page contents Книжен ъгъл: Неизвестно от Антон Страшимиров
Предоставено от Blogger.

Неизвестно от Антон Страшимиров

15.10.09


Петко Тодоров

Класикът се оказва особено силен в етнопсихологията
Биографиите и очерците от „Бележити българи” на Антон Страшимиров не са влизали в многократно издаваните му съчинения (изд. „Синева”). Тук са пространни текстове за Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Христо Ботев и по-кратки за поп Кръстю, Цанко Дюстабанов и македонските войводи Илю Малешевски, Гоце Делчев, Кръстю Асенов и още трима. На времето те са излизали по вестници или в брошури, някои преди век и практически са недостъпни. Част от тях са стояли досега и извън вниманието на критиката и литературната история.
Книгата уголемява творчеството на един български класик. Това едно на ръка. По-любопитното е в характера на тези съчинения и особено на по-едрите. Каравелов, Стамболов и Стоилов са политици от 19 век. Страшимиров довършва биографиите им през 30-те години на 20 век и не прибавя нещо кой-знае какво към фактографията. За него било по-важно интимното изображение на героите му, техните вътрешни мотиви за едни и други действия. Получили са се силно психологизирани политически портрети.

Страшимиров се оказва силен по тази част. Имал е и съответното творческо самочувствие, което избива най-ярко в портрета му на Ботев. Заглавието е „Народ и поет” и студията е колкото портрет на поета, толкова и на народа – във формата на етнопсихология. Той има находки, като например етюда за Оборищенския предател, които респектират и днешните многословни и нищо неказващи дърдорения, дето минават за народопсихология.
Има и друго. Български писател, почитан приживе като класик се залавя в края на живота си за биографии на български политици. Това не са днешните упражнения на журналистки, които предъвкват редакционната документация в духа на текущата конюнктура. Но забележете: политиците са от 19 век. Сякаш е по-прав Минчо Драганов, когато пише, че „през петте века робство се създадоха важни предпоставки” за отчуждението на българина от държавата му и само толкова. Отчуждението всъщност „започна от Първата световна война, когато започна също и разделението на нацията”.

Антон Страшимиров. Бележити българи. Биографии и очерци. Цочо Билярски и Василена Билярска (предговор и съставителство), 428 с., ИК "Синева", 10 лв.

Петко Тодоров е дългогодишен автор на страницата за книги на в. "Сега" и постоянен наблюдател на предаването "Книги завинаги" (Радио "Алма Матер Класик ФМ", 88ФМ, вторник, 17 часа). И приятел и чест гост на книжарница "Книжен Ъгъл". Очаквайте редовно неговите кратки рецензии за новопостъпили книги.