page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 13 септември - 19 септември

19.9.17

1. Захари Карабашлиев. Хавра. Сиела

2. Милен Русков. Чамкория. Жанет 45

3. Емилия Радева. Ние, артистите. Книгомания

4. Виктор Пелевин. Empire V. Парадокс

5. Роалд Дал. Били и минпините. Ентусиаст

Продължава...

Едуард Лимонов - герой, писател или фашист? Отговорът на Еманюел Карер

Кой е той? Дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин.

Еманюел Карер създава романизирана биография на руския писател, публицист и политик Едуард Лимонов, чиято личност неизменно подбужда спорове. „Лимонов“ (Колибри, превод Росица Ташева) е издадена през 2011 г., а последните отразени в нея събития датират от 2009 г., когато Лимонов обявява своята кандидатура за президентските избори през 2012 г. като „естествена и единствено възможна“.

Но кой всъщност е той? Дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин.

Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист. Едно обаче не може да му се отрече: Колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.

Еманюел Карер е виден френски кинокритик, сценарист и писател. През 1984 г. издава първата си книга - „Смелост“. Пише и сценарии, един от които - „Снежният клас“ - получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която разтърсва френското общество през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. С „Царството“ Карер печели наградите на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“. „Лимонов” е поредно свидетелство за богатството на неговите творчески търсения и за умението му да избягва жанровите клишета. Следва откъс от книгата

Преди да застрелят Ана Политковская в асансьора на жилищната сграда, в която живее, на 7 октомври 2006 година, само хората със специален интерес към войните в Чечня знаеха името на тази смела журналистка, изявен критик на политиката на Владимир Путин. Веднага след това в западния свят тъжното ѝ и решително лице се превърна в икона на свободата на словото.

Продължава...

„Две сини очи“ на класика Томас Харди за първи път на български

Роман за любовта и за страданието след нейната гибел

„Две сини очи“ (Апостроф, превод Ваня Томова) е една от ранните творби на двукратно номинирания за Нобелова награда за литература Томас Харди. По думите на самия автор книгата е „романтичен и фантастичен“ роман за любовта и за огорчението и страданието, които идват след нейната гибел.

Публикуван през 1873 г., „Две сини очи“ не е дебютният роман на Харди, но е първият, който излиза с неговото име. В предходните му книги като автори са посочени популярните за времето си издатели братя Тинсли поради желанието на Харди да провери интереса на аудиторията към произведенията му.

„Две сини очи“ е творбата, която категорично предопределя и личния, и професионалния път на писателя, тъй като бележи два ключови момента в живота му. От една страна, докато пише романа, Харди се запознава със своята бъдеща съпруга Емма Гифърд. Ето защо в историята присъства силно изразен биографичен елемент – нещо, което никога повече не се проявява в по-късните произведения на автора.

Освен че отразява романтичността и красотата на първите любовни вълнения, „Две сини очи“ е проекция на социалните сили и събития, които превръщат Харди в легендарен писател, по-ясно от която и да е друга негова книга. Дилемата на главната героиня илюстрира сложния избор, пред който се изправя самият Харди – да продължи да се развива като утвърден архитект, или да поеме по несигурния път на твореца.

Романът разгръща теми, които са характерни за цялата белетристика на автора – проблемите за социалните контрасти, неравенството, любовта, лоялността и приятелството. За първи път писателят си позволява открито да критикува консервативните схващания за брака, образованието и религията, които ограничават човека и не му позволяват да открие своя път към щастието.

В центъра на повествованието е красивата Елфрайд Суонкорт, дъщеря на викария на Ендълстоу – отдалечена епархия до морето в Корнуол. Наивна, неопитна и млада, Елфрайд не е вкусила живота извън дома си. Присъствието на героинята е неосезаемо и едва забележимо. Единственото, което я отличава, са сините ѝ очи – сини като есенната далечина, безначално и бездънно синьо, в което не се поглежда, а се прониква.

Тихото и необезпокоявано съществуване на Елфрайд е нарушено, след като в града пристига младият архитект Стивън Смит. Двамата се сгодяват, но скоро след това сърцето на героинята се отдава на по-възрастния литературовед и най-добър приятел на Смит Хенри Найт. Доскорошните приятели бързо се превръщат във врагове, докато Елфрайд агонизира в опита си да направи избор между двамата.

Продължава...

Порнографията на частния автомобил

Петко Тодоров

Джеймс Балард я е разказал още през 1973 г.

„Вон, вероятността тя да загине при катастрофа е безкрайно малка. Ще трябва да обикаляш подир нея до второ пришествие” – тя е актрисата Елизабет Тейлър. Мъжката и не само част от човечеството я желае в леглото си.

Вон я желае на пътя в нейната кола, разпорена от кормилото и накълцана от изтърбушените ламарини. Той преживява автокатастрофите като полов акт. И понеже актрисата е с опитен шофьор, Вон трябва да предизвика катастрофата с нея – в „Катастрофа” на Джеймс Балард (изд. „Колибри”, превод Деян Кючуков).

„Първият порнороман, базиран на технологията” – определение на самия Балард. Така е, излиза през 1973 г. „Влагата, избила по кожата около устата й, наподобяваше утринното запотяване по автомобилно стъкло” и „Докато шофирахме по Уестърн Авеню, ми се щеше тялото й да влезе в прегръдка с колата” са издирените с лупа из романа меки изречения. Изчерпателна фетишистка порнография.

Но същественото е в другото определение на Балард: „Екстремна метафора за екстремна ситуация, набор от отчаяни мерки за употреба в случай на криза. Естествено, тя не се занимава с въображаеми, пък било то и неминуеми бедствия, а с един пандемичен катаклизъм, който всяка година убива стотици хиляди хора и ранява милиони”, писано през 1995 г. Още по-валидно след още 20 г.

Балард разменя действителност и порнография за да навре в очите ни действителността. Какво е 18-годишен да кара с „несъобразена скорост”? Първичен инстинкт, какво друго. Употреба на сътвореното от разума за неразум.

Метафората е изчерпателна – частният автомобил е порнография, той е извън социалния смисъл, съвкупление между търговия и първични инстинкти. И на перверзно насилие. Бащите са вдигнали на раменете си дечицата в тълпата сеирджии, за да не изпуснат и те нещо от кървавата катастрофа – в романа.

Продължава...

Алфонсо Сабела срещу мафията в „Заразената столица“

17.9.17

„Добър ден, господин Сабела. Кметът би искал да ви покани тази вечер в дома си за едно предложение, имаме извънредна ситуация в Рим...“

„Осми декември 2014 година, кметът на Рим иска да се срещнем. Градът току-що е разтърсен от „земетресението” Столична мафия. Прокуратурата разкри, че от десетилетия там действа криминална организация с мафиотски характеристики. Знаех, че приемайки работата, списъкът с враговете ми много ще се удължи.“

В „Заразената столица“ (Ера) италианският магистрат Алфонсо Сабела, описва като в бордови дневник битките, победите и пораженията, с които се сблъсква, докато „без съмнения и колебание“ служи на Рим. Рим, заразен от мафията, от бизнеса с болката и социалната разруха, от подправени търгове, от обществени пари, преминали в частни ръце.

Назначен лично от кмета на града за съветник по законността и прозрачността при управление на публичните финанси, Сабела се изправя срещу престъпници с бели якички и техните страхливи слуги, срещу корумпирани чиновници и лениви ръководители, срещу предприемачи, проспериращи чрез подкупи. Той описва града, който го посреща: от една страна тежката корупция и бюрокрацията, които го задушават в здравата си прегръдка в продължение на десетилетия, от друга – трудностите на тези представители на администрацията, които не са корумпирани, но нямат никаква възможност да инициират промяна.

Дълбокото му убеждение след стотиците арести на мафиоти е, че „когато държавата иска, тя може да се справи с престъпността“. Само десет месеца в  общинската администрация на италианската столица сякаш го разколебават. Но той не се отказва и заедно със сформирания от него екип полага огромни усилия да прочисти Вечния град.

Продължава...

Едно дете в Гората на греха

15.9.17

„Били и минпините“ – последният шедьовър за деца от Разказвач №1 Роалд Дал

„Били и минпините“ проследява храбрите подвизи на Малкия Били, който въпреки АБСОЛЮТНАТА ЗАБРАНА на майка си, не устоява на любопитството си и отива в Гората на греха. Защото всички позволени неща са скучни, а всичко забранено изключително интересно.

В Гората на греха има всякакви ужасяващи същества като трясъкозъбите, подмолните рогачи, кръвожадните слузести червеи и Страховитият Кръвопиещ Огнедишащ Костотрошач. Там се намира домът на малки дружелюбни същества, наречени минпини. Чудатите минпини са високи колкото кибритена клечка и живеят по клоните на дърветата, като се прикрепват с вакуумните си ботуши.

След като се сприятелява с тях, Били се заема с мисията да им помогне в битката с най-страшното от всички страшни чудовища – Огненият Бълващ Пушек Лапач, който е излапал хиляди минпини. И скоро ще похапне и самия Били, ако той не успее да победи гладния звяр веднъж завинаги.

Малки хора, които живеят в света на големите, борба с демони и чудовища, величествени полети високо в небето, героични дела – в „Били и минпините“ присъстват всички теми, които превръщат Роалд Дал в един най-любимите детски писатели на всички времена.

Чрез книгата Разказвачът отправя последното си важно послание към малките читатели: „Наблюдавайте с широко отворени очи света около себе си, защото най-големите тайни винаги се крият на най-неочакваните места. Онези, които не вярват във вълшебства, никога няма да ги разгдаят.“

„Били и минпините“ е последната книга на Роалд Дал. За първи път творбата е публикувана през 1991 г. със заглавието „Минпините“ и е единственият негов роман, който до този момент не е илюстрован от любимия му художник Куентин Блейк.

20 години по-късно книгата се преиздава с емблематичните рисунки на Блейк и с обновеното заглавие. Според наследниците на Роалд Дал по този начин Били заема заслуженото си място сред Матилда, Чарли, Джеймс, Софи и останалите герои на Разказвача, които децата познават и обичат.

Роалд Дал е британски писател хуморист от норвежки произход, известен с късите си разкази с неочакван край и произведенията си за деца.  Женен е за американската актриса Патриша Нийл от 1953 до 1983 г., с която имат пет деца. Две от тях умират при трагични обстоятелства.

Автор е на книги за деца като „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Вещиците“, „ГДВ“, „Вълшебният пръст“, „Семейство Тъпашки“, „Фантастичният господин Фокс“, „Дани – шампион на света“, „Костенурке, костенурке“, а също и за възрастни – на романа „Моят чичо Осуалд“, „Разкази с неочакван край“ и др. Писателят е един от най-четените и превеждани автори в световен мащаб. Книгите му печелят редица награди, а много от произведенията му са филмирани.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 септември - 12 септември

12.9.17

1. Джон Гришам. Остров Камино. Обсидиан

2. Милен Русков. Чамкория. Жанет 45

3. Веселина Седларска. Кладенецът. Сиела

4. Биатрикс Портър. Приказка за Кити с ботушки. Труд

5. Гъртруд Стайн. Земното кълбо се върти. Лист

Продължава...

Лора Трентъм: Една целувка може да промени всичко...

„Тогава той ме целуна“ втората книга от романтичната серия „Котънблум“. Романът е в селекцията на „Амазон“ за най-добрите романтични четива на 2016 г.

Лора Трентъм живее в Южна Каролина. Въпреки голямата си любов към литературата, тя избира по-прагматична професия – инженер-химик. Страстта й към книгите обаче все пак надделява и днес тя разпределя времето си между отглеждането на децата си и писането на романтични романи.

Първата книга от серия „Котънблум“ (Хермес) – „Целуни ме така“, е изключително добре приета от читателите. А втората – „Тогава той ме целуна“, е определена от „Амазон“ за едно от най-добрите романтични четива на 2016 година.

Наш и Тали израстват заедно край реката в малкото градче Котънблум – ловят жаби и похапват портокали. Внезапно животът им се променя. На 10 години и двамата губят родителите си. Наш е принуден да се премести при леля си Леора от другата страна на реката. Той заляга над учебниците, завършва гимназия на 16 години, след това е приет в университет. Тали опитва да се справи сама с братята си. Тя страда от дислексия, има проблеми в училище, попада и в лоша компания.

Сега пътищата им се срещат отново в Котънблум. Наш започва да преподава история в местния колеж. Тали развива успешен бизнес със зала за фитнес. Тя се затруднява да разкара бившето си проблемно гадже. Наш пък се старае да угоди на заможната си леля, но тя не одобрява връзката им.

В град, разделен от стари дрязги и съперничество, могат ли двамата да превърнат дългогодишните си мечти в реалност? Следва интервю с авторката.

Какво вдъхнови сюжета на „Тогава той ме целуна“?

В повечето случаи не черпя идеи за сюжетите на книгите си от нещо конкретно. Най-често те просто ми хрумват, докато приготвям вечерята или се разхождам с децата.

Какво ще ни кажеш за втората книга от серия „Котънблум“?

Феновете на първата – „Целуни ме така“, няма да останат разочаровани. Действието отново се развива в южните щати. Любовта между главните герои е забранена и отречена от всички. Любов, която се ражда в детството на главните персонажи и се запазва въпреки обстоятелствата. Накратко „Тогава той ме целуна“ е една красива история, която исках да споделя със своите читатели.

Продължава...

Според Лазар Радков е възможно: „Яж шоколад и отслабвай”!

Лазар Радков  е човекът, който предизвика цяла България да тренира всеки ден и който вдъхнови над 100 българи да участват във флашмоб „Лицеви опори пред Парламента за 180 секунди”.

Той е фитнес експерт и предприемач, чиято кауза #30от30 цели да мотивира 1 млн. българи да тренират ежедневно 30 дни и да предотврати  увеличаването на процента сънародници, които не спортуват редовно.

Движението и влизането във форма стават още по-лесни с първата му книга „Яж шоколад и отслабвай” (Сиела)! В нея популярният фитнес инструктор ще ви въведе в тайните на полезното и здравословно хапване и ще ви докаже, че е възможно да изглеждате все по-добре, да се чувствате все по-добре и в същото време да си похапвате шоколад. Премиерата е на 13 септември от 19 ч. в Перото. Следва откъс от книгата.

СТОП!
Преди да продължим, искам да изясним за кого е подходящо това Предизвикателство!
Ключовите моменти са четири:
Здраве
Сън
Стрес
Дисциплина
Здраве
Предизвикателството е предназначено единствено за хора в добро физическо здраве. За разлика от лежерната разходка в парка, тук ще спазваме рестриктивен хранителен режим и ще тренираме като Роки във филма, ама наистина.
Така че ако имате високо кръвно, висок инсулин, инсулинова резистентност и диабет, сърдечни проблеми и други сериозни здравословни проблеми… Това Предизвикателство по-скоро не е за вас. Препоръчваме ви следното – на първо време се свържете с екипа ни, за да ви посъветваме как да процедирате, и когато положението се подобри – ще можете да направите Предизвикателството.
Ако нямате сериозни здравословни проблеми, но пък имате известни съмнения, първо и задължително се консултирайте с лекар и му покажете какво смятате да правите. Компетентно медицинско лице може да ви даде много по-адекватно мнение дали това Предизвикателство е подходящо за вас, или не, отколкото да се самодиагностицирате… или да питате кака Сийка от третия етаж.

Продължава...

„Животът ми като Тиквичка” на Жил Парис - смешно-тъжен разказ с (не)очаквано щастлив край

Приключението на Икар, деветгодишно момче с прякор Тиквичка, започва доста тъжно, но за всичко е виновно небето, от което валят само нещастия

След като по случайност застрелва майка си, момчето е заведено в приемен дом, където изучава със затрогващата наивност на детския си поглед един нов свят, който не го плаши.

Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа й, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий… в която се влюбва.

„Животът ми като Тиквичка” (Колибри, превод Албена Шарбанова) е невероятно вълнуващ разказ - колкото смешен, толкова покъртителен, за нелеката съдба на децата в едно „добре развито общество”, който завършва с (не)очаквано щастлив край.

Жил Парис е автор на романите „Татко и мама са мъртви”, „Животът ми като Тиквичка”, „В страната на кенгурата” (удостоен с 4 награди) и „Лятото на светулките”. От публикуването си през 2001 г. „Животът ми като Тиквичка” не спира да бъде преиздаван (още с излизането му се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.

По романа е заснет телевизионният анимационен филм „По-добре е да си по-голям”, а пълнометражната анимация „Животът ми като Тиквичка” на режисьора Клод Барас е финалист за наградата за кино ЛУКС на Европейския парламент и ще бъде показана в рамките на „Синелибри” 2017.

От малък искам да убия небето заради мама, която непрекъснато повтаря:
– Небето, Тиквичката ми, е огромно, за да ни припомни колко нищожни сме ние тук, долу.
– Животът е по-лош от сивото, покрито с мръсни облаци небе, от което валят само нещастия.
– Всички мъже витаят в облаците. Нека си останат там, заедно с глупавия ти баща, дето тръгна да обикаля света с една кокошка.

Продължава...

Марозия – метреса, майка, леля, баба и прабаба на общо седем папи

11.9.17

„Марозия. Повелителката на папи“ от Ерик Валц представя жената зад легендата за Папеса Йоана

Папеса Йоана – легенда или история, мит или действителност? Повече от 700 г. ни делят, откакто през XIII в. излиза на бял свят историята за жената папа, „папувала“ от 855 до 858 г., 700 г., в които много умове си задават въпроса за нейната достоверност.

Днес историците са в по-голямата си част категорични – исторически благонадеждни сведения за това липсват, не се открива и тригодишна „дупка“ в последователността на папското владичество, която да е с неизвестен папа и престолът евентуално да е бил зает от неизвестна личност.

Но как тогава се е стигнало до легендата за жената, управлявала Римо-католическата църква? Дали е чиста измислица, или почива на някаква историческа основа, макар и не в детайли? И тук днешната история има отговор – такава жена е имало, макар управлението да не е било упражнявано пряко. Но намесата на тази жена в папските дела е била толкова мащабна, че това е дало основание на средновековния автор да сътвори историята за жената папа.

Името на тази жена е Марозия, а епохата – десети век. На нея е посветен новият роман от поредицата „Известните жени в историята“, новият женски портрет в галерията на издателство „ЕМАС“ - „Марозия. Повелителката на папи“ от Ерик Валц в превод на проф. Борис Парашкевов.

Днес името Марозия е известно на малцина. Нито императрица, нито принцеса, тя остава настрана от вниманието на официалните хроникьори и историята я забравя. Но средновековните историци наричат нейния век saeculum obscurum – „тъмното време на папството“, а модерните – „епохата на порнокрацията“. В основата на тези мрачни понятия стои една жена –Марозия.

Родена в семейство на сенатор, Марозия няма шанса да бъде властимаща, ала има божиите дарове красота и ум. Без царски произход, но предопределена от родителите си да властва, на нея ù е съдено да го прави чрез други, в сянката на силните на деня. А това в нейния десети век са папите.

Прeз близо вековния си живот тази жена става метреса, майка, леля, баба и прабаба на общо седем папи, сключва три брака, ражда пет (останали живи) деца. Ала познава и голямата любов. И голямата болка в любовта.

Продължава...

Убийства по истанбулски

10.9.17

Петко Тодоров

Тарък Туфан ги устройва в „Сватбен салон „Шанз Елизе”

„Трябва да седнем и да го обмислим добре. Би ли ми направил тази услуга? Ако не те затруднявам, би ли ме убил?” – човекът е на възраст, преследван от нещастия. Главният герой е студент, напуснал е дома си, трябват му пари.

Хваща се на работа в такава фирма: отзовават се на молба за посещение и разговор. Обикновено самотни старци. Плащат си някой да ги посети, да поседне, да се разговорят. В Истанбул. Този му е първият случай. И последният – в романа „Сватбен салон „Шанз Елизе” на Тарък Туфан (изд. „Кралица Маб”, превод Надежда Иванова).

Героят е магнит за съдбовни и съвсем смъртоносни недоразумения. Една нощ се звъни в квартирата му, на прага приятел и момиче в сватбена рокля. Онзи работи в салона от заглавието, почва сватба, булката само дето е жива, споглежда се с него, в погледите им е решението.

Съвсем като в турски сериал: „Ако ги издам, ще затворят Рюстем зад решетките, а момичето със сигурност ще бъде убито от семейството си. След като Рюстем излежи присъдата си и излезе на свобода, първата им работа щеше да бъде да убият и него”...

Извършил е убийство, убил е себе си. Израсъл в семейството на шейха – водача на дервишите в Истанбул и сред тях, с еди-колко си молитви на ден, Корана, пълно въздържание и всичко останало.

В университета убива това, което е – с алкохол, нощен живот, наркотици... Заради единственото възможно: жена. Тя е с друг. И от въпросното убийство тръгва към самоубийство...

Туфан е съвременен писател (1973) и киносценарист. Разказва с онзи характерно турски маниер – сякаш на моменти забравя, че е пред белия лист и се мести в кафенето отсреща в компанията на търпелив изповедник, за когото часовете, дните, сезоните могат да почакат колкото е необходимо. Колкото е необходимо непроходимо гъстият на превратности живот да се побере в роман.

Продължава...

Училищна трагедия: Насилникът, жертвата и наблюдателят

8.9.17

„Тормоз в училище“ на Барбара Колоросо дава инструментите, необходими за прекратяването на тази порочна практика

Насилникът, жертвата и (не толкова невинният) наблюдател са три роли в трагедия, която ежедневно се разиграва в домовете ни, в училищата, на детските площадки, по улиците и на работните места.
Какво е и какво не е тормозът в училище? Как да го разпознаем? Какви са признаците, че детето ни е жертва, и как да го защитим? Какво трябва да се направи, за да бъде прекъснат цикълът на насилие в класните стаи, и как да помогнем не само на жертвите, но и на насилниците?

Барбара Колоросо – международно признат консултант по въпросите на възпитанието и образованието, дава на родителите, учителите и специалистите, които работят с деца, инструментите, необходими за прекратяването на тази порочна практика. „Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят“ (Софтпрес, превод Весела Ангелова) излиза за първи път преди повече от десетилетие, вече има пет обновени и допълнени издания и се счита за една от най-авторитетните и полезни книги за превенция и интервенция при проблеми с насилието.

Според Колоросо първата стъпка към прекъсване на тормоза е да се намерят причините и начините, по които едно дете се превръща в насилник или в жертва (а понякога и в двете), и да се изследва ролята на наблюдателите за продължаване на този цикъл.

„Трябва да се вгледаме в културния климат на дома, на училището и на обществото, което може би култивира насилието, като подкрепя порочното поведение от страна на не толкова невинните наблюдатели, които се явяват поддръжници на целта на насилника, и затруднява смелите свидетели, онези, които оказват съпротива, и защитниците да осигурят подкрепа на тормозеното дете, да излязат и да заговорят срещу несправедливостта“ – пише Барбара Колоросо в книгата „Тормоз в училище.“

Комбинацията от насилник, който получава това, което иска от жертвата си; тормозено дете, което е твърде уплашено, за да се оплаче; наблюдател, който участва в насилието или си затваря очите за него, и възрастни, които третират насилието като закачка, а не тормоз, като „момчешка му работа“, а не като хищническата агресия, може да бъде смъртоносна и новинарската хроника го доказва.
Специално внимание Колоросо обръща на кибертормоза и онлайн насилието:

Продължава...