който стои зад успешните връзки на звезди като Ева Лонгория и Кристина Агилера, най-сетне споделя революционния си подход за намирането на перфектния партньор и отговаря на въпросите, които хиляди жени си задават: Къде и как да открия истинската любов? Защо мъжът, когото харесвам, не ме забелязва и как да се случи това? Може ли да се съхрани интригата в една дълга връзка?

Със „(С)Хвани го, ако можеш“, издание на „Ентусиаст“, Хъси ще помогне на всяка дама не само да „хване“ Правилния, ако това е целта, към която се стреми, но също така да разгадае мъжете – да разбере как мислят те, какво всъщност искат, как гледат на жените, взаимоотношенията, секса и обвързването.

Матю Хъси посвещава години на изучаването на човешките нагласи и отношенията между половете, провежда стотици семинари и заснема поредица от видеа с практични съвети. Британската преса дори започва да го нарича „истинския Хич“ по аналогия с едноименната романтична комедия, в която Уил Смит играе „доктор по срещите“.

В момента марката „(С)Хвани го, ако можеш“ събира под шапката си най-различни форми на презентация – от трансформиращи уикенд събития до преобразяващи любовния живот петдневни програми, провеждани по цял свят. Съдържанието на тази книга е резултат от това, което Хъси е преподавал, обмислял и усъвършенствал от началото на близо 10-годишната си кариера, през която е помогнал на над 50 000 жени да открият любовта.

Според автора намирането на мъж не е самоцелно занимание. „Смисълът е да водиш пълноценен живот и в резултат на това да си създаваш възможности, които те свързват с много хора.“ Хъси обяснява на жените цялата палитра от неща, които трябва да знаят, „въоръжава“ ги с всички инструменти, така че да срещат и привличат правилните мъже, и в крайна сметка да накарат избраника си да пожелае връзка, която ще продължи цял живот.

Продължава...

С Брус Дикинсън зад кулисите на IRON MAIDEN

Рок и метъл легендата проговаря

Налейте си една бира, „заключете дъщерите си”, затегнете коланите, защото рок и метъл легендата Брус Дикинсън ви кани зад кулисите на IRON MAIDEN!

В своята книга вокалистът на „Желязната девица” ви кани да яхнете буря, която и най-смелите ви фантазии не могат да си представят.

От трудното си детство и сблъсъците с британската образователна система и насилието в нея през страстта си към фехтовката, авиацията, бирата, писането и киното до събирането на една от най-великите банди на всички времена – Брус Дикинсън създава текст, който е много по-различен от всяка автобиография, която сте чели досега. 

В „Автобиография. За какво служи този бутон?” (Сиела, превод Коста Сивов) няма да откриете информация за деца, бракове, разводи, предприемачески проекти; няма да прочетете любимите вицове на автора, нито ще откриете пазарски списък от събития в определена последователност. За сметка на това в нея ще се озовете на едно приключение, в което музика и летене вървят ръка за ръка.

Ако смеете да заложите на “The Number of the Beast”, да изкрещите 666 в лицето на смъртта, да се сблъскате с огромните егота в света на рока и метъла, да преживеете отново раздялата на Iron Maiden, да се завърнете при тях, а междувременно да не ви е страх да рискувате живота си в авиационни инциденти – то тогава тази книга е за вас.

Продължава...

„Черния гущер“ на Едогава Рампо - среща с японския Едгар Алън По

„Черния гущер“ (Слънце, превод Дора Барова) е разказ за съперничеството между частния детектив Акечи Когоро и кралицата на престъпния свят г-жа Мидорикава, известна в подземните среди с прозвището Черния гущер.

Този прякор тя получава заради склонността си да танцува гола пред почитателите си. По време на танца се създава впечатление, че татуираният върху лявата ѝ ръка черен гущер започва да се гърчи и извива. Надарена с остър ум, харизматичност и сексапил, Черния гущер има безпрекословен авторитет сред бандитите около себе си, които в нейно присъствие се държат като провинили се ученици.

Интригата между Черния гущер и Акечи Когоро се заплита, когато тя пристъпва към изпълнение на плана си да открадне безценния диамант Звездата на Египет, собственост на бижутера Ивасе Шобей. Тъй като единствено Ивасе Шобей знае къде се съхранява този диамант, Черния гущер решава да отвлече дъщеря му Санае и да я размени срещу диаманта.

Мечтата на Черния гущер е да се изправи срещу най-известния частен детектив Акечи Когоро и да го победи. Ето защо тя известява с писмо Ивасе Шобей за намерението си. Очакванията ѝ са, че той ще наеме Акечи Когоро за охрана на Санае. Така и става. Двамата противници се впускат в тежка и продължителна битка.

Майстор на криминалния разказ, Едогава Рампо държи в напрежение читателя от първата до последната страница. Известният ни от разказите на Едгар По и Конан Дойл мотив за заключената стая, в която е извършено престъпление, майсторското дегизиране и появата на множество двойници създават интрига, чието разплитане е предизвикателство за всеки любител на криминалната литература.

Едогава Рампо е литературен псевдоним на японския писател Хирай Таро (1894–1965). Йероглифите, с които се записва Едогава Рампо, са подбрани така, че тяхното звучене да e близко до японското произношение на Едгар Алън По/Edgar Allan Poe, което на японски звучи като Edogaa Aran Poo.

Продължава...

Дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж или „Моят мъж, пенсионерът“

12.2.18

На мъж след шейсетте вяра не хващай

Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И - както всички си мислят - прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти.

Но действителността - както почти винаги в живота - изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж - и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.

Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: "Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!".

А леля Лоти не е вчерашна - на нейните 85 години нежните чувства още не са й чужди! И май се оказва права - събитията излизат извън планувания от Роза ход и след деситилетен брак й се налага да се запознае с чувството ревност. И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера...

Какво става с любовта 40 години след хепиенда със „Сватбения марш“. Дали е хепи, дали е енд? Способни ли са хората, преживели заедно дестилетия, все още да имат съвместни щастливи преживявания, да се вълнуват от съдбата на другия, да ревнуват... Остава ли лудостта на влюбването, или е възможно да премине в друго, не лудо, но затова пък трайно, дълбоко, дори неосъзнавано чувство – обичта.

В необичайна форма – дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж, изписан с хумор и изпълнен с комични ситуации, книгата „Моят мъж, пенсионерът“ (Емас, превод Борис Парашкевов) на Роза Шмит (името е псевдоним) разглежда ежедневието на една такава двойка, ежедневие с поизбледнели от времето емоции и с натрупани раздразнения и недоволства. Но появата на неочаквани, застрашаващи обстоятелства показва, че емоциите не са мъртви.

Продължава...

Вивиан Уестуд, невероятната

Излезе автобиографията на Кралицата на модата, написана съвместно с Иън Кели

„Вивиан Уестуд“ (Колибри, превод Герасим Славов, Деян Кючуков) е издателски феномен, защото се явява първа и единствена засега автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната личност.

Безусловен поддръжник на каузите, в които вярва, грандамата на британската мода е една от най-влиятелните фигури в световните дизайнерски среди, кралица на пънк модата, жива легенда, „Коко Шанел на нашето време”.

Иън Кели нарича периода на сътрудничество с Вивиан „моята вълшебна бляскава година”. И добавя: „Тя е съхранила детето в себе си, въпреки всички трудности. Винаги е с ококорени очи. Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с преданост и любвеобилност. Вивиан е неуморима, а умът й е по-остър от карфиците в ръкава й.”

Ако мислите, че модата е само контене, или пък че седемдесетгодишните имат по-малко право, а не повече, да поучават света за неговото бъдеще или пък да отстояват каузите на миналото му, тогава можете да оставите тази книга.

Както казва самата Вивиан, „това ще опази няколко дървета“. Но ако можете да издържите рундовете с тази „баба пънк”, която още е на ринга и се бори за това, което смята за правилно и намира за красиво, тогава останете с нея. Предстои да бъдете заслепени. Следва откъс.

– Пънкът – Вивиан изплюва думата с допълнителната тежест, която акцентът ѝ придава на гласната, – пънкът беше всичко за мен и Малкълм. Сега не говоря за него толкова, колкото хората смятат, че би трябвало, но това не е защото се срамувам или мисля, че е нещо старомодно, или нещо такова. Повече ме интересува това, което правя в момента, но трябва да обясня следното  – това, което правя сега, пак е пънк, пак е крясък срещу несправедливостта и принуждаване на хората да се замислят, дори да им причинява неудобство. В този смисъл винаги ще съм пънк. За мен, за Малкълм и в магазина пънкът се превърна в нещо като колаж, събиране на идеи. Събиране на хора…

Продължава...

Шест истории: Как се разедини арабският свят

Отговорът на Скот Андерсън

През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т.нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му.

Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис – Зин ел-Абидин Бен Али. В следващите дни демонстрациите нарастват по размер и интензивност, а след това прехвърлят и границите на Тунис. В края на януари антиправителствени протести избухват и в Алжир, Египет, Оман и Йордания. И това е само началото.

Но не е ли предизвестена е Арабската пролет? Такава теза развива американският топ журналист Скот Андерсън в бестселъра „Разкъсана земя”. Той дава своя отговор на въпроса как се разедини арабския свят, като го илюстрира с историите на шестима жители от Либия, Тунис, Афганистан, Египет, Ирак, Ирак.

Каква ролята на Съединените американски щати, видяна пред погледа на един от героите на книгата Муамар Кадафи? През 2002 година администрацията на Буш изгражда обществена платформа за инвазия в Ирак, обвинявайки Саддам Хюсеин в създаване на оръжия за масово унищожение и свързвайки го пряко с атаките на 11-и септември.

През октомври същата година Скот Андерсън прави дълго интервю с Муамар Кадафи и го пита кой би спечелил, ако наистина се стигне до нахлуване в Ирак? Либийският диктатор, известен с навика си да се замисля върху въпросите, този път отговаря незабавно. „Бин Ладен. Няма съмнение за това. И Ирак ще стане основна база за „Ал Кайда“, защото, ако правителството на Саддам падне, в Ирак ще настъпи анархия. И тогава действията срещу американците ще бъдат считани за джихад.“

Продължава...

Мара Белчева, по-интересна от творчеството си

11.2.18

Петко Тодоров

Незаменими са спомените й за кръга „Мисъл”

„Песните на Мара Белчева не подхождат твърде на нашето време. Има в тях нещо старинно, приказно – не само в изразните им средства, но и в музиката и съдържанието им. Те ни подсещат за други, сякаш отдавна минали дни, когато хората са били по-цялостни и по-чисти, когато поезията е трябвало да разкрие копнежите на една личност и когато личността се е стремила да стане поезия” - Георги Константинов през 1931 г., Белчева е още жива.

Днес такова нещо не може да се напише, по-практични сме. Отдавна миналите дни са българската Бел епок – българската гражданска война не е почнала – гореща и студена. Което не пречи да застрелят съпруга й на улицата. По погрешка, но това е друга боза.

Припомнят го двата тома на Белчева: „Поезия” и „Проза и преводи” (изд. „Кибеа”). В тях е цялото й словесно наследство плюс снимки, отзиви, литературно-исторически опуси. Находка е, че не мъж, а Милена Кирова е написала биографичната студия. За да признаем: Белчева е по-интересна от творчеството си.

Значителен е приносът на Красимира Деспотова, за да е изданието находка. Лекичко смаляване на сецесионовите винетки в текстовите страници не би разрушило впечатлението, но тя е художникът.

Незаменими са спомените на Белчева за „Великата четворка” от кръга „Мисъл”. Пенчо Славейков е получил писмо от шведския поет и член на Нобеловия институт Алфред Йенсен, „в което казваше, че Нобеловата премия ще се даде на Славейкова. Петко Тодоров вика: - Отстъпи я на мене бе, аз имам деца”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 31 януари - 6 февруари

6.2.18

1. Дейвид Балдачи. Ничия земя. Обсидиан
 

2. Съмърсет Моъм. Човекът, който имаше съвест. Ера

3. Бенджамин Ладуиг. Невъзможното бягство на Джини Мун. Хермес

4. Саймън Себаг Монтефиоре. История на Йерусалим. Прозоец

5. Крис Кълъмбъс, Нед Визини. Къщата на тайните. Сблъсък на световете. Сиела

Продължава...

Откъс: „Срив“ от Б. А. Парис

„Хермес“ представя новата напрегната психологическа драма от авторката на „Зад затворените врати“
Кас празнува края на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората е намерен трупът на млада жена.

Кас изпитва угризения, но не смее да сподели дори със съпруга си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва опасния горски път?

Оттогава започва да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си?

Единственото, което така и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да спаси. И която й се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава, че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ.

Но на кого може да се довери, след като вече не вярва дори на себе си?

Петък, седемнайсети юли

Гръмотевиците затътнаха още докато се сбогувахме на раздяла за предстоящата лятна ваканция. Мощен трясък отекна наблизо и накара Кони да подскочи. Джон се засмя, а горещият въздух наоколо сякаш се сгъсти.
– Трябва да побързаш! – викна той.
Махнах набързо и затичах към колата си. В мига, в който я приближих, телефонът ми звънна – приглушено, защото беше в чантата. По мелодията познах, че е Матю.
– Тръгвам – казах му, докато опипвах в мрака за дръжката на вратата. – Тъкмо се качвам в колата.
– Вече се прибираш? – долетя удивеният му глас. – Мислех, че ще отидеш при Кони.
– Така смятах, но мисълта как ме чакаш, е твърде изкусителна – шеговито подхвърлих. После долових сухотата в тона му. – Наред ли е всичко? – попитах.
– Да, само дето имам ужасна мигрена. Започна преди около час и става все по-зле. Затова се обаждам. Имаш ли нещо против да си легна?
Усетих как въздухът направо лепне по кожата ми и се сетих за приближаващата буря. Още не прикапваше, ала инстинктът ми подсказваше, че скоро ще завали.

Продължава...

Надя Маркс търси четирите нюанса на любовта „Сред лимоновите дръвчета”

Истории за изгнаничество и семейна чест, за забранена любов и страст, за жестокост, война и смелост

Авторката Надя Маркс (по баща Китромилидис, което на гръцки означава горчиви лимони) израства в Лондон, но е родена в Кипър. Благодарение на спомените си тя успява умело и автентично да предаде гръцките нрави и традиции.

Страница след страница пред читателите се разкрива очарованието на малък гръцки остров -  къщи, съхранили семейни истории; слънчеви дни под сянката на лимонови дръвчета; маси, отрупани с чаши ароматно кафе, домашно грозде и сочни смокини; благоуханни нощи, в които всички се събират под асмите, пият вино и припяват с пълни гърди стари песни.

Романът „Сред лимоновите дръвчета” (Кръгозор, превод Антоанета Дончева-Стаматова) е разказ за светоусещане и култура, в която любовта има четири имена.  Главната героиня в романа Анна обича да казва, че гърците имат четири думи за любов и всяка една от тях описва различен нюанс на това чувство. Сторге е нежната майчина любов, филия – приятелската обич. Ерос – сексуалната любов. Агапе е голямата любов и събира всички други видове в едно върховно чувство!

Самата тя вярва в брака си и в любовта. Но внезапно съпругът й прави признание, което разтърсва целия й свят...

Анна има нужда от време за себе си, затова напуска Лондон и заминава с баща си за родния му малък остров в Егейско море – островът на нейното детство. Тя отново е сред омайния  мирис на жасмин и лимонови дръвчета, на място, изпълнено с любов и желания, където всички се чувстват близки и всеки знае всичко за другите.

Докато писма в къщата на леля й не отприщват вълна от семейни тайни, крити цели шейсет години – истории за изгнаничество и семейна чест, за забранена любов и страст, за жестокост, война и смелост...

Дали това болезнено пътешествие в миналото и вълнуващото лято на острова ще накарат Анна да преосмисли живота си? Ще може ли да изпита и четирите нюанса на любовта?
Възможно ли е да съществува нов, пети вид любов?

34 години брак нищо ли не означават? Какво се случва, когато привидно стабилната ти връзка неочаквано се срине?

Надя Маркс – авторката на романа „Сред лимоновите дръвчета” разказва как е събрала парчетата от разбития си живот и отново е намерила любовта.

Беше 2011 г., сутринта след Коледа, и съпругът ми Греъм, както винаги беше станал преди мен и закусваше. Бяхме прекарали много приятно празниците и нямаше и намек за това, което щеше да последва.
Той ми сподели, че се намира на кръстопът и не може да реши накъде да поеме. Блазнеше го ново начало в САЩ с нови възможности за работа. Имаше също така и американка, която явно беше част от привлекателната сила на живота в чуждата страна.

Продължава...

Синовете на Оскар Уайлд го помнят с „Щастливия принц”

Геният пише приказката като подарък за синовете си, после влиза в затвора

Няколко приказки – такова наследство оставя геният Оскар Уайлд на децата си, след като роднини опитват да изличат спомена за него. Синовете му Сирил и Вивиан обаче не забравят как татко им е разказвал „Щастливия принц” и други истории, за да събуди в сърцата им жалост и съпричастие.

Те излизат в томче с пет приказки през 1888 г., а днес то продължава да е бестселър. „Щастливия принц” е най-популярното заглавие и от няколко дни в книжарниците е ново самостоятелно издание на приказката. То излезе с емблемата на „Лист” и е част от хитовата поредица „Детски шедьоври от велики писатели”. Големите достойнства са великолепният нов превод на Диана Симеонова и илюстрациите на Мила Янева-Табакова.

Оскар Уайлд пише „Щастливия принц” вдъхновен от игрите си с момчетата. По онова време той все още е млад и обещаващ автор, а славата му идва от публикувани стихотворения и афоризми. До шедьоври на литературата като „Портретът на Дориан Грей” или на драматургията като „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” и „Колко е важно да бъдеш сериозен” има още време.

През 1888-а Оскар е на на 34, а децата му на 2 и 3 години. В спомените си, писани десетилетия по-късно, по-малкият син Вивиан отбелязва, че животът им бил щастлив, а баща му бил любящ и всеотдаен.

Продължава...