page contents Книжен Ъгъл: „Врагът“ - скритите и забравени разкази на Ерих Мария Ремарк
Предоставено от Blogger.

„Врагът“ - скритите и забравени разкази на Ерих Мария Ремарк

25.3.14

Томас Шнайдер*

Събраните в това томче шест военни разказа на Ремарк, публикувани през 1930 и 1931 г. в американското списание "Колиърс", разказват за Първата световна война от перспективата на следвоенното време. На преден план са изведени не същинските бойни действия, а последствията от войната, щетите и разрушенията, които е нанесла на земята ("Мълчание около Вердюн") и най-вече на хората както на фронта, така и в родината. С тези разкази Ремарк следва линията на  романа си "На Западния фронт нищо ново". За автора това е по-скоро следвоенна, отколкото военна книга:

„Успехът на "На Западния фронт нищо ново" според мен беше успех на следвоенна книга - книга, в която се пита:”Какво се случи с тези хора?”. За пръв път там се задава въпросът: „Пострадаха ли хората, отнесоха ли със себе си нещо  от войната и от факта, че им се наложи да погазят всичките си така наречени морални норми? Първо им казваха: Не убивай! А после им втълпяваха: Трябва добре да се прицелиш, за да улучиш.“

Ремарк пише "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", както и тези разкази, в края на 20-те години на миналия век като антиспомен на господстващите тогава описания, възхваляващи войната от гледната точка на офицери и националисти. Като антиспомен за "поколение, опустошено от войната, макар и оцеляло от нейните снаряди" . Ремарк не е имал за цел да напише "военна книга", за каквато и до ден днешен се смята "На Западния фронт нищо ново". Той се е стремил да анализира "чисто човешкия аспект на военните преживявания".

"Външното преживяване (на Първата световна война) вероятно не е било еднакво за всички, но решаващият фактор без съмнение е, че книгата описва част от вътрешното изживяване – животът, изправен пред смъртта и борещ се срещу нея."  Разказите, публикувани тук за първи път след 60 години, са непосредствено продължение именно на тази цел.

До появата на "На Западния фронт нищо ново" през 1928 г. Ремарк е автор предимно на кратка проза и лирика, публикувани в списания и вестници. За периода от 1916 до края на 1928 г. досега са известни близо 250 негови творби, сред тях най-вече хумористични стихотворения, пътеписи, репортажи и есета, създадени във връзка с дейността му като редактор в Echo Continental  (1922 - 1924) и Sport im Bild  (1925 - 1928). Освен това Ремарк публикува и кратки разкази. Само за периода от април 1924 до май 1925 г. той изпраща над 100 текста на различни списания в цялата Ваймарска република. Тема на разказите са най-вече екзотични места или автомобилни състезания, в тях се описват предимно приключения или тайнствено заплетени любовни истории.

Макар че войната и другите теми от по-късните романи като толерантност и хуманност не се споменават в тези текстове, значението на обемистото ранно творчество на Ремарк не бива да се пренебрегва в никакъв случай. Това творчество е източник за романите на Ремарк, написани след "На Западния фронт нищо ново", като се започне с повторната поява на герои (например Лилиян Дюнкирк от "Състезанието на Вандервелде" в "Небето няма любимци") и се стигне до паралели в мотивите и стила.

След романа "На Западния фронт нищо ново" и настъпилият веднага след предварителното му отпечатване във "Vossische Zeitung " успех през ноември и декември 1928 г., Ремарк вече не публикува кратки текстове, с няколко изключения. И въпреки че издателството Ullstein си осигурява правата над всички бъдещи по-къси текстове на Ремарк, подписвайки с него на 29 август 1928 г. договора "На Западния фронт нищо ново", включващ условието, че при неуспех на романа авторът ще изработи авансово изплатения хонорар като редактор в културния раздел на вестника, в изданията на концерна излиза единствено една рецензия към романа "Хора след войната" на Ханс Сохачеверс.

В редица интервюта и частни разговори от по-късен период Ремарк изтъква, че не иска да използва с комерсиална цел огромния успех на "На Западния фронт нищо ново", пускайки бързо написани текстове на пазара. Отказва както ролята на Паул Боймер в екранизацията на "На Западния фронт нищо ново", така и обиколка из Европа за публични четения. Авторът вече е нямал и финансова нужда да подобравя доходите си чрез нови публикации, защото само за филмовите права на романа получава астрономическата за тогава сума от 100 000 долара. Излизането на военните разкази в "Колиърс" е продължение на писателската дейност на Ремарк от времето преди "На Западния фронт нищо ново", но се дължи, според запазаните документи, единствено на договорните отношения за следващия му роман "Обратният път", излязъл през 1930 г.

С договора за "На Западния фронт нищо ново" издателството Ullstein си осигурява и правата за последващия роман, тогава още без заглавие. Това е още едно доказателство, че Ремарк е замислил "На Западния фронт нищо ново" като част от трилогия, чиито втора и трета част излизат заедно в "Обратният път". През късното лято на 1929 г. подготовката за този роман е така напреднала, че започват преговори с чуждестранни литературни агенции за разпространение и преводи. На 9 септември 1929 г. Ремарк сключва споразумение с "United Press of America", с което агенцията си осигурява гарантирана опция върху "правата за разпространение и публикация в цял свят на серия от три статии от Вашето (на Ремарк) перо, всяка от по 1500-2000 думи, с тема френските бойни полета."

Включена в това споразумение е и опцията върху световните права на "намиращия се в процес на работа" последващ роман, "който е логично продължение на “На Западния фронт нищо ново". На Ремарк се гарантират 1000 долара на статия, като след първите три трябва да последват още шест. За последващия роман агенцията гаратнира минимум 70 000 долара.
Така че на преден план в това споразумение – от финансова гледна точка – стои "Обратният път" и по-точно правата за отпечатването на английския превод на романа като подлистник в американско списание. В окончателния договор между United Press и Ремарк от 22 септември и в допълнителния договор от 24 септември 1929 г. за автора се определя гарантирана сума от 40 000 долара за правата за публикуването на романа като подлистник. Статиите за "френските бойни полета" вече не се споменават. Статиите са включени чак в нов договор от 7 октомври 1929 г., като става ясно, че преди те са били нещо като примамка за договора за доходоносния последващ роман.

В този договор  бройката на статиите е намалена от девет на шест, като Ремарк се задължава да ги предостави ежемесечно до 15 февруари 1930 г. За сметка на това агенцията вдига хонорара на 2500 долара на статия. Тя си запазва правото да определи датата на публикуване, докато в един анекс Ремарк получава правото на последна редакция на съдържанието, изискано преди това от агенцията.

Очевидно Ремарк е изпълнил договорните си задължения, въпреки трудностите по написването на "Обратният път", наложили му завръщане в спокойната атмосфера на родния град Оснабрюк още през есента на 1930 г. Така на 29 март 1930 г. в богатото на традиции американско списание "Колърс" излиза първият разказ "Врагът" под английското заглавие "The Enemy" и с допълнението "Авторът на На Западния фронт нищо ново". През юни и август на същата година следват вторият и третият разказ. Втората серия от шестте разказа е публикувана в "Колиърс" повече от година по-късно, от 21 ноември до 5 декември 1931 г. Преди това списанието публикува и подлистник с романа "Обратният път", като по този начин разказите му придават своеобразна рамка.

С разказите за Ремарк започва дългогодишно сътрудничество със списание "Колиърс". След предварителното отпечатване на "Обратният път" през годините следват и други подобни, които отчасти се явяват и първите публикации на съответните произведения. "Колиърс" пуска "Обичай ближния си" под заглавието "Flotsam " две години преди излизането като книжно тяло. Следват "Триумфалната арка" (1945), "Искрица живот" (1952) и "Време да се живее и време да се мре" (1954). Що се отнася до разказите, "Колиърс" остава единственото списание в цял свят, представляващо интерес за Ремарк. В архива на автора се намират няколко бележки с теми за бъдещи разкази, нахвърляни под заглавието За "Колиърс". Изглежда обаче, че само два от тези разказа с любовна и лекарска тематика са публикувани след военните разкази: "On the Road " през 1934 г. и вероятно "Beyond ", филмирани заедно от Андре де Тот под заглавието "The Other Love " през 1947 г. с Барбара Стенуик и Дейвид Нивън в главните роли .
След излизането си в "Колиърс" шестте военни разказа потъват в забрава.

Повторно отпечатване или немско издание не са известни. Липсват и читателски реакции или пък критики. Литературознанието също не е обърнало внимание на публикуваните прекалено далеч разкази, представляващи значително допълнение към известното и обширно обсъдено описание на Първата световна война и нейните последствия в романите на Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път".

Превод Алеко Дянков

* Из послеслова към сборника „Врагът", подготвен от „Сиела“