Дяволът и Паулу

Фернандо Морайс

Фернандо Морайс, един от най-известните журналисти в Бразилия, в продължение на три години проучва живота на Паулу Коелю, за да напише една сензационна биография. Книгите на Паулу Коелю са продадени в невероятни тиражи и са спечелили милиони поклонници по света. Сега биографията му – изненадваща, откровена и пълна със скандални разкрития – предлага на читателите възможността да се запознаят с истинския човек, скрит зад магията на славата и успеха. “Имам огромно желание да се върна към миналото си. Но да го гледам не с моите очи, а с очите на някой, който е имал достъп до моите дневници, до приятелите ми, до враговете ми, до всички хора, които бяха част от живота ми. Споделих с Фернандо неща, които не съм казвал на никого… дори на самия себе си”, казва за тази биография Паулу Коелю. Предлагаме откъс от българското издание, подготвено от ИК Обсидиан.

Освен че се интересували от летящи чинии и били навремето слаби ученици, Раул Сейшас и Паулу Коелю нямали нищо общо помежду си. Единият работел като музикален продуцент в международната звукозаписна компания Си Би Ес, винаги ходел със сресана коса, сако, вратовръзка и директорска чанта. Никога не бил опитвал наркотици, дори едно дръпване марихуана. Другият носел панталони с ниска талия с колан под ханша, рошава дълга коса, кожени сандали, гердани, очила с лилави осмоъгълни стъкла и повечето време ходел надрусан.
Раул имал постоянен адрес, бил глава на стабилно семейство, баща на двегодишната Симоне, а Паулу живеел в компании, чиито членове се сменяли като годишните сезони. Последните месеци семейството му се състояло от Жиза и Стела Паула – красива хипарка от Ипанема, заслепена като него от окултизма. Колкото до културния багаж, дистанцията помежду им била още по-фрапантна. На 25 години писателят бил прочел, коментирал и отбелязал със звездички повече от 500 книги и пишел често и умело.

Раул не бил любител на четенето. Имало една дата в живота на двамата, която носела различен смисъл, но била еднакво важна. На 28 юни 1967 г., когато Паулу бил приет за трети път на деветия етаж в болницата „Д-р Ейрас“, Раул навършил 22 години и се оженил за американската студентка Идит Уиснър в град Салвадор, щата Баия, откъдето бил родом.

Но двамата мъже вярвали в астрологията и ако съпоставели астралните си карти, щели да видят поне едно сигурно предсказание: тандемът им щял да спечели много пари с каквото и да се захванели. Когато Раул Сейшас влязъл в живота му, Паулу Коелю бил потънал в херметичната и опасна вселена на сатанизма. Срещите му с Марсело Рамос Мота били станали по-чести и след като изчел гигантски сборници за пентаграми, кабала, магически системи и астрология, успял малко да разбере и да се доближи до творчеството на плешивеца от обложката на плочата на „Бийтълс“.

Роден в Лемингтън, Англия, на 12 октомври 1875 г., Алистър Кроули бил на 23 години, когато в Кайро го посетило същество, което му предало „Книгата за закона на Телема“, или „Книгата на Оз“, както ще стане известна първата му и най-важна творба с мистично съдържание. Законът на Телема проповядвал началото на нова ера, в която човекът щял да има свобода да осъществи всичките си желания. Целта, синтезирана в епиграфа: „Прави, каквото искаш – това е същността на Закона“, се смята за основно правило на поведение от последователите на Кроули.

Сред препоръчителните инструменти за този опит са сексуалната свобода, употребата на наркотици и преоткриването на източната мъдрост. През 1912 г. Кроули влиза в сектата ОТО (Ордо Темплис Ориентис) – масонска, мистична и магьосническа организация, на която скоро става ръководител и основен теоретик. Самонарекъл се „Звяра“ и построил храм на остров Сицилия, но през 1923 г. правителството на Мусолини го прокудило от Италия с обвинение в организиране на оргии… В музикалния свят не само „Бийтълс“ (в техния случай за кратко) се превърнали в „телемити“ – последователи на Кроули. Сатанинските му теории съблазнили много певци и рок групи като „Блек Сабат“ „Клаш“, „Айрън Мейдън“ и Ози Озбърн, който композирал класическото парче „Мистър Кроули“. Прочутото имение „Болескин“, където Кроули живял няколко години, станало собственост на Джими Пейдж, китариста на „Лед Цепелин“.

Но идеите на английския звяр вдъхновили и ужасяващи трагедии: през август 1969 г. американският възпитаник Чарлс Менсън влязъл в имение в Малибу, Калифорния, и убил зверски четирима души чрез стрелба, удари с нож и желязна кука. Сред жертвите била 26-годишната актриса Шарън Тейт, която чакала дете от съпруга си, режисьора Роман Полански.

Паулу изглеждал така обсебен от свръхестествените четива и практики, че дори жестокости като извършените от Менсън не можели да го върнат на земята. Убиецът на Шарън Тейт бил квалифициран като „най-злото сатанинско същество на Земята“ от съдебните заседатели, осъдили го на смърт, но по-късно присъдата била намалена на доживотен затвор. Като прочел новината, Паулу написал в дневника: „Днешните военни оръжия са възможно най-странни. Наркотици, религия, мода… Това е нещо, срещу което не можеш да се бориш. В този смисъл Чарлс Менсън е мъченик, разпънат на кръст.”

Преди да познава партньора си, Раул никога не бил чувал за Кроули, нито за думите, използвани от този тип хора. Нито за „Аструм Аргентум“, нито за ОТО, нито за „Книгата на Оз“. Обичал да чете за летящи чинии, но се интересувал най-много от музика или по-точно от рокендрол, към който Паулу имал съвсем повърхностно отношение. Познавал Елвис Пресли и най-известните групи и толкова…

След няколко месеца Раул станал музикален продуцент на албумите на големи имена, като се започне от Адриани. В края на май 1972 г. Раул не пресякъл седемте улици, които делели сградата на Си Би Ес от редакцията на „Помба“ само за да похвали репортажа на несъществуващия Аугусто Фигейредо. В директорската си чанта носел написана лично от него статия за летящите чинии и искал да знае дали би могла да се публикува. Паулу го посрещнал любезно, казал му, че ще публикува статията, и подтикнат от други намерения, повел разговор за уфологията и извънземния живот.

Споменаването на името Си Би Ес събудило у него други чувства: Раул бил изпълнителен директор на международна компания и би могъл да я рекламира в „Помба“. Кратката им среща приключила с покана от страна на Раул за вечеря в неговия дом… В четвъртък вечерта Паулу и Жиза минали през магазин за плочи и купили „Прелюдии за орган“ на Йохан Себастиан Бах. Автобусът, с който отивали към апартамента на Раул, бил спрян за полицейска проверка. Още от установяването на диктатурата през декември 1968 г. този вид операции се превърнали в ежедневие за жителите на големите бразилски градове.

Като видяла как полицаите проверяват документите на всички пътници, Жиза счела това за лошо предзнаменование и настояла да се откажат. Но Паулу държал на взетото решение и в осем часа според уговорката позвънили на вратата на Раул. Срещата продължила около три часа. За да не му изневери паметта, щом излезли оттам, педантичният Паулу спрял и върху обложката на плочата на Бах записал подробности от посещението си при „онзи човек“, както го наричал в началото…

Лошите предчувствия на Жиза не били напълно безпочвени. Сбъркала годината, но не и датата. Денят 25 май отбелязвал крачка напред към мечтата на Паулу да стане писател и пак той, но години по-късно се оказал решаваща, разделителна линия в живота на бъдещия писател. Този ден бил избран от съдбата за срещата му с Дявола – церемония, за която се готвел, когато се запознал с Раул Сейшас. Насочван от Марсело Мота, той се чувствал един от учениците на Звяра.

Решен да се присъедини към злите сили, които владеели мнозина, от Ленън до Чарлс Менсън, започнал този процес с приемането си в ОТО като пробационист, първата степен в йерархията на сектата. За негов късмет наставник му станал не Мота, а друг член на организацията – Еуклидес Ласерда де Алмейда, с магическото име отец Заратустра, или отец З. „Получих писмо от Марсело, както винаги с невъзпитан тон – написал Паулу на отец З., щом научил новината. – Забранено ми е да общувам с него, освен чрез Вас.“…

По онова време Паулу се възползвал и от собствения си опит, за да се доближи до Дявола. Месеци преди да се запознае с Мота, по време на една от своите нескончаеми кризи той потънал в самосъжаление. Извиненията били много, но водели към очевидната истина: почти на 25 години, той бил никому неизвестен и нямало абсолютно никаква перспектива да стане прочут писател.

Намирал се в задънена улица и болката този път била толкова дълбока, че вместо да моли за помощ Дева Мария или свети Жозе, Паулу решил да се разбере с Принца на тъмнината. Искал власт да осъществи всичките си мечти, а в замяна щял да даде на Дявола душата си. „Като образован човек, познаващ философските принципи, които управляват света, човечеството и Космоса – обосновал се в дневника, – имам пълното съзнание, че Дяволът не символизира Злото, а е просто единият от полюсите, разпределящи равновесието в човечеството.”

С червена химикалка (цветът на Лукавия) започнал да съставя договора под формата на писмо до Дявола. Още от първите редове давал да се разбере, че той ще поставя условията и няма да ползва посредници: „Ти искаш това от много време. Усещах, че затягаш кръга около мен, и зная, че си по-силен. Ти имаш по-голям интерес да купиш душата ми, отколкото аз да ти я продам. При всички случаи трябва да имам представа за цената, която ще ми платиш. Затова от днес, 11 ноември 1971 г., до 18 ноември ще направя един опит. Ще говоря директно с теб, Господаря на Другия полюс.”

За да превърне сделката в ритуал, откъснал едно цвете от саксията и го смачкал на бюрото, като едновременно с това предложил на Сатаната нещо като злокобен тест: „Ще пожертвам това жълто цвете и ще го изям. От този момент нататък в продължение на седем дни ще правя всичко, което поискам, и ще получавам всичко, което пожелая, защото ти ще направиш това за мен. Ако съм доволен от опита, ще ти дам душата си. Ако е необходим някакъв ритуал, аз се наемам да го извърша.”

В знак на вярност Паулу обещал на Дявола, че докато тече опитът, няма да се моли, нито пък ще споменава имена, считани за свещени от Църквата. Но настоял да се разбере, че това е просто експеримент, а не вечен договор. ”Запазвам правото си да се върна назад – продължил все така с червени букви – и искам да добавя, че правя това, подтикнат единствено от отчаянието, в което се намирам.” Споразумението не продължило и час. Затворил тетрадката, излязъл да изпуши една цигара и да се разходи по плажа, а като се прибрал, бил блед като мъртвец, измъчван от глупостта, която направил. Отворил пак тетрадката и написал с големи букви на цялата страница:

ДОГОВОРЪТ СЕ ПРЕКРАТЯВА. АЗ НАДВИХ ИЗКУШЕНИЕТО!

Паулу приключил случката убеден, че се е измъкнал от Дявола, но не спрял да го предизвиква с хитростта си. След като срещата между двамата не се състояла, той продължил да призовава духа на Злото в репортажите и статиите, които пишел за „Помба“, и в едно ново начинание, с което се заел – комиксите. Измислени от него същества от отвъдното оживявали в рисунките на Жиза и започнали да илюстрират страниците на списанието.

Понякога дори на страниците на прословутия „Паскуим“ излизали техни комикси. Оцелял на практика без реклами, макар да достигнал до тираж от 20 хиляди – същински феномен в нищожния пазар на контракултурата, – през 1972 г. „Помба“ потънал в дългове и заплашвал да повлече към пропастта и „2001“. Когато издателят Едуардо Прадо обявил, че смята да спре и двете издания, Паулу и Жиза се преместили във вестник „Трибуна да импренса“, където списвали цяла страница.Смяната на изданието била крачка напред за двамата, защото излезли от подземния свят на летящите чинии, елфите и магьосниците и се докоснали до по-широка публика.

Въпреки че „Трибуна“ имал скромен тираж, той бил уважаван вестник заради традициите си в борбата с властта. Пристигането на Паулу и Жиза в старата сграда на ул. „Лаврадио“ съвпаднало с най-репресивния период от цялата история на диктатурата и това се отразявало ежедневно на вестника. От три години всяка вечер редакцията на „Трибуна“ била посещавана от офицери на 1-ва армия, които четели всичко и решавали какво може да се публикува и какво не…

Паулу получил покана от майка си и баба си да ги придружи на триседмична екскурзия из Европа. Бил потопен в журналистическата работа и се колебаел дали да приеме, но не всеки ден човек получавал предложение за безплатно пътуване в Европа. Освен това можел да остави няколко готови издания от комикси за страницата на „Трибуна“, които Жиза да обработи, докато той е в чужбина – поканата на майка му не включвала гаджето.

В продължение на 21 дни на Паулу му писнало да посещава музеи, руини и катедрали в Рим, Милано, Амстердам и Лондон. Освен два-три пъти, когато се измъкнал от майчиния надзор, за да пуши хашиш в Амстердам, пътуването послужило и да го отдалечи за почти месец от ежедневното приемане на наркотици.

Свикнал на стриктността и педантичността на майка си, когато се върнал вкъщи, Паулу се вбесил, че апартаментът му е обърнат наопаки. „Къщата е същинска кочина и това ме изкара извън релси. Дори не е пометено. Сметката за тока не е платена, нито пък наемът. Страницата за „Трибуна“ не е предадена, което вече е пълна безотговорност. Толкова съм вбесен, че нищо повече не мога да напиша.”

Но в Бразилия не го чакали само лоши новини. Докато бил в чужбина, по пощата пристигнало примамливо предложение. Учителката Глория Албуес от Секретариата по образование на щата Мато Гросо най-после осъществила проекта, който двамата били обсъждали при едно от посещенията ѝ в Рио. Идеята била Паулу да прекарва по три седмици на всеки два месеца в три града на Мато Гросо – Кампо Гранде, Трес Лагоас и Куяба – и да води курс, наречен „Театър и образование“, за учители и ученици от държавните училища.

Заплатата била примамлива: 1500 крузейрос на месец, два пъти повече от досегашното възнаграждение. Имало и още една причина, която карала Паулу да замени удобствата на Рио с недружелюбните райони на Мато Гросо. Замисляйки проекта, още не бил обвързан с ОТО, но сега, когато бил заинтересован от разпространението на идеите на Кроули, в главата му светнала лампичка: защо да не превърне курса в лаборатория по черна магия?

Превод от португалски Надежда Симеонова

e-vestnik