page contents Книжен ъгъл: 3 избрани заглавия от седмицата
Предоставено от Blogger.

3 избрани заглавия от седмицата

19.11.09

Петко Тодоров

Спиритуалният туризъм застрашава Перперикон


„С разрушените си сгради и широки павирани улици, Перперикон е толкова великолепен, че си е спечелил прозвището „европейския Мачу Пикчу”. Масовият туризъм все още не е оказал негативното си въздействие върху това впечатляващо място”. Първо сме длъжни да се възгордеем от цитата. Очеркът за Перперикон е включен в енциклопедията „Свещени места” на Филип Кар-Гом, заедно с още 50 обекта по света: от Стоунхендж до Сантяго де Компостела (изд. „Унискорп”).

После сме длъжни да се замислим. За няма и 20 години посещенията във френската пещера Ласко съсипаха рисунките на 17 000 години. Те минаваха за първото изкуство. И французите без да му мислят запечатаха пещерата Шове веднага след откриването й през 1994 и датирането на нейните рисунки на възраст 30 000 години. Спиритуалният туризъм буквално може да ни лиши от свещените места, предупреждава Кар-Гом.

Откриваме детето чудо Раймон Радиге


„Дявол в тялото” е първият роман на Реймон Радиге, той умира на 20 години, вторият „Балът на граф Д’Оржел излиза посмъртно. Дебютът е приет за „аморален”, но достатъчно шумен, Радиге (1903-1923) е взет под крилото на Жан Кокто и Макс Жакоб, приемат го в компанията си Тристан Цара, Пикасо, Модиляни, Онегер... Кокто е с някакви си 4 години по-възрастен.

Романът е силно автобиографичен (изд. „Фама”). Начеващият писател разказва скандальозната любов между ученик и млада омъжена, чийто съпруг е на фронта. На Радиге е помогнала и лично изстраданата драма, но много повече – изригналата разказваческа дарба. Тук той е готов писател с богата палитра от психологически внушения, като се почне от липсата на граница между младежката свобода и младежката арогантност. Изучават го във френските гимназии. Ами да го прочетат авторите на българските учебни програми!

Непознатият Херман Хесе


„Хесе четат предимно младите хора между 15 и 30-годишна възраст”, изтъква Михаел Лимберг в „Херман Хесе” - комплимент за класик, обявяван от критиката за демоде. Биографията на големия познавач включва литературоведски преглед на творбите му (изд. „Рива”).

Четенето на Хесе винаги е било любопитно откъм обяснения. На неговото отношение към Първата световна война се позоваваха американските младежи, когато изгаряха публично повиквателните си за Виетнамската война. По същото време той стана четиво на хипитата. Обяснение на самия Хесе за периодичното му заобичване: „Така беше през 1919 и през 1945 и така ще бъде и след следващата война, макар че тогава вече няма да съм сред живите”. През 1946 получава Нобеловата награда. През живота си той отговорил на 35 000 читателски писма, значи има какво да се открива от него все още и за българския читател.