page contents Книжен ъгъл: Жозе Родригеш душ Сантуш: Читателите по света гледат на португалските писатели така, както гледат на българските
Предоставено от Blogger.

Жозе Родригеш душ Сантуш: Читателите по света гледат на португалските писатели така, както гледат на българските

12.10.09




Жозе  Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Баща му е лекар в разкъсваната от гражданска война страна. След обявяването на независимостта семейство Сантуш се установява в Лисабон. Не след дълго те се преместват да живеят в португалската колония в Китай - Макао. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като репортер в местното радио.
Сантуш завършва журналистика в Лисабон и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет.

Прави изключителни репортажи за военните конфликти в различни горещи точки по света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина, Сърбия, Грузия и получава престижни международни награди. Съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен.

Големият успех на Сантуш като романист идва с третата му книга – „Кодекс 632”. Романът достига нечувани до този момент продажби в Португалия и превзема класациите в Испания и Бразилия. Книгата е издадена в САЩ и редица европейски страни.


„Божията  формула” последва успеха на „Кодекс 632”. Трилърът засяга проблема за иранската ядрена криза и за научните доказателства за съществуването на Бог. „Божията формула” става най-продаваната книга в Португалия за 2006 г., като измества от челното място Джоан Роулинг и Джон Гришам. Сантуш се нарежда сред най-популярните португалоезични писатели. В Испания, Португалия и Бразилия тиражите на книгите му достигат Коелю, а медиите и критиците го сравняват с Дан Браун и Умберто Еко.

Как се роди идеята за написването на „Кодекс 632”? Кога и защо решихте да пишете за Колумб?


Идеята  ми хрумна в края на 2004 г. Исках да пиша за Великите географски открития и попаднах на книга, в която се обясняваше несъстоятелността на тезата, че Колумб е от Генуа. Например той е произнасял името си Колон и не е говорел италиански, нито дори генуезки диалект. Това не ви ли се струва странно за човек, който е родом от Генуа? Дори е пишел писма на свои „съграждани” на испански. Според реално съществуващи документи през 1472 г. в Генуа е живял мъж на име Кристофоро Коломбо, а в Лисабон е имало гражданин, който се е казвал Кристовам Колон. Може ли един човек да бъде на две места едновременно? Стигнах до заключението, че в случая има много разминавания и странни факти, които могат да бъдат обяснени само с това, че Колон и Коломбо са двама различни мъже. Тогава реших да напиша роман за мистериозните обстоятелства около самоличността на Колумб и откриването на Америка.

Какви източници използвахте  за написването на „Кодекс 632”?

Истината  е, че в научните среди не секват разгорещените спорове около  реалните събития и истинския  откривател на Америка, но широката общественост просто не знае за тези търкания между  историците. Моята цел беше да запозная хората с нестихващите академични дебати по въпроса. В основата на книгата залегнаха редица исторически изследвания. Използвах и ръкописи, писани от Адмирала и от хора, които са го познавали лично.

Кои са най-хубавите и  най-лошите отзиви за романа?

Труден  въпрос. Бразилската преса многократно ме оприличи на Дан Браун, докато испанската ме сравнява с Умберто Еко. Сравненията с Умберто Еко ме ласкаят, а тези с Дан Браун – не.

Но  този роман не ви ли направи по-известен от Дан Браун?

Ако можех  да избирам, бих искал да съм по-известен от Колумб, а не от Дан Браун.

И все пак нямахте ли за цел заглавието да напомня за „Шифърът на Леонардо”?

Всъщност  не и не мисля, че между двете заглавия има нещо общо. Кодекс и код са различни понятия. Код означава система от знаци за предаване и запазване на информация. Заглавието на моя роман идва от наименованието на документ от ХVІ век, който се съхранява в Националната библиотека в Лисабон и е известен като „Кодекс 632”. В този документ има ценна информация за истинската самоличност на великия мореплавател.

Вие как възприемате  себе си – като историк  или като писател?

Аз съм  писател. Не съм историк, просто извадих  наяве дългогодишен научен спор, както  вече обясних. Вярвам, че малките врати  често водят към големи стаи.

Мислите ли, че португалски  автор може да пробие на световния книжен пазар?

Като  изключим Жозе Сарамаго и Фернанду Песоа - не. Читателите по света гледат на португалските писатели така, както гледат на българските или боливийските автори например.

Действието  в книгите ви се развива много  динамично, сцените сякаш са пригодени за широкия екран. Как развихте такава техника на писане? Да очакваме ли скоро екранизация на някой от романите ви?

Вероятно  техниката ми е повлияна от журналистиката. Освен това посещавах курсове за писане на сценарии, когато работех в Би Би Си. Първият ми роман - „Островът на тъмнината”, се филмира от режисьора Леонел Виейра и това ще бъде най-високобюджетният португалски филм. „Кодекс 632” е под опция в няколко американски филмови студии.

Има творци, които смятат, че формата е по-важна от съдържанието. Споделяте ли тяхното мнение?

Категорично не. Има писатели, които държат на формата, а други – на съдържанието. Всеки е прав за себе си, защото всичко е въпрос на вкус. За мен най-важното  е дали една книга е интересна.

А какво прави книгата интересна?

Намирам за скучни романи, в които липсва история или тя се крие под куп  натруфени и помпозни слова. Думите са просто средство да се разкаже историята. Най-добрите романи се познават по това, че читателят остава с впечатлението, че думите изчезват, и той се пренася като по чудо във времето и мястото, където се развива действието. Така например се получава още с началните сцени на „Спасяването на редник Райън” на Стивън Спилбърг – забравяш, че гледаш филм, и се пренасяш назад във времето и се озоваваш на Омаха Бийч.

Как се чувствате като писател, от чиито книги са се продали повече от половин милион екземпляра?

Ако преди  няколко години някой ми беше казал, че това ще се случи, щях да се изсмея в лицето му. Но ето че се случи.