page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 ноември - 14 ноември

14.11.17

1. Анонимните. Запомни 5 ноември. Ера

2. Бил Брайсън. Животът и времето на Хлапето Мълния. Еднорог

3. Милен Русков. Чамкория. Жанет 45

4. Давид Гросман. Един кон влязъл в бар. Колибри

5. Уилям Шайрър. Възход и падение на Третия райх. Изток Запад

Продължава...

„Рафаел“, който още чака справедливост

История за възхода и краха на най-знатната еврейска фамилия в началото на миналия век. История, в която жаждата за надмощие и политическите интриги тържествуват над човешкото. История, в която любовта, красотата и полетът на творческия дух загиват в битката с жестокостта на действителността и несправедливо наложения ред. Това е „Рафаел“ – един драматичен сблъсък по истински случай от Леа Коен.

След документално-есеистичната ѝ книга „Ти вярваш“ – разказ в осем епизода за едни от най-травмиращите събития в новата българска история през периода 1940–1944 г., издателство „Ентусиаст“ публикува романа, който е кулминацията на дългогодишните изследвания на Леа Коен за тази епоха. „Рафаел“ се превръща в  роман-документ за времето между двете световни войни и Българския холокост.

Работата на Леа Коен по написването на „Рафаел“ продължава над 5 години. След проучването на стотици архивни документи, кореспонденции и статии от периодичния печат, парче по парче писателката пресътворява една знакова епоха – България в 20-те и 30-те години на XX век – време, в което настъпва най-голямото архитектурно, икономическо и битово модернизиране на страната.

Коен изважда от пепелта забравената история на едно семейство, което е не само основният двигател на тези реформи, но чиито революционни открития в областта на козметичната индустрия и чието влияние в обществения живот продължават да имат отзвук и до днес. Те са Арие – „великите“ Арие, за които всичко е постижимо и възможно“.

За да пресъздаде достоверно историята им, Леа Коен стига до Далас, Тексас, където до ден днешен живее последната останала от клана Арие – 94-годишната Диди Арие-Бейкър. Нейният разказ, който започва като тест за паметта на възрастната жена, се превръща в изповедта за Рафаел.

Рафаел Арие е наследник на фамилията и директор на „Жермандре“ – най-голямата фабрика на Балканите в началото на миналия век за производство на луксозна козметика от розово масло. Освен с иновативен и безкомпромисен търговски нюх, Рафаел е надарен с красота, чар, харизма и обаяние, а любовните му авантюри са основна тема за софийския хайлайф.

Точно в момента, в който Рафаел чувства, че е на върха на обществената стълбица, за миг всичко рухва пред очите му, а от досегашния разкош не остава и следа. Копринената риза е заменена от груба затворническа одежда, а димът на пурите, които доскоро щедро е раздавал в Юнион клуб, бързо се изпарява.

На 16 април 1943 г. в килия на Софийския затвор Рафаел очаква да получи помилване от Двореца и отмяна на получената смъртна присъда. На 16 април 18 години по-рано е осъществен най-жестокият терористичен акт в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя“. Двете ключови дати, чието съвпадане не е случайно, обковават времевата рамка на романа. Въпреки това действието не се развива линейно, а ретроспективно, сякаш течащо наобратно, едновременно бавно и бързо, за да отрази сложността както на епохата, така и на героите.

„Героите са такива, каквито аз си ги представях и каквито желаех да бъдат, поставени в сложните, трагични и безмилостни обстоятелства на техния живот“, споделя автора на книгата Леа Коен. „Надявам се читателите да обикнат Рафаел така, както го обикнах аз. Това може би ще възкреси онази част от него, която още чака справедливост.“

Леа Коен е една от най-популярните български писателки. Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „Die Welt“  я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.

Нейни творби са превеждани на немски, испански, английски, турски, македонски, сръбски, албански и други езици. Романът ѝ „Преследвачът на звуци“ е в основата на игрален филм. Следва откъс от романа.

Последната нощ на Aрие  

16. IV. 1943 г.
Полунощ

Тази нощ Рафаел изобщо не заспа. До сутринта се очакваше да пристигне отговор от Двореца на молбата им за помилване. Беше нелепо, но се чувстваше като на масата в казиното във Варна, когато, далеч от контрола на баща си Исак, залагаше много и обикновено губеше. Rien ne va plus. Все пак си даваше ясно сметка, че сегашното положение беше напълно различно. Когато загубеше в казиното, винаги имаше възможност после да навакса, защото беше добър търговски директор и знаеше как да печели пари. Такава възможност нямаше да съществува, ако молбата им бъде отхвърлена. А и въобще, излишно беше да се заблуждава: в дадения случай той не беше никакъв играч. Беше станал по-скоро играчка в нечии ръце. Без изобщо да разбере нито той, нито някой друг от целия клан Арие, как и кога точно се беше случило това.

Продължава...

Принц Чарлс, какъвто не го познавате

13.11.17

Животът на един джентълмен от XVIII век, който е принуден да се изправи пред реалностите на XXI век,  ежедневието в сянката на трона, нещастният брак и дългогодишната любов, за която си струва да се бориш докрай като истински принц

Сали Бидъл Смит, популярната авторка на „Елизабет, кралицата”, се завръща отново към живота на английското кралско семейство, за да ни даде нов поглед към съдбата на принц Чарлс, най-възрастният престолонаследник през последните триста години. Тази ярка биография, която хвърля светлина върху редица аспекти от живота на аристокрацията в наши дни, е резултат от четиригодишен задълбочен труд и стотици интервюта с официални представители на двореца, бивши любовници и приятели, някои от които говорят за първи път открито.

„Принц Чарлс: Страстите и парадоксите на един невероятен живот” (Еднорог) ни запознава с живота на един мъж от плът и кръв и с всички негови амбиции, колебания и убеждения. Книгата започва със самотното му детство, проследява трудните му училищни години, ранните му влюбвания, интелектуалните му битки и предприемаческите му начинания и разказва подробно за трагичния му брак с Даяна, за дългогодишната му любов с Камила и отношенията му с със синовете му – принцовете Уилям и Хари, със снаха му, херцогинята на Кеймбридж, както и с неговите внуци.

Кой всъщност е принц Чарлс – самотното, тъжно малко момче, тийнейджърът, търсещ смисъла на живота, наслаждаващият се на привилегиите си аристократ... или може би човек, когото светът съвсем не познава? Как е понесъл болката от един нещастен брак, как е отглеждал осиротелите си синове, как след дълги перипетии на 60 години се жени за онази, която е обичал цял живот; борбите му в защита на природата и екологичното равновесие, за съхранение на културно-историческото наследство на човечеството; любов и ревност, интриги и изневери – страстите, тайните и трепетите на един необикновен живот са представени с разбиране и обективност в тази съвсем  човешка история.

Сали Бидъл Смит e американска авторка, специализирана в историческите биографии. Сред най-известните ѝ творби са биографиите на принцеса Даяна, Кралица Елизабет II, Бил и Хилъри Клинтън и Джон и Джаки Кенеди.

Продължава...

„Пясъчната книга” - тринайсет истории от магьосника Хорхе Луис Борхес

Безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога

„Пясъчната книга“ (Колибри, превод Светла Христова) съдържа тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“.

Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница. Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“ на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет.

Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите творци на XX век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата. През 1961 г. Хорхе Борхес печели голямата европейска награда Prix Formentor (споделена със Самюел Бекет) и този успех катализира известността му не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ. 

Публикуван през 1975 г., сборникът „Пясъчната книга” е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства. Следва откъс.

Другият

Случката стана през февруари 1969 година в Кеймбридж, на север от Бостън. Не я записах веднага, защото първоначалното ми намерение бе да я забравя, за да не си изгубя ума. Сега е 1972 година и ми се струва, че ако я опиша, другите ще я четат просто като разказ, а с годините навярно и сам ще почна да я възприемам така.
Зная, че докато траеше, бе почти кошмарна, а през безсънните нощи, които я последваха, стана дори по-страшна. Това не означава, че описанието ѝ би могло да развълнува страничен човек.
Трябва да беше някъде към десет сутринта. Седях облегнат на една пейка с лице към река Чарлс. На около петстотин метра вдясно от мен се издигаше висока сграда, чието име никога не узнах. Сивите води влачеха големи късове лед. Реката неизбежно ме накара да мисля за времето – хилядолетния образ на Хераклит. Бях се наспал добре – учебният ми час предния следобед бе успял, струва ми се, да събуди интереса на студентите. Наоколо нямаше жива душа.

Продължава...

Откриваме писателя за деца Даниил Хармс

12.11.17

„Колето Панкин реши да се развее някъде по-надалеч. – Аз ще замина за Бразилия – каза той на Петята Ершов. – А къде се намира твоята Бразилия? – попита Петя. – Бразилия се намира в Южна Америка – каза Колето, - там е много горещо, въдят се маймуни и папагали, растат палми, летят колибри, бродят хищни зверове и живеят диви племена” – разговарят героите на Даниил Хармс в „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” (изд. „Лист”, превод Бойко Ламбовски, илюстрации Дамян Дамянов).

Годината е 1928-а, до Бразилия се стига с аероплан, двете ленинградски момчета са вече на летището. И политат... Трябва ли да търсим абсурдизъм, нали Хармс с това е известен? Дори само заради диалозите си струва да се посегне български и на другите му книжки за подрастващи. Колкото до абсурдизма – той е от продълженията на детството. (П. Т.)

Как геният Хармс качи две хлапета на аероплана

В зората на сталинския терор и битката за електрификация на целия СССР геният на абсурдизма Даниил Хармс, който никак не обичал децата, качва две момчета на аероплана за Бразилия.

Подобен сюжет звучи леко абсурдно, но е факт – през 1928 г. Хармс пише историята „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” и тя се нарежда сред най-известните му произведения.

За разлика от други негови творби, не е била забранявана, а тази седмица излиза за първи път в България в превод на Бойко Ламбовски. Освен с приключенията и срещите на Колето и Петя по пътя към Бразилия, томчето от 48 страници примамва читатели от всяка възраст и с илюстрациите на Дамян Дамянов.

Това самостоятелно издание на Хармс за деца се вписва великолепно в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на „Лист”. С него амбициозното издателство отбелязва 75-годишнината от смъртта на писателя.

Продължава...

„Над всичко“ или Космосът (на) Павел Вежинов

Издателство „Ентусиаст“ обединява в сборник фантастичната проза на Павел Вежинов

Антологията „Над всичко“ обединява най-емблематичните фантастични творби на писателя и включва повестта „Над всичко“, разказите „В един есенен ден по шосето“ и „Моят пръв ден“, новелите „Сините пеперуди“ и „Когато си в лодката“ и романа „Гибелта на „Аякс“.

Павел Вежинов може да бъде определен като пионер в областта на фантастиката, защото е първият български автор, който насочва творческото си вдъхновение към този нов за времето си стил.

Началото на фантастичната линия в произведенията му е поставено през 1956 г. със сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“. След това в продължение на над 20 години писателят продължава да обогатява и доразвива многоаспектността на темите за свръхестетвеното, общуването с извънземен разум, пътуването във и през времето, странстването в Космоса, откриването на нови галактики и нови възможности за изява на човешкия разум.

Според Вежинов от фантастичното лъха надчовешко съвършенство и красота, свръхреалност и приказност, свобода и изящество на образните съчетания. То е израз на нашите амбиции или надежди към действителността.

Макар фантастичното да е неотменна част от сборника „Над всичко“, в основата на отделните творби остава проблемът за баланса между разума и чувствата. Самият Вежинов споделя: „В моето творчество винаги съм приемал фантастичното като условност, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини.“

Книгата е дълбоко размишление за противоречивостта на човешката природа, за способността на човека да надмогва себе си, за да приеме другия. Неслучайно сборникът носи заглавието на едноименната повест – въпреки всички перипетии и житейски изпитания над всичко остават съпричастността, любовта, мисълта за другия.

Продължава...

Пактът Рибентроп-Молотов според документите

Петко Тодоров

Които са американската плячка

На 16 април 1939 г. съветският комисар по външните работи приема британския посланик в Москва и отправя официално предложение за троен пакт за взаимопомощ между Великобритания, Франция и Съветския съюз.

То съдържа призив за военна спогодба между трите държави в подкрепа на пакта, както и за предоставяне на гаранция от участниците (към които при желание може да се присъедини и Полша) за всички страни в Централна и Източна Европа, които се чувстват заплашени от нацистка Германия, припомня Уилям Шайрър във „Възход и падение на Третия райх” (Изток-Запад, превод Мария Кондакова).

На 4 май Чърчил в реч се оплаква, че руското предложение още не е прието в Лондон, „въпреки това то е посрещнато с ужас в Лондон и Париж”.

Но Лондон и Париж пращат в Москва делегати за преговори. Английските са без писмено пълномощно за воденето им, но със задачата да ги протакат. И ги протакат цяло лято: „Както разкриват конфиденциалните британски протоколи на всекидневните военни преговори и докладите на британските преговарящи, англо-френският военен екип е бил изпратен в Москва, за да обсъжда не детайли, а „общи принципи”.

Ворошилов: „Не сме се събрали тук да правим отвлечени декларации, а да изработим цялостна военна конвенция”. Хитлер се кани да напада Полша. Англичани и французи не успяват да кандърдисат поляците да приемат решаващата помощ от СССР. Които предната година са отказали минаване на Червената армия в помощ на Чехословакия.

Шайрър е американски кореспондент в Берлин до 1940 г. и е от „отчайващо малката група учени”, допуснати до отворените в САЩ през 1955 г. пленени документи, преди да ги върнат на Германия. Само хартията на германското външно министерство е 485 тона. Пише историята основно върху тази документация...

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 ноември - 7 ноември

7.11.17

1. Ерик-Еманюел Шмит. Човекът, който виждаше отвъд лицата. Ера

2. Рандал Силвис. Чернова. Софтпрес

3. Нийл Геймън. Од и ледените великани. Сиела

4. Йордан Радичков. Шарена черга. Нике

5. Милен Русков. Възвишение. Жанет 45

Продължава...

Истински истории за необикновени и смели жени, променили света

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ събира историите на 100 изключителни момичета и жени от миналото и настоящето, които да вдъхновят читателките да се борят за мечтите си и да вярват, че могат да променят света към по-добро

Сред тях са Астрид Линдгрен, Вирджиния Улф, Джейн Остин, Евита Перон, Екатерина Велика, Елизабет I, Клеопатра, Коко Шанел, Маргарет Тачър, Мария Калас, Мария Кюри, Мария Монтесори, Мишел Обама, сестрите Бронте, сестрите Серина и Винъс Уилямс, Фрида Кало, Хилъри Клинтън, Хипатия и др. Илюстрациите са дело на 60 художнички от цял свят.

Книгата „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (Хермес, превод Диляна Георгиева) е проект, е финансиран чрез благотворителна кампания, в която са събрани над един милион долара.

Това прави „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“  най-успешната авторска книга в историята на благотворителните кампании. До момента от нея са продадени над 1 милион екземпляра и е преведена в 35 държави.

За авторките на проекта:

Елена Фавили е отличена с награди журналистка и медиен предприемач. Завършила е дигитална журналистика в Университета в Бъркли, Калифорния. През 2011 г. с Франческа Кавало създават първото айпад списание за деца – „Тимбукту“. Тя е съосновател и изпълнителен директор на „Тимбукту Лабс“. Истории за лека нощ за момичета бунтарки е петата й детска книга.

Франческа Кавало е писателка и награждаван театрален режисьор. Има магистърска степен по изящни изкуства в специалността „Театрална режисура“ от театралното училище „Паоло Граси“ в Милано. Запалена по социалните иновации, Франческа е основателка на „Сферакавали“ – международен фестивал на устойчивото въображение в Южна Италия. През 2011 г. заедно с Елена Фавили основават „Тимбукту Лабс“, където Франческа е творчески директор. Истории за лека нощ за момичета бунтарки е седмата й детска книга.

Продължава...

Порочният кръг на Америка според Ноам Чомски

Петко Тодоров
 
Американецът е обратното на официалната ни идеология

„Концентрацията на богатство води до концентрация на власт, особено когато цената на изборите скача до небето и политическите партии се принуждават да бъркат още по-дълбоко в джобовете на големите корпорации. Политическата власт бързо се превръща в законотворчество, което увеличава концентрацията на богатство. Така фискалната политика, включваща данъците, дерегулацията, правилата за корпоративно управление и най-различните други мерки, целящи да увеличат концентрацията на богатство и власт, - дава още повече политическа власт да се прави същото. И ние виждаме точно това. Намираме се в този „порочен кръг” – Ноам Чомски в „Реквием за американската мечта” (изд. „Бард”).

Мечтата, че ако се родиш беден, но работлив, с необходимите усилия ще забогатееш. Това в САЩ вече не се получава и Чомски обяснява надлежно защо е така. Защо ни е български прочит? – Защото е различно от официалната ни неолиберална доктрина. Другото: „Между 50 и 55 милиона души са жертвите на западния колониализъм и неоколониализъм по целия свят след края на Втората световна война. Както изглежда, през този относително кратък период са станали най-много масови кланета в човешката история. Повечето от тях са били съпроводени с възвишени лозунги за свобода и демокрация... А стряскащото е, че преобладаващата част от западното общество, изглежда, изобщо не е била информирана” – в „За западния тероризъм” на Ноам Чомски и Андре Влъчек (изд. „Сиела”). Влъчек е разследващ журналист.

Някъде забраняват книгите на Чомски, у нас не – българинът не чете книги. Едната част от четящите му се надсмива, другата са по-малко самотни с него. Познанието е самота. Познанието на Чомски: „Ако се контролира от частно богатство, обществото ще отразява тъкмо тези ценности – ценностите на алчността и желанието за увеличаване на личните облаги за сметка на другите. Малко общество, базирано на този принцип, е грозно, но може да оцелее. Но глобално общество, основаващо се на подобни идеи, върви към масово унищожение”.

Продължава...

Памела Дракърман открива френския начин да отглеждаш деца в „Бебе Made in France”

Какво правят французите, та бебетата им да спят непробудно по цяла нощ още от третия месец, да се хранят, без да капризничат, да бъдат самостоятелни от съвсем малки, да уважават възрастните? Защо френските тийнейджъри по-лесно приемат, че maman и papa също имат личен живот?

В автобиографичната книга „Бебе Made in France“ (Колибри, превод Василена Мирчева) Памела Дракърман споделя личните си впечатления от моделите на поведение на френските родители.

„Онова, което истински ме привърза към Франция, беше мъдростта на френския начин за отглеждане на деца. Тук научих, че децата са способни на чудеса от съзнателно поведение и самостоятелност, каквито като американски родител не подозирах, че изобщо са възможни”, признава авторката. Много по-лесно е да накараш децата си да не прекрачват очертаните от теб граници, когато всички наоколо малко или повече се придържат към същите граници.

Родена през 1970 г., Памела Дракърман е популярна американска писателка и журналистка, завършила философия и международни отношения. Омъжена е за англичанин, майка е на три деца и живее в Париж. Сътрудник е на „Ню Йорк Таймс”. Била е част от екипа на „Уолстрийт Джърнал”, където е работила в международния отдел. Писала е за „Вашингтон Пост” и за „Мари Клер”. Номинирана е от списание „Тайм” за една от стоте най-влиятелни фигури за 2012 година. Следва откъс от книгата.

Френските деца не хвърлят храна

Когато дъщеря ми беше на осемнайсет месеца, със съпруга ми решихме да отидем на малка ваканция. Харесахме си един крайбрежен град на няколко часа път с влак от Париж, където живеехме (аз съм американка, съпругът ми е британец), и запазихме хотелска стая с детско креватче. По онова време тя беше единственото ни дете, тъй че ще ни простите, задето си помислихме: Колко пък да е трудно?

Закусвахме в хотела, но трябваше да обядваме и вечеряме в малките крайбрежни ресторантчета около старото пристанище. Бързо установихме, че две хранения на ден в ресторант с малко дете заслужават отделен кръг в ада. Бийн бързо хапваше парченце хляб или нещо пържено и само след няколко минути започваше да изсипва солта от солницата и да разкъсва пакетчетата захар. После изискваше да бъде свалена от високото столче за хранене, та да може да обикаля ресторанта и да се надвесва опасно през доковете.

Продължава...

От тероризма става роман и то какъв!

Петко Тодоров

Виждаш ли мъртви, Огюстен?, пита разследващият съдия в „Човекът, който виждаше отвъд лицата” на Ерик-Еманюел Шмит (изд. „Ера”, превод Гриша Атанасов).

Огюстен е смотан стажант репортер, става неволен и основен свидетел и почти жертва на ислямистки атентат, а впоследствие и обвиняем. Но това не е всичко.

„Пространна изповед, разделена на двайсет и една глави, която започва с една бомба и завършва с друга, изобилства от неизвестни подробности, от непознати персонажи и е подписана от един младеж”, пояснява писателят.

Романът е изповедта на Огюстен. Но това не е всичко. Младежът има „дарба, за която ме мислят за кретен” и Шмит завърта събитията около нея.

С онези майсторлък и въображение, които при авторите на мерена реч се наричат версификаторство. За да приключи лукаво: „Фактите са с избодени очи, с мъртъв глас и не разказват нищо”.

Продължава...

Джефри Суейн: Историята на XX век може да бъде проследена в обратен ред до нощта на 24–25 октомври 1917 г.

6.11.17

„Няма да е преувеличение да се каже, че събитията от 1917 г. в Русия начертаха политическата карта на останалата част от XX век. Октомврийската революция, избухнала същата година, постави началото на комунистическия експеримент. Триумфът на комунизма в Съветския съюз през 20-те и 30-те години подтикна като реакция възхода на фашизма и нацизма в Европа и достигна кулминацията си във варварските ужаси на Втората световна война. Тогава, до рухването на Съветския съюз през 1991 г., манията по време на Студената война бяха експанзията на комунизма и нейното ограничаване. По-голямата част от историята на XX век може да бъде проследена в обратен ред до събитията в нощта на 24–25 октомври 1917 г., когато възникнаха уличните протести, довели болшевиките на власт“, пише Джефри Суейн в „Кратка история на Руската революция“ (Унискорп, превод Светлана Дичева).

Джефри Суейн не е писател или публицист, а авторитетен историк, специалист по руска история. От неговото перо не можете да очаквате публицистичен патос или идеологическа предпоставеност. Кинематографичният му подход ще ви пренесе по години, месеци, дни и дори часове в една реалност, наситена с мирис на барут, гняв, желание и енергия за промяна, хаос, отчаяние, политическа слепота, манипулации, довели в крайна сметка до подмяна на въжделенията на един народ да осъществи буржоазна революция и да създаде демократични институции.

Вместо това се поставя началото на диктатура, която ще продължи до разпадането на Съветския съюз и ще въздейства със задна дата и върху настоящето. Всичко това е разказано в контекста на колебанията на един слаб и недалновиден монарх и съответно на рухването на царизма, политическата незрялост и наивност на буржоазните партии, тътена на Първата световна война, грешките на политическите водачи, умението на болшевиките да се възползват от всяка пролука във властта и междувластието, за да заграбят управлението.

„Кратка история на руската революция“ не акцентира върху поведението на Ленин и останалите водещи фигури, осъществили революцията, а по-скоро върху поведението на работниците, селяните и войниците. Това наистина е история на обикновения човек, който копнее за изконни неща като хляб, мир, човешки права. Любопитно е да се проследят умереността в поведението и уважението към другомислието, които проявяват петербургските работници в хода на революционните събития.

Представата ни за груби, недодялани и ожесточени „редници на революцията“, които вилнеят из Петроград, вероятно породена от идеологизирани четива и филми, ще се сблъска с факти, които доказват колко разумни са били бащите на семейства и колко близък е манталитетът им до този на съвременните хора на труда. Тези неопитни и в мнозинството си необразовани хора инстинктивно са смятали, че унищожаването на инакомислието и липсата на плурализъм е нещо пагубно, и историята ни учи, че са напълно прави.

От „Кратка история на руската революция“ става ясно, че Ленин и принципът на партийната дисциплина се оказват злият гений на тези събития, които, вместо да доведат до модернизиране на политическия и икономически живот в Русия, водят до установяването на терор, който ще унищожи повечето от революционните водачи. Поглеждайки под нов ъгъл към причините за революцията, както и за международната реакция, Суейн предоставя нова интерпретация на събитията от 1917 г., публикувани, за да съвпаднат със 100-годишнината от революцията.

Продължава...