page contents Книжен Ъгъл: Избрано от седмицата: Вълчанов, Кисьов, Карапанчев
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Вълчанов, Кисьов, Карапанчев

26.3.11

Петко Тодоров

Тишина! Разказва Рангел Вълчанов

Георги Данаилов бил нарекъл „Всички ще умрем, а сега наздраве” на Рангел Вълчанов „Рангелиада”. Защо не? Вълчанов разказва едни безкрайни истории, които могат да са само негови и ги разказва по само негов си начин. И понеже е станало литература, вече не са само негови (изд. „Жанет 45”).

„Намерил точните думи за онова, което се брани от думи и определения, защото те са безсилни да изразят колко сладкото е сладко, колко соленото е солено и как да намериш истинските думи „за музиката”, „за вкуса” на „мъглата и смъртта”. По неговите думи.

Тази белетристика на Вълчанов е сигнал, че Радичков не е отнесъл със себе си магията на българското слово Оттатък и че пред думата „магия” фамилията Радичков не е единствената. На Вълчанов не му пука: „Според моята информация, след като Бог е на входа и на изхода на нашия живот, той ни се пада нещо като портиер”.

Стефан Кисьов репликира Шекспир

Стефан Кисьов кръстил романа си „Тайната на рицаря Капулети” най-вероятно по маркетингови съображения (изд. „Ера”). Истинското заглавие би следвало да е „Ромео и Жулиета”. Роман за Ромео и Жулиета – може да има друг такъв по света, може и да няма.

Приема се, че венецианският военачалник Луиджи да Порто пръв записал преданието за двамата влюбени около 1524, от него го взаимствал съвременникът му новелист Матео Бандело, преведен на английски от Артър Брук, от него – Шекспир. Приема се, че Шекспир взел от Бандело сюжетите още на „Много шум за нищо” и „Дванайсета нощ”.

И сега Кисьов, само припомняме – той бе първият носител на наградата „Вик”. Той цитира в началото на всяка от главите си именно Да Порто. Неговото си е роман, с всичко романно. И не е съвсем като при Шекспир, по-силен е примерно крими моментът. Въпрос на самочувствие? - Защо пък не.

Интернет – място за поезия

Спорно е дали „Топлото ключе на живота” на Александър Карапанчев е първата българска фантастична стихосбирка, но със сигурност е първата такава, обнародвана официално в интернет (изд. „e-knigi”). „Фантастична” не като оценка, а като жанр. Тя си има всичко книжно, даже и ефектни илюстрации от компютърна графика.

„Попаднал съм в одухотворена картина, сътворена от природата и художника на словото”, изтъква Георги Величков в предговора. Карапанчев е от породата автори, които изтрайват 30-40 години за да дебютират книжно.

Да, тук има и космос, и „фантастични” реплики, но основното поетично е крайно наситената предметност, от която някои от начеващите около границата между 60-те и 70-те години у нас поети се напънаха да „узаконят” поетика и от която останаха по-скоро сенки. Та освен куриозната, този литературен факт носи и други - важни стойности.