page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 22 март - 28 март

28.3.17

1. Шериф Гемур. Йохан Кройф - гений и деспот. Ера

2. Мамен Санчес. Каймакът на обществото. Хермес

3. Кристина Морато. Прокълнатите кралици. Ентусиаст

4. Валентин Меламед. Случаят с Мариана. Жанет 45

5. Беатрикс Потър. Забавните приключения на зайчето Питър. Труд

Продължава...

„Черната къща” на Питър Мей - спиращ дъха трилър с потресаващ обрат

„Черната къща“ е книга 1 от нашумялата трилогия за остров Луис, спечелила няколко престижни отличия

Брутално убийство на най-отдалечения и красив остров в Шотландия довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се потапя в спомени за миналото си, белязано от ужасна трагедия. Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга. Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път? „Черната къща“ (Колибри) е майсторски заплетен психологически трилър, чийто сюжет осветлява тъмната страна на душата и затвърждава подозрението, че от миналото си не можеш да избягаш.

Шотландският писател и сценарист Питър Мей се превърна в истинска сензация - книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света, а трилогията за остров Луис му донесе редица награди за литература в Европа и Америка. „Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излезе най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечели няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-а година. Следва откъс в превод на Деян Кючуков.

Беше късно и тегнеше задух, какъвто настъпва само по времето на фестивала. Фин откри, че му е трудно да се съсредоточи. Мракът на малкия му кабинет го притискаше в креслото като две големи черни меки ръце. Кръгът от настолната лампа върху бюрото го привличаше като насекомо, дразнеше очите му почти до заслепяване, пречеше му да държи на фокус текста на записките си.

Продължава...

Български интелектуалец от изключително висока проба

„Литературна анкета. Анчо Калоянов“ от Иван Станков

Поради големия интерес към историческия роман „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ от Анчо Калоянов, Издателска къща „Хермес“ пуска четвърто издание на книгата. Заедно с него на 23 март излиза и литературна анкета с големия белетрист и фолклорист. Автор на анкетата е проф. Иван Станков – близък приятел и колега на Анчо Калоянов.

Иван Станков: Тази анкета не е просто автоочерк на един заслужил човек. Аз я оценявам по-скоро като принос към паметта на националната ни култура, като хартиен документален филм за живота и творчеството на един български интелектуалец от изключително висока проба.

Защо анкета с Анчо Калоянов?

Анчо Калоянов заслужава анкета по няколко причини. Първо, пише художествена проза на високо национално равнище. Второ, прави българска етнология на европейско ниво. Трето, развива медиевистични идеи от същия порядък. И четвърто, най-важното, като дългогодишен преподавател във Великотърновския университет произвежда хора за първите три области. Струва си Анчо Калоянов да бъде разпитан и да бъде изслушан. За живота му, за написаните и прочетените книги. За авторите, с които съдбата го е срещала. За пътищата, които сам е прокарвал. За идеите, които е раждал, споделял или отхвърлял.

Какво има в анкетата?

Анкетата разгръща Анчо Калоянов в сферата на трите му „производства“ – художествено творчество, етнология в широкия смисъл на думата и хора за българската култура. В композиционно отношение тя е организирана по традиционния начин – въвеждаща обща част, надзъртане в родовите „хроники“, детство, юношество, образование. Следва оглеждане първо на художествената продукция, после на научната – със стремеж за придържане към хронологията, макар това в устна анкета да е трудно постижимо.

Продължава...

Алесандро Барико в два мистериозни романа: „Мистър Гуин” и „Три пъти на разсъмване”

От автора на „Океан море“, „Тази история“, „Без кръв“, „City“, „Коприна“, „Емаус“, издания на ИК „Унискорп“

Започваме в съвременен Лондон, където Джаспър Гуин, „модерен писател в Англия и доста добре познат в чужбина”, решава изневиделица, на възраст 43 години, да спре да пише. Той обявява това в статия за „Гардиан“, в която изброява 52 неща, които никога няма да направи отново.

Последното е: да пише книги, като с това блестящата му кариера приключва. Като начало той е объркан от новопридобитата си незначителност, чувствайки се леко встрани и обмисляйки живота си. Налага се да отиде в клиника за изследвания. В чакалнята възрастна жена, пенсиониран учител, която ще играе, странно защо, значителна роля в живота му, задава впечатляващ въпрос: „Вие ли сте Джаспър Гуин, или сте само някой, който прилича на него?”.

Джаспър решава да стане, както той се изразява, „копист“, т.е. ще ПИШЕ портрети. Той наема студио и осигурява 72-часов саундтрак във фонов режим. Старателно подбира правилните електрически крушки, които да осветяват студиото точно за един месец и после да изгасват една по една като предизвестие за края на сеанса. Избира вид, наречен „Катерина де Медичи“, защото „щяха да угаснат, без да агонизират в ненужни проблясъци и тихо”.

И той се захваща за работа с помощта на Ребека, асистент, изпратен от безкрайно търпеливия му литературен агент и приятел Том Брус Шепърд, който се съгласява с него, за да започне да публикува отново.

Ребека, набита млада жена, която има приятел „глупак“ и малко доверие в себе си, става първият портрет на Джаспър. Тя позира гола, както и всички останали модели. Те не говорят. В тишината стават близки по непредсказуеми начини. Тази връзка, един вид платонична любов, е най-емоционалният център на романа.

Явяват се още желаещи – търговец на антични часовници, жена, която се занимава с внос и износ на платове от Индия (лукаво позоваване на „Коприна”?), бивша стюардеса. Всички са съгласни да плащат на Джаспър хиляди и да подпишат декларация, която ги „задължава на абсолютна дискретност“.

В крайна сметка, странната идилия свършва. Едно от лицата на Джаспър разкрива тайната си на таблоид и по-късно на „Гардиан“. Джаспър изчезва. Ребека чака. Но той ѝ изпраща бегла бележка – Повярвайте просто, че не можеше да се направи друго – и роман от писател, от който Ребека веднъж е казала, че се възхищава.

Но Джаспър не е изчезнал напълно. „Три пъти на разсъмване“, вторият роман, е триптих: три сцени със своите герои и множество абстрактни случки, звучат леко обезпокоително, тъй като читателят се опитва да напасва парчетата, съвпадат имена на събития и диалог, за да решите пъзела, изработен от предходния роман.

Продължава...

Кого вдъхновява „Музата“ на Джеси Бъртън?

От автора на дебютния бестселър „Миниатюристът“. Нова история за трагична любов и стари тайни на фона на Гражданската война в Испания

„Всичко, което можеш да си въобразиш, е реално“ пише Пабло Пикасо. В един въображаем свят на война, кръв, изкуство и мистерии ще ви потопи Джеси Бъртън –  разорената актриса, която само за седмица се превръща от личен асистент в един от най-бързо продаваните автори.

Две години след бестселъра „Миниатюристът“ на българския пазар излиза вторият роман на хитовата писателка – „Музата“. В този напрегнат разказ Бъртън остава вярна на исторически достоверните факти, заплетените сюжети и напрегнатата криминална нишка, превръщайки го в амбициозна книга за читатели с нюх към детайла.

В един горещ юлски ден през 1967 година Одел Бастиен изкачва за пръв път стъпалата на лондонската галерия „Скелтън“. Тя знае, че в момента, в който прекрачи прага, животът ѝ ще се промени из основи. След продължителна борба да намери мястото си в големия град, от напускането на дома си в Тринидад, Одел намира работа като секретарка на бляскавата и мистериозна Марджъри Куик. Но въпреки че Марджъри взема Одел под крилото си, стреми се да отключи потенциал у момичето, който дори самото то не знае, че притежава, тя си остава истинска загадка… не по-малко тайнствена от изгубената картина шедьовър, която намира дом в галерията.

Тайната история на картината се простира чак до 1936 година, в стара къща в провинциална Испания, където Олив Шлос, дъщеря на известен търговец на изкуство, крие собствената си амбиция на художник. В нейния крехък рай обаче безвъзвратно нахлуват художникът революционер Исаак Роблес и сестра му Тереза, които плавно се превръщат в част от семейство Шлос с неочаквани и трагични последствия.

Фокусирана върху историята на една картина, прескачаща от 1936 до 1967 г. „Музата“ преплита мистерия, романтика, маниакална обсебеност, революция и изкуство в духа на сензацията „Миниатюристът“.  Следва откъс в превод на Ана Лулчева.

– Номерът на обувките нема значение – каза жената, забърсвайки потта от чело под коса с цвят на мокра мишка.
– Моля?

– Вече казах. Все тая кой номер.

Тогава не знаех, че Мократа мишка е последният клиент, когото обслужвам в живота си.

Продължава...

Патерсън и Паетро в шокиращ съспенс

27.3.17

„Детективска агенция Private. Вегас“ е пета книга от хитовата поредица

След успеха на първите четири книги от световноизвестната поредица „Детективска агенция Private“ – „Детективска агенция Private“, „Детективска агенция Private. Кървави игри“, „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ и „Детективска агенция Private. Берлин“, почитателите на трилъра имат възможността да проследят поредния случай на най-могъщата агенция в петата книга – „Детективска агенция Private. Вегас“.

Майсторски написана от дуото Патерсън - Паетро, книгата e поредната изненада от „Краля на трилъра“. Лий Чайлд я определя като „най-вълнуващия роман от поредицата Private, пулсиращ с опасна скорост; шокиращ съспенс, придружен с „изумително естествения разказвачески талант“ на Патерсън.“

Историите за разследванията на най-престижната детективска агенция в света „Прайвит“ продължават. Новата задача на нейния шеф – всеизвестния частен детектив Джак Морган – е да залови двама престъпници с дипломатически имунитет и неутолима жажда за насилие.

Следите го отвеждат в Града на греха и до престъпен кръг, по-опасен от всичко, което е срещал досега. Морган трябва да залови серийни изнасилвачи, подпалвачи на коли, да разследва убийството на златотърсачки, да се изправи пред съда в защита на приятеля си, да застане очи в очи със злия си брат-близнак, докато собственият му любовен живот се разпада.

Продължава...

Себастиян Бергман се изправя пред най-големия си страх

В „Момичето, което запази мълчание“ на Юрт и Русенфелт

Жителите на Туршбю са шокирани. Семейство Карлстен е убито в дома си. Повикан е Националният отдел за разследване на убийства. Скоро те откриват, че десетгодишната племенница на семейството - Никол, е свидетел на престъплението. Нейните следи водят до гората. Шансовете й за оцеляване намаляват с всеки изминал час. Случаят става още по-сложен, когато основният заподозрян е открит убит със същото оръжие.

Себастиян Бергман се изправя пред най-големия си страх. Никол му напомня за дъщерята, която е загубил. Да открие момиченцето е единственият начин да запази разума си. А Никол се изплъзва както на полицията, така и на убиеца. Засега... Защото някой иска на всяка цена момичето да запази мълчание.

„Момичето, което запази мълчание“ (Ера) е четвърти роман с участието на психолога Себастиан Бергман. Динамична, богата на плътни колоритни образи и със силни социални послания, поредицата на Юрт и Русенфелт разчупва клишетата в жанра и постига внушителен международен успех. А главният герой – един от най-оригиналните образи в скандинавската литература, бързо се превърна в любимец на читателите по света.

Продължава...

Единствената чиста героиня на Джонатан Франзен

26.3.17

Петко Тодоров

В романа „Чистота”

„Поне войната срещу природата върви добре” – единствената ваденка в гипсокартонената кабинка на героинята. Основното й задължение са телефонните разговори. Убеждава клиенти, че  компанията не им продава нищо, само добри намерения. Което няма как да е така.

Но романът „Чистота” на Джонатан Франзен не е за това (изд. „Колибри”, превод Владимир Молев). Ала ваденката, а колегите й са се обзавели с какви ли не други и снимки, е възможно най-точната нейна диагноза.

Пюрити, оттам заглавието, иначе се представя като Пип. Важен компонент от майсторлъка на Франзен – да изправя героя си с 2-3 почти незабележими щриха. Пип току-що е завършила колеж, виси й $130 000-ен студентски заем, заплатата й е мизерна, има само невротичната си майка, продавачка в супермаркет, и тайната любов по женен мъж.

„Ох, мамо, не можеш да си вземеш болничен. Още сме юни месец. Ами ако се разболееш от грип или пък хванеш нещо друго?... – Това е най-ужасното на телата. Че са видими, отвратително видими”, майката, дето „се осведомяваше за новините от „Санта Круз Сентинел”, който тя четеше заради дребната ежедневна радост да се възмущава от света”. Майката крие от дъщеря си кой е бащата. Крие още важни неща.

Романът е в 7 части, те обикновено са разказът на или за отделен герой. Пип почти спонтанно се  наема да работи за организация, която конкурира Джулиан Асанж. Седалището е в Боливия, ръководи се от харизматичен източногерманец, син на величие в ГДР. И Франзен вкарва всички актуални  интриги на виртуалността.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 март - 21 март

21.3.17

1. Нийл Геймън. Скандинавска митология. Сиела

2. Евгений Утин. Писма от България. Абагар

3. Рут Хоган. Дом за изгубени неща. Обсидиан

4. Мари-Елен Плас. 60 занимания с моето бебе по системата Монтесори. Колибри

5. Поли Фейбър, Клара Вулайъми. Манго & Бамбам. Лист

Продължава...

Откъс: „Мемоарите на една лека жена” на Джон Клилънд

Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка

Най-забраняваната книга в историята за първи път излиза в пълния си шокиращ и покоряващ вид на български език – преведена по първото, пълно, непреиначено издание, съобщават издателите от „Deja Book“. Разрешена в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания през 1970 г., тя остава недостъпна до наши дни в Австралия, Южна Африка, части от Близкия и Далечния изток.

Нестандартен роман за съзряването, за значимото, за секса, любовта и същността на обществото, Мемоарите на една лека жена безспирно променя свят след свят, епоха след епоха, читател след читател. Следва откъс от книгата в превод на Слави Ганев.

Мадам,
Пиша с мисълта да ви предоставя неопровержимо доказателство, че считам желанията ви за повели, нетърпящи възражение . Макар че тая задача е неблагодарна, ще се взра отново в неприличните мигове в моя живот, от които най-накрая изплувах, за да обладая всички блаженства, способни да ни дарят любовта, здравето и успеха. Съумях да го направя още в цвета на младостта, докато не беше твърде късно да се възползвам от безгрижието, осигурено ми благодарение на спокойствието и охолството. Така можех да си изградя разбирания, по естеството си лишени от презрение, които по-рано дори във вихъра на разгулните удоволствия, сред който бях захвърлена, ми помагаха да получа по-добър поглед върху личностите и привичките в обществото от обичайното за ония, въвлечени в безрадостния ми занаят.

Продължава...

Бретонска сол и интриги: най-личният случай на комисар Дюпен

„Бретонско злато“ е третият от поредицата „Бретонски афери” на Жан-Люк Баналек

Излезе третият криминален роман на писателя Жан-Люк Баналек (псевдоним на немския издател Йорг Бонг), чийто стил често е сравняван с този на Жорж Сименон и Агата Кристи. Още с появата на първата книга от поредицата – „Бретонски афери“, тя заема второ място сред бестселърите на сп. „Шпигел“.
Правата за книгите са купени в Чехия, Франция, Италия, Полша и Испания. Над 1 милион копия са продадени от първите три книги от поредицата – „Бретонски афери”, „Бретонски прибой” и „Бретонско злато” (Ентусиаст). Успехът на поредицата е толкова голям, че бързо я отвежда към киноиндустрията в Германия, където се снима филм по историята.

В „Бретонско злато“ Баналек не изневерява на безупречния си усет за завладяващи интриги, вплитайки в криминалния сюжет и разнообразна информация за Геранд, историята на солта и увлекателни местни легенди. Резултатът е наситена с напрежение история, която държи читателите нащрек до последната страница.

След пет седмици, прекарани в работа с документация в кабинета му, комисарят Жорж Дюпен получава странна молба от разследващата журналистка Лилу Бревал. Тя го моли да отиде до Бялата страна – огромните солници, простиращи се на полуостров Геранд, и да огледа един конкретен солник. Там според нея са складирани съмнителни сини пластмасови бидони. Макар че комисарят не отговаря за този район, той приема задачата с радост: така ще може да се откъсне за малко от скучната работа на бюро и да се наслади на спокойствието на природата между бушуващия Атлантик и идиличните рекички на Бретан.

Продължава...

Да замесим великденските козунаци със „Сезонна кухня“ на Илиян Димитров

Над 1800 вдъхновяващи и разнообразни рецепти, които се приготвят с характерните за всеки сезон продукти

Храненето е един от основните проблеми на съвременното ни общество. Докато част от света гладува, друга боледува в следствие на преяждане и затлъстяване. Специалистите по хранене създават нови и нови режими и диети, които звезди и самозванци популяризират в социалните мрежи. 

А всъщност част от решението на този иначе толкова сложен проблем е много просто – в приготвянето на храната да се дава предимство на сезонни, локално отглеждани плодове и зеленчуци. 

Как, защо и кои са най-подходящите рецепти, съобразени с вкуса и навиците на българина, разказва кулинарният гуру Илиян Димитров в новата си книга „Сезонна кухня“ (Софтпрес).

В новото издание „Сезонна кухня“ ви очакват над 1800 вдъхновяващи и разнообразни рецепти, които се приготвят с характерните за всеки сезон продукти. Пролет, лято, есен или зима – собствените ни тела сами подсказват от какви хранителни вещества се нуждаем.

Съставена от Илиян Димитров – кулинар и основател на blogovoditel.com (уникален по рода си кулинарен пътеводител на българските кулинарни блогове), книгата ще ви помогне да се храните по-разнообразно и по-здравословно, като в същото време остава приятелски настроена към семейния бюджет. Допълнителен бонус са специалните празнични менюта, съобразени с българските традиции, обреди и обичаи.

Съвети за вкусни домашни козунаци

• Всички продукти трябва да са топли.
• И стаята, в която ще се меси, трябва да е затоплена. Не бива да става течение.
• Използвайте качествени продукти и по възможност домашни яйца.
• Маята трябва задължително да втаса предварително с част от млякото, захар и малко брашно. Никога не се добавя сол в първоначалната смес за „събуждане“.
• Захарта трябва да е разтворена, например в топлото мляко, в противен случай тестото ще стане тежко и няма да бухне достатъчно.
• Яйцата трябва да са само леко разбити.

Продължава...

Хилари Мантел, каквато не я познавате

20.3.17

„Убийството на Маргарет Тачър”  е колекция изящни разкази, събиращи в себе си най-доброто от нейната кратка проза

„Хилари Мантел е най-големият майстор на английската проза в наши дни”, казва сър Питър Стодард, Председател на комитета на наградите „Ман Букър”. В „Убийството на Маргарет Тачър” (Еднорог) Хилари Мантел, единствената британска авторка, удостоена два пъти с наградата „Ман Букър”, ни представя изискани, проницателни, брутални, а на места и откровено бунтарски съвременни притчи за  любовта, секса, семейството и обществото.

Предизвикателен, тревожен, на моменти граничещ с гротеската, а понякога прекрачващ отвъд границите на страшното,този сборник с елегантни миниатюри в проза представлява разходка до най-тъмните ъгълчета и най-дълбоките бездни на човешкото съзнание. С ирония, особена проницателност, съчувствие и откровено бунтарство наш водач в този мрачен лабиринт ще бъде една от всепризнатите майсторки на англоезичната проза, блестящата Хилари Мантел.

Хилари Мантел е световноизвестна авторка на исторически романи, спечелила множество престижни награди. Книгите ѝ "Вълци" и "Доведете труповете" печелят два пъти литературното отличие "Ман Букър" – през 2009 и през 2012 г. Тя е единствената английска авторка, двукратен лауреат на този приз.

Продължава...