page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 15 ноември - 21 ноември

21.11.17

1. Елена Фавили, Франческа Кавало. Истории за лека нощ за момичета бунтарки. Хермес

2. Шанън Кърк. Метод 15/33. Колибри

3. Леа Коен. Рафаел. Ентусиаст

4. Светлана Дичева. Разкази от черен шоколад. Лексикон

5. Дж. А. Хейзли, Дж. П. Морис. Хипстърът. Еднорог

Продължава...

„Новото фамилно име“ и отново мистериозната Елена Феранте

Книга 2 от нашумялата „Неаполитанска тетралогия“

„Новото фамилно име” (Колибри, превод Вера Петрова) е блестящо продължение на „Гениалната приятелка“ – нюансиран епос за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през втората половина на миналия век.

Елена и Лила са много повече от приятелки, животът на всяка от тях сякаш зависи и се развива като функция от живота на другата. Във втората част на тетралогията пътищата им обаче се разделят.

Красивата Лила, надарена с необикновен ум и артистични заложби, се омъжва за богат собственик на магазин. Елена продължава обучението си и развива подчертан вкус към интелектуални занимания.

Едната ще изживее бурна любов с привлекателния студент Нино, когото познават от малки. Другата ще се окаже талантлива писателка и ще публикува роман. Животът и на двете ще се промени завинаги в години на шеметни промени и непредотвратими душевни терзания.

Елена Феранте вярва, че професионалната публичност на един писател ненужно отвлича вниманието от творбите му. Грижливо пазената анонимност не попречи на авторитетно издание като „Тайм” да я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.

С основание я определят и като една от най-въздействащите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. „трилъри за душата”, някои от които имат успешни филмови адаптации.

Заради психологическата релефност на женските образи понякога сравняват Феранте с Вирджиния Улф, а прямотата и изчистеният стил я свързват с авторки като Симон дьо Бовоар. Българските читатели я познават от 2009 г., когато у нас излезе романът й „Дни на самота”. Следва откъс.

През пролетта на 1966 година Лила, извънредно развълнувана, ми повери една метална кутия, която съдържаше осем тетрадки. Каза, че не можела повече да ги държи вкъщи, страх я било да не ги прочете мъжът ѝ. Прибрах кутията без коментар, само дето я взех на подбив заради предългия канап, с който я беше овързала. Отношенията ни бяха в твърде лоша фаза, но май само аз ги виждах по този начин. В редките случаи, в които се срещахме, тя не даваше никакви признаци на неудобство, държеше се мило и не си позволяваше да изпусне враждебна дума.
Заклех се, когато ме накара да се закълна, че няма да отворя кутията, каквото и да става. Но още във влака развързах канапа, извадих тетрадките и се зачетох.

Продължава...

„Разказано на водата“ - новият психологически трилър на Паула Хоукинс

Излиза чаканият с нетърпение втори роман от авторката на „Момичето от влака“

Тялото на самотна майка е открито на дъното на езеро в провинциално английско градче. Заключението на полицията е самоубийство. По-рано през лятото същата участ е сполетяла и младо момиче. Това не са първите жени, които намират смъртта си в тъмните студени води.

Едно петнайсетгодишно момиче остава без родители и без приятели. Единственият му близък човек е сестрата на майка му. Тя е принудена да се върне на място, от което отчаяно се е опитвала да избяга. Скована е от страх – от отдавна погребаните спомени, от Мил Хаус, от осъзнаването, че сестра ѝ никога не би скочила по собствено желание. И най-вече от мястото, наречено „Езерото на удавниците“...

Две години след като хитовият роман „Момичето от влака“ завладя публиката по света с над 18 милиона продадени книги, Паула Хоукинс се завръща с нов психологически трилър. Романът „Разказано на водата“(Ентусиаст, превод Маргарита Терзиева ) достига до българските читатели само няколко месеца след световната си премиера. Още с излизането си през май 2017 г. книгата оглави престижната класация за най-продавани заглавия на вестник „New York Times“ и остана на върха в продължение на седмици.

С „Разказано на водата“ писателката не изневерява на провокиращия си стил и разбирането на човешките страхове и инстинкти. Тя отново приковава вниманието с интригуващ и заплетен сюжет, който се фокусира върху разбитите надежди и унищожителната сила на миналото.

Действието на романа се развива в малко британско градче, в което досегашното измамно спокойствие отстъпва пред страха, а дълбоко заровени тайни започват да излизат наяве.
„Има нещо завладяващо в историите, които си разказваме, в начина, по който гласовете и истините могат да бъдат скрити съзнателно или несъзнателно, спомени могат да бъдат измити, а цяла история – потопена и забравена“, споделя Хоукинс.

„USA Today“ сравнява „Разказано на водата“ с мрачния стил на Хичкок, а „Kirkus Reviews“ определя книгата като истински триумф. Новият трилър на Хоукинс изгражда един ужасяващ свят на загадки и мистерии, а напрежението нараства до последната страница.

Продължава...

„Рандеву в „Кафе дьо Флор“ – две жени в Париж между любовта, изкуството и дълга

Каролине Бернард (Таня Шли)
Йоана Ванчева
ЕМАС

„Когато си имал късмета да дойдеш в Париж като млад, през остатъка от живота си ще носиш града в себе си, където и да отидеш.“ – Ърнест Хемингуей

Великолепието на Париж е пропито в страниците на  „Рандеву в „Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард. Затрогваща, прочувствена и très français – това е историята на две силни жени на фона на зашеметяващия метрополис, Града на светлината.

Младата Виан напуска през 1928 г. родния си дом във френската провинция и пристига в Париж, за да започне нов живот. Голямата ѝ мечта е да стане ботаничка. Идва и голямата любов – английският художник Дейвид. Станала негова любима, муза и модел, Виан опознава зашеметяващия живот на френските авангардисти и макар да не го приема, става част от него. Едничката цел на всички тези хора е да шокират другите, в нейно име те са готови на всичко, дори да разрушат връзките си.

Мамят жените си, изоставят ги с дете или ги принуждават да направят аборт. Други се самоубиват, защото те са били изоставени. И всички вярват, че това ги прави много по-щастливи, отколкото да си изберат партньорка и да останат с нея.

Дейвид принадлежи към тази плеяда, един мъж, който може да обича само когато не е завладян от поредната си картина. Но за Виан този мъж е съдбата ѝ, нейното щастие, макар и непълно...
И когато най-сетне идва назначението в прочутата Ботаническа градина, щастието ѝ изглежда вече пълно. Ала тогава Германия окупира Франция и младата жена е изправена пред тежък избор...

Париж, 2015. При посещението си в музея „Д'Орсе“ 39-годишната Марлен попада на портрета на жена, която изглежда като нейно копие. Коя е красивата непозната и защо ѝ внушава усещането, че нейната история може да промени живота ѝ? Че може да преосмисли щастието и смисъла на своята вече изчерпана връзка...

Продължава...

Откъс: Към щастието има много пътища, но котките знаят най-прекия...

20.11.17

Според Едуардо Хауреги в  „Разговори с моята котка“

Сара Леон скоро ще навърши четиресет години, но не се чувства щастлива. Работата й като уебдизайнер в голяма фирма в Лондон вече не я мотивира. Отношенията с годеника й – Хоакин, са охладнели. В родната Испания икономическата криза е поставила семейството й пред изпитание.

Точно в този момент в живота й се появява Сибила – красива и загадъчна абисинска котка, която говори. Котката, изглежда, знае за Сара повече от самата нея. С особено чувство за хумор и мъдростта на наблюдател, който следи развитието на човешкия род от хилядолетия, Сибила ще помогне на Сара да се изправи срещу предизвикателствата в живота си. И да се върне към мечтите си. В  „Разговори с моята котка“ (Хермес).

Едуардо Хауреги е роден през 1971 г. в Оксфорд. Детството и младежките си години прекарва между Оксфорд, Мадрид и Лос Анджелис. Завършва бакалавърска степен със специалност „Социална психология“ в Лондон, след това магистратура по социална антропология в Оксфорд и докторат по политически и социални науки във Флоренция. Първата му дипломна работа е върху темата за смеха. Хуморът е обект и на докторската му дисертация.

През 2003 г. създава център за професионално обучение, който специализира в приложението на чувството за хумор и позитивните емоции на работното място. Едуардо Хауреги води и лекции по позитивна психология във Факултета по бизнес и социални науки към мадридския филиал на Университета на Сейнт Луис.

Често е канен на различни събития като лектор по теми, свързани с позитивната психология и чувството за хумор. Има редица научни публикации. Автор е на няколко детски книги, на книги, посветени на смехотерапията, както и на два романа: „Йога по сицилиански“ и „Разговори с моята котка“.  Следва откъс в превод на Ивинела Самуилова.

Първия път, когато я видях, се появи внезапно, както се появяват духовете от вълшебните лампи, но без дим, без звън на арфа и без да е нужно да потърквам нещо друго освен собствените си тревоги. Онази сутрин, както почти всяка друга, много бързах, а стомахът ми бе свит на топка заради събранието с хората от „Роял петролеум“. Бях изяла едва половин филийка. Тъкмо добавих последните щрихи към презентацията си, седнала в кухнята с лаптопа върху масата, редом до ирландското масло, картата на Лондон, поларените ръкавици, които в бързината Хоакин бе забравил, чинията с препечените филии и чашата с кафе с щампа от сватбата на Уилям и Кейт, която напускаше шкафа само когато нямаше друга чиста. Щом приключих, се приближих до хладилника, държейки компютъра в едната си ръка и остатъците от закуската в другата, когато изведнъж ми причерня и усетих поредния световъртеж.

Продължава...

Подарък за Коледа от създателя на вълшебната страна Оз

Л. Франк Баум разказва„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“

Чували ли сте за огромната гора Бързи? За онази необятна, величествена и страховита гора, населена с феи, нукове, рилове и нимфи? „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ (превод Надежда Розова, Колибри) разказва трогателната история на белобрадия старец – закачливо, с много топлота и обещание за чудо. Автор на възхитителните илюстрации е Дамян Дамянов, а стиховете са преведени на български от Кристин Димитрова.

„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“  е неустоим разказ за волното детство на малкия Клаус с голямо сърце, който ще отрасне сред невероятни същества, ще се научи да надхитрява злото, а после ще се върне в света на хората и цял живот ще прави само едно – ще дарява радост.

Мнозина ще му помагат, мнозина ще дръзнат да му попречат, безброй ще са премеждията му и безброй чудесата, но всяка година по едно и също време сред виелиците и снежните преспи ще запяват звънчетата на елените, които теглят неговата шейна. И ще грейват от щастие очите на всички деца.

Досетихте се кой е този дългоочакван гост във всеки дом, нали? Колкото до гората Бързи, навлезете ли от слънчевите морави в горския лабиринт, отначало е мрачно, но после ще ви стане приятно, а накрая ще откриете неизчерпаеми съкровища…

Лиман Франк Баум е сред най-обичаните и популярни класически автори на детска литература, а творбите му се радват на многобройни сценични и филмови адаптации. Малцина знаят, че именно той е прочутият създател на вълшебната страна Оз.

Продължава...

Откъс: Среща с Джак Ричър „Точно в полунощ”

 Двайсет и трета книга на Лий Чайлд издава „Обсидиан”

Докато обикаля безцелно из Средния запад, Джак Ричър слиза от автобуса да се поразтъпче в непознато градче. И остава там. В новия роман на Лий Чайлд (Обсидиан). Причината е един пръстен на витрината на заложна къща. Върху него е гравиран надпис „Уест Пойнт 2005”, както и инициалите С. Р. С. Той е много малък и несъмнено принадлежи на жена. Ричър, който също е завършил „Уест Пойнт”, знае, че никой не би се разделил доброволно със своя абсолвентски пръстен. Купува го, твърдо решен да разбере дали притежателката му е жива.

Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът.  Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига.  Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо. Следва откъс в превод на Милко Стоименов.

Джак Ричър и Мишел Чан прекараха три дни в Милуоки. На четвъртата сутрин тя си тръгна. Ричър се върна в хотелската стая с две чаши кафе и завари бележка върху възглавницата си. Той бе виждал много такива бележки. В тях пишеше едно и също – директно или индиректно. Бележката на Чан бе от втория вид. И по-­изискана от повечето, но не на външен вид. Все пак бе надраскана набързо с химикалка върху леко набръчкан от влагата лист с логото на мотела. Беше изискана по отношение на изразните средства. Чан бе нарисувала усмихнато личице, за да обясни постъпката си, да го поласкае и същевременно да му се извини. Беше написала: Ти си като Ню Йорк. Обичам да го посещавам, но никога не бих могла да живея там.

Ричър направи това, което правеше винаги. Остави я да си тръгне. Разбираше я, не беше нужно да му се извинява. Той самият не би могъл да живее никъде. Целият му живот бе едно голямо пътуване. Кой би го изтърпял? Затова изпи първо своето кафе, после нейното, взе четката си за зъби от стъклената чаша в банята и си тръгна. Прекоси същински лабиринт от улици, като свиваше ту наляво, ту надясно, и се озова на автогарата. Сигурно е взела такси, помисли си той. До летището. Нали имаше златна кредитна карта и мобилен телефон.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 ноември - 14 ноември

14.11.17

1. Анонимните. Запомни 5 ноември. Ера

2. Бил Брайсън. Животът и времето на Хлапето Мълния. Еднорог

3. Милен Русков. Чамкория. Жанет 45

4. Давид Гросман. Един кон влязъл в бар. Колибри

5. Уилям Шайрър. Възход и падение на Третия райх. Изток Запад

Продължава...

„Рафаел“, който още чака справедливост

История за възхода и краха на най-знатната еврейска фамилия в началото на миналия век. История, в която жаждата за надмощие и политическите интриги тържествуват над човешкото. История, в която любовта, красотата и полетът на творческия дух загиват в битката с жестокостта на действителността и несправедливо наложения ред. Това е „Рафаел“ – един драматичен сблъсък по истински случай от Леа Коен.

След документално-есеистичната ѝ книга „Ти вярваш“ – разказ в осем епизода за едни от най-травмиращите събития в новата българска история през периода 1940–1944 г., издателство „Ентусиаст“ публикува романа, който е кулминацията на дългогодишните изследвания на Леа Коен за тази епоха. „Рафаел“ се превръща в  роман-документ за времето между двете световни войни и Българския холокост.

Работата на Леа Коен по написването на „Рафаел“ продължава над 5 години. След проучването на стотици архивни документи, кореспонденции и статии от периодичния печат, парче по парче писателката пресътворява една знакова епоха – България в 20-те и 30-те години на XX век – време, в което настъпва най-голямото архитектурно, икономическо и битово модернизиране на страната.

Коен изважда от пепелта забравената история на едно семейство, което е не само основният двигател на тези реформи, но чиито революционни открития в областта на козметичната индустрия и чието влияние в обществения живот продължават да имат отзвук и до днес. Те са Арие – „великите“ Арие, за които всичко е постижимо и възможно“.

За да пресъздаде достоверно историята им, Леа Коен стига до Далас, Тексас, където до ден днешен живее последната останала от клана Арие – 94-годишната Диди Арие-Бейкър. Нейният разказ, който започва като тест за паметта на възрастната жена, се превръща в изповедта за Рафаел.

Рафаел Арие е наследник на фамилията и директор на „Жермандре“ – най-голямата фабрика на Балканите в началото на миналия век за производство на луксозна козметика от розово масло. Освен с иновативен и безкомпромисен търговски нюх, Рафаел е надарен с красота, чар, харизма и обаяние, а любовните му авантюри са основна тема за софийския хайлайф.

Точно в момента, в който Рафаел чувства, че е на върха на обществената стълбица, за миг всичко рухва пред очите му, а от досегашния разкош не остава и следа. Копринената риза е заменена от груба затворническа одежда, а димът на пурите, които доскоро щедро е раздавал в Юнион клуб, бързо се изпарява.

На 16 април 1943 г. в килия на Софийския затвор Рафаел очаква да получи помилване от Двореца и отмяна на получената смъртна присъда. На 16 април 18 години по-рано е осъществен най-жестокият терористичен акт в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя“. Двете ключови дати, чието съвпадане не е случайно, обковават времевата рамка на романа. Въпреки това действието не се развива линейно, а ретроспективно, сякаш течащо наобратно, едновременно бавно и бързо, за да отрази сложността както на епохата, така и на героите.

„Героите са такива, каквито аз си ги представях и каквито желаех да бъдат, поставени в сложните, трагични и безмилостни обстоятелства на техния живот“, споделя автора на книгата Леа Коен. „Надявам се читателите да обикнат Рафаел така, както го обикнах аз. Това може би ще възкреси онази част от него, която още чака справедливост.“

Леа Коен е една от най-популярните български писателки. Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „Die Welt“  я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.

Нейни творби са превеждани на немски, испански, английски, турски, македонски, сръбски, албански и други езици. Романът ѝ „Преследвачът на звуци“ е в основата на игрален филм. Следва откъс от романа.

Последната нощ на Aрие  

16. IV. 1943 г.
Полунощ

Тази нощ Рафаел изобщо не заспа. До сутринта се очакваше да пристигне отговор от Двореца на молбата им за помилване. Беше нелепо, но се чувстваше като на масата в казиното във Варна, когато, далеч от контрола на баща си Исак, залагаше много и обикновено губеше. Rien ne va plus. Все пак си даваше ясно сметка, че сегашното положение беше напълно различно. Когато загубеше в казиното, винаги имаше възможност после да навакса, защото беше добър търговски директор и знаеше как да печели пари. Такава възможност нямаше да съществува, ако молбата им бъде отхвърлена. А и въобще, излишно беше да се заблуждава: в дадения случай той не беше никакъв играч. Беше станал по-скоро играчка в нечии ръце. Без изобщо да разбере нито той, нито някой друг от целия клан Арие, как и кога точно се беше случило това.

Продължава...

Принц Чарлс, какъвто не го познавате

13.11.17

Животът на един джентълмен от XVIII век, който е принуден да се изправи пред реалностите на XXI век,  ежедневието в сянката на трона, нещастният брак и дългогодишната любов, за която си струва да се бориш докрай като истински принц

Сали Бидъл Смит, популярната авторка на „Елизабет, кралицата”, се завръща отново към живота на английското кралско семейство, за да ни даде нов поглед към съдбата на принц Чарлс, най-възрастният престолонаследник през последните триста години. Тази ярка биография, която хвърля светлина върху редица аспекти от живота на аристокрацията в наши дни, е резултат от четиригодишен задълбочен труд и стотици интервюта с официални представители на двореца, бивши любовници и приятели, някои от които говорят за първи път открито.

„Принц Чарлс: Страстите и парадоксите на един невероятен живот” (Еднорог) ни запознава с живота на един мъж от плът и кръв и с всички негови амбиции, колебания и убеждения. Книгата започва със самотното му детство, проследява трудните му училищни години, ранните му влюбвания, интелектуалните му битки и предприемаческите му начинания и разказва подробно за трагичния му брак с Даяна, за дългогодишната му любов с Камила и отношенията му с със синовете му – принцовете Уилям и Хари, със снаха му, херцогинята на Кеймбридж, както и с неговите внуци.

Кой всъщност е принц Чарлс – самотното, тъжно малко момче, тийнейджърът, търсещ смисъла на живота, наслаждаващият се на привилегиите си аристократ... или може би човек, когото светът съвсем не познава? Как е понесъл болката от един нещастен брак, как е отглеждал осиротелите си синове, как след дълги перипетии на 60 години се жени за онази, която е обичал цял живот; борбите му в защита на природата и екологичното равновесие, за съхранение на културно-историческото наследство на човечеството; любов и ревност, интриги и изневери – страстите, тайните и трепетите на един необикновен живот са представени с разбиране и обективност в тази съвсем  човешка история.

Сали Бидъл Смит e американска авторка, специализирана в историческите биографии. Сред най-известните ѝ творби са биографиите на принцеса Даяна, Кралица Елизабет II, Бил и Хилъри Клинтън и Джон и Джаки Кенеди.

Продължава...

„Пясъчната книга” - тринайсет истории от магьосника Хорхе Луис Борхес

Безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога

„Пясъчната книга“ (Колибри, превод Светла Христова) съдържа тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“.

Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница. Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“ на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет.

Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата. През 1961 г. Хорхе Борхес печели голямата европейска награда Prix Formentor (споделена със Самюел Бекет) и този успех катализира известността му не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ. 

Публикуван през 1975 г., сборникът „Пясъчната книга” е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства. Следва откъс.

Другият

Случката стана през февруари 1969 година в Кеймбридж, на север от Бостън. Не я записах веднага, защото първоначалното ми намерение бе да я забравя, за да не си изгубя ума. Сега е 1972 година и ми се струва, че ако я опиша, другите ще я четат просто като разказ, а с годините навярно и сам ще почна да я възприемам така.
Зная, че докато траеше, бе почти кошмарна, а през безсънните нощи, които я последваха, стана дори по-страшна. Това не означава, че описанието ѝ би могло да развълнува страничен човек.
Трябва да беше някъде към десет сутринта. Седях облегнат на една пейка с лице към река Чарлс. На около петстотин метра вдясно от мен се издигаше висока сграда, чието име никога не узнах. Сивите води влачеха големи късове лед. Реката неизбежно ме накара да мисля за времето – хилядолетния образ на Хераклит. Бях се наспал добре – учебният ми час предния следобед бе успял, струва ми се, да събуди интереса на студентите. Наоколо нямаше жива душа.

Продължава...

Откриваме писателя за деца Даниил Хармс

12.11.17

„Колето Панкин реши да се развее някъде по-надалеч. – Аз ще замина за Бразилия – каза той на Петята Ершов. – А къде се намира твоята Бразилия? – попита Петя. – Бразилия се намира в Южна Америка – каза Колето, - там е много горещо, въдят се маймуни и папагали, растат палми, летят колибри, бродят хищни зверове и живеят диви племена” – разговарят героите на Даниил Хармс в „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” (изд. „Лист”, превод Бойко Ламбовски, илюстрации Дамян Дамянов).

Годината е 1928-а, до Бразилия се стига с аероплан, двете ленинградски момчета са вече на летището. И политат... Трябва ли да търсим абсурдизъм, нали Хармс с това е известен? Дори само заради диалозите си струва да се посегне български и на другите му книжки за подрастващи. Колкото до абсурдизма – той е от продълженията на детството. (П. Т.)

Как геният Хармс качи две хлапета на аероплана

В зората на сталинския терор и битката за електрификация на целия СССР геният на абсурдизма Даниил Хармс, който никак не обичал децата, качва две момчета на аероплана за Бразилия.

Подобен сюжет звучи леко абсурдно, но е факт – през 1928 г. Хармс пише историята „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” и тя се нарежда сред най-известните му произведения.

За разлика от други негови творби, не е била забранявана, а тази седмица излиза за първи път в България в превод на Бойко Ламбовски. Освен с приключенията и срещите на Колето и Петя по пътя към Бразилия, томчето от 48 страници примамва читатели от всяка възраст и с илюстрациите на Дамян Дамянов.

Това самостоятелно издание на Хармс за деца се вписва великолепно в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на „Лист”. С него амбициозното издателство отбелязва 75-годишнината от смъртта на писателя.

Продължава...

„Над всичко“ или Космосът (на) Павел Вежинов

Издателство „Ентусиаст“ обединява в сборник фантастичната проза на Павел Вежинов

Антологията „Над всичко“ обединява най-емблематичните фантастични творби на писателя и включва повестта „Над всичко“, разказите „В един есенен ден по шосето“ и „Моят пръв ден“, новелите „Сините пеперуди“ и „Когато си в лодката“ и романа „Гибелта на „Аякс“.

Павел Вежинов може да бъде определен като пионер в областта на фантастиката, защото е първият български автор, който насочва творческото си вдъхновение към този нов за времето си стил.

Началото на фантастичната линия в произведенията му е поставено през 1956 г. със сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“. След това в продължение на над 20 години писателят продължава да обогатява и доразвива многоаспектността на темите за свръхестетвеното, общуването с извънземен разум, пътуването във и през времето, странстването в Космоса, откриването на нови галактики и нови възможности за изява на човешкия разум.

Според Вежинов от фантастичното лъха надчовешко съвършенство и красота, свръхреалност и приказност, свобода и изящество на образните съчетания. То е израз на нашите амбиции или надежди към действителността.

Макар фантастичното да е неотменна част от сборника „Над всичко“, в основата на отделните творби остава проблемът за баланса между разума и чувствата. Самият Вежинов споделя: „В моето творчество винаги съм приемал фантастичното като условност, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини.“

Книгата е дълбоко размишление за противоречивостта на човешката природа, за способността на човека да надмогва себе си, за да приеме другия. Неслучайно сборникът носи заглавието на едноименната повест – въпреки всички перипетии и житейски изпитания над всичко остават съпричастността, любовта, мисълта за другия.

Продължава...