page contents Книжен Ъгъл: Кога обезумяват философите?
Предоставено от Blogger.

Кога обезумяват философите?

30.8.13

Лоран Гунел за "Обезумелия философ", реалността, книгите и щастието
Френският писател и психолог Лоран Гунел e автор на знаменателния роман „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ и на бестселъра „Бог пътува винаги инкогнито“, и двата издадени от „Колибри“.  Лоран Гунел е роден през 1966 г. и освен като автор на книги, съчетаващи умело романовия сюжет със заключенията на популярната психология, той е известен и като социолог и експерт по личностно развитие, преподавател в университета в Клермон-Феран, с интереси в областта на невролингвистичното програмиране.

Убеден, че повечето страхове са плод на човешкото съзнание, Гунел създава магнетични четива, които потапят читателя в съкровения свят на надеждата и му помагат сам себе си да открие и пресътвори. „Обезумелият философ“ (Колибри) постепенно разгръща непроницаемата драма на Сандро, преподавател по философия, под чийто яростен диктат се изгражда цяла една общност.

„Обезумелият философ“ е завладяваща творба, наситена с хумор и съспенс, която хвърля ръкавица към устоите на съвременната цивилизация. Това е изненадваща книга – както с фабулата, така и с детайлите си, често предизвикващи усмивка.Усмивката е за сметка на консуматорската цивилизация, а изненадата ни дебне в сюжетните обрати. Лоран Гунел успява да държи читателя в напрежение до последните страници.

Екзотичната атмосфера на Амазония, където се развива действието, придава допълнителна пикантност на повествованието, а за разлика от предходните два романа на автора тук има и главна героиня: опонентката на „обезумелия философ“, красивата, непринудена и все пак загадъчна Елианта!

- Да се спрем на тезата, че вярването поражда реалността. В края на краищата учудващото е, че обществото не е толкова враждебно, колкото изглежда. Голяма част от враждебността, която му приписваме, не идва ли по-скоро от опасението ни да не бъдем отхвърлени?

- По принцип светът, обществото не са толкова враждебни, колкото ни изглеждат. Всъщност не си даваме сметка, че враждебността, която долавяме искрено, сме в състояние да неутрализираме по един съвършено прост начин, правейки първата крачка към другите, невинно и спонтанно. Приписвайки им, дори когато става дума за непознати хора, положителни намерения, ние ги насърчаваме да се държат с нас по същия начин - положително, любезно, приятно, с внимание.   

- Да бъдеш открит към другия и залагането на доброто са ясно очертани. Това е един по-скоро практичен и прагматичен, а не толкова философски подход, не е ли така?

- Не само. Не твърдя, че ако се отнасяме мило към другия, той винаги ще ни отвръща по същия начин. Мисълта ми е, че правейки крачката към другия, сме убедени, че той е добър човек, защото дори да изглежда затворен, да не е свръхсимпатичен или да е намръщен, в дъното на душата си той със сигурност е добронамерен човек. Ако вървите към него, воден от такива мисли, от такова поведение или държание, е много възможно и той да ви отвърне подобаващо.

- С какво е постлан пътят към щастието?               
                           
- Мисля, че форма на смелост е необходима, за да може човек да преодолее своите страхове, и то именно като върви срещу това, от което се страхува. Това е и най-добрият начин да си дадем сметка, че повечето от нашите страхове са в съзнанието ни. Независимо дали става въпрос за страховете спрямо останалите или спрямо самите нас, страх да осъществим своите намерения, да реализираме мечтите си...

- А какво място отреждате на „материалното”?

- В нашето общество живеем някак двойствено по отношение на материалното, изпитваме своеобразно чувство за вина, една двойна принуда. Посланието на мъдреца в книгата ми „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ се изразява в опита му да освободи Жюлиен от комплексите му, да го постави в правилната рамка. Няма нищо лошо в това човек да печели добре, това е просто нещо, което улеснява взаимоотношенията. Но ако стремежите ни са единствено към материалното, в такъв случай животът се изпразва от съдържание.  Трябва да намерим точната мярка.

- Какъв е вашият начин да бягате от реалността, как си почивате? 

- Най-напред се опитвам, макар не винаги да е възможно, да правя неща, които са в съгласие с моята ценностна система. Когато е налице това съответствие между поведение и ценностна система, човек не се уморява толкова бързо. Когато изпитвам умора, си почивам най-вече сред природата. Тя ми помага да се презаредя и е моето най-голямо вдъхновение!

- Как един автор посреща успеха на дебютния си роман, особено когато този успех е неразривно свързан с намесата на мълвата, слуховете?

- Често ме питат за причините, довели до успеха на книгата, за това как един непознат автор се оказва четен и превеждан в 17 страни... Истината е, че самият аз не мога да отговоря, вероятно има някаква магия около тази книга. Чух да говорят, че станало предимно по слух, как един прочел книгата и я препоръчал на друг и т.н. Приемам факта, че не всичко може да се обясни. Съществуват неща в живота, които за мен остават неразгадани. Според мен най-важното е да бъдеш верен на това, което искаш да изразиш и предадеш. А иначе да става каквото ще!