Нова рубрика в "Книжен Ъгъл": Накратко от Петко

Петко Тодоров е дългогодишен автор на страницата за книги на в. "Сега" и постоянен наблюдател на предаването "Книги завинаги" (Радио "Алма Матер Класик ФМ", 88ФМ, вторник, 17 часа). И приятел и чест гост на книжарница "Книжен Ъгъл". Очаквайте редовно неговите кратки рецензии за новопостъпили книги.

Приказното разголване на Исабел Алиенде

Петко Тодоров

Писмата до покойната й дъщеря не свършват

„Сборът на дните” на Исабел Алиенде е продължение на „Паула” (изд. „Колибри”). Дъщеря й Паула беше 1 година в кома, тръшната от болестта порфирия, преди да издъхне на 28, Исабел бдеше до леглото й и написа „Паула” – история на фамилията под формата на писма до дъщерята. Сега продължава писмата – със семейните случки след кончината на Паула.
Алиенде сякаш дописва „Къщата на духовете” с почти всичко, което натвори след 1982 – знаменитият роман, прочул се и чрез екранизацията. Историята на своя род, който не без ирония нарича „кланът”. От значение е и, че се пресели в САЩ, което задължително изостря усета за родственост и пренася спомени и преживявания в едно равнище над реалността.
Как една „чилийка, разведена, атеистка, комунистка и автор на забранени от Църквата книги – тоест аз” преживява в Щатите?



Преживява лудо и приказно. Домът й е огромен, населен всекичасно със собствени и доведени деца, техните семейства, внуци, разни близки, тя не ги брои, но общо взето са поне 20-тина. Умението на Алиенде е да внуши, че лудо и приказно се преживява единствено в нейния дом. Само там доведената щерка може да роди преждевремнно от взета свръхдоза наркотици и детенцето да бъде осиновено от двойка лесбийки будистки. Или две от снахите да се залюбят и да заживеят като отделно семейство. Алиенде се разголва душевно и физически и го прави с жест, който казва: Само тя го може така. Ставащото около нея е от категорията „това и писател не може да го измисли”.
Чисто статистически съвременното книжно четиво се пише по-скоро от жени и се потребява по-скоро от жени. Рано е да се оценява стойността на това обстоятелство за литературната история. Алиенде държи на дамското писане без сянка на феминизъм. Тя успява да срине границата между действителност и приказка без излишна литературност – тя така си живее. Нейната приказка е подгизнала с чудеса и непосилни драми, както е в живота и както е в приказките. Мощна белетристика. С нея Алиенде е сред десетте най-добри живи разказвачи в света.