Изкуството като огледало на света

Петко Тодоров

„Историята” на Джулиан Бел е най-добрият еднотомник на български

„Огледалото на света. Нова история на изкуството” на Джулиан Бел е най-добрият еднотомник, излизал на български по темата (изд. Рива). Какъв ти том, то си е томище. Изданието е от онези, които се изработват едновременно на много езици, т.е. на всички тях излизат 1:1 и които, по тази причина вкарват в нашенския пазар световния стандарт. Страхотна книга. 372 илюстрации, 267 цветни.

Авторът е британски художник и историк. Той е построил историята си по три правила. Първо, не пише за творби, които не са репродуцирани, второ, придържа се строго към хронологията и трето: „На историята на изкуството аз гледам по-скоро като на рамка, в която световната история, в цялото й многообразие, неизменно рефлектира обратно върху нас, отколкото като на прозорец, който се отваря към определена, самостойна естетическа сфера”. Комуто не допада материализма в този подход, той не разбира за какво става дума.
Бел е съставил нещо като огледало на огледалото. И е омекотил западоцентризма. Последната коментирана от него творба е на корейски художник, от 1990. Той е честен: „Хронологията, която следвах, криволичеше далеч отвъд моето местопребиваване в Северозападна Европа, без дори реално да обиколи земното кълбо и една книга от перспективата на азиатската зона на Тихия океан например би разказала съвсем различна история”. Ставало е дума на тази вестникарска страница и по друг повод: най-новата европейска мисъл отстъпва мъдро от западоцентризма, доколкото й стигат силите. И на този фон типичният американски западоцентризъм изглежда като американоцентризъм.

Бел е написал очакваното: прилежна, изчерпателна, подробна, богато аргументирана история. Тук няма „авторски” излитания, независимо от проникновената му разсъдливост. За какво става дума ли? – Припомнете си сънародника му Кенет Кларк. Сега е време на информацията, не на идеите. Ей, като стана дума - през 70-те години телевизионната поредица „Цивилизацията” на Кларк се излъчваше в праймтайма и книгата му се пазаруваше на опашка, представяте ли си?