page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 11 октомври - 17 октомври

17.10.17

1. Ерик-Еманюел Шмит. Човекът, който виждаше отвъд лицата. Ера

2. Дейвид Гран. Изгубеният град Z. Колибри

3. Йордан Радичков. Шарена черга. Нике

4. Уилям Шарър. Възход и падение на Третия райх, том 1. Изток Запад

5. Александър Шпатов. Календар с разкази. Ентусиаст

Продължава...

„Двойникът“ или Жозе Сарамаго за търсенето на другия и за срещата със самия себе си

Неподражаема смесица от хумор, трагични нотки, абсурд и съспенс ала Хичкок в романа на Нобеловия лауреат

„Двойникът“ (Колибри, превод Илияна Чалъкова) разказва историята на Тертулиано Масимо Афонсо, учител по история, който води скучно и самотно съществуване. Един ден разпознава себе си в действащо лице в непретенциозна комедия. Разтърсен от неочакваното разкритие, тръгва по следите на неизвестния актьор. По свой неподражаем начин, смесица от хумор, трагични нотки, абсурд и съспенс ала Хичкок, Сарамаго разказва историята на това дирене, което преминава през изненадващи обстоятелства и стига до драматичен завършек.

Той поставя тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализиращия се свят и изразява дълбоко съмнение относно така яростно защитаваната от западните общества индивидуалност, която парадоксално установява твърде тесни рамки на поведение и приличие. През 2013 г. „Двойникът” е адаптиран за голям екран под заглавие „Врагът” – режисурата е на Денис Вилньов, а главните роли се изпълняват от Джейк Гиленхал, Изабела Роселини и Мелани Лоран.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко крайречно селце близо до Лисабон. Сам възпитава и развива вкуса си към четенето, работи като журналист, пише поезия, но талантът му се проявява ярко в романите му – блестящи алегории и антиутопии.

През 1991 г. консервативното португалско правителство налага цензура върху „Евангелието по Исуса Христа“ и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. През 1998 г. Сарамаго печели Нобеловата награда за литература заради това, че с „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.

Сред най-влиятелните му творби се нареждат „Слепота”, „Проглеждане”, „Приумиците на смъртта”, „Пътуването на слона”, „Възпоминание за манастира“. В романа „Двойникът”, който излиза на български език за първи път, мнозина критици откриват паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. Следва откъс.
Мъжът, който току-що влезе във видеотеката, за да си вземе под наем касета, притежава лична карта, където е вписано не много популярно име с класически привкус, което с времето беше добило старовремско звучене, а именно Тертулиано Масимо Афонсо. Масимо и Афонсо, които се срещат по-често, все някак успява да ги преглътне, в зависимост, разбира се, от разположението на духа, в което се намира, но Тертулиано му тежи като надгробна плоча още от първия път, когато разбра, че злополучното име може да бъде произнасяно с ирония, понякога дори обидна.

Продължава...

„Ел Енканто“ - магазинът за невъзможна любов

Дебютният роман на Сусана Лопес Рубио разказва за една различна Хавана, която вече не съществува

В романа „Ел Енканто“ (Хермес) Патрисио Рубио емигрира от Испания в Куба през 1947 година. Той разполага само с дрехите на гърба си и мечтите си. В продължение на месеци едва изкарва прехраната си, но разчита на двама верни приятели, които среща в Хавана. Случайно намира работа като артилерист (момче за всичко) в Ел Енканто – най-големия универсален магазин в страната. Малко по малко се издига и от продавач става управител на отдел.

Следва обрат и в личния му живот. Патрисио се запознава с Глория, една от най-богатите и елегантни клиентки на Ел Енканто, и мигновено и необратимо се влюбва в нея. Глория принадлежи на друг свят: тя е съпруга на Сесар, влиятелен човек в кубинската мафия, което я превръща в най-желаната и недостъпна жена в Хавана. Независимо от обстоятелствата, Глория и Патрисио се привличат неустоимо и се отдават на своята объркваща, обсебваща и обречена любовна авантюра.

Сусана Лопес Рубио е родена през 1978 г. в Мадрид. Тя е сценарист и е работила по телевизионната адаптация на романа „Нишките на съдбата“. През 2005 г. печели наградата Pilar Miró за телевизионен сценарий и наскоро спечели наградата за хиперкратък разказ. Пише кратки истории за възрастни и деца, а за сценария на Juan y la nube печели наградата „Гоя“ за най-добър кратък анимационен филм за 2015 г. Филмовата адаптация на книгата се очаква през 2018 г. Следва откъс от книгата.

Когато стъпих на кея в Хавана, първото, което установих, бе, че не съм облечен подходящо. Всъщност никой от пътниците, които слязоха с мен от кораба, не носеше дрехи, съобразени с климата на острова. Вълнените ми панталони и сако боцкаха кожата ми, а каскетът, който толкова пъти ме бе предпазвал от снега в Астурия, караше главата ми да заври под тропическото слънце. В сравнение с кубинците – мъжете с ленени костюми, а жените с пъстри рокли – ние приличахме на стадо потни овце. Изгледах със завист митническия служител. Бялата му риза с къси ръкави беше истинско олицетворение на удобството. Докато чакахме с документи в ръка, една секретарка – мулатка с хубави крака и с рокля с голи рамене, предизвика подсвирквания от възхищение на всички мъже от опашката.

Продължава...

Откъс: Котън Малоун по следите на „Изчезналият орден“

От майстора на историческия трилър Стив Бери

През ХIХ в. орденът на Рицарите на Златния кръг е най-голямата и най-опасна организация в американската история. Тя си поставя грандиозни цели – да разшири границите на Щатите и да създаде нова империя. За да финансират плановете си, рицарите укриват откраднато злато и сребро за милиарди долари в тайници из цялата страна. Днес, 160 години по-късно, две фракции от същия орден издирват огромното богатство – едните, за да го използват за свои цели, другите, за да го запазят.

В „Изчезналият орден“ (Обсидиан) бившият агент от отряд „Магелан“ Котън Малоун неочаквано се оказва въвлечен в тази борба, без да подозира за истинската причина. Ситуацията се усложнява заради политическите амбиции на виден конгресмен и вдовицата на един сенатор, които имат собствени планове, свързани с ордена. Следва откъс в превод на Боян Дамянов.

Котън Малоун беше съсредоточил цялото си внимание върху съкровището.
Търсенето беше започнало преди три часа, когато го взеха от хижата, за да го откарат на трийсет километра на север, в самия край на националния парк „Уачита“. Една необятна зелена пустош, която като магнит привличаше природолюбители, но преди 150 години бе служила за убежище на разбойници и всякакви хора, преследвани от закона, тъй като хълмистият терен и гъстите гори предлагаха идеални скривалища.
Той подпомагаше Националния музей на американската история в едно начинание, в което с радост се бе включил. Обикновено старата му шефка Стефани Нел или го наемаше, или направо го принуждаваше да участва, но този път запитването бе дошло лично от директора на „Смитсониън“, който съвместяваше и поста председател на Върховния съд на Съединените щати; човекът му бе обяснил проблема, разкривайки достатъчно информация, за да провокира интереса му. Предложеният хонорар от 35 000 долара също беше повече от щедър. В интерес на истината, той би свършил работата и безплатно, понеже имаше слабост към „Смитсониън“.
Освен това много обичаше да търси скрити съкровища.

Продължава...

"Държавата КТБ“ - разследване за кражбата на 4 милиарда

16.10.17

Книгата на издателство "Изток Запад" разказва историята на Корпоративна търговска банка и разкрива модела на „захванатата държава“

В средата на 2014 г. фалира КТБ – тогава четвъртата най-голяма банка в България. Размерът на установената несъстоятелност превишава 4 милиарда лева, или над 5% от БВП на България през 2014 г. Това е повече от едногодишните разходи на държавния бюджет за сфери като национална сигурност, образование или здравеопазване. Покриването от страна на държавата на гарантираните от нея депозити в КТБ доведе до увеличаване на публичния дълг с около 20%.

Фалитът на КТБ не е случайно събитие, нито нормален случай на несъстоятелност на неуспял бизнес. Анализите на дейността на банката и на нейните връзки с различни аспекти на българското общество водят до извода, че случаят КТБ е ярък пример за захват на държавата, впрегната в обслужване на интереси и проекти, които по никакъв начин не са в полза на обществото като цяло.

Книгата "Държавата КТБ“ (Изток Запад) е плод на двегодишно разследване, направено от шестима журналисти, част от които следят и отразяват темата още от 2008–2009 г. Подготвителната и същинската работа по разследването включва повече от 250 проведени срещи с различни източници, приблизително 30 000 страници анализирани документи (доклади, договори, кореспонденция, списъци, регистри, отчети), над 1000 телефонни разговори и десетки разпратени писма за достъп.

В хода на разследването лично, през адвокати или пресслужби са изпратени десетки покани за разговор до ключови участници в описаните събития, като след многократни опити разследващият екип успява да получи интервю и от бившия собственик на КТБ Цветан Василев. Следват откъси от книгата.

Талантливият г-н Пеевски

Луксозен хотел във Велинград. Едър млад мъж наема стая. Не е сам – води свита от помощници. Отпред е паркиран микробус със затъмнени стъкла. В следващите няколко дни гостите на хотела наблюдават повтаряща се сцена: мъжът е често посещаван от различни хора. След кратък разговор с него всеки един от посетителите минава през микробуса и без много суетене получава торба. С пари. Някои от торбите са по-малки, други – по-обемисти. Мъжете нарамват торбите и тръгват натам, откъдето са дошли.

Продължава...

Еротика, политика и жълта преса в „Квартал Петте кьошета“ на Марио Варгас Льоса

14.10.17

Нобелистът съчетава криминални мистерии с исторически факти, политическа алегория с непоколебима социална критика - всичко това облъхнато от брилянтно чувство за хумор

„Квартал Петте кьошета“ (Колибри, превод Емилия Юлзари) осветлява мрачната територия, на която се пресичат интересите на политиката и журналистиката.

„Идеята за този роман се зароди с образа на две приятелки, които неочаквано и за самите себе си една нощ се отдават на бурно еротично преживяване.“ С тези думи Марио Варгас Льоса описва как е започнал последната си засега творба, чието заглавие носи името на един от емблематичните квартали на стара Лима.

Верен на стила си, авторът изгражда и втора сюжетна линия около събитията от последните месеци на диктатурата на Алберто Фухимори.

В този втори план преобладава една болезнена за писателя тема – злокобната роля на жълтата преса, която в търсенето на скандални сензации превръща достойната журналистическа професия в неморален и долнопробен инструмент, използван безскрупулно от властимащите за сплашване и изнудване на противниците им.

Нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса е сред величията на съвременната латиноамериканска проза.

Литературната кариера на испанско-перуанския писател преминава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, на фалшиви герои и обречени битки, през различни стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна, но вечна жажда за свобода.

Варгас Льоса съчетава криминални мистерии с исторически факти, политическа алегория с непоколебима социална критика - всичко това облъхнато от брилянтно чувство за хумор.

Творби като „Кой уби Паломино Молеро?“, „Литума в Андите“, „Герой по неволя“ и „Зелената къща” свидетелстват за ангажираността на писателя с темата за същността на перуанското общество и неговите дехуманизирани механизми за подчинение и контрол. Следва откъс от книгата.

Будна ли беше, или продължаваше да сънува? Върху горната част на дясното си стъпало все така усещаше приятна топлинка, а това необичайно усещане, от което настръхваше цялото ѝ тяло, потвърждаваше, че не е сама в леглото. Спомените безредно препускаха в главата ѝ, но бавно започваха да се подреждат – като попълването на кръстословица. Двете бяха весели и малко възбудени от виното след вечерята, преминаха от темата за тероризма към филмите и после към светските клюки и тогава Чабела изведнъж погледна часовника, пребледня и скочи на крака: „Полицейският час! Боже мой, вече няма да успея да стигна до вилата в „Ла Ринконада“! Как мина това време!“.

Продължава...

„Неудържима: моят живот досега“ - сензационната изповед на Мария Шарапова

11.10.17

За да разберете решителността ми, трябва да сте наясно коя съм, откъде идвам и как протече животът ми

Едва на седемнайсет години, Мария Шарапова побеждава действащата шампионка Серина Уилямс на финала на Уимбълдън. Скоро манията по младата руска тенисистка обхваща целия свят.

Тя спечелва още четири турнира от Големия шлем, достига първо място в световната ранглиста (многократно) и се превръща в най-високоплатената спортистка в света. Но на каква цена?
През 2016 г. Шарапова се изправя срещу най-голямото предизвикателство в живота си. Уличена е в употреба на забранени вещества и е отстранена от спорта за петнайсет месеца. Медиите са убедени, че скандалът ще сложи край на звездната й кариера.

Но нейната история не започва с победата на Уимбълдън, а в Сочи. Там, едва четиригодишна, хваща ракетата с изумителна концентрация. Започва със сляпата и непоколебима вяра на баща й – Юрий, че дъщеря му ще бъде номер едно в света.

Мария Шарапова разказва за най-важните мачове и връзките, които са я оформили като личност – с треньори, партньори (сред тях е и най-добрият български тенисист Григор Димитров) и баща й.

Шарапова пише, както и играе: открито, яростно и провокативно. „Неудържима“ (Хермес) е въздействаща история за живот, посветен на тениса, но най-вече за нестихващото желание за победа на една истинска шампионка.

За тениса

Тенисът беше спорт, но не беше само спорт. Той беше страст, но не беше само страст. Той беше бизнес. Той беше пари. Той беше стабилност за семейството ми. Вече го бях разбрала. Може би ще си помислите, че това ме е разстроило или объркало, но стана точно обратното. Най-накрая осъзнах защо правя това. Най-накрая разбрах какви са залозите. Най-накрая всичко придоби смисъл. От този момент насетне задачата ми стана пределно ясна – просто излизай и побеждавай.

За любовта

Винаги съм се питала какъв ще бъде мъжът на живота ми. Кой ще е единственият?
Трябва да разбира и уважава професията ми. Трябва да има своя собствена цел в живота. Трябва да е здраво стъпил на земята, което означава, че ако има милиони долари, няма да е такъв. Трябва да има чувство за хумор, защото обичам да се смея.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 4 октомври - 10 октомври

10.10.17

1. Ю Несбьо. Жажда. Емас

2. Ерик-Еманюел Шмит. Човекът, който виждаше отвъд лицата. Ера

3. Казуо Ишигуро. Остатъкът от деня. Лабиринт

4. Банди. Забранени истории от Северна Корея. Изток Запад

5. Иън Уайброу. Академия за привидения. Миранда

Продължава...

„Интелектът на растенията“, разкрит от Стефано Манкузо и Алесандра Виола

Притежават ли разум и сетива растенията? Могат ли да разрешават проблеми и да общуват?  

От дълбока древност учени и философи се опитват да отговорят на тези въпроси. Немалка част от тях заключават, че растенията са пасивни и лишени от интелект. Други обаче защитават противоположната теза, която изследванията, направени през последните десетилетия, потвърждават.

В „Интелектът на растенията“ (Хермес) Стефано Манкузо, водещ специалист по невробиология на растенията, хвърля нова светлина върху невероятните умения и сложни взаимоотношения на представителите на флората. Опирайки се на множество примери и най-новите научни открития, авторът доказва категорично, че растенията притежават интелект. Те демонстрират изумителни способности да разчитат сигнали от околната среда, да решават проблеми и да се адаптират. Дори проявяват признаци на чувства – нещо, което досега сме считали за присъщо единствено на животните и човека.

Изключително любопитна и увлекателна, книгата ни кара да преосмислим остарялото си разбиране за растителното царство и за пореден път да се възхитим на съвършените механизми на природата.

Проф. Стефано Манкузо е директор на Международната лаборатория по растителна невробиология във Флоренция, Италия. Основател е на Международното общество по сигнали и поведение на растенията и преподава в Университета във Флоренция. Научните трудове на Манкузо са били публикувани в множество реномирани журнали, а италианският ежедневник Ла Република го нарежда сред 20-те личности, които ще променят живота ни. В статия за Ню Йоркър Майкъл Полън го определя като един от хората, които ще трансформират света.

Алесандра Виола е журналистка, която се интересува от научни теми, и сценаристка на документални и телевизионни програми на италианската национална телевизия. Пише за авторитетните италиански вестници Ла Република и Ил Соне 24 Оре. Следва откъс.

Да започнем с това, че бидейки неподвижни и следователно подложени на нападения от страна на животните, растенията са развили нещо подобно на „пасивна отбрана“ срещу атаки отвън. Тялото им представлява модулна структура, в която всяка част е важна, но не и жизненонеобходима. Тази структура е главното им предимство в сравнение с животинския свят, като се има предвид най-вече количеството на тревопасните на нашата планета и невъзможността да избягат от огромния им апетит. Първото предимство на тялото с модулна организация – ще дадем само един пример – е, че за растенията не представлява проблем да бъдат изядени! Кое животно може да се похвали със същото?

Продължава...

Животът на Роалд Дал - от криза към триумф и от трагедия към хумор

„Разказвачът. Животът на Роалд Дал“ на Доналд Стърок е официалната биография на писателя

Необуздан фантазьор, гениален артист, хладен наблюдател, суетен фукльо, нахакан ученик, отшелник, джентълмен с изискан вкус и същевременно пламенен антиинтелектуалец – малка част от всички несъвместими парченца, които съставляват противоречивата личност на един от най-забележителните световни писатели: Роалд Дал.

След като най-емблематичните му детски книги вече достигнаха да малките читатели, издателство „Ентусиаст“ публикува за първи път на български език „Разказвачът. Животът на Роалд Дал“ – официалната биография с автор Доналд Стърок, посветена на британския хуморист, чиито истории продължават да пленяват милиони деца и възрастни по целия свят.
Безграничното въображение и необятният талант на Дал сътворяват герои като Матилда, Джеймс, Уили Уонка, Големият дружелюбен великан, Фантастичният господин Фокс и Върховната вещица.

Човекът зад тези незабравими истории обаче си остава загадка, мистерия, която самият той поддържа, предпочитайки да разкрива личния си живот полуроманизиран.

Дал определя биографите като скучни събирачи на факти, хора без въображение, а книгите им – също толкова вяли, колкото живота на човека, за когото се отнасят. Въпреки негативното отношение малко преди смъртта си писателят избира за тази отговорна задача средната си дъщеря Офелия, като ѝ оставя правото да посочи друг биограф при невъзможност да се справи. Тя, както и останалите наследници на Разказвача, са категорични, че с това предизвикателство трябва да се заеме именно Доналд Стърок – сценарист, режисьор и продуцент от BBC, който не само прави първия документален филм за Дал, но и се превръща в дългогодишен приятел на семейството. 

Преди първата си среща с Роалд Дал Стърок възприема писателя като весела и безгрижна личност, остроумен, неприличен и широкоскроен бохем. Впоследствие осъзнава, че зад самоуверената броня, зад честите избухвания и перчене, се крие ранимата душа на немощен и уязвим човек, но и стихия, която никога няма да се укроти.

За да подготви точно и балансирано обширната биография, Стърок получава безпрецедентен достъп до огромния архив на Дал от ръкописи, писма, тетрадки, изрезки от вестници и фотографии, оставени в прашната му писателска колибка в задния двор на дома му в английското село Грейт Мисендън.

След години работа документалистът успява да сглоби всички парчета, така че правдиво да изгради сложната душевност на Разказвача. Стърок разкрива неизвестни досега детайли от интимния свят на Дал: ужасяващите му преживявания като военен пилот; годините, прекарани във Вашингтон през Втората световна война; болката, предизвикана от трите трагедии, които поразяват семейството му; новата любов, която идва почти в края на живота му.

„Рядко се случва някой биограф да работи върху толкова забавен и увлекателен обект, чийто приключенски живот се люшка от криза към триумф и от трагедия към хумор с такава неуморна напереност и неугасима жизнерадост“, споделя Стърок. В действителност житейският път на писателя е парадокс, низ от нещастия, падения, препятствия, но и радости, полети и мечти. За първи път в „Разказвачът. Животът на Роалд Дал“ истината за един от най-значимите творци на XX век излиза наяве. Разбира се, що се отнася до истина и лъжа, с Дал винаги трябва да имаме едно наум.

Продължава...

Роман (за) Полански - трагедии и скандали, възходи и падения на един кинорежисьор

9.10.17

Сензационната автобиографична книга на Роман Полански вече има българско издание

Роден през 1933 година в Париж, Роман Полански е един от най-големите съвременни кинорежисьори, известен продуцент, автор и актьор. Макар и покорил света с филмите си, той постоянно се намира под светлината на прожекторите с трагичните и скандални събития в своя живот: като се започне от смъртта на първата му съпруга Шарън Тейт и се стигне до обвиненията в изнасилване, които се сипят и днес. 

В„Роман за Полански” (Колибри, превод Галина Меламед) режисьорът описва откровено всички свои възходи и падения, трудности и успехи. Разказва за детството си в окупираната от нацистите Полша, за годините си на учение в Лодзката филмова школа през 50-те години, за първите си години в Париж и усилията си да се наложи като режисьор, както и за международните си успехи в лондонския и холивудския си период през 60-те. Режисьорът не спестява подробности за браковете и приятелствата си, за годините, изпълнени с разочарования, арест и затвор.

Заради мрачната си, уникална перспектива и нихилистичния си подход към воденето на разказа, Роман Полански се спряга като забележителна фигура в световната кинематография. Филмите му често се сравняват с тези на Алфред Хичкок - заради характерната употреба на черен хумор, напрежение и сюрреализъм. Той често разказва аморални истории за обикновени хора, борещи се с един враждебен и ироничен свят. Сред най-обсъжданите негови творби се нареждат: Бебето на Розмари, Китайски квартал, Пианистът, Деветата порта, Горчива луна.

Най-новият филм на Роман Полански, адаптация на романа „По действителен случай" на Делфин дьо Виган, открива третото издание на „Синелибри” на 11 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК. Следва откъс.

Колкото и далеч да се връщам в спомените си, границата между действителност и фантазия е отчайващо неясна.
Беше ми нужен почти цял живот, за да разбера, че точно в това е ключът към съществуването ми. Стигнах до тази истина след много скърби, сблъсъци, катастрофи и разочарования. Но пък видях как се разтварят пред мен врати, които в противен случай биха останали затворени завинаги.
Изкуството и поезията, фантазията и измислицата винаги са ми изглеждали по-реални от ограничения свят на комунистическа Полша, където израснах. Бях съвсем млад, но имах чувството, че съм различен от околните; живеех в друг свят, който беше само мой, защото бе плод на въображението ми.

Продължава...

Ю Несбьо с „Жажда“ за слава и власт, за признание... и за кръв

Инспектор Хари Хуле се завръща за единадесети път

„Жажда“, единадесетият случай на инспектор Хуле, е все така пристрастяващ, както сме свикнали да очакваме да бъде писането на Ю Несбьо. Какво прави романите на Несбьо толкова специални? Разгръщайки негова книга, винаги ще срещнете дълбоко човешки образи, ще потънете в автентичната, мрачна атмосфера на Осло, ще потръпвате в очакване на следващия стъписващ обрат и ще се надпреварвате с времето, заедно с Хари, в преследване на убиеца.

Извършено е зловещо убийство. Жертвата е млада жена, пристрастена към изпълненото с обещания приложение за запознанства „Тиндър“. Единствената улика – следи от ръжда и боя в раните – не води наникъде. Два дни по-късно следва още едно убийство при притеснително сходни обстоятелства: млада жена, потребител на „Тиндър“, педантично почистено местопрестъпление. Същите ужасяващи рани.

Вътрешна информация от разследването достига до медиите и обществеността научава, че следователите буксуват, а из улиците на Осло необезпокоявано броди психопат. Всички погледи са насочени към полицейската управа, а единственият полицай, подготвен за случая, вече не работи за тях. Бившият старши инспектор Хари Хуле е обещал на съпругата си, а и на себе си, че няма да се върне; не и след последната игра на котка и мишка, която бе застрашила живота на най-близките му.

Само че нещо в тези убийства обсебва вниманието на Хари, нещо в детайлите, убягнало на колегите му. Сякаш чува „глас на мъж, чието име се опитва да си спомни“. Въпреки обещанието си, въпреки огромните залози, Хари отново се впуска по следите на неуловима сянка от миналото, на чудовището, което се беше изплъзнало.

Преведена на над 50 езика, поредицата за своенравния полицай не спира да вълнува читателите по света цели 20 години, а Холивуд вече пренесе образа му и върху големия екран. Касовата екранизация на „Снежния човек“ излиза по кината на 13 октомври и в ролята на Хари влиза двукратно номинирания за „Оскар“ Майкъл Фасбендър.

През последното десетилетие Ю Несбьо се утвърди като емблема на скандинавското криминале. Норвежецът бързо премина от етикета „следващия Стиг Ларшон“ до това да бъде своя собствена марка – на върха на всички класации, книгите му са достигнали фантастичните 33 милиона продадени екземпляра. „Холивуд Рипортър“ го постави на 15-о място в класацията си за най-влиятелните писатели в Холивуд за 2016-а.

В момента се работи по няколко екранизации на негови книги, освен дългоочакваната адаптация на „Снежния човек“. Към другите проекти са свързани имена като Дени Вилньов, Джейк Джиленхол, Мила Кунис, Леонардо ди Каприо, Браян Кранстън, Чанинг Тейтъм… Следва откъс в превода на Ева Кънева.

Той се взираше в бялото нищо.
От близо три години все това правеше.
Никой не го виждаше и той не виждаше никого. Освен при всяко отваряне на вратата. Тогава през процепа се изпускаше пара, колкото да се мерне някое голо мъжко тяло, после вратата пак се хлопваше и всичко се обвиваше в мъгла.
След малко банята затваряше. Той беше сам.
Загърна се по-плътно в белия хавлиен халат, стана от дървената пейка и излезе. Мина покрай пустия басейн и хлътна в съблекалнята.

Продължава...

Тоталната литература на Виктор Пелевин

8.10.17

Петко Тодоров

Получихме 2 негови романа наведнъж

„Признавай, мръснико – сурово каза Сам. – Смучеш руска кръв, нали?” – Сам е американски комар, пристигнал в Русия делово. Към руските си колеги, които признават унило: „Ами жадни сме”. В „Животът на насекомите” на Виктор Пелевин (изд. „Факел експрес”, превод Иван Тотоманов). Сам ще налюби мухата Наташа за да предизвика следващ словесен ексцес:

„Американските комари ни чукат мухите, а ние мухи да лапаме, така ли?”. Ами така – в целия роман: насекомското у човеците и човешкото у насекомите в действие. Комари, торни бръмбари, мравки, нощни пеперуди... Обитават човешкия свят, може да се чете като „руския свят” – мястото е курортно, Крим, реалиите абсолютно руски - но от читатели русофоби. Романът е от 1993 г., втори на Пелевин.

Осмият му „EMPIRE V” (2006) пък може да се чете като вампирски, но от читателите вампирофили (изд. „Парадокс”, превод Боян Станков). Млад московчанин попада случайно във вампирско обиталище и става жертва на вампир, който веднага след това се самоубива. Трябва да заеме неговото място.

Половината роман го обучават, дисциплините са „гламур” и „дискурс”, следващата половина – практикува. Нововампирът споделя надлежно преживяното и размишлява. Злободневни руски реалии, не толкова абсолютни като при „Насекомите”. Вампирите вампирясват човеците. Кои са вампирите – може да се разчита по задължителните дисциплини „гламур” и „дискурс”. И не само.

Романи метафора – да. Пелевин изисква прекаленото от читателя. Най-малкото заради гмежта от цитати и най-малкото заради обяснените под линия. Пелевиновият читател трябва да е чел предварително много не заради начетеността, а заради интелигентността. Пелевин изисква тоталното четене, ако някой може да го обясни четивно. Безмерно забавен, палав, словесен интригант, но при тотално четене.

Продължава...