page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 14 юни - 20 юни

20.6.17

1. Артуро Перес-Реверте. Фалко. Еднорог

2. Ан О`Брайън. Компаньонката на краля. Ентусиаст

3. Мартин Колев. Софийски магьосници. Сиела

4. Глен Купър. Покана за задгробен живот. Бард

5. Людмила Улицкая. Даниел Щайн, преводач. Парадокс

Продължава...

Фабиан или „Неизбежна гибел“ – забраненият шедьовър на Ерих Кестнер

Скандалният роман на немския писател излиза в пълната си, нецензурирана версия

През 1931 г. за първи път е отпечатан романът „Фабиан. Историята на един моралист“ – едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер. Публиката веднага посреща радушно Фабиан – изданието с меки корици, което излиза наред с другото, се разграбва само за една седмица, а в началото на ноември 1931 г. вече са отпечатани между 6 и 10 хиляди екземпляра от изданието с твърда корица. „Дано да продължи така“, пише Кестнер. През март 1932 г. е достигнат тираж от 25 хиляди; по същото време излизат и първите издания в чужбина.

Книгата е цензурирана от издателя, но години по-късно бива издадена в първоначалната си, пълна версия, с друго заглавие – „Неизбежна гибел“. Това издание най-сетне достига и българската публика (Ентусиаст, превод Здравка Евстатиева).

Главният герой на романа, докторът по философия Якоб Фабиан, носи редица автобиографични черти на писателя. Въпреки че се стреми да си изгради свободен от илюзии мироглед, героят на Кестнер вярва в „победата на порядъчността“ като в някакво чудо. Фабиан става свидетел на живота в големия град, който е приютил на изток престъпността, в центъра си – мошеничеството, на север – мизерията, на запад – разврата, а „във всички посоки – гибелта“.

„Тази книга не е за девственици, независимо на каква възраст са“, пише Кестнер. Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала известно възмущение; провокацията очевидно е успяла, ако е била замислена като такава. В края на шейсетте години една ученичка по икономика, която трябвало да изнася реферат върху романа, написала писмо на писателя в този тон. Той отговорил следното: „Вашата специална загриженост, че единият от двамата герои, именно доктор Якоб Фабиан, има твърде много хоризонтални преживявания, ми се струва все пак малко преувеличена“.

Ерих Кестнер е роден в Дрезден през 1899 г. Той е един от най-известните немскоезични писатели, публицист, сценарист, сатирик и автор на много детски книги.   
„Неизбежна гибел“ е пълната, нецензурирана версия на вече издавания му роман „Фабиан. Историята на един моралист“. Творбата излиза в този вид за първи път едва сега благодарение на германския си издател Свен Ханушек, който е събирал и сравнявал текста с оригинала дума по дума.

Продължава...

Откъс: „Последната миля“ на Дейвид Балдачи

Втори трилър с Еймъс Декър, човека с феноменална памет

Мелвин Марс е осъден на смърт за убийството на родителите си. До екзекуцията му остават броени минути, но се случва невъзможното. Затворник в друг щат признава, че е извършил престъплението.

Еймъс Декър, който току-що е включен в специален екип на ФБР, проявява интерес към случая „Марс”, тъй като открива в него поразителни сходства със собствената си съдба. И двамата с Марс са били талантливи футболисти, но трагедии са провалили спортната им кариера. Семействата и на двамата са били жестоко убити. И в единия, и в другия случай след дълго време непознат човек прави самопризнания. Които се оказват фалшиви.

Кой е натопил Марс за двойното убийство? Кой иска в последния момент да го спаси от екзекуция? И защо чак сега, след двайсет години?

Скоро след като Декър започва разследването, член на екипа му е отвлечен. Залогът е много по-голям от живота на един осъден на смърт. Декър ще трябва да впрегне цялата мощ на изключителния си ум, за да стигне до истината. Следва откъс в превод на Милко Стоименов.

– Марс, Мелвин!
Тук винаги извикваха затворниците по този начин – първо фамилия, после малко име. Той реагираше мигновено, щом чуеше имената си.
Дори когато седеше на тоалетната чиния. Трябваше да отговори като войник, макар да не бе служил в армията. Беше попаднал на това място въпреки огромната си съпротива.
– Марс, Мелвин?
– Да, сър. Тук, сър. В момента се изхождам.
Че къде другаде мога да бъда освен тук?
Нямаше представа защо действаха така и не си бе­ ше направил труда да попита. Отговорът нямаше да промени нищо. Най­-много да отнесеше някоя здрава палка по главата.
Той си имаше достатъчно други грижи тук, в Тексаския щатски затвор в Хънтсвил. Наричаха го Зида заради високата стена от червени тухли, която го ограждаше. Беше най-­старият затвор в щата, отворил врати през 1849 г. Освен това в него имаше стая за екзекуции.
В регистрите Марс се водеше затворник 747, като боинга. Заради това надзирателите в отделението на смъртниците, откъдето го бяха довели, го наричаха „Джъмбо“. И макар Марс да не беше огромен, не беше и дребен. Повечето хора трябваше да вдигнат глава, за да го погледнат в очите. Беше един и деветдесет – или сто осемдесет и девет сантиметра и седем милиметра, ако трябваше да бъде по-­прецизен.

Продължава...

Медал „Карнеги” за „Сол при солта” от Рута Сепетис

Американската писателка от латвийски произход взе най-старата и най-престижна награда за детско-юношеска литература във Великобритания

На тържествена церемония в Лондон на юбилейното 80-о издание на най-старите и престижни награди за детско-юношеска литература във Великобритания – „Карнеги” за художествена литература и „Кейт Грийнауей” за най-добра илюстрация – за носител на медал „Карнеги” бе обявена  превежданата на над 50 езика  Рута Сепетис за нейния роман „Сол при солта” (ИК „Сиела”).

Това е поредна награда за книгата след отличията  Най-забележителна книга на 2016  на New York Times, Най-добра книга на 2016 според класацията на Amazon,  Най-добра книга на 2016  според читателите на Goodreads в категорията YA Fiction и Най-добра книга на 2016  в класацията на Publishers Weekly.

Председателката на журито Триша Адамс описа книгите победители в наградите „Карнеги” и „Кейт Грийнауей” като показващи „жизненоважната роля на литературата и илюстрациите, за да могат децата и младите хора да разберат света около тях, независимо дали това става през призмата на историята, или на естествения свят.”

Рута Сепетис призна, че е развълнувана от наградата, и добави:
„Когато интервюирах хора по време на проучванията си, някои от тях ми казаха да не си правя труда, защото светът ги е забравил. Интересът към романа потвърждава, че чрез героите и литературата историческата статистика се очовечава и изведнъж ставаме загрижени за хора, които никога не сме срещали.”

В „Сол при солта” Рута Сепетис възкресява спомените на последните оцелели от „Вилхелм Густлоф” – немския лайнер, потопен от руска подводница по време на  евакуация на немски войници и цивилни, бягащи от съветската армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца. Смъртта си в ледените войни на Балтийско море според оценките намират 9343 души, сред които украинци, евреи, немски, латвийци и поляци. Това превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването, чиито следи обаче и руската, и немската страна се опитват да заличат.

Продължава...

„Царицата на нощта” - от бедна уличница до обожавана оперна дива

18.6.17

Романът на Алегзандър Чи е възхвала на красотата и музиката, израз на почит към жените с талант, изобретателност, упоритост и изящество – истински бал в тяхна чест

Трима са тези, които знаят тайната ѝ. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият...

Лилиет Берн, самотно момиче от американските прерии, се озовава сред блясъка на Париж в края на XIX век, след като губи трагично цялото си семейство.

Тя трябва да оцелее във време, когато се рушат империи, сред кръвопролитията на войни и бунтове – като невинна жертва на дворцови интриги и шпионаж, преследвана от любов и омраза, героинята на романа се лута от пъстрия свят на цирка, през манастири и приюти за отритнатите от обществото проститутки, до бляскавия и жесток свят на прочутите парижки куртизанки, за да стигне до салоните на Тюйлери. Лилиет разполага самo с едно оръжие – великолепния си, но крехък глас.

С  множество сюжетни обрати и ярка палитра от исторически личности, превърнали се в герои на творбата, „Царицата на нощта” проследява пътя на Лилиет от бедна уличница до обожавана оперна дива. Необикновената ѝ съдба я среща с Верди и Тургенев, но над нея е  надвиснала тъмна сянка, миналото я преследва и тя трябва да извоюва правото си на свобода и любов, преминавайки през огън и кръв, дори с цената на чуждата смърт.

Продължава...

„Васил Левски (Дяконът)“ от Захарий Стоянов – непреходна книга за Апостола на свободата.

Тя се появява в навечерието на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски, която България ще чества на 18 юли 2017 г.

Предговорът към новото издание на „Хермес“ е написан от философа и журналист Тони Николов. Той е озаглавен „Биографът Захарий и неговият Васил Левски“ и завършва с надеждата, че книгата ще бъде преоткрита от едно ново читателско поколение, което ще проумее нейната историческа важност.

Читателите да не търсят от мене строго безпристрастна оценка. Колкото и да се предвардях да бъда само прост тълкувател на факти и верни картини, не можах да се стърпя, за да не изпусна на някои места мои съждения и заключения, пише Захарий Стоянов.

Книгата, която държите в ръцете си, е уникална. Първото издание е в далечната 1883 г., отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски.

През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов, е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен на бесилото. Такъв е Васил Левски (Дяконът) на Захарий Стоянов. Такъв си остава в учебниците и в народната памет.

Аз съм Васил Левски, мене казват Дяконът. Не съм хайдутин, както ме вие наричате, но човек като всичките ваши раи, с тая само разлика, че обичам народа си, което не е грях.
Васил Левски

Продължава...

Превеждат Чехов. Добре, но отеснява ли литературната ни география?

Петко Тодоров

„Повечето от включените преводи са нови и са дело на Пенка Кънева”, гарантира издателство „Колибри” за „Разкази и повести” на Антон Чехов. Разказите са 18, повестите: „Степ” и „Три години”. От оформлението не можем да искаме повече.

Припомняме: Американският посланик събра българските книгоиздатели и им позволи да пускат руска литература. Ала българският издател не е вчерашен будала. Той си отваря очите на 4: има си полтикоректност, знаем си я като еди-какви си ценности, хайде, холан.

Чеховият герой го казва по руски: „Е, да, бива, всичко това е прекрасно, ама дано не стане нещо”. В разказа „Човекът в калъф”, в сборника е. Човекът в калъф.

И какво става? – Превеждат Чехов! Чиято литература не показва лошотията на съветския живот и на руския при Путин. Да, при соца в онова книгоиздаване имаше идеология. А при днешното? А някой представя ли си българско книгоиздаване извън политкоректността?

Пребройте колко заглавия на западни русолози, някогашните съветолози, излизат у нас и колко на днешни руски писатели, неаплодирани на запад. Кого надхитряме? Единствено себе си.

Да беше само руската литература! Толкова литературният континент Латинска Америка присъства осезателно у нас с 4-5, познати ни още от соца автори. Изключенията са изключения. Чакаме западът да аплодира някой китайски дисидент, че да го преведем. Добре че дадоха Нобел на Мо Йен, та да отгърнем чудовищното „Изтезание със санталово дърво”.

Няколко хиляди частни издателства не насмогват литературната география на едно „Народна култура”, ако трябва да сме точни. Приспаднете „подпомогнатите” от съответните държави заглавия – какво остава? Ще речете, ама то беше държавно, можеше да си го позволи. Така е. А защо тогава ни беше цялата галимация?

Но: Превеждат Чехов! Голямо „Но” – на фона на съвкупната ни духовност. Това е книгата, тя може повече. Колкото и да се снижава, иначе нямаше да е тя. Друг Чехов герой разсъждава: „А може и просто да е разновидност на човешкия характер – кой знае?”

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 юни - 13 юни

13.6.17

1. Питър Мей. Човекът от остров Луис. Колибри

2. Йон Калман Стефансон. Тъгата на ангелите. Жанет 45

3. Надя Тодорова. Един живот в пет тетрадки. Книгомания

4. Таня Кинкел. Мандухай. Емас

5. Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Н. Геров. Къщите говорят. НБУ

Продължава...

Нов скандинавски герой във „Виенското братство“, първа книга от трилогията за комисар Байер

Норвежкият журналист и писател Ингар Йонсрюд вече е звезда в криминалния жанр

„Виенското братство“ (Колибри) е майсторски изграден конспиративен трилър, в който исторически събития се преплитат със съвременната политическа реалност и живота в сянката на страха от тероризма.

Емоционално нестабилният полицейски комисар Фредрик Байер се заема да разнищи случая с изчезването на близките на високопоставен политик. Дъщерята принадлежи към религиозна секта, срещу която е извършена кървава атака. На местопрестъплението е открита тайна лаборатория.

В хода на разследването Байер и помощничката му от специалните служби Кафа Икбал се натъкват на свидетелства за дейността на братство от биолози, осъществявали опити в името на „расовата хигиена“ по време на Втората световна война.

Динамичното и напрегнато повествование увлича читателя в мрачните дебри на националсоциализма, в онова зловещо минало, чиито останки подхранват терора в настоящето.

Ингар Йонсрюд вече има статут на звезда в криминалния жанр - с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. дебютният му роман, първа книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър, високо оценен както от критиката, така и от широката публика. Следва откъс в превод на Радослав Папазов.

В полумрака стюардесата отсервираше недокоснатия поднос с пушена сьомга, костур от Босфора и виенски ябълков щрудел. Движенията ѝ бяха бързи, толкова рутинни, че дори не ѝ се налагаше да поглежда надолу. Докато ръцете ѝ работеха, тя го погледна. На лицето ѝ се изписа онова изражение, което придобиваха някои, щом го видеха отблизо. Сякаш в картината имаше смущение, но тя не можеше да определи какво точно. Когато се протегна към чашата му с шампанско, той сложи ръката си върху нейната. Тя бързо я дръпна.

Продължава...

За забранената любов на Симонета Веспучи и Сандро Ботичели

Една жена с легендарна красота и един велик художник в „Най-красивата жена във Флоренция“

Алиса Паломбо избира за сцена на втория си роман двора на Медичите – бляскавия и съблазнителен свят на братята Лоренцо и Джулиано де Медичи. Двамата управници на Флорентинската република привличат около себе си гениални художници, известни поети, политици, философи и други емблематични фигури от Италианския ренесанс.

Благодарение на годежа си с Марко Веспучи 16-годишната красавица от Генуа Симонета Катанео навлиза шеметно в артистичното общество и бързо се превръща в обект на възторг и обожание.

Симонета Веспучи, както и съпругът ѝ Марко, братята Медичи и художникът Сандро Ботичели са реални исторически фигури. Изкуството е съхранило образа на младата жена в редица произведения – както от самия Ботичели, така и от Пиеро ди Козимо, Гирландайо, Верокио. И макар за великите мъже да знаем много, историята не е запазила почти нищо за Симонета, освен лика ѝ и нейната ранна смърт.

Паломбо вдъхва живот на жената, обезсмъртена от Ботичели в „Раждането на Венера“, като я поставя в центъра на роман, който е перфектното съчетание между изкуство, история и романтика. Флоренция от времето на Медичите сияе във великолепните краски на Ренесанса, а на преден план е изведено пленителното сътворение на един шедьовър.

Цяла Флоренция се влюбва в прелестната Симонета, а обожаваният от всички дами Джулиано де Медичи не прави изключение. Докато привиква към новия град, брачния живот и по-високата си позиция в обществото, генуезката се превръща и в единствена муза на талантливия млад художник Сандро Ботичели.

Плод на забранената им любов е шедьовърът „Раждането на Венера“, който и до днес е считан за едно от най-великите произведения на изобразителното изкуство. Ала Симонета разбира, че красотата може да бъде и проклятие…

Продължава...

„Гам“ – романът, за който Ерих Мария Ремарк не искаше да говори

Нов живот за „Гам“ – втория роман на великия Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете“. Творбата излиза на бял свят след смъртта на автора, а самият той почти не говори за нея приживе – „Гам“ е споменат от писателя единствено в писмата му до Марлене Дитрих

След литературните шедьоври „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, които се радват на ново, подобаващо съвместно издание, дойде ред да видим красивото ново издание на още един роман на големия германски писател Ерих Мария Ремарк – непубликувания приживе „Гам“.

По време на околосветското си пътуване пленително красивата Гам сменя континент след континент и мъж след мъж в търсене на любовта. Постепенно героинята на Ремарк се изгубва в себе си, за да намери това, което винаги е търсила – връзка със собствената си природа.

Екзотиката на местата, които Гам посещава, добавя нови пластове към този сякаш безкраен лабиринт от емоции, преживявания и идеи, които са едновременно илюстрация на епохата и прозорец към вътрешния свят на автора. Именно в този вътрешен негов свят, в който писателят ни позволява да надникнем, са видими немалко елементи от някои от по-късните му творби.

За разлика от стила на Ремарк, който познаваме и ценим високо, с така силно застъпената антивоенна тематика и живота на „изгубеното поколение“ в романите „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, сборника с разкази „Врагът“, а също и във „Време да се живее и време да се мре“ и „Живот назаем“, тук писателят ни показва едно свое различно и малко познато лице – „Гам“ е по-скоро роман на тезите. В него Ремарк сблъсква множество гледни точки за любовта, страстта, смисъла на живота, страданието и смъртта.

„Гам“ (ИК „Сиела“) е вторият роман на Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете”. За него писателят почти не говори приживе – Ремарк споменава „Гам“ единствено в епистоларната си комуникация с известната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих. 

Може би затова романът е слабо познат на читателите –  той вижда бял свят през 1998 г., цели 28 години след смъртта на автора. Книгата излиза за първи път на български език в края на 1990-те години. Преводът от немски е на Диана Диманова. Новото издание е с твърди корици, чиито художник е Дамян Дамянов.

Продължава...

„Виж арлекините” - завоалираната автобиография на Набоков

Петко Тодоров

Задължителният цитат е „Защо все си увесил нос? Виж арлекините!... Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!” – пралелята на героя разказвач на Владимир Набоков във „Виж арлекините!” (изд. „Фама”, превод Весела Прошкова).

Цитатът обяснява заглавието. Революцията от 1917 г. помита бъдещ руски писател из Европа, усяда в Америка, на стари години се връща на Стария континент. И разказва живота си. Последният му завършен роман, има един незавършен.

„Завоалирана автобиография – завоалирана, понеже не се занимава с обикновените житейски събития, а с миражи от романтично и литературно естество” – завоалираността е двойна. От страна на героя му, там е и неискрена и от негова страна. „Не разбирам от пеперуди”, заявява Вадим Вадимович, и веднага почва обяснения за пеперуди, които са в способностите на един на 300 000 души.

Набоков е лепидоптерист, което ще рече пеперудолог - от световна величина. Да подминем „обикновените житейски събития”, но той откровено се заиграва със заглавия и сюжети на собствени творби, за да изплюе накрая, че „трудното за произнасяне и дълго като тения Владимир Владимирович прозвучава като Вадим Вадимович”. Владимир Владимирович Набоков.

Който забива последната дума в онези сложносъставни изречения със замаха на изковаващия вселена. Но не прощава и на простите: „Луиз, облечена за църква – в лилаво като у колибри”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 31 май - 6 юни

6.6.17

1. Тери Пратчет, Стивън Бакстър. Дългата земя. Архонт-В

2. Людмила Улицка. Казусът Кукоцки. Колибри

3. Вили Лилков, Христо Христов. Бивши хора. Сиела

4. Зафер Галибов Светлописите. Международна фондация Фотографски музей

5. Пол Гобъл. Бизоновата жена. Изток-Запад

Продължава...