page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

„Вселената на раменете ми“ – роман за нуждата да бъдеш разбран, обичан и желан

9.12.16

„Най-дебелата тийнейджърка в Америка“ и наперен самохвалко, който страда от рядка болест, са самотните герои на Дженифър Нивън

Новата книга на Дженифър Нивън разказва колко е важно да виждаш и да бъдеш видян. И също като „Всички наши места“ това е една много лична и съкровена история. Авторката признава, че романът се е родил от чувствата на страх, мъка и загуба, които самата тя е изпитвала през живота си и от трудностите, през които са преминавали близки на сърцето ѝ хора.

Вдъхновението си Нивън черпи от собствената си история на 13-годишно момиче с наднормено тегло, страдащо от подигравките на останалите, затворило се в себе си след загубата на баща си и гаджето си и спряло да излиза от къщи, защото светът навън е станал прекалено страшен. Но след всички трудности и продължителна изолация тя все пак успява да се завърне сред хората и да намери отново мястото си в света.

„Вселената на раменете ми“ (Ентусиаст, превод Маргарита Терзиева) е по-скоро история за любовта на човек към самия него, отколкото романтична приказка. Този роман ще се хареса на онези читатели, които са осъзнали нуждата да обичат преди всичко себе си и полагат усилия да се научат на това.

Героите в романа са Либи Страут, „най-дебелата тийнейджърка в Америка“ и Джак Маслин – напереният самохвалко, който страда от рядка болест, но пази това в тайна. Един ден Джак и Либи се срещат. Двамата са въвлечени в жестока училищна игра и докато изпълняват наказанието си, с изненада установяват, че колкото повече време прекарват заедно, толкова по-малко самотни се чувстват.

Продължава...

Книжен ъгъл - номер 5 в България!

7.12.16

Скъпи приятели, благодарение на вашата подкрепа „Книжен ъгъл“ - вашата малка квартална книжарница, се изкачи с едно място нагоре в сравнение с миналата година и вече е на пета позиция в третия национален конкурс „Моята любима книжарница“, с почти двойно повече гласове! Благодарим ви от сърце и продължаваме да работим с любов за вас. Ето крайното класиране:

1. „Приятели“ (ул. „Никола Войводов“ № 9), Враца – 9,8%
2. Книжен център „Гринуич“ (бул. „Витоша“№ 67), София – 9,1%
3. „Елефант“ (ул. „Цар Шишман“ № 31), София – 7,08% 
4. „Нисим“ (бул. „Васил Левски“ № 59), София – 5,35%  
5. „Книжен ъгъл“ (ул. „Оборище“ № 117), София – 4,25%  
6. „Галактика“ (ул. „Атанас Хаджиславчев“ № 10), Павликени – 3, 8%  
7. „Буктрейдинг“ (ул. „Хан Аспарух“ № 49), София – 3.7%    
8. „Сиела букс§мюзик“ (бул. „Витоша“ № 60), София – 3,65%  
9. „Приятели“ (ул. „Градинска“ № 7), Видин – 3,6%     
10. „Вияна“ (ул. „Търговска“ №47), Ловеч – 3,55%   

Организаторите съобщават: Книжарница „Приятели” – Враца е победител в третото издание на националния конкурс „Моята любима книжарница“. За първи път книжарница извън София печели надпреварата.
В съревнованието се включиха 166 книжарници от цялата страна, като в рамките на един месец гласуваха 10102 души, което е с над 1000 читатели повече от миналата година.
Книжарница „Приятели“ – Враца спечели конкурса с 9,8% от гласовете. Миналогодишният победител Книжен център „Гринуич“ – София зае второто място с 9,1% от читателските гласове, а на трето – със 7,08% се нареди книжарница „Елефант“ – София.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 30 ноември - 6 декември

6.12.16

1. Силви Вартан. Мама. Колибри

2. Коледна магия. Хермес

3. Димитър Аврамов. Български художници. Стефан Добрев

4. Рафик Шами. Жената, която продаде мъжа си на битака, или как станах разказвач. Аквариус

5. Елена Тимошенко. Чудото Монтесори. Асеневци

Продължава...

Кои са „Щастливите хора” на Любомир Николов?

След третата бира започвам да виждам аурата на хората. Повечето са щастливи, глюклих, хепи, взрени в хората наоколо, в погледите зад слънчевите очила, в процепите на усмивките. Търсят всяка открила се възможност за близост или поне за разговор. Всички са в настоящето и нямат възраст. Това е възрастта на щастливите хора.

Авторът на „Натюрморт с мъже” и „Слънчев бряг – код жълто” Любомир Николов отново е тук. Той притежава онова магично умение да успокоява духа и да разсмива истински, от сърце. Известният с топлите си, запомнящи се истории писател издава нова книга с разкази, наречена простичко „Щастливите хора” (Сиела) – заглавие, което директно отправя предизвикателство към сивия ден. Да, този щастлив човек още съществува – в 45-те разказа от Любомир Николов.

Смехът е територия, в която много малко писатели стъпват, а още по-малко се открояват. В световен мащаб обаче хуморът в изкуството е агент-провокатор – винаги под прицела на критиката и обществеността, вечно застанал между осанна и разпни го. Разказите на Любомир Николов провокират усмивка с онзи чистосърдечен гъдел, който ни напомня, че вярата в човека е все още жива.

Между страниците се срещат всевъзможни герои – уж обикновени хора, но чудати в своя избор на щастие.  Тук например има антрополог, който вечеря супа на прах, парашутист, който никога не се приземява на правилното място, един господин Бенев, запален по лова, божественото чудо Алба, Ефраим, който поправя мозъци и един странен капитан с особени професионални функции… Всички те ще увлекат читателя в шантава върволица от лица и случки, които истински забавляват и стоплят душата.

Продължава...

„На юг от разума” с Изабела Шопова

Към ледената паст на Антарктида, най-мразовития, най-ветровития, най-пустинния, най-високия, най-недостъпния континент

По думите на проф. Христо Пимпирев „На юг от разума” (Колибри) е книга изповед за една сбъдната мечта - мечтата да попаднеш на място толкова далечно, самотно и девствено, че все едно си на друга планета, но наречена не Марс, а Антарктида.

Заклета авантюристка с неизтощим дух и жажда за опит „от първа ръка”, Изабела обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически „колеги”, пийва животоспасяваща ракия – и описва всичко това със заразителна наслада благодарение на изключително богатия си речников запас и със забележителен набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции.

„Дори в XXI век Антарктика си остава утопичен резерват, запазен за малцина, но всеки, докоснал се до живата, немитичната Антарктида, може да свидетелства, че тя няма избраници и не показва предпочитания. Тя е еднакво свирепа и ласкава с всички”, уверява ни Изабела. Следва откъс от книгата.

Мразя студа! И не съм добра в шахмата. Кое е общото между двете твърдения? Ами... Антарктида. Най-студеният, най-ветровитият, най-изолираният континент на планетата.
Според покорителя на Северния полюс Робърт Пиъри „процесът на достигане на полюса може да се оприличи на шахмата – всички действия, водещи до желания резултат, са обмислени в най-големи подробности предварително, много преди началото на играта“.

Продължава...

Разфасоване на жив човек по Мо Йен

4.12.16

Петко Тодоров

Романът ликвидира и сетните съмнения пред българския читател относно Нобеловата награда на писателя за 2012 г.

„Ребрата на Циен се подаваха , а под тях прозираше тънка ципа. Тупкащото му сърце приличаше на зайче, увито в марля”, сцена с разфасоване на жив човек в „Изтезание със санталово дърво” на Мо Йен (изд. „Летера”, превод от китайски и обяснения Стефан Русинов).

Разфасоването се извършва с 500 среза на ножа, един повече и един по-малко е провал за палача, а смъртта трябва да настъпи при последния. Задължително. Въпросният палач е най-добрият в занаята, служител в Министерството на изтезанията. Процедурата се наблюдава от висши сановници и простолюдие на площада. Последният срез е на сърцето.

Сцената е разказана на дузина страници и нещо. Изчерпателно. Няма Достоевски, няма Кафка, няма Маркес. Има китайска котешка опера. Китайската опера датира от IV-VI век. Котешката е измислена от Мо Йен и романът върви в нейния ритъм и в нейния тон.

Продължава...

Джонатан Франзен и непостижимият стремеж за „Чистота”

Проникновено изследване на отношенията помежду ни и с околния свят от автора на „Поправките“ и „Свобода“

С „Чистота“ (Колибри) съвременният американски класик намига иронично към собствената си амбиция да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс и Достоевски. След завършването на колежа, вместо най-сетне да поеме пътя си в „истинския живот”, Пип Тайлър се озовава в безпътица - обременена от огромен студентски заем, който няма как да върне, от тайната си любов към женения Стивън и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й, Пип се възползва от случайно изскочилата възможност да обърне гръб на всичко и да замине за Южна Америка.

Авторът не се колебае да намеси в разказа социалните мрежи, разследващите сайтове и хакерските атаки като среда, която упражнява неимоверно влияние над ежедневието ни и определя модела на днешната цивилизация. Франзен обрисува мащабните обществени движения и процеси интелигентно и увлекателно и поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, бленуваща за вътрешен покой, всеобща справедливост и „чистота”. „Чистота” е универсална, безмилостно прецизна дисекция на съвременното семейство и общество - портрет, в който всеки може да разпознае черти от собствената си физиономия. Следва откъс в превод на Владимир Молев.

– О, коте, радвам се да ти чуя гласчето – рече майката на момичето по телефона. – Тялото ми пак ме предава. Имам чувството, че целият ми живот е просто една дълга поредица предателства от страна на тялото.
– Не е ли така с живота на всички ни? – попита момичето, Пип.
Тя беше започнала да се обажда на майка си по средата на обедната почивка във „Възобновяеми решения“. Това ѝ помагаше да превъзмогне усещането, че не е подходяща за тази работа, че е принудена да работи нещо, за което никой не би могъл да бъде подходящ, че самата тя всъщност не е подходяща за никаква работа; освен това след двайсетина минути с чиста съвест можеше да заяви, че почивката ѝ е свършила и трябва да затваря.

Продължава...

Откъс: Вавилонски блудници

Нилс Юхан Рингдал

"Най-трудната професия. История на проституцията" (Емас) е световна история на сексуалността, едно много специално пътуване през различните епохи и през спалните – надали има друга толкова увлекателна социална история. Българското издание е с прекрасно оформление – твърди корици, голям формат, богато илюстровано с цветни гравюри, картини, графики, снимки…

От страниците на дебелия том оживяват в текст и образ жрици в храмовете на Шумер и Месопотамия, порнаи и хетери в Древна Гърция, зони в библейския Израил, "свободни" жени в Древен Рим, хомосексуални оргии в древния свят, разкаяли се грешници, превърнати в светици, китайски наложници и японски гейши, войнишки блудници и улични проститутки в средновековна Европа, скъпи куртизанки и кралски фаворитки, момичета от викторианските бордеи и от салоните на Дивия запад, кокотки и демимонденки от Белепок, "бели робини" в Латинска Америка и черни "втори съпруги" в Африка, свободен секс в Полинезия, девадаси и ганики в Индия, проститутки от войнишки бордеи през двете световни войни, корейски "момичета за разтуха", "германски момичета", колгърли... Историята на платената любов в хронологична последователност от началото на човешката цивилизация до днес.
Книгата е плод на дългогодишната изследователска дейност на норвежкия историк, философ и публицист и бодибилдър Нилс Юхан Рингдал (1952-2008). Авторът обикаля света години наред със своя партньор – специалист по СПИН, който работи към Световната здравна организация. Това му дава възможността да базира своя труд освен на дълги издирвания в библиотеките на държавите, които посещава, също така и на лични контакти и наблюдения. Сведенията и анализът на причините и развитието на проституцията в различните епохи и части от света са единствени по рода си. Следва откъс в превод на Ева Кънева.

Първата проститутка в световната литература се нарича шамхат, което на старовавилонски означава „любодейка“*. Срещаме я в създадения в Месопотамия преди повече от четири хиляди години „Епос за Гилгамеш“, озаглавен по името на главния герой. Подобно на всички митични герои, принц Гилгамеш е красив, самотен и смел; освен това има ненаситно либидо и не прощава нито на девици, нито на младежи. Поданиците му обаче се оказват много прозорливи: разбират, че Гилгамеш е вманиачен по секса, защото скучае. Спасението е боговете да му намерят равностоен по сила съперник. Така бил създаден Енкиду. Голям и силен като Гилгамеш, той е малко по-нисък, по-мускулест и по-космат. След това в повествованието се появява и първата блудница – шамхат. На старовавилонски я наричат и „харимту“. Законникът на вавилонския цар хамурапи (управлявал 1792-1750 г.пр.хр.) я определя като блудница с нисък обществен ранг в храма на богинята Ищар.

Продължава...

Шели Кинг: Опитах се с всички сили да предам романтиката на книжарниците, но да покажа и реалността

2.12.16

За романа „Всичко започна в книжарничката на Хюго” и различните проявления на любовта

„Всичко започна в книжарничката на Хюго” (Кръгозор) е първият роман на Шели Кинг. След като завършва английска литература в университета в Тенеси, тя се насочва към софтуерната сфера и работи в Силициевата долина за редица стартъпи и фирми като автор, мениджър на проекти, системен архитект, мениджър професионални услуги и стратег за социалните медии.
В дебютния си роман авторката разказва историята на главната героиня Маги, която  попада на старо издание на „Любовникът на лейди Чатърли”. В белите полета на книгата тя намира написани бележки между двама непознати. Кои са били те? Кога са живели? Каква е била съдбата им? Докато Маги търси отговорите, тя разбира истини за себе, които променят живота й. Ето какво споделя авторката Шели Кинг за романа „Всичко започна в книжарничката на Хюго”:

Според Вас това  книга за любовта ли е? Как бихте определили тази история?

Смятам, че „Всичко започна в книжарничката на Хюго” (The Moment of Everything ) е история за различните проявления на любовта – за любовта към работата, към семейството, към приятелите, с които се обграждаш, за любовта към книгите, дори и за любовта към една много необичлива котка. Докато романтичната история от бележките е в сърцето на книгата, то откриването на собствената романтичната любов не е основното пътешествие на героинята Маги. Според мен лейди Чатърли и Маги имат един и същ проблем, когато става дума за романтична любов - и за двете сексът е лесен, но любовта е много по-сложна и трудна.

Продължава...

Захари Карабашлиев, „Сиела“: Върнахме оригиналното заглавие на репортажите на Георги Марков

29.11.16

Двата тома излизат като „Задочни репортажи за задочна България“

Отвращението от политическата ситуация у нас при мен е обратно пропорционално на удовлетворението от работата ми. А удовлетворение има, когато получа рядката възможност да докосна духа на дадено време, да чета собствените си мисли, само че написани от друг (и по-добре), когато пия вода от извора.

„Задочни репортажи за ЗАДОЧНА България“ е оригиналното заглавие, което Георги Марков предлага за своята поредица от есета за Радио „Свободна Европа“ през 1975 г. Шефът на българската редакция тогава намерил, че това звучало обидно, политически некоректно, дори в условията на Студената война, затова го съкратил до „Задочни репортажи за България“.

Четири десетилетия по-късно, в новото издание на неговите есета, реших, че ние сме длъжни да върнем оригиналното заглавие, да уважим авторовата воля, да върнем „задочна“ пред България. Мисля, че дори сега този двутомник е по-актуален от всякога.

Повечето от есетата звучат като че са писани вчера. Езикът на Георги е естествен, свеж, чист, богат, но ненасилен – език на човек, който има какво да каже, език на писател, целунат от музата, но и език на съвестен чирак на занаята, език на творец, който няма защо да се напъва и самодоказва.

Изданието е със страхотен предговор на Димитър Кенаров, който разполага феномена „Георги Марков“ в контекста на времето и литературната действителност по нов и достъпен начин. Силните, концептуални корици са работа на талантливия художник Дамян Дамянов. Водещ редактор на поредицата е Димитър Николов.

Творчеството на Георги Марков трябва да познава и да се изучава. Миналото на България трябва да се знае и помни. Ако не искаме да се въртим в порочния кръг на хитри тодорживковци, техни отрочета, протежета и креатури, които все още си веят байраците и размахват пръсти.

От страницата на автора

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 23 ноември - 29 ноември

1. Лий Чайлд. Вечерен курс. Обсидиан

2. Роалд Дал. В полет към теб. Сиела

3. Георги Божинов. Кукувица кука. Хермес

4. Дж. К. Роулинг, Дж. Тифани, Дж. Торн. Хари Потър и прокълнатото дете. Егмонт

5. Иво Иванов. Кривата на щастието. Вакон

Продължава...

С „Краля демон“ в света на Седемте кралства

"Краля демон" (Емас) от Синда Уилямс Чайма - е първа част от общо четири в прекрасната поредица за Седемте кралства. Книгата се отличава с майсторски изграден свят, с автентично своя митология, логика и правила, с пълнокръвни герои и разкошен език. Уилямс Чайма получава блестящи отзиви за нея.

Един крадец и една принцеса – съвсем различни, но и с толкова общо помежду си. И двамата трябва да се борят, за да намерят своето място и да защитят тези, които обичат в новата книга на издателство „Емас“ - „Краля демон“ от Синда Уилямс Чайма, бестселър автор на „Ню Йорк таймс“.

В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които са на китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.

Един ден, докато е на лов с приятеля си Жарава, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.

Продължава...

„Морфо” или бъдещето на Вожда на Нулиа

Когато не бе зает с ритане на топка, „олабване на жилата“ или други дребни радости, времето на Вожда минаваше по екраните на телевизиите. Беше там постоянно, от сутрин до вечер повтаряше едно и също и правеше познатите гримаси на човек от народа: смееше се бодро и непринудено; свойски издуваше бузи; пляскаше шумно с ръце; ръсеше пиперливи закачки, които зачервяваха ушите на фенките

Ясно помним политическия метеж от юни 2013 г.  и сеизмичните процеси, които разклатиха управлението на страната ни. Само месец преди това излезе „Пролетта на емигрантите”, в която авторът Калин Илиев описва с пророческа точност много сходна ситуация. Затова сега очакванията към продължението на „Пролетта…” – „Морфо” (Сиела) – са изпълнени с опасения: какво ще предскаже Илиев в новата си книга за недоволство и въставане срещу статуквото.

Още пеперудата от корицата на Фиделия Косева ни загатва за метаМОРФОзите, които ще се случат в предстоящите страници. Мистичната синя дреха на загадъчна жена е нишката, която води читателите от зараждащия се бунт сред емигрантите през опита за капан, скроен от Вожда, до финала, в който се срещат власт и съпротива.

Преди време Мишел Уелбек предизвика фурор, след като премиерата на романа „Подчинение” бе отложена заради атентата в Шарли Ебдо, а именно в тази книга бе „предречена” нарастващата власт на мюсюлманите в Западна Европа. На аналогичен случай ставаме свидетели и в „Морфо”, а Калин Илиев доказва, че умее добре да предугажда vox populi и свалените управници в книгите му биват сваляни и в реалността.

Продължава...