page contents Книжен Ъгъл: Най-веселото писмо до Дядо Коледа, писано някога
Предоставено от Blogger.

Най-веселото писмо до Дядо Коледа, писано някога

17.12.13

"Колибри" представя празничните щуротии на легендарния ученик в „Коледа с малкия Николà“

Книгата започва с най-веселото писмо до Дядо Коледа, писано някога, а после ни пренася в дома на хитроумното момче. За пореден път авторите ни смайват с невероятните „подвизи“ на своите герои. Рьоне Госини (1926-1977) е всеизвестният „баща“ на Астерикс, Николà и още много прочути герои, завладяли сърцата на легиони невръстни читатели по цял свят. Историите са забавни и свежи, а прелестните илюстрации на Жан-Жак Семпе ги превръщат в уникално преживяване! „Коледа с малкия Николà“ е чудесен подарък за всяко дете над 6 години, както и за пораснали деца, съхранили ведрото си чувство за хумор. Прочетете писмото до дядо Коледа в превод на Венелин Пройков.
Скъпи Дядо Коледа, както всяка година, откакто знам да пиша – пък то стават вече сума ти години, – казах на татко и мама, че ще Ви изпратя писмо, за да Ви помоля да ми донесете коледни подаръци.

Неприятно се получи, когато татко ме придърпа до коленете си и ми обясни, че тази година не сте много богат, че сте имали неочаквани проблеми: било се наложило да се охарчите, за да си оправяте шейната, след като някакъв тъпак Ви се надънил отдясно със своята шейна, а макар да имало свидетели, застрахователната компания излъгала, а Вие вече сте били почнали процедура за обезщетяване. Същият номер стана с колата на татко миналата седмица и татко хич не беше доволен.
Освен това татко каза, че трябва да бъда щедър и готин и не да искам подаръци все за мене, а да Ви поискам подаръци за хората, които обичам, както и за приятелчетата. Аз казах, че здраве да е, нека пък, и тогава мама ме целуна, рече, че съм нейното голямо момче и че въпреки онова с шейната пак ще са Ви останали парички, та да не ме забравите съвсем. Страхотна си ми е мама.
Та значи за себе си не Ви искам нищо.
Много щуро ще е да донесете на татко и на мама една количка, в която да мога да се пъхна и която да върви сама, без да се натискат педалите, и дето да й светят фаровете както на колата на татко преди онази история. Колата съм я видял на витрината на магазина, който е малко след училището. Ако подарите тази количка на татко и на мама, ще е много хубаво, понеже обещавам да си играя все в градината, да не ядосвам мама, която не обича да съм все вкъщи, да търча и да правя бели в кухнята.
А и татко ще може спокойно да си чете вестника, защото иначе се ядосва, като ритам топка из хола, и пита с какво е заслужил всичко това, и разправя как след цял ден в службата му се ще малко спокойствие в собствения му дом.
Ако вземете количката за татко и мама, нека да е червената, ако обичате. Има и една синя, но сигурно повече ще им хареса червената.
За учителката, която е мила и такава хубава, когато не се правим на палячовци, бих искал да ми дадете отговорите на всички задачи по аритметика за годината. Знам, че на учителката й е много мъчно, като ни пише слаби оценки. Често ми е казвала: „Николà, да знаеш, не ми е приятно да ти пиша двойка. Знам, че можеш да се справиш по-добре“. Та – ако имам отговорите на всички задачи по аритметика, ще бъде адски щуро, понеже учителката ще ми напише сума ти отлични оценки и ще е страшно доволна. Пък аз най обичам да радвам моята учителка. Пък и Анян, тоя натегач, няма все да е първенец в класа и така му се и пада, понеже само ни дразни, така де, ама ха.
Жофроа, едно приятелче, си има много богат татко, дето му купува каквото му се прииска, и наскоро му купи страхотен мускетарски костюм с шпага, шат-шат, и с шапка с перо, и изобщо. Обаче Жофроа единствен си има мускетарски костюм и като си играе с нас, не се получава, особено с шпагите – ние вземаме линийки, ама не е същото. Та ако и аз си имам мускетарски костюм, Жофроа ще се радва, понеже ще може наистина да си играе с мене – шат-шат, – а останалите с техните линийки можем всичките да ги забием и винаги да бъдем победители.
С Алсест, друго едно приятелче, е съвсем лесно – Алсест много обича да яде, та ако мога да имам много парички, всеки ден ще го каня след училище в сладкарницата, за да ядем кифли с шоколад, които много ни се услаждат. Алсест си пада и по колбасите, обаче ще яде кифли с шоколад – тъй де, нали аз ще плащам, ако не е доволен, да върви да си купува сам колбаси. Ама ха!
Жоашен много обича да играе на топчета. Пък и го бива – цели се и бам! Почти винаги улучва. И ние изобщо не искаме да играем с него, понеже, като играем със залагане, си губим всичките топчета. И Жоашен скучае през междучасията. И повтаря: „Айде бе, момчета, айде!...“. Тъжна работа.
Та ако имам сума ти топчета, ще се навивам да играя с Жоашен, понеже даже, тарикатът му с тарикат да печели непрекъснато, все ще си имам топчета. Йод пък е много як и обича да удря с юмрук приятелчетата по носа, и ми каза, че ще Ви иска боксьорски ръкавици, та да сме се забавлявали през междучасията. За Йод най-хубавият подарък ще е да не му донасяте боксьорски ръкавици, понеже знам какво ще се получи: Йод ще дойде с ръкавиците, ще почне да ни блъска по носовете, а на нас ще ни тече кръв и ще ревем, и възпитателят ще идва, ще наказва Йод, а на нас ни е кофти, когато оставят някое приятелче наказано след часовете. Изобщо, ако ще раздавате боксьорски ръкавици, дайте ги на нас – така Йод няма да си има неприятности.
Клотер пък е най-слабият ученик в класа. Когато учителката го изпита, след това не го пуска да излезе през междучасието, а като раздадат бележниците, техните му се карат, не го пускат на кино, не яде десерт и не може да гледа телевизия. Клотер все е наказан да остава без разни неща, а директорът е идвал в клас да му казва пред всички, че ще завърши в затвора и на татко му и на майка му ще им бъде адски мъчно, понеже се лишават и те от какво ли не, за да му осигурят добро образование. Пък аз знам защо Клотер е най-слаб в класа и защо все спи в час. Не защото е глупав. Той не е по-тъп примерно от Рюфюс, обаче все е уморен.
Клотер все се упражнява на адски щурото си жълто колело, за да участва в Обиколката на Франция, като порасне. И покрай тия тренировки нито може да си учи уроците, нито да си пише домашните и понеже не ги пише, учителката му дава да пише по сума ти редове и да спряга глаголи, а понеже така е все зает, няма възможност да тренира и му се налага да се напъва дори в неделя. Та за да не бъде най-слабият, да не го лишават от кино, десерти и телевизия, най-добре ще е да му се вземе колелото. Тъй или иначе, ако я кара все така, ще отиде в затвора, както каза директорът, и просто няма да го пуснат да участва в Обиколката на Франция. Ако искате, мога аз да пазя колелото на Клотер, докато той порасне и дойде време да не му се налага да ходи на училище. Колкото до Бульона – това е нашият възпитател, ама не се казва така, – трябва да бъдем много мили.
Така де, той все тича из двора през междучасията, за да ни разтървава, като се сбием, да ни спира да не играем на ловец и дивеч – откакто стана така с прозореца на кабинета на директора, – да ни праща да стоим в ъгъла, да ни наказва да оставаме след часовете, да ни кара да пишем по сума ти редове едно и също, да звъни за края на междучасията. Много се уморява Бульона. Та добре би било да му уредите да замине на почивка при роднините си в Корез и дълго да си стои там. А честно ще е да осигурите почивка и на господин Мушабиер, който замества Бульона, когато Бульона го няма.
Пък за Мари-Едвиж, една малка съседка, която е адски щура, макар да е момиче, понеже има розово лице, сини очи и жълти коси, ми се ще да мога да правя страхотни премятанки. Тя много обича да гледа премятанки, затова нека аз да се премятам най-добре. Мари-Едвиж ще каже: „Николà е страхотен шампион“. И ще бъде много доволна.
Та така, поисках Ви разни работи за всички, които обичам. Може да съм забравил тоя-оня, понеже обичам сума ти хора, така че раздайте и на тях сума ти, ама сума ти подаръци.
Нали Ви казах, за себе си нищо не искам.
Дори да са Ви останали още парички, та, знам ли, все пак да Ви се прииска да ме изненадате и, да речем, да ми донесете самолета от витрината на същия магазин, където ще откриете количката за татко и мама. Обаче да внимавате, като се промъквате през комина, понеже самолетът е червен, също като колата, и може да се изцапа много. Във всички случаи Ви обещавам да бъда колкото се може по-послушен и Ви казвам: ЧЕСТИТА КОЛЕДА!