page contents Книжен Ъгъл: Черните ловци - по-кръвожадни от СС
Предоставено от Blogger.

Черните ловци - по-кръвожадни от СС

24.4.12

Кристиан Инграо обяснява културата на жестокостта
и как се експлоатират първични инстинкти

Петко Тодоров

Българският читател вече има „Черните ловци” на Кристиан Инграо (изд. „Фама”). Социална и историческа антропология по повод на „културата на войната”, конкретно: анализ на „военните практики и колективната съдба на подразделението Дирлевангер в светлината на митологията на дивото и лова”. И по-конкретно опит за обясняване на необяснимата жестокост на подразделението през Втората световна война.

Оскар Дирлевангер – „маргинален и не особено уважаван от началниците си офицер от СС” издирва през 1940 по заповед на Химлер из концлагерите 50-тина бракониери и осъдени за други „ловни престъпления”.

Повежда ги като специална част за надзираване в трудови лагери и борба с партизани. Тя се оказва особено ефикасна по втората задача, прославя се в Беларусия и в потушаване на Варшавското въстание, нараства в края на войната до дивизия, а Дирлевангер до генерал.

Подразделението е вероятно най-кръвожадното от Хитлеровата войска.
То било обект на преследване, представете си, даже от следователите на СС – за жестокост. Френският историк документира тази му особеност педантично, но целта му е друга.

Химлер, а и сам Хитлер имал отношение към хрумването,  не са откриватели. Военни части от бракониери се формират в Европа от XVIII век. Експлоатират се ловните инстинкти, извънредната пристрастеност към лова.

„Ако страстта му е прекалено силна, той самият става горски човек, див човек, по-близък до дивеча, който преследва, отколкото до питомния свят, света на хората, който е напуснал, за да насити страстта си”, обяснява Инграо. И  интерпретира културологично действията на „черните ловци” на Дирлевангер като действия на страстни ловци, за които противникът е нищо повече и нищо по-малко от дивеч. От мотивацията до снимките за спомен с обесения „дивеч”.

Феноменът е и в ловното им поведение, и в мотива на изследователя. Човекът е опасен с примитивните си склонности, но и със склонността си към търсене на познанието за тях. Рационалното обяснение не е ли поне зрънце легитимация?