page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 февруари - 21 февруари

21.2.17

1. Робърт Харис. Конклав. Обсидиан

2. Нарине Абгарян. Хората, които са винаги с мен. Лабиринт

3. Джеймс Джойс. Котаракът и дяволът. Лист

4. Божана Апостолова. Нощта е също ден. Жанет 45

5. Недялко Славов. Камбаната. Хермес

Продължава...

Кървава история от многомилионния Истанбул

Любов, убийство и (не)оправдани угризения се преплитат в  в новия исторически трилър  на Ахмед Юмит – „Убийството на султана“

Един от най-известните и високо ценени съвременни турски писатели Ахмед Юмит се завръща на българската литературна сцена с новия си роман „Убийството на султана“ (ИК „Сиела“). След историческия трилър „Дервишката порта“ и романа „Патасана“ едва ли дори се прокрадва съмнение, че Юмит е майстор на мистерията, който умело описва увлекателни истории за политически интриги и жестоки убийства. Новият му роман, който излиза на български – „Убийството на султана“, пленява още с първите редове – с една университетска любов, която се опитва да се възроди след цели 21 години, и която неочаквано прераства в кървав трилър, виновникът за който остава неизвестен до самия край.

„Убийството на султана“ проследява историята на професор по история на име Мющак, който се превръща е „нерешителна, безволева, беззащитна и нещастна твар“ стане ли дума за неговата студентска любов Нюзхет – световнопризнат специалист по Класическа османска епоха, изградила кариерата си, оспорвайки общоприетите представи за историята на Османската империя. Преди повече от 20 години тя го е изоставила, заминавайки за САЩ, където започва кариерното й развитие, но сега се е завърнала в Истанбул. Нюзхет се обажда да покани на гости своя някогашен любим Мющак, който все още не я е забравил. В дома на Нюзхет обаче, героят на Юмит се сблъсква с най-ужасния си кошмар: голямата му любов е убита. При това убийството й е извършено със сребърен нож за писма с печата на султан Мехмед Завоевателя. А най-потресаващото е, че Мющак не помни какво е правил последните няколко часа. На всичкото отгоре и собственият му нож за писма го няма. Престъплението е налице, извършителят изглежда е ясен.

Продължава...

Гай Кавазаки вдъхновява отново с „Изкуството да стартираш бизнес 2.0“

Да си предприемач е състояние на духа, а не длъжностна характеристика

Единайсет години след излизането на „Изкуството да стартираш бизнес“ Гай Кавазаки решава да обнови и допълни изданието, за да го направи актуално за настоящата бизнес среда. Резултатът от огромните му усилия е напълно интегрирана и нова версия, която е с 64% по-обемна от първата.

Целта на Кавазаки е проста: „Искам да ви улесня в правенето на бизнес. Мечтая си, когато един ден умра, хората да казват: „Гай ме вдъхнови“. Освен това желанието ми е възможно най-много хора да изричат тези думи“.

Независимо дали сте бъдещ предприемач, собственик на малък бизнес, работите за голяма компания или за нестопанска организация, ще се сблъскате с теми като иновациите, подбора на персонал, набирането на капитал и създаването на марка.

През последните години в бизнеса настъпиха земетръсни промени. Много от базовите елементи на стартирането вече са по-лесно постижими, по-евтини и по-достъпни. Бизнес плановете са излишни, а краудфъндингът е приложимата алтернатива на ухажването на инвеститори. „Облакът“ прави базовата инфраструктура лесно достижима за почти всяка една нова компания.

Книгата ще ви покаже как ефективно да използвате всички тези съвременни инструменти и как да овладеете вечните предизвикателства: да изградите силен екип, да създадете страхотен продукт или услуга и да се изправите срещу конкуренцията.

Продължава...

В очакване на Боджангълс” – музика, танци и любов с Оливие Бурдо

„В очакване на Боджангълс” (Колибри) е смешновата и трогателна история, която ще ви принуди да се усмихвате през плач. Една вълшебна любов свързва бащата с необикновената му жена, синът е безмерно щастлив с шантавите си родители, а майката… Тя е сияйна и остроумна, нежна и мечтателна, непредвидима и свободна духом. Превърнала е живота на всички около себе си в празненство, в един безкраен танц на фона на любимата й песен - „Мистър Боджангълс” на Нина Симон. Но един ден стига твърде далеч и сладката й лудост се превръща в клинично безумие. Отвъд всички емоции, които поражда у нас това екстравагантно семейство, авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да „сритаме разума в задника”. И някак успява да ни убеди, че това би ни доставило несравнимо удоволствие.Издаден първоначално в 2000 екземпляра, „В очакване на Боджангълс” достига за нула време тираж от 200 000!
„Със своята пееща проза Оливие Бурдо кара сълзите да се усмихват и радостта да плаче. Той заслужава успеха, на който неминуемо ще се радва тази вълнуваща история”, признава литературният критик и журналист Жером Гарсен. Бурдо започва да пише на 17 години, когато баща му донася вкъщи един „допотопен компютър”. Известно време работи като служител в брокерска къща, а когато изгубва работата си, решава да се посвети на литературата. За седем седмици написва шантавата книга, която ще нарече „В очакване на Боджангълс”. И късметът му се усмихва - веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с 5 (пет!) награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Следва откъс в превод на Росица Ташева.

Татко ми беше казвал, че преди да се родя, ловял мухи с харпун. Показа ми харпуна и една размазана муха.
– Отказах се, защото беше много трудно и много зле платено – увери ме той, докато прибираше някогашното си оръдие на труда в лакирана ракла. – Сега отварям гаражи, работата е много, но е добре платена.
Когато тръгнах на училище и през първите часове всеки се представяше, разказах не без гордост за тези професии, но бях любезно смъмрен и обилно осмян.
– Истината е зле платена, дори когато по изключение е забавна като лъжа – казах аз със съжаление.

Продължава...

Къде се раждат гении

19.2.17

Петко Тодоров

Ерик Уайнър  търси отговора

„Математик, астроном, метеоролог, зоолог, ботаник, фармаколог, агроном, археолог, етнограф, картограф, енциклопедист, дипломат, хидравличен инженер, изобретател, ректор на университет и министър на финансите. И това били само официалните му длъжности! В свободното си време пишел поезия и композирал. Той бил първият човек, който успял да установи морския произход на някои скали и вкаменелости. Съставил първата в света топографска карта...” – Шен Куо, XI век.

Направил още няколко открития, вкл. компаса. Свършил в заточение. Бил китайският Леонардо да Винчи, но като че ли по-правилно е Леонардо да е италианският Шен Куо. Един от поводите на Ерик Уайнър да пристигне в Ханджоу, столицата на династията Сун през X – XIII век. С изчислявано днес тогавашно население между 1 и 2,5 милиона. Европейският гигант Венеция по онова време е 50 000.

„География на гения”, новият тематичен пътепис на Уайнър след преведените „География на блаженството” и „Човек търси Бог” (изд. „Фабер”, превод Нейко Генчев). Американският журналист изчел до втръсване изписаното за гениите, нарочил 7 места в света за техни исторически люпилни и ги обиколил за да разкрие как те се раждат: Атина, Ханджоу, Флоренция, Единбург, Калкута, Виена, Силициевата долина.

Разговаря с местни разбирачи, припомня авторитетни теоретици и мултиплицира ерудиция. Плюс впечатления от музеи, кафенета, кръчми, обстановка и пр. Още по-любопитен, остроумен, забавен, ироничен – учи се в движение.

Как се ражда геният? По-сигурни са незадължителните условия: подреденият живот, голямата нация, многото пари, конформизмът... Не е важна рецептата, важен е пътят към нея, е сякаш мотивът на Уайнър. И той прави човекознанието свръхчетивно по интелигентен начин. Пътеписът му е гимнастика на ума и това е достатъчно.

Продължава...

„Хлебарките“ дебнат в мрачните кътчета на Банкок

17.2.17

Нова среща с Хари Хуле – разрушителния и саморазрушителен инспектор, „роден“ изпод перото на най-добрия норвежки криминален писател Ю Несбьо

Хари е на специална мисия… Инспектор Хари Хуле пристига в жежкия Банкок. Норвежкият посланик е открит мъртъв в съмнителна стая в мотел и от Осло пращат Хари да помогне в разследването. Бързо става ясно, че семейството на посланика държи ключа за цяла мрежа от лъжи, но никой не е склонен да говори за тях.

Той трябва да разкрие престъпление и да избегне скандала… Хари попада на извънредно „неудобен“ запис от охранителна камера и случаят става още по-заплетен. Мъжът, предоставил касетата, изчезва безследно и инспекторът осъзнава, че неуспехът далеч не е най-голямата опасност, която грози непредпазливите. Но на кого можеш да се довериш в този непознат и потаен град? В романа „Хлебарките“ на Ю Несбьо, издаден от “Емас“.

Биографията на енигматичния норвежец Ю Несбьо звучи сякаш е живял няколко живота – тийнейджърът Ю мечтае за професионална футболна кариера и играе в младежката лига. Но преди да осъществи мечтата си, претърпява контузия на коленните връзки и футболът изхвърча през прозореца. За да навакса уроците, занемарени покрай тренировките, постъпва в армията и учи усилено. Открива своя изключително важна черта – самодисциплината.

Завършва гимназията с отличие и следва икономика в университета. А там се запознава с няколко момчета, с които решават да формират банда. Ю пише песни, свири на китара и е вокалист в групата, кръстена „Ди дере“ („Онези там“). Уж на шега, но достигат огромна популярност – 25 години по-късно все още държат рекорда за най-продаван албум в Норвегия.

Междувременно Несбьо съчетава музиката с работата на стоковата борса и усеща как „прегаря“. Взима решение, което ще преобърне живота му: да замине за възможно най-отдалеченото от дома място, а именно Австралия. В полета натам в главата му се заформя образа на стихийното бедствие инспектор Хари Хуле… И така започва фантастичната му поредица, спечелила милиони читатели по цял свят и куп престижни награди.

През последното десетилетие Ю Несбьо се утвърди като емблема на скандинавското криминале. Норвежецът бързо премина от етикета „следващия Стиг Ларшон“ до това да бъде своя собствена марка – на върха на всички класации, книгите му са преведени на 50 езика и са достигнали фантастичните 30 милиона продадени екземпляра.

През декември „Холивуд Рипортър“ го постави на 15-о място в класацията си за най-влиятелните писатели в Холивуд. В момента се работи по няколко екранизации на негови книги, а през октомври тази година е премиерата на „Снежния човек“ с режисьор Томас Алфредсон, а в главната роля на инспектор Хари Хуле влиза номинираният за „Оскар“ Майкъл Фасбендър. Към другите проекти са свързани имена като Дени Вилньов, Джейк Джиленхол, Мила Кунис, Леонардо ди Каприо, Браян Кранстън, Чанинг Тейтъм…
Следва откъс от романа в превод на Ева Кънева.

Светофарът светна зелено. Ръмженето на автомобили, мотоциклети и триколесни рикши „тук-тук“ започна да се усилва все повече. Накрая Дим видя как витрините на търговския център „Робъртсън Дипартмънт Стор“ се разтресоха. Таксито потегли и дългата червена копринена рокля, изложена на витрината, се изгуби зад тях във вечерния мрак.

Продължава...

Майко мила, как да оцелееш като родител?

Затегнете коланите, защото е време за лудото пътешествие, наречено родителство! След като фуриите от сайта „Майко мила!” атакуваха писателските среди, e време да се насладите на книгата, приютила 41 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории, от които ще разберете, че не е толкова страшно!

Раждането за една жена е един болезнен и ключов момент и ако тя успее да го види от смешната страна, то тогава се стига до страхотни и абсурдни приключения. А пътят на отглеждането на дете е дълъг и уморителен процес, но не непременно страховит. Клети майки, родили и неродили, татковци, баби, дядовци, не се тревожете. Красимира Хаджииванова, Елисавета Белобрадова както и още няколко смели майки и татковци ви гарантират, че всичко ще е наред!

ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ (Сиела) от създателките на сайта Майко Мила! е книгата, с която ще се откриете, ще ви олекне или просто ще се заливате от смях! Дори в най-трудните моменти. Или най-вече тогава. Защото тези две „малко хахави, но добронамерени жени”, както самите те се описват, правят това, от което бъдещите майки имат най-много нужда – споделят личен опит. За ревящото бебе и други демони, за раждането като одисея, страшно ли е кърменето, няколко неща за секса, за мъките на готвенето, за играта на вируси – с тази книга мисия „родителство” става възможна. Следва откъс.

Игра на вируси

Елисавета Белобрадова

Да имаш три деца, означава много неща, но едно от най-отличителните характеристики на многодетното семейство е, че когато се разболеят всички, ТОВА СА СТРАШНО МНОГО ХОРА, КОИТО СА СЕ РАЗБОЛЕЛИ. И като в прочутия сериал „Игра на тронове“, тук героите повръщат и падат покосени един след друг. Има ли надежда???

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 февруари - 14 февруари

14.2.17


1. Майкъл Конъли. От погрешната страна на раздялата. Бард

2. Иван Вазов. Любовта е златен сън. Персей

3. Ектор Гарсия, Франсеск Миралес. Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот. Гнездото

4. Георги Господинов. И други истории. Жанет 45

5. Светлана Дичева. Балканският пророк. Lexicon

Продължава...

Погребана любов или „Трите дни на Помпей“

„Сега спомените, които е погребала, излизат отново от някакъв далечен, тъмен и дълбок ъгъл на мозъка ѝ... Черните ѝ очи се разширяват. Привичното ѝ изражение, излъчващо топлина, чувственост и сигурност, изчезва. Вдига поглед на корабокрушенец, търсещ сред вълните въже, за което да се хване…“

„Трите дни на Помпей“ (Колибри) разказва за изригването, което в 79 г. e опустошило Помпей, Херкулан, Оплонтида, Боскореале, Терциньо и Стабия, през свидетелствата на оцелелите, били те и само седмина. За съжаление, само един от тях, Плиний Млади, е описал драмата, която е преживял, в едно свое прочуто писмо до Тацит. За няколко часа два цели града с предградия, ферми и вили са изчезнали от картите и от Историята, а заедно с тях и хиляди хора. Тази книга проследява именно дейността на тези хора през последните два-три дни преди изригването, разкрива онова, срещу което се е наложило да се изправят в ужасните часове, отделящи ги от трагедията. Изпъстрено с детайли и осъвременено с последните научни изследвания, „Трите дни на Помпей“ е емоционално пътешествие в античния свят, потресаващ репортаж от една трагедия, уникална книга, която се чете като роман и притежава задълбочеността на научен труд.

Италианският палеонтолог, журналист, документалист и писател Алберто Анджела е личност с удивителна космополитна култура.  Българската публика вече го познава чрез заглавията „Един ден в Древен Рим“, „IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя“ и „Любов и секс в Древен Рим”. Центрирани преди всичко върху разцвета на империята по времето на император Траян, тези книги се отличават с неимоверна увлекателност и достоверност - съживяват руини, разказват вицове, показват как са се секли монети, какви кулинарни удоволствия и сексуални практики са вълнували великия римски мегаполис. След много години, прекарани в изучаване на областта около Везувий, с помощта на археолози и вулканолози Анджела възстановява като в предаване на живо дните, белязали трагичната съдба на Помпей, проследявайки час по час живота на своите исторически съществували персонажи. Следва откъс в превод на Юдит Филипова.

Продължава...

Кажи „Обичам те“ с „Книга за любовта“

По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги „валентинки“. Литературното бижу, събрало между кориците си прочувствени сентенции за най-възпяваната емоция през вековете, се превръща в най-оригиналната „валентинка“, с която можете да докажете любовта си

На страниците на този изящен том с твърди корици и цветно оформление са поместени цитати от корифеи като Омир, Платон, Лао Дзъ, Цицерон, Сенека, Шекспир, Молиер, Волтер, Гьоте, Джейн Остин, Стендал, Балзак, Пушкин, Жорж Санд, Мопасан, Оскар Уайлд, Кафка, Булгаков, Фицджералд, Ремарк, Екзюпери и много други. Не са пропуснати и сентенциите на най-обичаните български писатели Иван Вазов, Йордан Йовков, Дамян Дамянов, Павел Вежинов.

Незабравимите думи на велики дами от историята също намират място между кориците на „Книга за любовта“. Изпепеляващата французойка Едит Пиаф е харизматична певица, за която любовта не означава нищо, ако не може да я възпее във вечните си шансони. Уолис Симпсън, заради която крал Едуард VIII се отказва от трона на Англия, споделя: „Хората нямат и най-малка представа колко е трудно и изтощително цял живот да въплъщаваш една голяма любов.“

„Книга за любовта“ е третата книга на Христина Мираз. След като създава „Великите любовни истории“ и „Цитати от любими книги“, посветена на Световния ден на книгата и авторското право, които се радват на небивал успех сред читателите, Мираз обединява усилия с дизайнерката Яна Аргиропулос, за да реализира най-красивия подарък за Св. Валентин – „Книга за любовта“.

Продължава...

Любов на фона на Айфеловата кула

Кулата носи името на инженера Густав Айфел, но проектът всъщност е създаден от неговите сътрудници Морис Кеклан и Емил Нугие, герои в новия роман на Беатрис Колин „Цветя от лед и пепел“

Айфеловата кула – съоръжение от метал и мечти, чиято снага се издига над Париж, ала светлините й огряват цяла Европа с обещание за любов, изискана романтика и неповторима елегантност.

Първоначално кулата е трябвало да служи за входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Парижани посрещат проекта с надменно неодобрение – всички казват, че бъдещата кула ще бъде ужасна, „просто един гигантски стълб“ или „много жалка улична лампа“, която ще разруши архитектурното единство на града. Сред най-изявените й противници са писателите Ги дьо Мопасан и Александър Дюма-син, които дори подписват петиция и я представят на ръководството на проекта.

След завършването на кулата и нейното откриване Мопасан редовно е забелязван да обядва в един от ресторантите на първия етаж. Попитан защо толкова често посещава кулата, щом не я харесва, именитият писател отговоря с традиционната си хапливост: „Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види!“

На 6 май 1889 г. Париж, Франция и светът се влюбват в елегантната кула от преплетени метални елементи и тя бързо се превръща в символ не просто на една страна и един град, а на европейската класа, елегантния начин на живот, свободата и любовта.

Макар кулата да носи името на инженера Густав Айфел, проектът за нея всъщност е създаден от неговите сътрудници Морис Кеклан и Емил Нугие, герои в новия роман на Беатрис Колин „Цветя от лед и пепел“, чието действие се разгръща в Париж от Бел епок, на фона на строежа на кулата.

Новостроящата се Айфелова кула прилича на ледено цвете. По план тя ще се извисява над града едва двайсет години – един-единствен миг от вечността, едно ледено цвете. Но за инженера Емил Нугие кулата е делото на живота му. Тя е плетеница от студено желязо и меки извивки, от въздух и светлина. И пак тя го свързва с любовта.

Емил Нугие и Катрин Уолъс се срещат във въздушен балон в небето над Париж. Той е там, за да направи снимки от високо на мястото, където Айфел ще издигне своята кула. Тя се качва като придружителка на брат и сестра от богато семейство. А може би и за да преодолее страховете си.

Но долу, на твърда земя, страховете и предразсъдъците я застигат отново. Кейт е вдовица от Глазгоу, притисната от липса на средства и от социалните очаквания, които не й дават избор. Емил е натоварен с отговорността да осигури буржоазното си семейство и да избере подходяща съпруга.

Продължава...

Откъс: Когато бях армейски генерал

13.2.17

Михаил Вешим

Да започна първо с това: кой е войникът Мишев?
Той е същият, който се подвизава и под името Вешим

Вешим, когото много хора наричат ВешиН и го мислят за внук или правнук на художника Ярослав Вешин.
Нещо повече: покрай него журналистите започнаха да наричат и художника класик Ярослав – ВешиМ. Току в печата ще се появи дописка, че е намерена неизвестна картина на художника ВешиМ. А наскоро „24 часа“ писа, че милионерът Валентин Златев колекционирал картини на ВешиМ.
Декларирам, че двете лица, Мишев и Вешим, са едно и също лице, т.е. – аз. Такива декларации съм писал неведнъж, за да послужат пред разните счетоводства при изплащане на хонорари.
А веднъж в редакцията на „Стършел“ се обади читателка, която искаше да разговаря с г-н Верешчагин.
Само с Мърквичка не са ме бъркали – ето какви недоразумения ми докара този псевдоним.
Но в казармата има ред и нещата са сериозни – там псевдоними не вървят. Затова през времената на Студената война в стройните редици на армиите от Варшавския договор воюваше само школникът Мишев. Вешим тогава не беше в строя, но пък винаги присъстваше и наблюдаваше събитията отстрани.
***

За приключенията си като морски капитан съм ви разказвал в друга книга. Ако сте я чели, вече знаете, че морски капитан не съм бил.
Отсега си признавам – и армейски генерал не станах... Но съм воювал на различни фронтове в социалистическата казарма точно две години и три месеца – достатъчно време, за което един редник може да израсне до маршал, ако е носил в раницата си маршалски жезъл.
Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната – два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.
Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно. Но най ме е яд за друго откраднато – тия две години и три месеца от живота ми. Който май ще е единствен и друг не се предвижда. Макар Уди Алън да казва: „Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна“, аз резервно бельо за другия живот няма да нося – и там ли да ми го откраднат като в казармата?
Късно е вече да се жалвам – за изгубените гащи и изгубеното време между 1983 и 1985 година. Социализмът взе от едни хора къщи и фабрики, на други – бъдещето, на трети им взе целия живот, не върви да се оплаквам за някакви две години и три месеца...

Продължава...

Как се става нобелист

Петко Тодоров

С препрочитане на Орхан Памук

„За миг цялата засия и ми се стори неустоимо съблазнителна. - Много бих искала някой да опише живота ми в книга, и то така, че всичко да звучи трагично и разтърсващо като някой от монолозите ми”, разказва момчето.

То е на 16, мечтае да стане писател, тя с 20 години по-голяма, изпълнителка в пътуващ театър.

Една любовна нощ, която ще се окаже фатална. Средата на 80-те години, градче на 30-тина километра от Истанбул в романа „Червенокосата” на Орхан Памук (изд. „Еднорог”, превод Мая Караилиева).

Всичко е фатално в неговите романи доколкото са изрядна литература. В такава определението „фатално” губи смисъл, всичко е на място.

Той няма да стане писател, ще забогатее. Роман ще напише синът му, за живота на баща си. Червенокосата ще присъства в него почти единствено с фатализма си, но пък какъв фатализъм. Романът, който читателят разгръща и на който Памук е поставил заглавие „Червенокосата”.

Ако я кара така, един ден романите му ще са енциклопедия на романната форма. Не че той е изобретил романа, писан от герой на същия роман. Памук показва: може го, прави го достатъчно оригинално за да стои автентично. Негово. Достолепна литературна култура и самоувереност без каквото и да било съмнение за маниерност

Продължава...