page contents Книжен ъгъл: Глобализмът се провали. Няма заместник
Предоставено от Blogger.

Глобализмът се провали. Няма заместник

9.11.09

Петко Тодоров
Лозунгът „Свободни пазари – свободни хора” храни единствено спекулата


„Тази книга е посветена на способността ни да избираме. Тя е и за това докъде може да ни доведе този избор”, отбелязва Джон Ралстън Сол в „Крахът на глобализма и повторното изобретяване на света” (изд. Кралица Маб). Канадският мислител я пуснал през 2005, българският превод е по допълненото издание от 2009.
Идеята на глобализма се провали, заключава Сол, тя беше основана върху принципа на свободната търговия, но лозунгът „Свободни пазари – свободни хора” се оказа демагогия. „Свободните пазари” от 70-те до 90-те години на 20 век създадоха повече зависими хора. Бедността в света нарасна, спечели единствено голата спекула. „През 70-те години е изтъргувана шест пъти повече валута, отколкото реални стоки. През 1995 г. съотношението е петдесет към едно. Кой знае какво е през 2005 години”, констатира авторът. Узна се през 2008-ма, когато изригна кризата.
Книгата на Сол е аналитична. Той проследява теорията и практиката на световния пазар от древността до днес за да покаже, че последната идея за глобализъм не е оригинална и неуспехът й е заложен генетически. „Слабостта на пазара, пише той – когато става дума за значими проблеми, е паметта му, която е малко по-дълга от кучешката и малко по-къса от котешката”. И по-конкретно за кризата: „Финансовият сектор може да е виновен, но не той трябва да бъде упрекван. Все пак, не банкерите избират правителства, не те дерегулират системите за контрол, не те си затварят очите за непрозрачните международни спекулации, които им позволяват да мамят щастливо извън националните регулации. Те участват в това изцяло пред погледа на обществото, докато всички във властта гледат благосклонно. Такива са хипнотичните ефекти на идеологията”.
Сол обаче не сервира кой знае какви възможности за избор. Най-сериозната е смяна на икономическата идеология преподавана в университетите. Но с какво? Правият му текст е: различна идеология. Колкото точно, толкова и недостижимо. И това го има в полезния му анализ: призваните да я измислят не са достатъчно свободни.