page contents Книжен Ъгъл
Предоставено от Blogger.

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 12 юли - 18 юли

18.7.17

1. Питър Мей. Шахматните фигури. Колибри

2. Ерих Мария Ремарк. Гам. Сиела

3. Бил Браудър. Заповед за арест. Слънце

4. Карстен Йенсен. Ние, удавниците. Жанет 45

5. Недялко Славов. Камбаната. Хермес

Продължава...

Марк Твен намига и на момичетата

„Съвет към малките момичета” излиза за първи път у нас 150 години след издаването си. Титанът на остроумията идва и си отива от този свят с Халеевата комета

Титанът на остроумията Марк Твен дава съвети на момиченца! Който познава творчеството на прочутия писателя, с основание подозира някаква клопка зад подобно изказване. Авторът на „Приключенията на Том Сойер” я залага през 1865-а, когато написва кратката си история „Съвет към малките момичета”. Капанът щраква две години по-късно с публикуването й и в него падат не само образцови и палави момиченца, но и техните братя, родители, баби, учители.

В него шегобиецът Марк Твен от все сърце дава „съвети” от рода на: да полеете малкия си брат с вряла вода, вместо да го мъмрите или замеряте с кал или пък да пристъпвате към бойни действия със стари хора, чак след като те са започнали първи.Ясно е, че единствената употреба на подобни препоръки е за развеселяване и за нищо друго!

Досега „Съвет към малките момичета” не е излизал в България. Заслугата за появата му 150 години след първото му издание в САЩ е на „Лист”и поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели” и така отдава почит на автора и творбата му.

Преводът е дело на изтъкнатата преводачка Невена Дишлиева-Кръстева, а илюстрациите – на Капка Кънева. Те са осъществени с техниката на хартиената пластика и са не по-малко остроумни от текста. Така българската художничка става съавтор на Твен.

Когато му хрумва да съветва момиченцата, Марк Твен е на трийсет и вика музата с тютюнев дим. Пуши поне по 300 пури на месец и никотинът вдига неимоверно работоспособността му. Поне така разказва в една анкета, правена седемнайсет години по-късно сред интелектуалци във връзка със стимулантите на творческата им дейност.

Продължава...

„Акушерката от Венеция – процесът“ завършва трилогията на Роберта Рич

Хана, героинята на Роберта Рич, се установява със семейството си в Константинопол в последния роман от трилогията. Матео все повече се привързва към нея и започва да я приема като своя майка. Наследникът на богатството на фамилия Ди Падовани обаче привлича вниманието на маркиз Фоскари, който e разорен. С помощта на красивата Франческа той отвлича Матео и го отвежда във Венеция. Хана е съкрушена и прави спонтанен аборт, губейки детето, за което копнее от години.

Маркиз Фоскари се опитва да се домогне до наследството на Матео. Момчето обаче отказва да свидетелства пред съда. Маркизът отчаяно се нуждае от показанията на Хана, но тя е твърдо решена да не се връща във Венеция. Когато обаче разбира, че Матео е тежко болен и му остават броени дни живот, Хана изоставя всичко и заминава за града на каналите. Там смелата акушерка ще се изправи пред смъртна опасност, но и ще открие неподозиран съюзник...

Семейна екскурзия до Италия вдъхновява Роберта Рич за написването на „Акушерката от Венеция“. Докато похапва еврейски сладки и пие еспресо, й хрумва идеята за историческия роман. През XV век, когато евреите започнали да прииждат от Северна Европа, Испания и Португалия, жилищното пространство се свило още повече. Добавени били нови етажи и накрая градската управа разрешила на евреите да се разширят върху два допълнителни острова – Гето Векио и Гето Новисимо.

Пътуването до Италия впечатлява Роберта и тя започва да събира сведения за живота в еврейския квартал във Венеция през шестнадесети век. Информацията по темата се оказва оскъдна, но ценна. Малко се знае за живота на жените и за начина, по който са раждали. Те са посвещавали живота си на домакинска работа: готвене, шиене, пране, търговия с дрехи втора употреба (вехтошарството и лихварството са били единствените професии, които е било позволено евреите да практикуват), раждане и отглеждане на деца.
Поредицата предлага оригинален начин да си представим живота на жените, чиито истории тънат в забрава.

Още с появата си на пазара „Акушерката от Венеция“ предизвиква огромен интерес и се превръща в международен бестселър. Голям е успехът и на следващата книга – „Акушерката от харема“. Сега „Хермес“ предлага на читателите „Акушерката от Венеция – процесът“ – вълнуващ завършек на трилогията.

Продължава...

Откъс: „Катастрофа”, една от най-смущаващите книги на XX век, родена от изобретателния ум на Джеймс Г. Балард

Възможно ли е автомобилните катастрофи да представляват зловеща поличба за кошмарния брак между секса и машините? Ще ни предоставят ли модерните технологии невъобразими досега средства за досег със собствените ни психопатологии?

Не ще и дума, че крайното послание на „Катастрофа“ е предупредително – предупреждение срещу онази брутална, еротична, ослепително ярка територия, която ни мами все по-настойчиво от границите на технологичния пейзаж.

След като покорихме футуристичния вертикален свят на „Небостъргач”, сега имаме изключителната възможност да прочетем „Катастрофа” (Колибри, превод Деян Кючуков), другия култов роман на писателя, този път фокусиран върху сексуалния фетишизъм.

Представител на постмодернизма и новата вълна във фантастиката, Джеймс Г. Балард е една от най-крупните фигури в световната литература в продължение на повече от 50 години. Сравняват го с Мартин Еймис, Джулиън Барнс и Иън Макюън, но само от гледна точка на значимостта му като творец – ролята му на „пророк” в съвременната английска проза го сродява по-скоро с Джордж Оруел и Олдъс Хъксли. Героите на Балард са самотници – поставени в екстремни условия, те са принудени да си служат с хитрост, за да оцелеят.

Преди „Катастрофа” (екранизиран от Дейвид Кроненбърг) „Колибри” издаде „Небостъргач”, един от най-влиятелните му романи, филмиран под режисурата на Бен Уийтли. Следва откъс.

Вон умря вчера, при последната си автомобилна катастрофа. По време на приятелството ни бе репетирал смъртта си в много други катастрофи, но тази му беше единствената истинска. Насочвана по траекторията на сблъсъка с лимузината на филмовата актриса, колата му прелетяла през перилата на надлеза край лондонското летище и се стоварила върху покрива на автобус, пълен с пътници. Час по-късно, докато си проправях път през полицейския кордон, смазаните тела на туристите още лежаха по седалките от изкуствена кожа като слънчево кръвоизлияние. Елизабет Тейлър – актрисата, с която Вон бе мечтал да загине от толкова месеци насам, стоеше под въртящите се светлини на линейките, уловила шофьора си за лакътя.

Продължава...

Стив Мосби: "Пиша тъмно, жестоко, емоционално"

В „Гнездото на кошмарите“ (Унискорп) детектив, сънуващ кошмари – Зоуи Долан, и млада доброволка на телефон на доверието – Джейн Уебстър, която се опитва да преодолее страховете си, се изправят срещу сериен изнасилвач
Кошмарът е винаги един и същ – запуснато място, сюрреалистично небе, замръзнала фигура в сиво – това събужда Зоуи от съня ѝ.

Тя разпознава мястото като мрачния жилищен квартал, където е израснала, но фигурата е все така непроницаема. Всичко, което знае, е, че кошмарът я изпълва с чувството, че нещо ужасно е на път да се случи. А нещо ужасно вече се е случило в града на Зоуи: чудовищен човек е пребил и изнасилил четири жени. Петата му жертва следва същия модел: тя е млада, привлекателна и уязвима.

И Зоуи Долан и инспектор Крис Сандс, както и останалата част от отдела им, се опитват да заловят Буболечката, чудовище, пребил и изнасилил пет привидно несвързани помежду си млади жени. Зверството на побоите ескалира, като прави разследването още по-належащо. С цел да намерят виновника, Зоуи и Крис трябва да определят как Буболечката успява да влезе в домове, чиито врати и прозорци винаги са заключени.

Когато Джейн Уебстър, кротката млада доброволка на телефонна линия за помощ, отказва да се подчини на заповедите на супервайзъра си и нарушава конфиденциалността на работата си, за да разкаже на полицията за обаждащ се, който привидно признава за престъпленията, Зоуи отхвърля претенциите му като поредната шега. Но открива колко е грешала, когато изпада в кошмарен забързан трилър, който си играе еднакво добре както с ума на читателя, така и с дръзкия протагонист.

Мосби притежава таланта да изгради както физически, така и психологически съспенс. И за пореден път доказва, че наистина знае как да дърпа конците.

Продължава...

„В дворците на Кносос” - Никос Казандзакис разказва легендата за Тезей и Минотавъра

Във времена на герои и чудовища пренася илюстрованото издание на един от шедьоврите за възрастни и деца на големия гръцки писател

Древногръцките легенди и митове продължават да живеят в паметта на човечеството  и да будят въображението му хиляди години след създаването им.  Те са реалистичните прародители на приказките, в които богове и простосмъртни си приличат и често пътищата им се преплитат.

Именно легендата за един от най-трагични древногръцки герои възкресява вълнуващата адаптация „В дворците на Кносос” на великия писател Никос Казандзакис (Сиела, превод Георги Куфов) – тази за Тезей, обединителя на Атика, и за Минотавъра, сковал в страх остров Крит. Творбата излиза в ново луксозно издание с твърди корици и с въздействащите илюстрации на Васил Инджев.

Тезей, синът на цар Егей, е призван да се превърне в мъж, който ще разтърси основите на света. Пристигайки на остров Крит заедно с избраните атиняни, които трябва да бъдат принесени в жертва на Минотавъра в Лабиринта като кръвен дан, той е твърдо решен да освободи народа си от подчинението, което тегне над него. С помощта на дъщерята на цар Минос – смелата и непокорна Ариадна – той ще се изправи пред митичното чудовище и ще се опълчи на могъщия владетел.

Умело преплитайки любовна история и митичните приключения, Никос Казандзакис изгражда мозайка от изящно слово, което ще пренесе читателя в Древна Елада.

Това е време на прогрес, когато хората мечтаят да полетят, за да станат богоподобни. Време, когато светът се променя, когато морето бива завладяно от бързи галери, когато тайната на желязото тепърва ще бъде разкрита, а от север надигат глава русите варвари.

История за чудовища, богове и героични подвизи – „В дворците на Кносос” плете разказ, който е смайваща съкровищница на човешкия дух. Наситените краски и размахът на стила на Казандзакис доукрасяват познатите полумитични образи, а авторът отправя посланието си – доброто трябва да надмогне злото.

Никос Казандзакис е най-известният гръцки писател и философ на 20 век. Поет, есеист и философ, сред най-известните му творби са „Алексис Зорбас”, „Капитан Михалис”, „Последното изкушение”, „В дворците на Кносос” и „Аскетика”.  Следва откъс от книгата.

Изведнъж царкинята се стресна. В опустелия, облян от слънце двор се появи един младеж. Беше около двайсетгодишен, строен, с кестеняви коси, вързани със златна панделка, препасан стегнато с червен пояс, на който висеше къса широка кама със златна гравирана дръжка.
– Ето го пак! Ето го пак! – прошепна Ариадна и за миг се извърна да види дали сестра ѝ Федра спи.
– Слава богу! – произнесе тя тихо. – Слава богу, спи…

Продължава...

Амазония като жена с гореща кръв

16.7.17

Петко Тодоров

„Зелената къща” е вторият роман на Марио Варгас Льоса, а така наричат първия публичен дом в затънтено перуанско градче (изд. „Колибри”). Неговият основател го боядисал в зелено за радост на мъжкото население и за ядове. Консервативно устроените го подпалили.

След години дъщерята на онзи отворила там нов със старото име. Около Зелената къща се преплитат съдбите на мнозина от героите – хора от всякаква черга.

„Онези, дето правят карти, не знаят, че Амазония е като жена с гореща кръв, мирно не стои. Тук всичко се движи – реки, животни, дървета”, обяснява един от тях. С техниката на вграден диалог и не само Льоса е виртуоз за втори роман.

Но това е Нобелов лауреат – ‘2010. Писал го в Париж (1966) по лични спомени – свирепа латиноамериканска история в онова изпълнение, което сме свикнали да възприемаме като свирепо латиноамериканско.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 юли - 11 юли

11.7.17

1. Дейвид Балдачи. Последната миля. Обсидиан

2. Джо Хил. Пожарникаря. Ибис

3. Джоджо Мойс. Сама в Париж. Хермес

4. Диана Иванова. Басма и габардин. Жанет 45

5. Рик Риърдън. Изпитанията на Аполон. Егмонт

Продължава...

Коуди Макфейдън смразява посред лято с „Човекът сянка”

Първа част от поредица, продала  3,5 млн. екземпляра само в Германия

Специален агент Смоуки Барет e специалист в преследването и залавянето на серийни убийци. При това не какви да е, а най-безпощадните и кръвожадни психопати на планетата. Тя е една от най-добрите в своята област и славата ѝ на умел ловец на чудовища в човешки облик се разнася. Което я обрича – един истински луд се заема с нейното семейство и първо измъчва и убива съпруга и дъщеря ѝ пред очите ѝ, а след това обезобразява и лицето ѝ.

Озовала се веднъж в ада, Смоуки Барет желае единствено да вдигне оръжието си и да постави студеното му дуло между устните си, за да дръпне спусъка и всичко да приключи веднъж завинаги.

Внезапно пред нея се появява шанс за изкупление – побъркан гений, обявил се за наследник на Джак Изкормвача, който започва да избива по особено жесток начин красиви жени с еротични сайтове. Смоуки получава запис на издевателството над една от жертвите – някогашната ѝ най-добра приятелка.

Продължава...

Откъс: „Красив имидж“ или Жаклин Кенеди според Катрин Панкол

Популярната френска писателка Катрин Панкол разказва историята на Жаклин Кенеди Онасис -  една от най-прочутите светски личности, първа дама на САЩ в периода 1961-1963 г. и модна икона на XX век.

„Красив имидж“ (Колибри, превод Албена Шарбанова) предлага ключ към истинската същност на една легендарна жена. През целия си живот Жаклин Бувие е искала да познават единствено облеклото ѝ, великолепието, царствеността.

Тя влага цялата си енергия да поддържа своя съвършен, красив образ, внимава да не се появи пукнатина в него, изрязва снимките и статиите за себе си и ги подрежда в огромни албуми. Нещо повече, Джаки изневерява на истинската си природа, за да изглежда безупречна и да превърне мъжа до себе си в изключително същество.

С вещото око на творец и тълкувател на съдби Катрин Панкол прониква зад съвършенството на видимото, отвъд вълшебната приказка и лъскавия мит, в интимния свят на една модерна, крехка, ранима, неукротима жена.

Катрин Панкол е най-известна с трилогията, която започва с „Жълтите очи на крокодилите“ – именно тя я изстрелва сред най-четените автори на нашето време, а поредицата „Muchachas” затвърждава репутацията й. Днес Катрин Панкол е преведена на десетки езици, от книгите й са продадени над три милиона екземпляра.

Героите й са толкова ярки и пълнокръвни, че отдавна живеят свой собствен живот, а читателите вярват, че въображението на Панкол е неизчерпаем извор на истории. „Красив имидж” не е историческо изследване, нито изчерпателна биография, а портрет или по-скоро романизирано есе, „което младото момиче на име Жаклин Бувие ме вдъхнови да напиша“. Следва откъс от книгата.

На 25 ноември 1963 година пред множеството държавни ръководители, короновани глави, влиятелни личности от всички националности и пред милионите телевизионни зрители Жаклин Бувие Кенеди се превърна в мит.
През този ден вдовицата на президента нямаше никакво намерение да прости. От мига, в който окървавената глава на съпруга ѝ клюмна върху розовия ѝ тайор „Шанел“, тя мислеше само за едно: как да покаже на целия свят „какво направиха те“. Които и да са убийците, Жаклин Бувие Кенеди не желаеше ужасното престъпление да се изтрие от паметта на човечеството.

Продължава...

Анастасия Каменская разгадава „Сибирски тайни“ в новия роман на Александра Маринина

Анастасия Каменская заминава за сибирския град Вербицк, за да направи проучване, свързано с бизнеса на брат й. И докато възложената задача въобще не й допада, то местните събития силно я заинтригуват.

Във Вербицк тече разгорещена предизборна кампания за кметското кресло. В центъра на ожесточените дебати е местната ферма за норки. Настоящият градоначалник настоява за запазването й, докато противникът му държи на събарянето й заради екологичното замърсяване и построяването на магистрала. Междувременно са извършени серия убийства на еколози, изследвали местната околна среда - в новата книга на Александра Маринина – „Сибирски тайни“ („Хермес“).

Сякаш напълно забравила целта на посещението си, Каменская се опитва да разбере какво всъщност се случва в града. Докато търпеливо наблюдава главните действащи лица, тя започва да се пита защо кметът толкова ревностно защитава фермата. А чии интереси брани конкурентът му? Кой печели от добива на кожи? Анастасия Каменская не само ще намери отговорите на тези въпроси, но и за пореден път ще демонстрира блестящ ум и изключителна наблюдателност.

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти – през 2001 г. и 2011 г.
Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор.

Самата тя смята, че международният й успех се дължи на факта, че в книгите й се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални във време, когато борбата с престъпността е приоритет не само в Русия, но и в много други страни. Книгите й са преведени в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други.

Продължава...

Как душата загнива разказва Лейла Слимани в „Нежна песен”

Петко Тодоров

„Погледът й говори, че е жена, която може всичко да чуе и всичко да прости. Лицето й е като спокойно море, чиито дълбини никой не подозира” – първото впечатление от бавачката. ..

„Луиз ли? Имате късмет, че сте попаднали на нея. Тя бе като втора майка на синовете ми. Сърцето ме заболя, когато трябваше да се разделим. Да Ви кажа правичката, на времето си помислих да имам и трето дете, за да мога да я задържа” - предишната й работодателка.

И младото семейство ще се убеди в следващите месеци: идеалната бавачка за техните момиче и момче. Двамата са страстно отдадени на кариерите си. Луиз се оказва ключът към щастието им в романа „Нежна песен” на Лейла Слимани (изд. „Леге Артис”, превод Райна Стефанова).

Луиз ще умъртви децата им в собствения им дом. Слимани го съобщава на първа страница, значи ще разберем как се е стигнало дотам. Разбираме. Следователката няма да разбере за цели два месеца.

Тя работи по метода на Слимани: „Зарови ръце в загниващата душа на Луиз”. Писателят може повече. За него фактите са отправна, а не крайна точка. Самотата не е аргумент в никой Наказателен кодекс.

Луиз не е имигрант. Обикновен участник е в буржоазните отношения. Душата й е предопределена за загниване. Може да загние или не, социалното дъно я надвива и се получава.

Убийството на децата е закономерно, няма друг изход. Слимани успява да ангажира мазохистичното у читателя и той лакомо следва загниването.

Продължава...

Знаем ли „Откъде идва храната“?

9.7.17

Енциклопедичната поредица „Любознайко“ е изцяло български продукт на „Софтпрес”

Първата книга от поредицата кани малки и големи на вкусно пътешествие в света на храната заедно с очарователните малки герои Люба и Знайко, най-добрите помощници на всеки родител. Люба е вечно усмихната и непрекъснато има въпроси. (Може би затова леко прилича на въпросителен.)

Обича да отглежда зеленчуци, да прави палачинки и да ги хапва с мед. В „Откъде идва храната” Люба разказва за картофите, показва как растат ягодите и откъде идва захарта.

За Знайко знанията никога не са достатъчни. Той винаги се радва да научи нещо ново и възкликва „ДА!” с удивлението на истински удивителен. В „Откъде идва храната” се разхожда до нивата, за да провери зърното за хляба, мие прясна салата и се перчи със специална  шапка за вадене на мед.

В „Откъде идва храната“ децата ще се запознаят с основните хранителни продукти и техния произход, ще научат кои храни са полезни и кои не съвсем и ще тренират своята наблюдателност и сръчност във веселите задачки към всяка глава. 

Правилното и разумно хранене е първата стъпка към доброто здраве. Децата обаче са подложени на редица изкушения. Една от целите на „Откъде идва храната“ е да помогне на родителите да направят първите стъпки към създаването на навици за здравословен и информиран избор у децата си.
Енциклопедичната поредица „Любознайко“ е изцяло български продукт – концепцията за изданието е разработена от Виктория Иванова – автор, преводач и редактор с дългогодишен опит и майка с не толкова дългогодишен опит.

Илюстрациите са на обичаната художничка Стелияна Донева, работила по „Азбучни гатанки“, „Аз уча английски” и „Приказна съкровищница”, а буквите са от шрифтовото семейство Adys, разработено от Кристина Костова с цел улесняване на читатели с лека до средна степен на дислексия.

Продължава...