page contents Книжен ъгъл
Предоставено от Blogger.

„Нашето вечно утре“ – интимна възхвала за златния век на видеоигрите

19.3.24


Бестселър, препоръчан от Бил Гейтс, излиза на български език


Отличена за най-добра художествена книга през 2022 г. от Goodreads Choice Awards, „Нашето вечно утре“ от американската писателка Габриел Зевин е тук, за да завладее българската публика. Романът, издаван у нас от „Ентусиаст“ (превод Богдана Димитрова), разкрива перфектните светове, които двама души създават, и несъвършената действителност, в която живеят. Изданието доказва своя безапелационен успех, като попада в списъците с най-продавани заглавия на Amazon, New York Times, Sunday Times и списание TIME. Още преди премирата на книгата, след търг с 25 продуцентски компании, Paramount Studios придобиват правата за екранизиране на историята.
До момента са публикувани 10 романа на Габриел Зевин, които са преведени на над 40 езика. С най-новото си заглавие „Нашето вечно утре“ авторката придобива голяма популярност в литературните среди, а известният писател Джон Грийн определя книгата като „абсолютно великолепна“. Зевин получава признание и във филмовото поприще за работата ѝ по лентата „Разговори с други жени“ с участието на Хелена Бонъм Картър и Арън Екхарт, за която има номинация за най-добър дебютен сценарий на Film Independent Spirit Awards.
„Нашето вечно утре“ представлява многопластова история за израстването, себеоткриването и успеха, който променя правилата на играта, за любовта, душевната и физическата болка, от която е невъзможно да се скрием. И за живота, който е просто една нечестна игра.
Две деца се запознават в педиатрична болница в края на 80-те години. Едното придружава сестра си, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците минават дълго на такова място, а общата любов на Сам и Сейди към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва.
Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.
Това е роман за двама души, които се опитват да преодолеят ограниченията на личностите си, за да открият различни форми на любов. Той изследва природата на идентичността, креативността, провала, изкупителните способности на игрите и нуждата да се свързваме: да обичаме и да бъдем обичани.
„Нашето вечно утре“ резонира с мен по лични причини, но мисля, че изследването на Зевин върху партньорството и сътрудничеството си заслужава да бъде прочетено“, споделя Бил Гейтс. „Дори и да сте скептични относно книга за видеоигри, сюжетът в нея представя страхотна метаморфоза на човешката връзка.“

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 март - 12 март

12.3.24

1
. Матю Райли. Секретарката на господин Айнщайн. Бард

 
2. Камила Лексберг. Кукувичето. Колибри
 
3. Джулиано да Емполи. Магьосника от Кремъл. Ентусиаст
 
4. Кристин Димитрова. Уважаеми пътници. Издателство за поезия Да

5. Клайв Гифорд. Книга за времето. Фют

Продължава...

„Минало несвършено“ - роман за отдел „Издирване“

Криминален психологически трилър по култовия сериал на NOVA „Отдел „Издирване“. Майсторски замислена, динамична и завладяваща история, която разширява света на героите от екрана и позволява на читателя да надникне в най-съкровените им мисли. 

„Ченгетата, които винаги сляпо следват буквата на закона, рядко са онези, които после пишат историята.“ Така започва „Минало несвършено. Роман за отдел „Издирване“ от Александър Чобанов и Владимир Полеганов, двама утвърдени писатели и сценаристи с впечатляващ творчески път.

Читателят узнава, че в есенна София е извършено мистериозно убийство. То, изглежда, е дело на психопат, а почеркът е бегло познат. Инспектор Камен Петков и колегите му от отдел „Издирване“ към МВР веднага се залавят с разплитането на случая, но вместо да стигнат до истината, отварят вратата към лабиринт, в който миналото е по-живо от настоящето, а приятелите са по-опасни от враговете. А в най-дълбоките сенки на лабиринта някой без лице дърпа конците на полицаи и престъпници, на виновни и невинни, на живи и мъртви...

Александър Чобанов е писател и сценарист. Автор е на сборниците с разкази „Колекция 18“ (Голямата награда „Южна пролет“, 2008 г.) и „Летен следобед“ и на романите „Хлапета“, „Неотминало“, „Дъждът оставя следи“. Сценарист е на някои от най-разпознаваемите български сериали: „Под прикритие“, „Дяволското гърло“, „Отдел „Издирване“, „Съни Бийч“ и др. Член е на Британската асоциация на криминалните писатели (CWA) и на Американската асоциация на авторите на трилъри (ITWA).

Владимир Полеганов (р. 1979 г.) завършва клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. „Птиците” е включен в антологията “Best European Fiction” на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, “Страница” и “Granta България”, както и в „Литературен вестник“ и Drunken Boat. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и на романа „Другият сън“, удостоен с Голямата награда на книжарници „Хеликон" за българска проза. Следва откъс.

ЕДНО

„Ченгетата, които винаги сляпо следват буквата на закона, рядко са онези, които после пишат историята.“
Това според стар анекдот или легенда било написано на страница от малко тефтерче, залепено с тиксо под едно от бюрата в отдел „Криминална полиция“ към МВР в София. В кой кабинет точно е било бюрото, кой е собственикът на тефтерчето, защо го е оставил там – нито скрито, нито видимо – и дали изречението е цитат, или авторска мисъл, са въпроси без отговор и до днес. Служителите повтарят думите с тайнствена усмивка или досада, като виц или мъдрост, под носа си или в компанията на новобранци, които имат нужда да се поотпуснат или стегнат в зависимост от ситуацията. Говори се, че някога – в началото на деветдесетте най-вероятно, когато законите и правилата били известни с това, че нито са закони, нито са правила, и светът поне в тази част на Стария континент бил млад – някакъв служител, полицай, който помнел какво е да си милиционер и предвкусвал какво ще е да си мутра, си татуирал тези думи някъде по тялото. Къде точно, историята мълчи.

Продължава...

Какво всъщност означава E = mc²?


На 5 април авторът на научнопопулярния бестселър  „Защо E = mc²?“ проф. Брайън Кокс ще бъде в зала 1 на НДК, където ще представи научното шоу „Хоризонти“, с което обиколи света от Арктика до Нова Зеландия и постави Гинес рекорди за посещаемост на събития с научна тематика.

    
В „Защо E = mc²?“ (Рива, превод Або) проф. Брайън Кокс и проф. Джеф Форшоу обясняват и опростяват понятията за енергия, маса и светлина и  демонстрират как структурата на самата природа се съдържа в това уравнение. Енергията и масата са взаимозаменяеми, точно както са доларите и еврото, а обменният курс е скоростта на светлината на квадрат.

Как, за Бога, Айнщайн е стигнал до това заключение? И как може скоростта на светлината да си проправи път в уравнение за връзката между енергия и маса? Как една формула подготвя разбирането ни за работата на Вселената? Защо светят звездите? Защо ядрената енергия е толкова по-ефикасна от тази на въглищата или петрола? Какво е масата?

Последният въпрос ще ни отведе в чудния свят на елементарните частици, които ни отварят нови простори за разбирането на Вселената, част от която сме.

По пътя ще посетим мястото на един от най-големите научни експерименти, провеждани някога: небезизвестния Голям адронен колайдер, гигантски ускорител на частици, способен да пресъздаде условията, съществували части от секундата след Големия взрив.

Книгата „Защо E = mc²?“ е в късия списък на престижната награда за научнопопулярни заглавия на The Royal Society (Кралската академия на науките). Носители на наградата през годините са автори като Бил Брайсън, Стивън Хокинг и Камила Панг.
    
Проф. Брайън Кокс е британски физик, направил науката достъпна и вълнуваща за милиони по целия свят. Той е професор по частици и астрофизика на Университета в Манчестър и учен в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN).

Научното шоу „Хоризонти“ е история за това как сме възникнали и в какво бихме могли да се превърнем. С помощта на най-съвременни аудио-визуални технологии, проф. Брайън Кокс ни показва далечни галактики, космически светове, супермасивни черни дупки и последните научни теории за произхода на Вселената.

Каквa е същността на пространството и времето? Как е възникнал животът, колко ли рядко се среща и каква е неговата значимост за Космоса? Какво означава да живееш малък, краен живот в безкрайна, вечна Вселена?

След като обиколи света, шоуто на проф. Кокс ще бъде в София на 5 април, за да ни заведе на едно вълнуващо пътуване из нашата прекрасна и озадачаваща Вселена.

„Хоризонти“ е тук, за да отпразнува нашата цивилизация, музиката, изкуството, философията и науката ни. И да представи една оптимистична визия за бъдещето ни, ако не спираме да изследваме и разгадаваме Природата с почитание, и да ценим себе си и другите човешки същества.    


Продължава...

„850 въпроса и отговора“ за всички любознателни деца

Книгата е богата на факти от няколко професионални сфери


Кой е първият човек, стъпил на Луната? Каква е функцията на ДНК? Какво е „Пърл Харбър“? Какъв е бил Леонардо да Винчи? Къде се ражда киното и кой го създава? Кога и как възниква интернета? С помощта на тези и още много други интересни сведения между страниците на „850 въпроса и отговора“ малките ентусиасти ще се впуснат в незабравимо пътешествие по нашата планета и с лекота ще научат повече за заобикалящия ги свят.

Образователно и вълнуващо, най-новото издание в каталога на „Ентусиаст“ представя 850 въпроса и отговора в областта на науката и изкуството. Енциклопедията, съставена от италианката Киара Брицолара, ще заинтригува малките читатели, които искат да разберат кой е бил най-големият динозавър, от какво са изградени мускулите в организма, как се е образувала Вселената, коя е първата отпечатана книга и още стотици любопитни факти за човека, света и космоса.

Изобилстваща от разнообразна и полезна информация, настоящата енциклопедия съдържа над 110 теми, безброй снимки и цветни илюстрации, които служат като въведение в различни сфери за децата в начална училищна възраст. Чрез формата на въпрос и отговор изданието позволява по-лесно и увлекателно да се придобият и усвоят нови знания.

Киара Брицолара е млада писателка и редакторка. През 2017 г. завършва специалност „Литература“ в университета в Генуа. Оттогава работи на свободна практика в издателската дейност и се занимава с изготвянето на художествени и нехудожествени книги с образователна цел.


Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 28 февруари - 5 март

5.3.24

1
. Хуан Гомес-Хурадо. Червена царица. Сиела

2. Ан Наполитано. Скъпи Едуард. Хермес
 
3. Зигмунд Фройд. Тълкуване на сънищата. Колибри
 
4. Мира Добрева. Светулки зад решетките. Книгомания

5. Джулия Доналдсън. Таби Мактат. Жанет 45

Продължава...

Коя е Тули Зилберберг – едно отвлечено дете в търсене на истината

Новият роман на Том Ракман съчетава увлекателен сюжет и първокласен стил


„Възхитителна книга – терапия за ума и сърцето“, така списание „Таймс“ определя втория роман на Том Ракман, „Възход и падение в живота на Тули Зилберберг“, който ще плени всеки читател със своите прецизност, нежност и дълбочина. Книгата излиза на български на 28 февруари под знака на издателство „Кръг“ в прекрасния превод на Диляна Георгиева и корица от Милена Вълнарова.
Том Ракман, английско-канадският майстор на красивата проза, се нареди сред най-добрите съвременни писатели с първата си творба „Неудачниците“, която излезе у нас през 2020 г. 
 
Романът се превърна в любим на читателите със своя стил и вниманието, което отдава на малкия, нещастен човек. Във „Възход и падение в живота на Тули Зилберберг“ отново се усеща авторовата любов към онеправданите, но тук Ракман надскача собственото си ниво. Той ни завихря в динамика и ритъм, които предизвикват любопитството до краен предел. Изгражда галерия от сложни, смайващо колоритни герои, които поставя пред най-трудно разрешимия конфликт – на собствените илюзии. И всичко това е написано с внимание и богат език.
 
Главната героиня е Матилда Зилберберг, накратко Тули. Нейните черти и съдба напомнят на класиката „Матилда“ от Роалд Дал. Тули е странна и неподправено ексцентрична, добродушна и безразсъдна, начетена, без да е завършила гимназия, а животът ѝ я среща с редица неприятни хора, въпреки които тя успява да съзрее. Когато на десет години Матилда изчезва от дома си в Банкок, тя поема на шеметна обиколка из света в компанията на група особняци.
Историята на Тули и необичайните обстоятелства около нейното израстване се оказват завладяваща мистерия. След като се сдобива с упадъчната книжарница „Краят на света“ в затънтен Уелс, тя получава загадъчно съобщение, което съживява миналото й. Момичето тръгва на път в търсене на истината. Разкрива тайни и живее на ръба, което има своето очарование, но и крие много капани. Губи се, често под влиянието на други, по-могъщи от нея сили, и се намира – винаги благодарение на себе си. 

„Възход и падение в живота на Тули Зилберберг“е криминален роман, но без убийства; философска книга, но без утежняващи разсъждения; роман за порастването, без да бъде сантиментален; роман за пътуването, без да отегчава; роман за любителите на книжарници без никакви клишета. Роман, който задава въпроси, провокиращи човешката жажда за себепознание. Роман, който е „толкова добра компания, че не искаш да свършва – както пише британският „Телеграф“: – Том Ракман е написал вълнуваща история, в която се влюбваш“.

Том Ракман (1974 г.) е писател и журналист, роден в Лондон и израснал във Ванкувър, Канада. Учи кино в университета на Торонто, а след това завършва журналистика в Колумбийския университет. Преди да се посвети на художествената литература, работи за „Асошиейтед Прес“ и „Хералд Трибюн“. Още с дебютния си роман „Неудачниците“ (2010 г.), преведен на повече от 25 езика, се нарежда сред най-талантливите съвременни автори.

Продължава...

По желание на читателите: „Колибри“ преиздава „Един гадател ми каза“ на Тициано Терцани

4.3.24

Най-магнетичната и увлекателна книга на прочутия италиански писател, издавана и преиздавана в цял свят

„Един гадател ми каза“ (превод Дария Карапеткова) е незабравимо пътешествие до тайното сърце на Изтока. През 1976 г. Тициано Терцани среща в Хонконг един гадател, който го предупреждава да не се качва на самолет през цялата 1993 година! И специалният пратеник на сп. „Шпигел“ в горещите точки на Азия решава да се съобрази с това пророчество. С влак, кораб, автобус или на гърба на слон, той открива една друга Азия, непозната за вечно забързания пътешественик, чийто ритъм се определя от самолетните разписания. От гадател на гадател, в Тайланд, Бирма, Лаос, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, в тесни улички и странна атмосфера, авторът сякаш търси потвърждение на необичайното предсказание, но и истината за своята съдба, за смисъла на миналото, настоящето и бъдещето. Редом със събитията и процесите, които преобразяват тези държави в края на века, Терцани рисува една от най-богатите и завладяващи картини на Югоизточна Азия, на границата между модернизация и древни култури, в плен на своите демони. Пътуване журналистическо, ала преди всичко духовно, през атавистични вярвания и чудати прорицания, пътуване към магическата азиатска мъдрост и към себеоткриването, дълбоко, неочаквано и пречистващо. 
„Никога не ходя на гадатели, защото обичам животът да ме изненадва – ми отговори по свой загадъчен начин една възрастна жена от Банкок, която попитах колко пъти месечно ги посещава. В моя случай изненадите дойдоха тъкмо защото отидох на гадател. Пророчеството му отвори за мен нещо като ново око; показа ми неща, хора, места, които иначе нямаше да видя; накара ме да започна една безпрецедентна година, седнал в кош на гърба на слон в Лаос, и направи така, че да я завърша, седнал на възглавница за медитация в будистки покои, стопанисвани от американец, бивш агент на ЦРУ. Неговото пророчество също така ме… предпази от самолетна катастрофа: на 20 март 1993 г. хеликоптер на ООН в Камбоджа се разби с 15 журналисти на борда. Сред тях беше и колегата германец, който бе заел моето място.“
Тициано Терцани (1938–2004) е журналист, писател, есеист, най-значимият „специален пратеник“ на Италия. Става известен през 1971 г. като кореспондент на сп. „Шпигел“ в Азия. Автор е на книги за войната във Виетнам, за Камбоджа и Китай, както и за разпада на съветския строй. След атентата от 11 септември 2001 г. публикува „Писма против войната“. Традиционен сътрудник е на в. „Кориере дела сера“. На негово име е учредена литературна награда за творци с изявено гражданско поведение. Следва откъс.

Благословено проклятие

Животът винаги ни дава шанс. Проблемът е да съумеем да го разпознаем, а понякога не е лесно. Моят например по всичко приличаше на проклятие. „Внимавай! През 1993 година съществува голям риск да умреш. През тази година не се качвай на самолет. Не се качвай в никакъв случай“, ми каза един гадател.
Това стана в Хонконг. Срещнах онзи възрастен китаец случайно. Тогава тези думи, естествено, ме бяха впечатлили, но не си ги сложих на сърце. Беше пролетта на 1976 г. и 1993-та все още изглеждаше далечна. Аз обаче не забравих посочената година. Тя остана в съзнанието ми като датата на една среща, на която още не си решил дали да отидеш, или не.

Продължава...

Героиня, надскочила своето време

„Джейн Остин и изкуството на думите“ от Катерине Бел е най-новото попълнение в Колекция „Бунтарки“ на издателство „Емас“, в която срещаме романи още за Мария Кюри, Симон дьо Бовоар, Сара Бернар, Мария Монтесори...

Джейн Остин е на върха на английския, пък и световен, литературен канон. Тя ни оставя шест романа, всички наредени сред вечните класики и държащи читателското внимание вече над два века. Нейните книги носят толкова емоции и в съвремието и много от нас захващат „Ема“, „Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“, когато имаме нужда от романтика, уют, проницателност, хумор, безупречно писане... Младата авторка има несравнима прозорливост – в творбите си тя умело рисува портрет на английското общество и по-специално изучава ролята на жените в началото на XIX в. Сега в романизираната биография на Катерине Бел „Джейн Остин и изкуството на думите“ (Емас, превод Величка Стефанова) самата Остин се превръща в героиня, надскочила своето време и бореща се за голямата си страст: писането. Катерине Бел съживява стара Англия и отвежда своите читатели на вълнуващо пътешествие из живота на една необикновена жена.

Стивънтън, Графство Хемпшър, 1795 г. Младата Джейн Остин прекарва дълги дни на писалището си. Ентусиазирана и отдадена на думите и създаването на истории, тя се потапя в живота на своите героини и оставя мислите си да се реят. Пламне ли като искра в съзнанието ѝ някоя нова идея, тя бърза да я запечата на хартия, а вечер заспива с изцапани с мастило пръсти…
Докато приятелките ѝ с грейнали бузи копнеят за брак, Джейн мечтае за независим живот като писателка. Защо една жена да не може да се грижи сама за себе си? Така или иначе местните момчета са подходящи партньори единствено за балните танци, които Джейн обича. Но това се променя, когато младата жена среща начетения Том Лефрой. Младежът я впечатлява с изискано поведение, приятна външност и разностранна култура. Дали е време любовта да я навести?

След кратък период на взаимно привличане, очаквайки предложение за годеж, Джейн се сблъсква с най-голямото разочарование в живота си. Оказва се, че Том не разполага със собствени средства и зависи от издръжката на богати роднини, а тя няма нужната зестра, за да влезе в техните сметки. Сърцето на Джейн търпи разочарование след разочарование.  Затова Джейн решава да се бори още по-неуморно за най-голямата си мечта: да издаде роман.  

Под псевдонима Катерине Бел писателката и журналистка Керстин Сгонина се впуска в живота на интересни жени. Влюбва се в творчеството на Джейн Остин, след като поглъща всичките ѝ романи на един берлински балкон в ранните летни горещини, без да обръща внимание на задушния въздух, тракането на метрото и трафика долу на улицата. 
Авторката проявява интерес към съдбите на силни жени, постигнали забележителни успехи в живота, въпреки трудностите. Днес тя живее със семейството си в провинция Бранденбург, Североизточна Германия и в свободното си време се отдава на хобито си – градинарството, опитвайки се да преобрази местната земя в китна английска градина.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 21 февруари - 27 февруари

27.2.24

1
. Ели Конуей. Аргайл. Колибри

2. Георги Тошев. Татяна Лолова от А до Я. Книгомания
 
3. Вяра Бояджиева. Моята София и други образи. Точица
 
4. Проф. Симеон Янев и колектив. Атлас на българската литература 6 тома. Жанет 45

5. Юлия Бьоме, Юлия Гинсбах. Тафити и пътешествието до края на света. Миранда

Продължава...

Откъс: Експлозивният испански трилър „Червена царица“ вдъхновява едноименен сериал

Пристрастяващият роман на Хуан Гомес-Хурадо продаде над 2 милиона бройки само в Испания


Криминалният жанр си има нов претендент за титлата „най-енигматична главна героиня“, а с нея ни среща хитовият бестселъров роман „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо, който продаде над 2 милиона копия само в Испания и се превърна в световна сензация на десетки територии.
Дни преди историята да изгрее и като едноименен сериал на Amazon Prime „Червена царица“ се появява и на български език в превод от испански на Свидна Михайлова (ИК „Сиела“).
Завладяващ сюжет, който се развива с главоломна скорост, обрат след обрат и постоянно напрежение ви очакват сред страниците на този дяволски заплетен трилър за мислещи читатели. Е, готови ли сте да се запознаете с Антония Скот?
Никога не сте срещали човек като нея. Тя не е полицай, нито криминалист. Никога не е носила пистолет, нито значка, но разкриването на престъпления е нейна страст и призвание. Или поне някога е било.
Преследвана от вина и угризения след ужасяващ инцидент, сега Антония прекарва дните си в доброволна изолация в таванското си помещение в Мадрид. И не приема посетители.
Ето защо, когато чува непознати стъпки да се качват по стълбите, Антония е сигурна, че няма да ѝ хареса какви новини ѝ носят те.
Старият ѝ живот чука на вратата, а с него и болезнените спомени, които тя безуспешно е опитала да изтика от ума си. Но Мадрид е разтърсен от страховита серия жестоки убийства, а полицията изглежда безсилна. И единственият човек, който може да проследи червената нишка, е именно Антония Скот. Колкото и да не ѝ се иска.
Екстравагантен и свеж, остроумен и сложен, „Червена царица“ на Хуан Гомес-Хурадо дава началото на нова експлозивна поредица, която завладя света на криминалната литература.
Почитателите на серията „Милениум“ и сериала „Истински детектив“ ще се влюбят в този интелигентен и пристрастяващ трилър, в който главната героиня е почти толкова голяма загадка, колкото и злодеят. Следва откъс.

ЕДИН ТАНЦ

Така че Йон Гутиерес се изправя пред последната отсечка от стълбището на улица „Меланхолия“, номер 7 (квартал „Лавапиес“, Мадрид) в доста кисело настроение. Комисарят също не пожела да му обясни нищо, когато Йон го попита за Ментор:
 – Откъде се взе, мамка му? От Националния разузнавателен център? От Вътрешния отдел? От „Отмъстителите“?
– Прави каквото ти казва и не задавай въпроси.
Йон все още е отстранен от работа и не получава заплата, въпреки че обвиненията срещу него са оттеглени. И видеото, в което се вижда как той поставя хероина в колата на сводника, е изчезнало от телевизиите и от вестниците – магия!
Така, както Ментор му беше обещал, че ще се случи, ако приеме странното му предложение.
Хората продължават да говорят по темата в социалните мрежи, но на Йон не му пука. Въпрос на време е хиените в Туитър да си намерят друг труп, който да гризат, докато оглозгат костите му.
Въпреки това дишането на инспектор Гутиерес е учестено, а сърцето му е свито. И то не само заради стълбището. А защото на Ментор не му е достатъчно Йон да се запознае с приятелката му Антония Скот. Той поиска от него и още нещо в замяна на помощта си. И от малкото, което Ментор му обясни, втората част ще бъде най-трудната.
Когато стига до последния етаж, вижда вратата към мансардата. Зелена. Стара, та се пука. Олющена. Отворена. Широко отворена.

Продължава...

Хитрият Лисан се завръща за нова порция детски усмивки

Френският писател и илюстратор Тибо Прюн представя втората си история у нас


Заредена с още повече хумор и веселие, новата книга на Тибо Прюн е вече тук, за да зарадва малките читатели. „Лисан, жабокът Глуби и мечокът Гризли“, издавана от „Ентусиаст“ (превод Силвия Колева), разказва за необичайно щурите срещи между горската лисица и двамата колоритни герои. По подобие на първата история за Лисан и малкото мишле Жорж това приключение отново завършва с важно послание към децата.

Една сутрин на гладния Лисан никак не му вървяло в преследването на грамаден заек. Ето защо той решава да послуша съвета на жабока Глуби и да си намери талисман. Благодарение на едно вълшебно камъче нещата наистина започват да се подреждат. И когато Лисан намира огромен мечок гризли, спокойно настанил се в леговището му, той е готов на всичко, за да си върне любимото местенце. Дали талисманът ще покаже своята магия? Или истинската му сила се състои в това да помогне на Лисан да повярва в себе си.

Тази пъстро илюстрирана история не е предназначена само за забава. Тя дава ценни уроци за самочувствието и самоувереността, които помагат в преодоляването на житейските предизвикателства.

За автора

След обучението си по дизайн, Тибо Прюн започва да се занимава с илюстриране на книги. Той постепенно развива техниката си на рисуване с гваш и се насочва към илюстрациите за деца. През 2011 г. основава Margot Editions с цел да публикува други талантливи автори и илюстратори и да създава качествени книги и комикси за деца.

Продължава...

Премеждията на Великия Нивели продължават в „Ръкописът от Биркенау“ на Жозе Родригеш душ Сантуш


Съдбите на двама смели и решителни мъже се преплитат по драматичен начин в продължението на "Фокусникът от Аушвиц"


Двама силни и решителни мъже попадат в „Аушвиц-Биркенау“ по различни причини, но съдбите им се преплитат по неочакван и драматичен начин.
Херберт Левин, известен с артистичния си псевдоним Великия Нивели, е фокусник от еврейски произход, депортиран със семейството си в Аушвиц. Португалският легионер Франсишко Латино постъпва доброволно като надзирател в лагера, за да спаси годеницата си от неминуема смърт. За изпълнението на плана си обаче той ще трябва да разчита на магията на Великия Нивели - в „Ръкописът от Биркенау“ (Хермес, превод Дарина Миланова).
Докато фокусникът се подготвя за представлението си, организирано за служителите на лагера, нацистите търпят поражения на фронта и руската армия настъпва в окупираните територии. Пристига заповед да се предприеме последното масово избиване на затворници и да се заличат напълно следите от Холокоста. Евреинът и португалецът трябва да рискуват всичко, за да избягат от лагера на смъртта, където са станали свидетели на чудовищните престъпления срещу евреите. Но дали това е възможно? Може ли човек някога да избяга от ужасите на Аушвиц? Или единственият начин да намери вътрешен мир е като разкаже за видяното?   

За автора

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда сред най-популярните и уважавани личности в Португалия. Той става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. в Португалия.
С „Божията формула“ Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. На изключителен  интерес се радват и романите му „Седмият печат“, „Последната тайна“, „Ръката на сатаната“, „Ключът на Соломон“, „Божият гняв“, „Сигнал за живот“, „Ватиканът“, „Безсмъртния“, „Мъжът от Константинопол“, „Милионерът в Лисабон“,  „Героичната арка“ и „Любовницата на губернатора“. Авторът е гостувал в България няколко пъти. Следва откъс.

Шокът от осъзнаването, че битото на портала на женския лагер смъртнобледо момиче беше Танюша, напълно смая Франсишко. Не можеше да повярва на очите си. Танюша? Нима това същество от кожа и кости беше тя? С остригана коса и жълтеникава кожа? Дрипава и мръсна? Танюша? Единственото, което го убеди, бе фактът, че жената бе произнесла името му.
Излизайки от първоначалното си вцепенение, Франсишко я зашлеви и я запрати в калта.
– Мълквай, коза такава! – кресна той. – Как смееш да се обръщаш към мен? Ще говориш само с позволение! – Есесовецът се обърна към блоковата. – Къде мога да я разпитам насаме?
– В бараките, SS-Mann Стаите на старшите имат врати.
Франсишко грубо сграбчи Танюша, принуждавайки я да се изправи. Дръпна я силно за ръката и кимна на блоковата. – Водете ме.
След като последва надзирателката до най-близката барака, Франсишко влезе вътре заедно с Танюша и нареди изрично да не го безпокоят, докато разпитва затворничката. Затвори вратата и двамата останаха сами. Момичето се взираше в него, треперейки; изглеждаше потресено и видимо объркано. Развълнуван, Франсишко обви ръце около нея и я притегли към себе си.
– Танюша...
Мокра и премръзнала, рускинята се тресеше неудържимо. В началото не реагира, просто стоеше неподвижно, без да откликва на нежността му; навярно беше в шок. Почти неуловимият стон бе знак, че тя сякаш се събуди и крехките й ръце се обвиха около него.

Продължава...