Книжен ъгъл

Божана Апостолова отдавна е превърнала любовта в централна тема на своето творчество. Но никога преди разказвана от нея история не е била толкова горчива, трудна, провокираща, както в новия роман „Завръщането на визона“

Три приятелки, след дълги години раздяла, се събират отново заедно, за да си припомнят нещата от живота, които ги свързват. Общото им детство е останало в далечното минало, заедно с прекрасните спомени за родния Пловдив, с хармонията между хората от различните етноси, живели тогава като добри съседи в този град. Сега, от висотата на зрялата си възраст, те правят своята равносметка и разсъждават за това коя какво е загубила или спечелила в живота.

Дали детските им мечти са окончателно забравени по пътя на кариерата, или продължават да ги вълнуват? Какво е за тях Любовта и струвало ли си е преследването й цял живот? Можем ли да позволим на любовната страст да води и управлява живота ни и ако да, къде ще ни изведе тя? И кой кого подчинява – любовта нас или нашият разум – любовта? Това са въпроси, върху които героините на Божана Апостолова разсъждават, докато разказват живота си.

Написана с жив, увлекателен език, историята в романа ни води през съдбите на тези три жени – всяка в нещо успяла и в нещо прекършила се; разхожда ни по стъпките им в Италия и Норвегия, за да събере помъдрелите и уморени от живота приятелки в родопското село Орехово, където те ще си кажат важни неща – за страната ни и за живота си, за това какви хора сме българите, накъде е потеглил народът ни и накъде въобще върви този наш свят.

На места Божана Апостолова ни разплаква, на други – разсмива, на трети – дълбоко замисля. Толерантност, висока етика, мъдрост – това са все качества на книгата, които все повече липсват не само в съвременната ни литература, но и в живота, който живеем тук и сега.

„Завръщането на визона“ е един безпощаден роман, изпълнен с много любов към човека, думите са на София Несторова, редактор на романа. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

 Творческата биография на Божана Апостолова включва дванадесет стихосбирки, романите „Делнична библия“ (автобиографичен, в два тома), „Kръстопът без пътища“, „Нощта е също слънце“, детската книжна поредица „Малката Божана“.

Нейни книги и отделни произведения са превеждани на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки. В продължение на много години тя организира литературния фестивал „Пловдив чете“.