page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 март - 21 март

21.3.17

1. Нийл Геймън. Скандинавска митология. Сиела

2. Евгений Утин. Писма от България. Абагар

3. Рут Хоган. Дом за изгубени неща. Обсидиан

4. Мари-Елен Плас. 60 занимания с моето бебе по системата Монтесори. Колибри

5. Поли Фейбър, Клара Вулайъми. Манго & Бамбам. Лист

Продължава...

Откъс: „Мемоарите на една лека жена” на Джон Клилънд

Запленил мнозина с дръзките си философски послания, Джон Клилънд остава в историята като автора на първия наистина пълнокръвен еротичен роман и създател на прочутата куртизанка Фани Хил, която вече 270 години подигравателно краси снагата на благоприличието с прелестната си осанка

Най-забраняваната книга в историята за първи път излиза в пълния си шокиращ и покоряващ вид на български език – преведена по първото, пълно, непреиначено издание, съобщават издателите от „Deja Book“. Разрешена в САЩ едва през 1966 г., а във Великобритания през 1970 г., тя остава недостъпна до наши дни в Австралия, Южна Африка, части от Близкия и Далечния изток.

Нестандартен роман за съзряването, за значимото, за секса, любовта и същността на обществото, Мемоарите на една лека жена безспирно променя свят след свят, епоха след епоха, читател след читател. Следва откъс от книгата в превод на Слави Ганев.

Мадам,
Пиша с мисълта да ви предоставя неопровержимо доказателство, че считам желанията ви за повели, нетърпящи възражение . Макар че тая задача е неблагодарна, ще се взра отново в неприличните мигове в моя живот, от които най-накрая изплувах, за да обладая всички блаженства, способни да ни дарят любовта, здравето и успеха. Съумях да го направя още в цвета на младостта, докато не беше твърде късно да се възползвам от безгрижието, осигурено ми благодарение на спокойствието и охолството. Така можех да си изградя разбирания, по естеството си лишени от презрение, които по-рано дори във вихъра на разгулните удоволствия, сред който бях захвърлена, ми помагаха да получа по-добър поглед върху личностите и привичките в обществото от обичайното за ония, въвлечени в безрадостния ми занаят.

Продължава...

Бретонска сол и интриги: най-личният случай на комисар Дюпен

„Бретонско злато“ е третият от поредицата „Бретонски афери” на Жан-Люк Баналек

Излезе третият криминален роман на писателя Жан-Люк Баналек (псевдоним на немския издател Йорг Бонг), чийто стил често е сравняван с този на Жорж Сименон и Агата Кристи. Още с появата на първата книга от поредицата – „Бретонски афери“, тя заема второ място сред бестселърите на сп. „Шпигел“.
Правата за книгите са купени в Чехия, Франция, Италия, Полша и Испания. Над 1 милион копия са продадени от първите три книги от поредицата – „Бретонски афери”, „Бретонски прибой” и „Бретонско злато” (Ентусиаст). Успехът на поредицата е толкова голям, че бързо я отвежда към киноиндустрията в Германия, където се снима филм по историята.

В „Бретонско злато“ Баналек не изневерява на безупречния си усет за завладяващи интриги, вплитайки в криминалния сюжет и разнообразна информация за Геранд, историята на солта и увлекателни местни легенди. Резултатът е наситена с напрежение история, която държи читателите нащрек до последната страница.

След пет седмици, прекарани в работа с документация в кабинета му, комисарят Жорж Дюпен получава странна молба от разследващата журналистка Лилу Бревал. Тя го моли да отиде до Бялата страна – огромните солници, простиращи се на полуостров Геранд, и да огледа един конкретен солник. Там според нея са складирани съмнителни сини пластмасови бидони. Макар че комисарят не отговаря за този район, той приема задачата с радост: така ще може да се откъсне за малко от скучната работа на бюро и да се наслади на спокойствието на природата между бушуващия Атлантик и идиличните рекички на Бретан.

Продължава...

Да замесим великденските козунаци със „Сезонна кухня“ на Илиян Димитров

Над 1800 вдъхновяващи и разнообразни рецепти, които се приготвят с характерните за всеки сезон продукти

Храненето е един от основните проблеми на съвременното ни общество. Докато част от света гладува, друга боледува в следствие на преяждане и затлъстяване. Специалистите по хранене създават нови и нови режими и диети, които звезди и самозванци популяризират в социалните мрежи. 

А всъщност част от решението на този иначе толкова сложен проблем е много просто – в приготвянето на храната да се дава предимство на сезонни, локално отглеждани плодове и зеленчуци. 

Как, защо и кои са най-подходящите рецепти, съобразени с вкуса и навиците на българина, разказва кулинарният гуру Илиян Димитров в новата си книга „Сезонна кухня“ (Софтпрес).

В новото издание „Сезонна кухня“ ви очакват над 1800 вдъхновяващи и разнообразни рецепти, които се приготвят с характерните за всеки сезон продукти. Пролет, лято, есен или зима – собствените ни тела сами подсказват от какви хранителни вещества се нуждаем.

Съставена от Илиян Димитров – кулинар и основател на blogovoditel.com (уникален по рода си кулинарен пътеводител на българските кулинарни блогове), книгата ще ви помогне да се храните по-разнообразно и по-здравословно, като в същото време остава приятелски настроена към семейния бюджет. Допълнителен бонус са специалните празнични менюта, съобразени с българските традиции, обреди и обичаи.

Съвети за вкусни домашни козунаци

• Всички продукти трябва да са топли.
• И стаята, в която ще се меси, трябва да е затоплена. Не бива да става течение.
• Използвайте качествени продукти и по възможност домашни яйца.
• Маята трябва задължително да втаса предварително с част от млякото, захар и малко брашно. Никога не се добавя сол в първоначалната смес за „събуждане“.
• Захарта трябва да е разтворена, например в топлото мляко, в противен случай тестото ще стане тежко и няма да бухне достатъчно.
• Яйцата трябва да са само леко разбити.

Продължава...

Хилари Мантел, каквато не я познавате

20.3.17

„Убийството на Маргарет Тачър”  е колекция изящни разкази, събиращи в себе си най-доброто от нейната кратка проза

„Хилари Мантел е най-големият майстор на английската проза в наши дни”, казва сър Питър Стодард, Председател на комитета на наградите „Ман Букър”. В „Убийството на Маргарет Тачър” (Еднорог) Хилари Мантел, единствената британска авторка, удостоена два пъти с наградата „Ман Букър”, ни представя изискани, проницателни, брутални, а на места и откровено бунтарски съвременни притчи за  любовта, секса, семейството и обществото.

Предизвикателен, тревожен, на моменти граничещ с гротеската, а понякога прекрачващ отвъд границите на страшното,този сборник с елегантни миниатюри в проза представлява разходка до най-тъмните ъгълчета и най-дълбоките бездни на човешкото съзнание. С ирония, особена проницателност, съчувствие и откровено бунтарство наш водач в този мрачен лабиринт ще бъде една от всепризнатите майсторки на англоезичната проза, блестящата Хилари Мантел.

Хилари Мантел е световноизвестна авторка на исторически романи, спечелила множество престижни награди. Книгите ѝ "Вълци" и "Доведете труповете" печелят два пъти литературното отличие "Ман Букър" – през 2009 и през 2012 г. Тя е единствената английска авторка, двукратен лауреат на този приз.

Продължава...

Какви са тези „Неща, които падат от небето“ ?

Приказен, изящно построен роман, за който финландската писателка Селя Ахава спечели Наградата за литература на Европейския съюз

„Неща, които падат от небето“ (Колибри) разказва историята на едно момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето. От друга страна лелята на момичето два пъти печели джакпот от лотарията - причините за „двойния” късмет са непроницаеми за нея и тя започва да си пише с един рибар от Шотландия, четири пъти удрян от мълния. Заедно обсъждат връхлетелите ги събития, опитвайки се да намерят някакъв по-висш смисъл, като че ли само така биха могли да продължат нормалния си живот...

„Неща, които падат от небето“ е метафоричен разказ за хода на времето, за болката от загубата и израстването, за необяснимата реалност и приумиците на случая. Авторката елегантно съчетава тривиалното и абсурдното, красотата и жестокостта, за да поведе читателя към една отворена и все пак окончателна развръзка.

Родена през 1974 г., финландската писателка Селя Ахава е завършила драматургия и е писала сценарии за радиото и телевизията, както и за филмови проекти. Дебютният й роман излиза през 2010 г. и веднага бива забелязан от литературните среди, а втората й творба в този жанр, „Неща, които падат от небето“, получава наградата за литература на ЕС и е номинирана за престижния приз „Финландия“. Удостоена е и с наградата за разпространение на финландската литература „Факлоносци“. Не пропускайте възможността да се запознаете лично със Селя Ахава на 30 март, когато ще се състои официалната премиера на „Неща, които падат от небето”. Следва откъс в превод на Росица Цветанова.

– За какво си мислиш там на задната седалка? – пита татко и поглежда мимоходом в огледалото за обратно виждане.
Срещам погледа му в отражението и отвръщам:
– За нищо.
Стигаме до кръстовището на „Тебойл“ и завиваме надясно. Тъкмо онова кръстовище, от което се завива надясно, ако човек иска да стигне до Прекалено голямото имение, и наляво, ако е потеглил към Къщата с дървените стърготини. Понастоящем завиваме предимно надясно.

Продължава...

Чернокожият крал на Шотландия

19.3.17

Петко Тодоров

Джайлс Фодън припомня канибала Иди Амин, актуално е

Английската кралица: „Кажете ми, господин президент, на какво дължим неочакваната чест на вашето посещение? – В Уганда, Ваше величество, е много трудно да се намерят обувки тринайсети номер. По-късно същия ден Иди се купува обувки и дрехи от лондонския магазин „Едър човек”.

„Негова светлост президент до живот фелдмаршал Ал Хадж доктор Иди Амин Дада, носител на Викториански кръст за храброст, носител на орден за заслуги, носител на военен кръст, господар на всички зверове на земята и риби в морето и завоевател на Британската империя в Африка като цяло и Уганда в частност”, колекцията титли е в кавички, защото е в неговата уста.

Щеше да е смешно, ако не беше отвратително. Президентът на Уганда през 1971-1979 г. е главен герой в „Последният крал на Шотландия” на Джайлс Фодън (изд. „Унискорп”).

Заглавието е част от автотитулатурата му. „Мъж в края на четирийсетте, началото на петдесетте, изглежда здрав и в добра форма. Височина 2 метра и 1 сантиметър. Тежина: 127 кг. Няма признаци на жълтеница, анемия, цианоза, болести по ноктите, лимфаденопатия”, в кавички, защото е отбелязано от личния му лекар. Англичанин, той води разказа в романа. През цялото време е допуснатият в най-интимна близост до президента.

В някакъв смисъл и негов изповедник. „Някакъв”, защото Иди Амин си остава примитив. Който не пропуска да се хвали, че хапва и човешко месо. Ликвидира 300 000 сънародници, според други 500 000, едва ли някой знае точния брой. Президент по волята на Запада.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 март - 14 март

14.3.17

1. Лаура Ескивел. Лупита обичаше да глади. Колибри

2. Дона Тарт. Щиглецът. Еднорог

3. Георги Данаилов. Към никъде. Абагар

4. Цветан Тодоров. Интимните неприятели на демокрацията. Изток-Запад

5. Роалд Дал. Момчето. Ентусиаст

Продължава...

Елате в земите на далечния Север, в света на богове, джуджета и великани

Митовете оживяват със „Скандинавска митология“ от Нийл Геймън: „Да имам възможността да преразкажа митовете и поемите, които сме наследили от скандинавските държави, е твърде хубаво, за да е истина. Надявам се да разкажа историите достоверно: митовете понякога са дълбоки, понякога са забавни и лековати, понякога разказват за героизъм, друг път за мрачни деяния – но при всички случаи сюжетите в тях неизбежно се случват“

До епохата на викингите легендите за богове, елфи и джуджета се разпространяват устно. Цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме, идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.

Едно от големите имена на фантастичната литература Нийл Геймън създава истинска класика – впечатляваща версия на великите скандинавски митове, превърнали се във вдъхновение за не една от книгите му, станали световни бестселъри.

 В луксозното издание на „Скандинавска митология” американският писател превръща първичните северни истории в романизирана легенда, която започва със създаването на деветте свята, разказва за подвизите на божествата, джуджетата и великаните и завършва с Рагнарьок, Залеза на боговете и раждането на нови хора и ново време.

Като се придържа плътно към митовете, авторът умело, остроумно и на достъпен език вдъхва живот на незабравимите образи на могъщия Один, невероятно силния, но не много умен Тор, както и на коварния и ненадминат манипулатор Локи.

Осмелете се да се поживеете в магичния свят на великани, джуджета и божества и да се запознаете с боговете на Асгард, вдъхновили перото на творци като Дж.Р.Р. Толкин, Дж. Р. Р. Мартин и Тери Пратчет!

Нийл Геймън e американски писател, станал известен с графичните си новели. Един от най-близките приятели на Тери Пратчет и печелил  най-престижните награди в областта на фантастиката, сред които наградата „Хюго“ и „Небюла“, Геймън се радва на почитатели по цял свят, а някои от най-известните му творби с телевизионни и филмови адаптации. Следва откъс в превод на Надя Златкова.

Преди началото и след това

Преди началото нямало нищо – нито земя, нито небеса, нито звезди, нито небе, а съществувал само мъгливият свят – неясен и безформен, и огненият свят, който винаги бил в пламъци.
На север бил Нифлхейм, светът на мрака. Тук през мъглата минавали единадесет отровни реки, като всички извирали от един и същ извор в средата – бурния Хвергелмир. В Нифлхейм било леденостудено, плътна и тежка мъгла била надвиснала над всичко и обвивала всичко. Тази гъста и студена мъгла скривала и небето, и земята.

Продължава...

С Мамен Санчес при „Каймакът на обществото“

С хумор и остроумие за света, за който четем в светските хроники

Тя току-що е завършила университет, дъщеря е на собственика на най-известното испанско светско списание. И мечтае да стане журналист. Израснала е сред елита на обществото, за който всяка седмица се пише по медиите.

Една случайна среща в Париж води до първата значима задача в кариерата й. Тя поема статия за годежа на неустоимия английски херцог Нелсън Ноланд и неговата прекрасна, но непоносима италианска годеница Тереза Троти ди Висконти.

Със съветите на майка си и баба си, и най-вече с подкрепата на сестра си, тя иска да се докаже като журналист пред баща си. За да успее, младата жена трябва да се справи със ситуации, които подлагат на изпитание принципите, професионализма и вълненията на непокорното й сърце. „Каймакът на обществото“ (Хермес) е роман, който разкрива с хумор и остроумие недостъпния свят, за който обикновено четем в светските хроники.

Мамен Санчес е родена през 1971 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.

Автор е на няколко романа: „Игра на дама“, „Слънчеви очила за дъждовни дни“, „С вкус на прясна лимонада“, „Щастието е чаша чай с теб“, „Забранява се неверието в съдбата“. За „Щастието е чаша чай с теб“ известната испанска писателка Ана Мария Матуте казва: Отдавна не съм се забавлявала толкова, четейки книга. Следва откъс от романа.

Баща ми бе възприел една теория, която беше чул отнякъде и която според него пасваше идеално на убежденията му: „В този делови свят – обясняваше той с леко разширени ноздри, знак, че говори по-скоро шеговито – има два вида предприемачи. На първо място, онези, които вярват, че по някаква свръхестествена космическа случайност децата им са дошли на този свят, надарени с удивителни заложби: изключителна интелигентност, вроденa прозорливост и талант или необикновени способности да осъществят успешно всеки проект, с който се захванат. – Тук той правеше драматична пауза, след което добавяше тържествено: – На второ място, това са предприемачите, които нямат деца“.

Продължава...

„Прокълнатите кралици“ - жени се впускат в неизвестното

Нова книга от Кристина Морато - авторката на „Непокорните диви“,  повдига завесата на живота на велики жени от световната история

Императрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова – шест жени, които са оставили дълбока следа в историята и многократно са били извор на вдъхновение за Холивуд. Какъв обаче е бил истинският им живот зад привидната вълшебна приказка?

Безброй филми и романи са ни показвали съдбата им и най-вече привлекателните страни от живота им, но всички те са преживели и много нещастия. Общото помежду им е самотата, носталгията, липсата на любов и разочарованието, че не могат да дарят наследник на държавата. Изпитали са болката от смъртта на децата си, огорчението от разбитите си бракове и са се чувствали странници в кралските дворове, където не са били приети радушно.

„Прокълнатите кралици“ разказва историята на съпругите на най-великите в света, които напускат родината си и се впускат в неизвестното, без да познават хората, езика и обичаите на страната, в която отиват.

Някои, като Сиси, са станали владетелки против волята си, други, като Кристина Шведска, са скандализирали съвременниците си с екстравагантното си поведение и със стремежа си към свобода. Мария-Антоанета и Александра Романова завършили живота си по много трагичен начин, а кралица Виктория и Евгения де Монтихо изиграли ролята си с изключително достойнство.

Чрез личните им дневници и семейната им кореспонденция Кристина Морато ни разкрива човешкото лице на тези шест владетелки, които не са имали възможност да избират съдбата си.

Ексцентрични, капризни, непримирими, амбициозни... Зад блясъка на житейския път, изпълнен с привилегии, богатство и власт, всички те са били жени от плът и кръв, принудени да носят на плещите си тежкото бреме на цели империи.

Кристина Морато е родена през 1961 г. в Барселонa. Завършва журналистика в родния си град. Още съвсем млада, преди да завърши висшето си образование, започва да пътува като военен репортер в различни горещи точки в Централна Америка. Впоследствие решава да продължи да обикаля света с фотоапарата си, но акцентът в репортажите ѝ вече е положението на жената в развиващите се страни. Тази нейна мисия я отвежда в Африка, Азия и Южна Америка. През 2005 г. се озовава за първи път в Близкия изток и този район се превръща в място на действието на две от книгите ѝ.

Продължава...

Кои са Императорите на сладоледа?

13.3.17

Стоян Гяуров

Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането – писането като различни стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби

Преди няколко години за пръв път чух за един италиански писател и неговия роман, който всезнаещият Джордж Стайнър сравняваше с Джойсовия „Одисей“. Бях заинтригуван, набавих си книгата  – една дебела тухла – и с нетърпение се захванах да чета с далечната цел да я представя и на българския читател.

Десет, петнайсет, може би двайсет страници – и трябваше да се откажа (каквато, както разбрах впоследствие, е била реакцията и на други читатели и преводачи), защото ми стана ясно, че моят италиански е недостатъчен, за да вникна в необичайно усложнения език на Стефано Д’Ариго, да разчепкам неговите неологизми и да се преборя със сицилианския диалект. Нищо чудно, че този роман със странното заглавие „Хорцинус Орка“ не беше преведен на нито един език – до началото на 2015 г., когато излезе немският превод.

Тогава желанието ми да разкажа за тази книга отново се пробуди. Само че как? Как бих могъл да представя един сериозен, многопластов роман, който не съм чел? Така стигнах до идеята за колажа, или, ако предпочитате, техниката на семплиране, която използвах, за да напиша „Смърт в Сицилия“, един от текстовете в този сборник.

Разказвам това, за да се разбере, че подзаглавието „Литературни есета“ всъщност не е съвсем точно; за „литература“ в прекия смисъл тук става дума само в две или три от всички петнайсет есета, като най-плътно до заглавието се доближава може би „Английският Пруст“. Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането – писането като различни стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби.

Как се пише например роккритика („Рок 101“); как може да бъде представен, и то съвсем четивно, един речник („Разнеси словото“); какво е съотношението между биография и творчество („Магнетичният гущер“); дали историята щеше да поеме по друг път, ако Наполеон не страдаше от хемороиди („Навечерия“); защо, ако махнем „мръсните“ думи от писанията на Сад, убиваме и неговата философия („Подай ми камшика“).

Продължава...

Необикновената съдба на „Морис, или къщичката на рибаря”

Мили деца, добре дошли при Мери Шели! Две години след излизането на „Франкенщайн” майсторката на хоръра пише светла история за деца

Мери Шели, авторката на „Франкенщайн”, с детска книжка? Невероятно, но факт! Историята „Морис, или къщичката на рибаря” вече е в книжарниците с емблемата на издателство „Лист”.

В света на литературата това произведение е определяно като сензация. Написано е през 1820-а - две години след излизането на „Франкенщайн, или новият Прометей”, но вижда бял свят чак през 1998-а.

Ръкописът е открит случайно година по-рано в старо имение в Тоскана. В една кутия сред други документи собственичката на аристократичния дом намира две тънки тетрадки. Страниците им са гъсто изписани с вълнуваща история за изгубено дете, а най-отгоре на първата се вижда посвещение от авторката: „На Лорет от нейната приятелка госпожа Шели”.

С публикуването на „Морис, или къщичката на рибаря” за първи път в България, издателство „Лист” отбелязва 220-годишнината от рождението на основоположничката на хорър жанра.

Единствената, позната засега детска история в творчеството й, е пропита с малко тъга и много надежда. Тя е разказ за красиво и чувствително момче. Докато търси своя дом между страниците на творбата, то намира убежище във всяко читателско сърце.

„Морис, или къщичката на рибаря” е второто заглавие от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” след „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс. Преводът е на Боряна Даракчиева, а илюстрациите - на Мила Янева-Табакова.

Продължава...